Р Е Ш Е Н И Е № I-206
град Бургас
, 07.08. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесет и девети юли…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1412 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на А.С.Ш.-в качеството и на ***** и законен представител на малолетния Ж.Т.И. –ищец по гр.д. №165 /2017 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 74/27.03.2020 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен предявения от ищеца иск за изменение размера на издръжката ,дължима от ответника Т.Ж.И. на детето му Ж.Т.И. ,определена с решение по гр.д. № 140/2014 г. на РС-Поморие над присъдения общ размер от 152,50 лв. до претендирания размер от 400 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.
Сочи
се на първо място ,че трудовото възнаграждение на ответника е много
по-високо от заявеното такова от 317,62
лв. , като се има предвид с какво се
занимава /същият е автомонтьор/,а от
друга страна детето се нуждае от по-висока издръжа ,която не може да бъде
задоволена с 2 лв. – колкото е допуснатото увеличение.
Моли се за отмяна на решението в
атакуваната част и вместо него – постановяване на ново ,с
което се уважи изцяло исковата претенция
. Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалбане акт .
Въззимаемият ответник чред адвокатския си представител е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че правилна е преценката на първоинстанционния съд относно необходимата издръжка от 180 лв. месечно за задоволяване нуждите на детето –предвид възможностите на родителите и потребностите на детето .Счита се ,че твърденията за „заболявания“на детето са голословни ,неподкрепени с доказателства ,както са голословни и твърденията за нарастнали потребности на детето във връзка с посещаването на училище.В същото време бащата дава и многобройни допълнителни финансови средства – за лекарства ,за пазар ,за закупуване на дрехи и лекарства ,на телефон,допълнително от ежемесечната издръжка ,която плаща.Затова и присъдената издръжка е правилно. Моли се за потвърждаване на решението. .Не се сочат нови доказателства,като се възразява против искането за разпит на свидетел .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 150 вр.чл. 143 ал. 1 и 2 от СК .
Безспорно
е по делото ,че страните са бивши съпрузи ,чийто брак е прекратен с решение по гр..д.
№ 140/2014 г. по описа на РС-Поморие .От брака си имат родено дете – малолетния
Ж. ,родителските права по отношение на което са били предоставени на
***** –А.Ш. ,като бащата е бил осъден да
заплаща по 150 лв. месечна издръжка.
Детето Ж. И. ,род. на
**.**.**** г.понастоящем е на * години , ученик в *** клас в СУ“Иван Вазов „-гр.Поморие
.
Не
може да има спор ,че за изминалите почти шест години от първоначалното
определяне на издръжката за малолетния Ж.
са се изменили както икономическите
условия на живот в страната ,така и възрастта на детето и съответните на тази възраст потребности –от
дрехи ,храна ,учебни и извънучебни пособия и занимания и т.н. Затова и изводите на първостепенния
съд относно нарастването на нуждите на
детето до степен ,която да се квалифицира като изменение на обстоятелствата
,водещи до нуждата от увеличаване на
дължимата издръжка ,са правилни и обосновани . Както правилно е посочил първоинстанционният
съд, налице е и промяна на нормативната
уредба относно минималния размер на дължимата издръжка ,която според нормата
на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼
от размера на минималната работна заплата,която за 2019 г. е 560
лв./определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. / –т.е. минималният размер издръжка е
140 лв.,а от 01.01. 2020 г.минималната
работна заплата е 610 лв./ПМС № 350/19.12.219г./ и минималната издръжка е в
размер на 152,50 лв. При това положение определената с бракоразводното решение
издръжка за малолетния Ж. е почти
минималната за страната ,а с оглед на
нуждите на детето и възможностите на родителите ,е налице основание за
увеличаването й,още повече ,че за настоящата година е дори малко под минимума .
Установено е по делото ,че *****та на детето е безработна ,няма трудови доходи ,живее с детето при своята *****-бабата по майчина
линии в къща ,собственост на бабата ,която оказва подкрепа както в отглеждането на детето ,така
и с финансови средства . Бащата –
ответник от 2014 г. работи по трудово правоотношение с
„ДУМ2012“ЕООД-гр.Поморие на длъжност
„автомонтьор“,като представя удостоверение от работодателя си ,че брутното му
трудово възнаграждение за 2019 г. е било
317,62 лв.месечно При така установените доходи
на родителите на детето с оглед потребностите му и възможностите на родителите преценката на районния съд е била ,че за задоволяване на месечните нужди на
детето е необходима месечна
издръжка от 180 лв. От тях *****та,която полага е непосредствените грижи
за детето ,следва да заплаща издръжка в
по-нисък размер – 27,50 лв. месечно , а бащата – по 152,50 лв.
Определеният
размер на издръжката , която следва да заплаща бащата , до голяма степен е
съобразен с приложените по делото доказателства ,най-вече с цитираното
удостоверение за доходите му ,издадено от неговия работодател .Соченото в това удостоверение трудово възнаграждение на ответника
обаче е под минималното за страната ,което
е недопустимо . Правното значение на минималната работна заплата се проявява
в това, че не може да бъде уговаряна работна заплата в по-малки размери. Такива
уговорки било в колективен трудов договор, било в трудовия договор, са
недействителни и по право се заместват с размера на минималната заплата,
установена от МС.В тази връзка следва да се посочи ,че в обяснения по реда на
чл.176 от ГПК в с.з. от10.07.2019 г. по
в.гр.д. № 878/2019 г. по описа на БОС/висящо между страните по повод иск за промяна на родителските права върху
детето Ж./ответникът по настоящото дело е посочил ,чеработи на пълен работен
ден и се осигурява на минималната
работна заплата от 560 лв./но понякога
му плащат и бонуси към заплатата /.Извън основния си трудов договор през почивните дни работи извънредно
/обикновено в строителството / и си докарва допълнителни доходи /около 200 лв.
месечно –вж. приложение протокол от
цитираното съдебно заседание на л.32-38 от настоящото дело/.Затова и настоящият съдебен състав счита ,че доходите
на бащата са над минималното за страната
месечно трудово възнаграждение .
Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и
2 от СК предвижда ,че родителите дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят
условия на живот ,необходим за
развитието на детето .Правото да получи
издръжка е безусловно ,като е достатъчно
наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на
претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК
се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен
само минималния размер на
издръжката на едно дете ,равна на една
четвърт от минималната работна заплата
.Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане
,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва да се преценяват нормалните , ежедневните
нужди на детето от храна , облекло ,
ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за отглеждането и
възпитанието на детето Ж. като дете на 9
години следва да се посочи например/както
е сторил и първоинстанционния съд / ,че
съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която
осигурява държавата ,се гарантира издръжка
за деца от 7 до 14 години
издръжка в размер на 3,5-кратния размер
на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се
гарантира същата издръжка за деца
,настанени за отглеждане в приемно
семейство .Съгласно ПМС № 305/19.12.2017 г. месечния размер на гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години гарантираната издръжка е в размер на 262,50 лв. месечно .Така
посоченият размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено необходим размер на средствата за
отглеждането на едно дете и за което
поради липса на средства или на
отглеждане от двама родители ,за
настанени за отглеждане в приемно
семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата на база на
възрастта на детето и размера на
гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката за детето Ж. следва да бъде
определена така ,че на детето да бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване на всички жизнени
потребности ,така ,както детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители ,ако живеят
заедно .В тази връзка правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил и възможностите на родителя , който дължи
издръжка ,както и че няма доказателства същият да има такива задължения към
други низходящи /не са представени доказателства относно наличие на други
доходи на ответника-установено е ,че същият живее на единия етаж от наследствена къща ,не
отдава помещения под наем ,за да си
докарва допълнителни доходи / .От приложените по делото доказателства се
установи ,че същият притежава 20-годишен
лек автомобил ,като на негово име са регистрира още два автомобила ,за които
дава обяснение,че практически не са негови.Всички тези доказателства не го поставят в обективна невъзможност да заплаща издръжка в необходимия за правилното отглеждане и
възпитание на детето ,както и за задоволяване на нуждите му размер ,така ,както
тези нужди биха били задоволени ,ако
родителите живееха заедно .В случая задължението за заплащане на издръжка за
малолетното му дете е привилегировано
пред всички останали задължения
на родителя и другите задължения не са основания за намаляване размера
на издръжката ,необходим за задоволяване потребностите на детето . С оглед на това ,макар
и правилно районният съд да е преценил
,че бащата не е в състояние да заплаща претендирания размер издръжка от 400
лв.,то за определяне размера на издръжката и на осн.чл. 142 ал. 2 от СК настоящата инстанция счита ,че необходимата
месечна издръжка за детето е около 280 лв.От тях бащата следва да заплаща 180
лв. месечно,а *****та , при отчитане на това ,че има доказани по-ниски доходи и полага непосредствени грижи за детето следва
да заплаща 100 лв./същата е в трудоспособна възраст и не се събраха доказателства за основателни причини да не полага труд /Не се
установиха по категоричен начин
твърденията на въззивната страна за по-значителни нужди на детето с
оглед здравословното му състояние –представените медицински документи свидетелстват за често боледуващо от
инфекции на горните дихателни пътища дете /с болки в гърлото и хрема /
,но липсват данни за някакви хронични или други заболявания ,различни от
нормалните за дете на неговата възраст.
Затова
атакуваното решение в частта ,с която е отхвърлена претенцията за увеличение на
издръжката за детето Ж. над сумата от 152,50 лв. до сумата от 180 лв. ,следва
да бъде отменено и вместо него –издръжката да бъде увеличена на 180 лв. месечно
,които бащата да заплаща за детето .В останалата част решението следва да бъде
потвърдено .При този резултат в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените разноски по делото с оглед отхвърлената част от жалбата .Предвид
приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК в полза на същия следва да
бъдат присъдени разноски в размер 250 лв.Искане за присъждане на разноски
въззивницата не е направила .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 74/27.03.2020 г. постановено по гр.д. № 165/2019 г. по описа
на РС-Поморие В ЧАСТТА ,с която е отхвърлен иска на А.С.Ш. ,ЕГН **********,с адрес ***,действаща като *****
и законен представител на Ж.Т.И. ,ЕГН ********** за изменение размера на издръжката
,определена с решение № 162/16.07.2014 г. по гр.д. № 140/2014 г. на РС-Поморие
,дължима от Т.Ж.И. , ЕГН **********,с адрес *** чрез
увеличение от 152,50 лв. до размер от 180 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ :
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката определена с решение № 162/16.07.2014 г. по
гр.д. № 140/2014 г. на РС-Поморие , дължима от Т.Ж.И. ,ЕГН **********,с адрес ***
на малолетния му син Ж.Т.И. ,ЕГН **********
чрез неговата ***** и законен представите А.С.Ш. ,ЕГН **********,с адрес ***,като я
УВЕЛИЧАВА от 152,50/сто петдесет и два
лв. и 50 ст./ лв. на 180/сто и осемдесет /лева
и ОСЪЖДА Т.Ж.И. ,ЕГН **********,с
адрес *** да заплаща на малолетния си син
Ж.Т.И. ,ЕГН ********** чрез неговата ***** и законен представите А.С.Ш. ,ЕГН **********,с адрес ***, допълнително 27,50 лв. месечно – или да
заплаща общо месечна издръжка в размер 180 /сто и осемдесет /лева ,считано от
13.02.2020 г. до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване ,ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска .
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 74/27.03.2020 г. постановено по гр.д. № 165/2019 г. по описа на Поморийския районен съд В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ,с която е отхвърлен иска за сумата над 180 лв. месечна
издръжка .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.