Решение по дело №2034/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1438
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20223110202034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1438
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. И.
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110202034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Н. И. Д. от гр.Провадия, против НП № 625667-F627615/23.02.2022г. на
Директора на Дирекция обслужване при ТД – НАП – Варна, с което за
нарушение на чл. 264 ал. 1 от ЗКПО, вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, вр. чл.94 ал.1
ЗКПО на Н. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Провадия в качеството и на
представляващ „Жити Ко“ АД с ЕИК ********* е наложена ГЛОБА в размер
на 200.00/двеста/лв, на осн.чл. 264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди за допуснати
процесуални нарушения и липса на доказателства за компетентността на
актосъставителя и АНО. Оспорва се наличието на описаното нарушение,
неговото авторство и виновно извършване. Твърди се също и че нарушението
следва да се квалифицира като маловажно.
В с.з. въззивникът не се явява, не се представлява. Депозирано е писмено
становище от страна на адв. Н. и адв.Г. от ВАК, които поддържат жалбата и
по същество искат отмяна на НП.
Представителят на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна
и моли съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
В АУАН и НП е записано, че на 09.08.2020г., при извършена проверка в
информационния масив на ТД на НАП – Варна, във връзка с подадена ГДД
по чл.92 от ЗКПО е било установено, че задълженото лице в качеството си на
представляващ на ЖИТИ КО АД, като данъчно задължено лице, което се
облага с корпоративен данък е допуснало дружеството да не подаде ГДД по
чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2020г. в ТД на НАП по данъчна регистрация на
дружеството – ТД на НАП Варна, в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от
ЗКПО – 30.06.2021г.
Установено е, че декларацията не е била подадена към момента на съставяне
на АУАН, а дружеството е подавало справки за задълженията на осигурител
по Декларация обр.6 и Справка данни за осигуряването по БУЛСТАТ,
следователно е осъществявало търговска дейност.
На 17.09.2021г. бил съставен АУАН на въззивника Д., в качеството и на
представляващ ЖИТИ КО АД, за така установеното нарушение. Актът бил
връчен по надлежния ред лично на Д. на 31.01.2022г. Възражения били
депозирА. по-късно в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като въззивницата
твърди, че неправилно е посочена датата на проверката, като е посочена дата
09.08.2020г. – дата която е преди възникване на задължението за подаване на
съответната декларация. Твърди, че нарушението е съществено и
представлява отменително основА.е. Отделно от изложеното твърди, че
нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай и се приложи
чл.28 от ЗАНН.
В материалите от АНП е приложен и АУАН № F627615/17.09.2021г.
съставен от А. О. на длъжност инспектор по приходите в ТД НАП Варна, за
същото нарушение, като в акта е посочено, че нарушението е установено на
09.08.2020г., като се твърди, че това е и денят на извършената проверка по
подадена ГДД. Нарушението е квалифицирано по чл.264 ал.1, вр. чл.261 ал.1,
вр. чл.92 ал.1 от ЗКПО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показА.ята на св.О., които съдът кредитира като подкрепящи се от
писмените материали, приложени към делото, извлечение от електронен
регистър, съобщения, обратни разписки. В показА.ята си св.О. отново твърди,
че проверката в ТД на НАП е била извършена на 09.08.2020г., а срокът за
2
подаване на дължимата декларация е бил до 30.06.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът
следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата
законосъобразност.
На представляващия дружеството ЖИТИ КО АД е вменено нарушение
на чл.264 ал.1 от ЗКПО. Принципно не се оспорва факта на неподаване на
дължимата декларация, а се твърди,че дружеството има друг представляващ,
различен от глобеното лице. Твърди се и съществено нарушаване правото на
защита на въззивника, доколкото неправилно е посочена дата на проверката
предхождаща крайния срок за подаването на дължимата декларация.
Съдът намира, че след като не е подадена декларацията по чл.92 от
ЗКПО за последния отчетен период на дейността на дружество в срок,
въззивницата Д. безспорно е осъществила състава на чл.264 ал.1 от същия
закон, която предвижда глоба за данъчно задълженото лице, в случая
неговия представител, тъй като не е подадена декларация по този закон в
законоустановения срок. В случая възражението относно авторството на
нарушението е неоснователно, доколкото АНО е съобразил факта, че
представляващ на съответното АД, към момента на задължението за подаване
на декларация по реда на чл.92 от ЗКПО е била именно въззивницата Д..
Факта, че в последствие е определен друг представляващ е ирелевантен.
Правилно е определен и размерът на глобата в предвидения от закона
минимум.
Съдът обаче намира, че при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място АНО не се е произнесъл по направените възражения от
въззивника, като мълчаливо е подминал част от тях. АНО не е обсъдил
възраженията на въззивника депозирА. срещу АУАН, относно датата на
извършването на проверката и твърдението за нарушаване правото на защита
на нарушителя, и е издал своето НП като е възприел изцяло описаната
фактическа обстановка и е допуснал и той да посочи дата на извършване на
проверката 09.08.2020г., което очевидно е невъзможно, предвид факта, че
срока за подаване на дължимата декларация за 2020г. изтича на 30.06.2021г.
Изложеното лишава съдът от възможността да обсъди мотивите на АНО в
тази насока.
Съдът като взе предвид, че ГДД на дружеството не е подадена до
момента на съставянето на АУАН, намира, че безспорно е било реализирано
описаното в АУАН и НП нарушение.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато
3
съществено процесуално нарушение, като очевидно неправилно е посочена
датата на извършената проверка на процесното дружество. В двата акта е
налице съществено огрА.чаване в правото но защита на въззивника, а именно
в правото му да разбере, кога, къде, за какво нарушение е наказан, как и кога
е извършена проверката и по какъв начин е доказано нарушението. За съдът в
случая е безспорно, че актосъставителя, АНО и свидетелката по делото О.
неправилно са посочили датата на извършване на проверката, като се твърди,
че това е станало на 09.08.2020г., преди да е изтекъл срока заа подаване на
ГДД за 2020г., който е 30.06.2021г. Въпреки възраженията на въззивницата
срещу АУАН в тази насока, АНО е подминал мълчаливо същите и е
възпроизвел в издаденото НП същото несъответствие. За съдът е ясно, че със
сигурност един инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, следва да може
и да знае как да установи датата на извършената проверка. Съдът остава с
усещането, че за целите на административно наказателното производство
актосъставителя и АНО са избрали произволна дата близо година по-рано от
срока за подаване на ГДД за 2020г.
Отделно от изложеното съдът не споделя посоченото във възражението,
че липсва надлежна заповед установяваща компетентността на
актосъставителя. Такава заповед е приложена по делото, същата ее с №ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. и стрА.те по делото безспорно е можело да се запознаят с
нейното съдържА.е.
Така описА.те процесуални нарушения съдът намира за съществени и
приема, че същите представляват самостоятелно отменително основА.е.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да присъди и
направените разноски от страна на въззивницата за адвокатско
възнаграждение. Същите са съобразени по размер с наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 625667-F627615/23.02.2022г. на
Директора на Дирекция обслужване при ТД – НАП – Варна, с което за
нарушение на чл. 264 ал. 1 от ЗКПО, вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, вр. чл.94 ал.1
4
ЗКПО на Н. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Провадия в качеството и на
представляващ „Жити Ко“ АД с ЕИК ********* е наложена ГЛОБА в размер
на 200.00/двеста/лв, на осн.чл. 264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на Н. И. Д. сумата от
250.00лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5