Решение по дело №638/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 472
Дата: 7 декември 2023 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20234400500638
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Плевен, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500638 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 990/30.06.2023г. по гр.д. № 1564/2023г. на РС гр.
Плевен е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, **********, и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
гр.Плевен, БУЛСТАТ **********, с адрес на управление гр.Плевен,
**********, представлявана от В.В., да заплатят солидарно на А. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2023год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
10 000лв. и в Частта досежно искането за присъждане на законната лихва
върху обезщетението за периода от 28. 12.2022 год. до 28.02.2023 год. съдът е
отхвърлил предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес **********, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
1
НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Плевен,
БУЛСТАТ **********, с адрес на управление гр.Плевен, **********,
представлявана от В.В., да заплатят солидарно на А. Д. Д., ЕГН
********** сумата от 613,65лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /такса за пратена кръвна проба/ от незаконно обвинение
за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2023год. до окончателното изплащане на сумата, като за в
Частта досежно искането за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за периода от 28.12.2022 год. до 28.02.2023 год. съдът
отхвърлил предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ - ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, **********, и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Плевен,
БУЛСТАТ **********, с адрес на управление гр. Плевен, **********,
представлявана от В.В., да заплатят на А. Д. Д., ЕГН**********, сумата от
10лв. за платена д.т. и сумата 510,71лв., представляваща направени деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената Част от иска.
Недоволни от постановеното решение са останали ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, **********, представлявана от
Главния прокурор на Р България чрез прокурор при РП гр.Плевен и
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ гр.Плевен, БУЛСТАТ **********, с адрес на управление гр.Плевен,
**********, представлявана от В.В., които го обжалват в срок с оплаквания,
че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Молят съда да реши спора по същество и да отмени изцяло или отчасти
постановеното по гр. д. № 1564/2023г. по описа на РС - Плевен решение №
990/30.06.2023г., като отхвърли подадения от А. Д. Д. иск или като намали
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и отхвърли изцяло
претенцията за имуществени вреди срещу Прокуратурата на република
България. Твърдят, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата
отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на
престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление, а по конкретното досъдебно
производство ищецът по първоинстанционното производство никога не е бил
2
привличан като обвиняем, срещу него не е повдигано обвинение. Посочва се
в жалбата, че фигурата на обвиняем възниква или с нарочно Постановление
по чл.219 ал.1 от НПК, или с протокол за първо действие по чл. 219, ал. 2 от
НПК. И двата документа следва да съдържат едни и същи реквизити според
чл.219, ал. 3 от НПК, от които особено важен и основен е този по т.3 - трите
имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се
привлича и правната му квалификация. Видно от протокола за първо действие
по конкретното досъдебно производство (разпит на свидетел В.К. от
28.12.2022г.) срещу ищеца няма формулирано обвинение и той не е
придобивал това процесуално качество. Срещу него няма формулирано
обвинение, нито словом, нито цифрово. Въззивникът твърди, че досъдебното
производство е било образувано съвсем законосъобразно и в съответствие с
изискванията на НПК. Имало е първоначални данни за извършено
престъпление - показания на техническо средство. Прокуратурата няма как да
установи и провери дали тези данни са били верни без да образува досъдебно
производство, защото токсикологична експертиза може да се назначи само в
рамките на наказателно производство по реда на НПК, но не и в хода на
предварителна проверка по ЗСВ. В зависимост от заключението по така
назначена експертиза следва да се прецени дали конкретно лице да бъде
привлечено като обвиняем или не. А по отношение на обезщетението за
имуществени вреди от 613,65 лева - такса за кръвна проба, въззивника
посочва, че съдът грешно е приел, че тази сума била платена преди
прекратяване на досъдебното производство. Производството е прекратено на
21.02.2023г., постановлението е било получено от ищеца на 23.02.2023г. В
постановлението няма произнасяне на наблюдаващия прокурор относно
разноски по делото и никога не е било указвано такива разноски да бъдат
плащани от ищеца.
Постъпила е и жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ
**********, с адрес на управление гр. Плевен, **********, представлявана от
В.В., чрез процесуалният представител юрисконсулт А. в законоустановения
срок обжалва Решение № 990/30.06.2023г.по гр.д № 1564/2023г. по описа на
РС-Плевен, с което ОД на МВР-Плевен е осъдена да заплати солидарно с
Прокуратурата на Р. България обезщетение на А. Д. за причинени му вреди. В
жалбата се сочи, че в хода на съдебното следствие пред РС-Плевен ищецът не
3
е доказал конкретни действия на служители на ОД на МВР-Плевен, които да
са имали пряка и непосредствена връзка с причинени му вреди.
Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, която дава отговор на
въпроса когато причинените стрес и неудобство са от образувано досъдебно
производство, тогава за тези вреди, видно от Решение № 50084 от 30.05.2023
г. по гр. д. № 1961/2022 г., Г. К., III Г.О. НА ВКС, следва да носи отговорност
Прокуратурата.
Ответникът по въззивните жалби и ответник по делото пред ПлРС А. Д.
Д. е подал Отговори в срок, в които твърди, че жалбите са неоснователни,
решението е правилно и да се потвърди. Претендира разноски по чл.38 ал.2
ЗАдв за адв.С. Н. от ПлАК за настоящата инстанция.
С Определение № 1376 от 15.09.2023г. настоящият съд е конституирал
на основание чл.10 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура гр. Плевен.
Плевенска окръжна прокуратура, редовно призовани – не изпращат
представител.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и следва
да бъдат разгледани.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС
гр.Плевен е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до разглеждане на делото в първата инстанция без участието
на задължителна страна.
Предмет на разглеждане по делото са предявени от А. Д. Д., ЕГН
********** срещу Прокуратурата на Република България и Областна
дирекция на МВР гр. Плевен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 във вр.
чл.4 ЗОДОВ във вр. чл.53 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сума в размер на 10 613,65лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
4
10 000,00лв., изразяващи се в изживян стрес и психическо неразположение,
безсъния и тревожност, нарушение на социални контакти и затвореност, в
резултат на полицейското задържане и образуването на прокурорската
преписка, както и имуществени вреди в размер на 613,65лв, представляващи
заплатена сума по сметката на ОД на МВР гр. Плевен за изследване на
кръвната проба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2023г., до окончателното
изплащане на вземането.
Така предявените искове с правно основание с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 във вр. чл.4 ЗОДОВ във вр. чл.53 от ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на
МВР гр. Плевен попадат под нормата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, а делата по
този Закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
В т.15 на ТР на ОСГК на ВКС №3/22.04.2004г. по тълк. д. №3/2004г. е
прието, че участието на прокурор по делата по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ,
загл.изм. ДВ бр.30/2006г./ е задължително, съгласно чл.10 ал.1, като в тези
случаи прокурорът участва в качеството на представител на единната и
централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на
контролираща страна /чл.27 ал.2 ГПК, в сега действащия ГПК - чл.26 ал.3/. В
същото ТР е прието, че не е задължително участието на прокурор, ако
Прокуратурата на РБ е конституирана като единствен ответник, както и че
ако наред с Прокуратурата на РБ, като ответник участва и друг държавен
орган, участието на прокурор е задължително - чл.10 ал.1 ЗОДВПГ /чл.10 ал.1
ЗОДОВ/.
В конкретната хипотеза при разглеждане на гр.д. № 1564/2023г. по описа
на РС гр.Плевен, императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ не е
спазена и производството е проведено без участието на прокурор в качеството
му и на контролираща страна, а само в качеството на ответник, която страна
задължително следва да участва като контролираща страна в процеса
съгласно соченото ТРОСГК. Касае се за съществено процесуално нарушение,
допуснато от първата инстанция, което не може да бъде поправено от
въззивната, тъй като неучаствалата страна в производството пред ПлРС ще
бъде лишена от една инстанция.
Съгласно дадените разяснения в ТР на ОСГТК на ВКС №1/ 09.12.2013г.
5
по тълк.д.№1/2013г. - т.6, ако в първата инстанция не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на
необходимия другар.
В случая при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е
ответник, но поради това че има още един ответник, РП гр. Плевен е страна,
чието участие в производството е задължително по силата на самия Закон -
чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, поради което дадените разяснения в цитираното ТР са
приложими и в конкретната хипотеза.
Окръжният съд приема, че постановеното от ПлРС решение, предмет на
обжалване в настоящото производство е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, без съдът да се произнася по съществото на спора. Делото следва
да бъде върнато на РС гр.Плевен за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. При новото разглеждане на делото ПлРС следва да конституира като
контролираща страна ПлРП, която ще се представлява в процеса от
съответния прокурор в РП гр.Плевен.
Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, защото
съдът не се произнася по съществото на правния спор.
Предвид настоящата редакция на чл.280 ал.2, т.1 ГПК настоящото
решение ще подлежи на касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 990/30.06.2023г. по гр.д. № 1564/2023г. на
ПлРС изцяло като недопустимо и
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените искове от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл.
от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7