Р Е Ш Е Н И Е
№ 298/06.07.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 135 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от М.Х.Н. ***, подадена чрез пълномощника адв. Б.И., с посочен по делото съдебен адрес:***, против кмета на община Берковица, впоследствие с молба от 20.03.2020 г. направено уточнение, против община Берковица, гр.Берковица, пл.Й.Радичков № 4. Искът е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 271/2019 г. по описа на РС Берковица. С което решение от 01.11.2019 г./влязло в сила на 03.12.2019 г./ съдът отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 177/12.06.2019 г., издадено от кмета на община Берковица. Претендира се присъждане и направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – община Берковица счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан. Съображения излага в отговора на исковата молба и в с.з. чрез пълномощника на кмета на общината, адв.А*** Х.. Претендира разноски в производството.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана застъпва становище, че исковата претенция следва да бъде уважена.
Настоящият съдебен състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че с НП № 177/12.06.2019 г., издадено от кмета на община Берковица, на основание чл. 35, ал.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на община Берковица, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 23, ал.1, т.1 от същата наредба.
Ищецът е обжалвал НП по съдебен ред. С решение от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 271/2019 г. /приложено по настоящото дело/, състав на РС Берковица е отменил това наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.12.2019 г. Пред съдебната инстанция по посоченото дело М.Х.Н. е представляван от адв.Б.И., въз основа на надлежно упълномощаване и въз основа на договор за правна защита и съдействие № 0083686. В тази връзка по АНД № 271/2019 г. са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за тази съдебна инстанция, платени изцяло и в брой при подписване на договора. В тази насока по делото са приложени оригинал от договор за правна защита и съдействие № 0083686 /л. 23 от АНД № 271/2019 г. по описа на РС Берковица /, чиято истинност не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства, опровергаващи тяхното съдържание.
След анализа на така установени фактически обстоятелства, съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление като резултат от упражнената дейност по административно наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. До приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), с чийто § 9 от ПЗР в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, такъв ред не съществуваше. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага изводът, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. от АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното по горе, отнесено към настоящия казус, налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност, се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК.
За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска /чл. 204, ал. 1 от АПК/ е административният акт да бъде отменен по съответния ред, в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт. В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че НП № 177/12.06.2019 г. на кмета на община Берковица, е отменено по съответния ред – решение от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 271/2019 г. по описа на РС Берковица.
От материалите по приложеното АНД № 271 по описа за 2019 г. на РС Берковица и според констатациите на решаващия съд, изложени в отменителното решение, НП № 177/12.06.2019 г., издадено от кмета на община Берковица се явява незаконосъобразно. Решението на съда е влязло в законна сила на 03.12.2019 г., т. е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като за процесния период не е бил налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това, както вече се посочи, доскоро нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждаха ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред, така както сочи пълномощника на ответника адв.А*** Х..
Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП. В тази връзка и с оглед доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административният акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по-горе, не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл, заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно.
Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 300 лева. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева, което е в минимален размер. Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лева.
С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 310, 97 лева, за заплатените държавна такса – 10.97 лева и за адвокатско възнаграждение – 300 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Берковица, гр.Берковица, пл.Й.Радичков № 4, да заплати на М.Х.Н. ***, сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № 177/12.06.2019 г., издадено то кмета на община Берковица.
ОСЪЖДА община Берковица, гр.Берковица, пл.Й.Радичков № 4, да заплати на М.Х.Н. ***, разноски в настоящото производство в размер на 310.97 /триста и десет лева и деветдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: