Решение по дело №3330/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3297
Дата: 15 май 2017 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20131100103330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 15.05.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3330 по описа за 2013 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ /отм./.

Ищците Г.А.А., С.А.А., Н.А.А., А.А.А., И.А.А. чрез законния им представител А.А.А., А.А.А. със съгласието на родителя си А.А.А. и З.А.А., всичките представлявани от адв. Н.Д., твърдят, че на 23.02.2010 г., около 17:45 часа, на територията на Република Полша, в местността Ленг, край гр. Ч., общ. К., Ш.О., е реА.зирано ПТП, с участие на пешеходецаА.А.А. и лек автомобил марка „Ауди S6“ с рег. № ********, управляван от полския гражданин Д.Н.. Поддържат, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който се е движил с превишена и неосъобразена за пътните условия скорост, в резултат на което е блъснал пешеходката и е причинил нейната смърт. Твърдят, че с оглед смъртта на тяхната майкаА.А.А., ищците са преживели и продължават да търпят душевни болки и страдания от нейната загубата. Сочат, че тъй като от датата на настъпването на застрахователното събитие в Рeпублика Полша е изтекъл двумесечният срок по чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ, в който не е определен застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, ищците имат правен интерес да предявят настоящите си искове срещу С. „Н.Б.НА Б.А.З.“ (НББАЗ), което се явява компенсационен орган по смисъла на чл. 284 КЗ.

Предвид изложеното, ищците молят съда да осъди НББАЗ да заплати на всеки един от тях поотделно, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 30 000 лв. или общо сумата от 210 000 лв., представляваща част от пълния претендиран размер от 1 400 000 лв. (видно от протокола от открито съдебно заседание от 30.03.2015 г., л. 907 от делото, няма определение по чл. 214 ГПК), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от причинената смърт на тяхната майка, ведно със законната лихва върху тези суми от 20.09.2011 г. - датата на която е изтекъл двумесечния срок, в който е следвало ответникът да се произнесе по предявените към него претенции, до окончателното им изплащане. Претендират разноски по делото.

Ответникът С. „Н.Б.НА Б.А.З.“ (НББАЗ) оспорва исковете като недопустими, тъй като производството срещу него може да бъде само извънсъдебно и законът не предвижда съдебно предявяване на претенции към този компенсационен орган. Оспорва исковете също така по основание като твърди, че не са нА.це предпоставките по чл. 284 и чл. 285 КЗ за ангажиране на отговорността му като компенсационен орган. Твърди липса на виновно и противоправно поведение от страна на шофьора, предвид че пешеходката внезапно и в непосредствена близост е предприела пресичане на пътното платно, нарушавайки правилата за движение по пътищата, като по този начин е направила удара непредотвратим за водача на лекия автомобил. Оспорва се и причинната връзка между получените травми и настъпилата смърт. При условията на евентуалност заявява, че в случая е нА.це съпричиняване от страна на пострадА.я, както и че претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че в конкретния случай е приложимо полското право, като прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.  Претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, НББАЗ, в качеството си на компенсационен орган, заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач. Когато пострадА.ят е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.  

По делото са представени препис извлечение от акт за смърт №19 от 28.05.2010 г., издадено от община Д., от което се установява, чеА.А.А. е починала на 23.02.2010 г. в Ленг, Р. Полша, както и удостоверение за наследници №208/09.06.2011 г., издадено от община Д., видно от което, починалата е оставила за наследници ищците.

С решение №487/16.11.2010 г. по гр. д. №778/2010 г. по описа на ОС-гр. Д., влязло в сила на 02.12.2010 г., е допуснато ищците да бъдат осиновени от А.А.А..

С молба-уведомление от 20.07.2011 г., депозирана до ответника, ищците са предявили претенции за застрахователно обезщетение в размер на по 300 000 евро за всеки един от тях с оглед претърпените неимуществени вреди от смъртта а тяхната майкаА.А.А..

Към настоящото дело е приложена преписка №140714, с превод на български език, по следствието за процесното ПТП, по описа на Окръжна прокуратура Ч., Р. Полша. Приложени са следните документи, съдържащи релевантни за настоящото производство данни, а именно:

От служебна бележка /л.293/, протокол за оглед на местопроизшествието от 23.02.2010 г. и скица към него /л.313/, издадени от Секция за пътно движение на градско управление на полицията в Ч., Полша, се установява, че на 23.02.2010 г. извън застроена област, в района на път DK-1, на 447,5 км., населено място Ленг, община К., в лява лента за движение е настъпило ПТП, като автомобил „Ауди S-6“, с рег.№ ****** е блъснал пешеходкатаА.А., в резултат на което е починала. Посочено е, че пътната настилка е асфалт, участъкът е прав, неосветен, с голяма концентрация на движение и разрешена скорост до 100 км/ч.  В представения протокол за разпит /л.339/, свидетелката А.Н.ХА.л, сочи, че е излизала сА.А. от бар „Лешни“, когато забелязА., че от другата страна на пътното платно е бил спрял лек автомобил, от който им махал мъж. Свидетелката сочи, че без да се оглежда се затичала към автомобила, пресичайки пътното платно, от който момент вече не наблюдавалаА.А.. Сочи, че движението и в двете посоки е било доста интензивно, започвало е да се стъмва,  не е валяло. Твърди, че когато била на ивицата, разделяща пътните платна за движение в двете посоки, е чула удар, но не е видяла и не е разбрала какво се е случило.

В представения протокол за разпит /л.342/, свидетелят А.Л., сочи, че е пътувал до шофьора на процесния автомобил „Ауди“ в посока от Варшава към Ч., като непосредствено преди произшествието са се движели при добра видимост, в крайната лява лента, изпреварвайки ТИР. Забелязал е пробягващи от дясно наляво, спрямо тяхната посока на движение, две лица, като второто е било ударено от дясната част на техния автомобил. Сочи, че шофьорът е започнал да спира едва след сблъсъка, мястото не е било осветено.

Представен е и протокол за разпит на водачът на процесния автомобил /л. 346/ Д.Н., който сочи, че към момента на инцидента е пътувал заедно с  А.Л. от Варшава по посока Ч., в лява лента с около 100 км/ч. Твърди, че при изпреварването на ТИР, достигайки до кабината на камиона, спътникът му е извикал да внимава, като в същия момент е забелязал в предната  дясна част на автомобила му, на около 4- 5 м., сянка. Твърди, че незабавно е предприел спиране, но е последвал  удар с предната дясна част на автомобила.

Представено е постановление от 07.06.2010 г. /л. 424/ на криминален отдел на градско управление на полицията в Ч., с което образуваното следствие за процесното ПТП е било прекратено. Въз основа на събрания доказателствен материал е било прието, че пешеходката е притичала пред автомобила в непосредствена близост, нарушавайки правилата за движение по пътищата, като в тази ситуация поведението на водача на лекия автомобил не е било в причинна връзка с настъпването на инцидента.

Пред настоящата инстанция е изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, съгласно която ПТП е настъпило на 23.02.2010 г., около 17.45 часа, на свечеряване, на територията на Р. Полша, на път DK1, , в населено място, в района на Ленг, община К.. Лек автомобил „Ауди 6“ с рег. № ******се е движил с около 119 км/ч. В района на 447,50 километър, пешеходкатаА.А. е предприела пресичане на пътното платно отдясно наляво спрямо движещия се автомобил, при което същата е ударена челно с дясната  част на автомобила. Като причини за настъпването на инцидента се сочат пресичането на пътното платно на нерегламентирано място и движение с превишена скорост и несвоевременно предприемане на спиране на автомобила.

Предвид оспорването от страна на ответника на съдебно автотехническата експертиза, по делото е допусната повторна САТЕ. Съгласно заключението, ПТП е настъпило на 23.02.2010г., около 17.45 часа, на свечеряване, на територията на Р. Полша, на автомагистрален път DK1, около 447,50 километър, извън  населено място, в района на Ленг, община К.. ПешеходкатаА.А. е предприела пресичането на двулентов еднопосочен път с обща ширина от 7,8 метра в посока от дясно наляво по посоката на движението, при което е била ударена от движещия се с около 120 км/ч. в лява пътна лента лек автомобил „Ауди 6“. Според заключението вероятно пешеходката е пресичала косо и ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила, с оглед деформациите, които е получил. В зависимост от разстоянието, което е изминала пострадалата до мястото на удара, изчислителният анализ за предотвратимостта на удара е даден в два възможни варианта. При разстояние от 7,5 м. и скорост от 120 км/ч., при разрешена 100 км., шофьорът е имал възможност да спре ако пешеходката се е движила с бавен спокоен, бърз ход и спокойно тичане, като единствено при бързо тичане ударът е бил непредотвратим. В хипотезата, при която пресичането се е извършвало перпендикулярно на пътното платно, разстоянието, изминато до мястото на инцидента е било около 5,25 м., като ударът е бил непредовратим при спокойно и бързо тичане, а водачът е имал възможност да спре само ако пешеходката се е движела с бавен, спокоен или бърз ход.

Съгласно назначената съдебномедицинска експертиза от удара пешеходката е получила съчетана травма, от която е последвала смъртта й, изразяваща се в травматична ампутация с разчленяване на тялото на глава, шия, гръден кош и горни крайници, десен долен крайник с елементи от таза, долен ляв крайник; счупване на ребра двустранно с  разкъсване на десния бял дроб и на сърцето; многофрагментарно натрошаване на таза. Предвид тежките травматични увреждания вещите лица не могат да дадат заключение какво е било разположението на тялото в момента на удара, като единствено с оглед по-тежките увреждания на дясната част от гръдния кош, може да се предполага, че тази част при удара е била обърната към автомобила. Според експертизата съпоставяйки типа на уврежданията, смъртта на пешеходката е могла да настъпи и при скорост на лекия автомобил от 100 км/ч.

По делото са изслушани и свидетелските показания на П.А.А., брат на починалата и вуйчо на ищците, които сочи, че майката е заминала е ненадейно в Полша, без да предупреди близките, и е пребивала около 20 дни. През този период, а и след смъртта ѝ, грижата за ищците е била поета от него и сестра му. Твърди, че децата осъзнават загубата на майка си и тъжат за нея, както и че разбират, че леля им А.А., която ги е осиновила, не е тяхна майка. Сочи, че преди да замине за Полша,А.А. е била по майчинство и не е работила.

Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по силата на чл. 284, ал.3, т.2 КЗ /отм./. Липсват каквито и да е било конкретни данни, че произшествието е причинено по вина на „Ауди 6“ с рег. № ******В тази връзка съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като приема, че наследодателката на ищците внезапно е изтичала на пътното платно, като в тази хипотеза, съобразно заключението на повторната автотехническа експертиза, ударът е непредотвратим за водача на лекия автомобил.  Данни за наличие на противоправно поведение на водача на автомобила, който да опровергават горния извод на съда не са събрани нито в досъдебното производство, което е прекратено, както и в настоящето производство.

 По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че твърдените увреждания са причинени в резултат на деликт, но такива доказателства не са ангажирани, следователно не е възникнало задължение за ответника за обезвреда на претендираните вреди.  Предвид горното, исковете  следва да бъде отхвърлени изцяло. При неоснователност на главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.

Относно разноските

При този изход на спора, ищците следва следва да заплатят на ответника, на основание . 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото както следва: за експертизи в общ размер на 800 лв., както и сумата от 58 880 лв., представляваща възнаграждение за адвокат, съобразно представените доказателства за плащане.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Г.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********, Н.А.А. ЕГН **********, А.А.А. ЕГН **********, И.А.А. ЕГН ********** чрез законния им представител А.А.А., А.А.А. ЕГН ********** със съгласието на родителя си А.А.А. и З.А.А. ЕГН **********, всичките представлявани от адв.  Н.Д.,***, офис 18, срещу С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, Булстат ******, гр. София, ул. „******№******искове по чл. 284, ал.3, т.2  КЗ /отм./, за сумата от по 30 000 лв. за всеки един от ищците или общо 210 000 лв. - частичен иск от 1 400 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на претърпени в резултат от причинената смърт на тяхната майкаА.А.А. при пътнотранспортно произшествие на 23.02.2010 г., около 17:45 часа, на територията на Република Полша, в местността Ленг, край гр. Ч., общ. К., Ш.О., по вина на Д.Н., управлявал лек автомобил марка „Ауди S6“ с рег. № ********, Д.Н., ведно със законната лихва върху тези суми от 20.09.2011 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********, Н.А.А. ЕГН **********, А.А.А. ЕГН **********, И.А.А. ЕГН ********** чрез законния им представител А.А.А., А.А.А. ЕГН ********** със съгласието на родителя си А.А.А. и З.А.А. ЕГН **********, всичките представлявани от адв.  Н.Д.,***, офис 18, да заплатят на С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, Булстат ******, гр. София, ул. „******№******следните суми, представляващи разноски по делотодва: 800 лв. - за експертизи и 58 880 лв. - за  възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  СЪДИЯ: