Определение по дело №570/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                        №

                                       ………………. г.гр. Ловеч,

 

ЛОВЕШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,  граждански състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в следния състав: 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                        

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

гр.д.№  570 по описа за 2018 година,

и за да се произнесе съобрази:

              Производството е по чл.118 от ГПК.

  С Определение № 503/30.07.2018 г., постановено по административно дело № 182/2018 г. по описа на Ловешкия административен съд, шести  административен състав, е изпратил по подсъдност исковата молба на Г.В.В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора гр.Ловеч, ХІ гр., в частта, предявена против Република България, представлявана от Министъра на финансите, на Ловешкия окръжен съд.

Предявявайки иска си ищецът Г.В.В. е поискал да бъде осъдена, на основание чл.49 от ЗЗД, Република България му заплати сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на исковата молба - 03.05.2018 г. и мораторна лихва в размер на 3878 лева. Съдът като съобрази предявените претенции, намира, че делото не му е подсъдно.

Съгласно чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

От изложените в исковата молба обстоятелства, твърденията на страната и формулираното искане, съдът приема, че е предявен осъдителен иск по чл.49 ЗЗД, за обезщетение на неимуществени вреди, причинени при или по повод на възложена работа и които вреди са „пряка и непосредствена последица от незаконно поведение на държавата”.

Тъй като се касае до обективно съединяване на искове, родовата подсъдност се определя от цената на всеки отделен иск, а не от сбора на цената на всички искове (в този смисъл са определение № 40/15.І..1984 г. по гр.д.№ 413/84 г. ІV, г.о. на ВС, р. № 482/3.ХІІ.1992 г. по гр.д.№ 1962/92 г., ІІ г.о., определение № 1070/6.Х.2006 г. на ВКС по д.№ 1410/2005 г., ІV- г.о.). Предвид цената на исковете - главница 25 000 лева и лихва 3878 лева,  делото е родово подсъдно на районен съд като първа инстанция съгласно правилото на чл.103 ГПК.

Съгласно чл.118, ал.1 ГПК, всеки съд следи служебно дали започнатото пред него дело му е подсъдно и тъй като настоящето не е родово подсъдно на Ловешкия окръжен съд, производството следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Ловешкия районен съд.

С оглед изложеното и на основание чл.118,ал.2  във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 570/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Ловешкия районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд – Велико Търново.

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: