Решение по дело №1642/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260103
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20193100901642
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………..../23.07.2020 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1642/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84 от ЗЗД от И.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.Г. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за заплащане на сумата от 40000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 07.07.2017г., причинено от водача на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №*******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на ПТП – 07.07.2017г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП, както следва следва: 1. по фактура № ********** от 25.06.2018г. - сумата от 300 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 2. по фактура № ********** от 22.05.2018г. - сумата от 200 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 3. по фактура № ********** от 04.08.2017г. - сумата от 945 лева за лечение с хипербарна оксигенация, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 4. По фактура № ********** от 08.05.2018г. - сумата от 300 лева за ЯМР изследване, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 5. фискални бонове: №0619 за сумата от 38 лева - за ортеза; №0005450 за сумата от 17.40 лева - потребителска такса; №04081730088 за сумата от 6.60 лева - лекарства; №012408 за сумата от 7 лева - лекарства; №0024558 за сумата от 9.12 лева - лекарства; №0197009 за сумата от 2.90 лева - потребителска такса; №0197010 за сумата от 5 лева - потребителска такса; №0196943 за сумата от 30 лева - преглед; №03795230034 за сумата от 67.08 лева - лекарства; №03795240035 за сумата от 22.32 лева - лекарства; №001612 за сумата от 70 лева – преглед, всичките на обща стойност 275.42 лева, ведно със законната лихва считано от 15.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с решение №1189/03.07.2018г. по АНД №2302 по описа за 2018г. на ВРС, V състав,  Т.П.Т. е признат за виновен в това, че на 07.07.2017г. при управление на л.а. марка "Рено Меган Сценик" с рег. №*******, нарушил правилата за движение на ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в: 1. счупване на дясната лопатка, обуславящо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за около 2.5 - 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; 2. открита рана на предната повърхност на дясното рамо. Ищецът твърди, че на 07.07.2017г. в гр. Варна управлявал мотоциклет марка "Ямаха ХЖ 600" с per. №*******. Пред него в дясната пътна лента с видимо бавна скорост се движел л.а. марка "Рено Меган Сценик" с рег. №*******, собственост на Т.П.Т. и управляван от него. Въпреки наличието на двойна бяла непрекъсната линия, същият внезапно предприел маневра обратен завой, навлизайки от дясната си лента на движение в лявата, по която се движел ищеца с неговия мотоциклет. С цел да избегне удара с лекия автомобил, ищецът задействал спирачната система на мотоциклета си и свил рязко в ляво, но не успял да избегне удара и последвал такъв в предна лява странична врата на л.а. Последният е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица №BG/07/510002891167 от застрахователна компания ЗД "Евроинс" АД, със срок на действие до 13.11.2017г., която полица е действаща към датата на ПТП. В резултат на ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в: 1. Счупване на дясната лопатка, обуславящо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за около 2.5-3 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси; 2. открита рана на предната повърхност на дясното рамо.

На 28.03.2019г. ищецът предявил претенцията си пред застрахователя на виновния водач, но обезщетението, което е определено не го удовлетворява, поради което предявява претенцията си пред съда.

По делото e постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София. Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Не оспорва обстоятелството, че на 07.07.2017г. в гр. Варна е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, per. №*******и мотоциклет марка „Ямаха“, per. №*******, управляван от ищеца. Не спори, че в следствие на ПТП ищецът е получил уврежданията, описани в исковата молба, нито възстановителния период. Не спори, че на 28.03.2019г. е заведена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че е налице противоправно поведение и от страна на мотоциклетиста, което се намира в пряка връзка с произшествието и вредоносните последици: пострадалият се е движил с превишена скорост, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП; мотоциклетистът не е подал никакъв сигнал преди да предприеме изпреварването и не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП; ищецът не е спазвал безопасна дистанция от лекия автомобил, противно на установеното в чл. 23, ал. 1 ЗДвП; на кормилото на мотоциклета е имало окачени торби с бутилки, които са разсеяли водача, в следствие на което той не е съумял да спре навреме. Твърди, че мотоциклетистът е можел да избегне сблъсъка, но е допуснал редица нарушения на правилата за движение. Освен това, поведението му е било неправилно от техническа гледна точка. Той е управлявал превозното средство с поставени торби с бутилки на кормилото и не е упражнил максимално спирачно въздействие с предна и задна спирачка. Основната причина за падането е била загуба на контрол и липса на опит. Налице е и неправилно боравене с органите на управление на мотора. Поради това е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на не по — малък от 50%. Сочи, че карането на мотор е опасно хоби, поради което пострадалият сам се е поставил в тази ситуация.

Излага, че размерът на претенцията е изключително завишен и не отговаря на получените увреждания. Определеното от застрахователя обезщетение в размер на 14 524.05 лева е напълно достатъчно да компенсира изцяло пострадалия. Дори и това е много високо, защото ищецът не е получил сериозни наранявания, няма трайни увреждания.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Видно от изложеното в исковата молба, възстановяването е отнело между 2,5 - 3 месеца. Разходите, които ищецът твърди да е направил се отнасят за много по - късен период, предимно 2018г. Няма доказателства тези разходи да са реално направени и да са за лечението на травмите от ПТП. От приложените касови бонове не може да се установи по безспорен начин, че именно ищецът е похарчил съответните суми. Също така твърди, че въпросните разходи не са били необходими, а и те би трябвало да се поемат от НЗОК. В случай, че се установи, че разходите са направени от ищеца, твърди, че те са за лечение на съпътстващи заболявания, предхождащи инцидента.

В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, в което оспорва твърденията за съпричиняване. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен. Поддържа направените с исковата молба доказателствени искания.

В постъпилият допълнителен отговор от ответника се поддържат направените с отговора възражения и доказателствени искания. Оспорва твърденията и възраженията на ищеца, обективирани в допълнителната искова молба.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.Б., който поддържа исковата молба. Моли за уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски, съобрано представения списък. В представените писмени бележки вх. №261620/15.07.2020г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.

В съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к. Й.С., който поддържа доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък. В представените писмени бележки вх. №261387/13.07.2020г. по същество се излагат доводи за неоснователност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С решение №1189/03.07.2018г. по АНД №2302 по описа за 2018г. на ВРС, V състав,  Т.П.Т. е признат за виновен в това, че на 07.07.2017г. при управление на л.а. марка "Рено Меган Сценик" с рег. №*******, нарушил правилата за движение на ЗДвП и по непредпазливост причинил на И.М. средна телесна повреда, изразяваща се в: 1. счупване на дясната лопатка, обуславящо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за около 2.5 - 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

С протоколно определение от 07.02.2020г. настоящият състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 07.07.2017г. в гр. Варна е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, per. №*******и мотоциклет марка „Ямаха“, per. №*******, управляван от ищеца; в следствие на ПТП ищецът е получил уврежданията, описани в исковата молба; на 28.03.2019г. е заведена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото е приложена медицинска документация за лечението на ищеца след инцидента, както и документи за направени разходи във връзка с лечението.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото автотехническа експертиза се установява, че точката на съприкосновение между двете МПС-та е била в лява крайна част на лява лента за движение в посока центъра на града. Автомобилът е следвало в рамките на 22 метра да извърши престрояване, без да наруши хоризонталната маркировка. Мотоциклетът преди настъпилата ситуация довела до ПТП се е движил в права посока в лява лента на булеварда към центъра на града, а автомобила е извършил излизане от знак „СТОП“, ускорение в ускорителна лента, косо пресичане на лентите за движение на булеварда и навлизане в лентата за обратен завой. Вероятната скорост на движение на автомобила към момента на създалата се ситуация довела до ПТП е била около 41.5 км/ч, а на мотоциклета около 50-54.47 км/ч. Независимо от използваната спасителна маневра и аварийно спиране, сблъсъка технически е бил непредотвратим от водачът на мотоциклета. Основната причина за загуба на контрол над мотоциклета от водача му е съприкосновение с автомобила спрямо органа за управление - кормило на мотора дясна част при външния край на ръкохватката. Окачването на багаж спрямо кормилната конзола е неправилно, тъй като спрямо обема на багажа е възможно ограничаване на радиуса на завой на мотоциклета. В конкретния случай скоростите на движение на двете МПС-та са били над такава за маневриране с големи ъгли, ето защо окачената торбичка и съдържание, заснети в фото албума не са довели до установената опасна ситуация.

По делото като свидетел е разпитан Т.П.Т., който даде показания, че след инцидента е видял торби с бутилки, но не може да каже със сигурност дали са били поставени на дръжките на мотоциклета.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП И.М. е получил следните травматични увреждания, всички в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие: счупване на дясна лопатка, обусловила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; разкъсно-контузна рана по предното лице на дясна раменна става, увреждане на ротаторния маншон на дясна раменна става, ожулвания в областта на десен долен крайник и увреждане на десния брахиален плексус, обусловили заедно и потделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. За момента не се налага оперативно лечение на уврежданията. Движенията в раменната става са в пълен обем неболезнени. Лекарствата, консумативите и интервенциите описани в приложените платежни документи от лист 21 до 30 от делото са относими към лечението на получените травматични увреждания. След третия месец ищецът е могъл да се започне трудова дейност. Ядрено-магнитния резонанс, Електро-миографското изследване и лечебната гимнастика и масажа се заплащат от НЗОК, ако има лекуващия лекар наличен лимит.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че вследствие на ПТП от 07.17.2017г. и получените травматичните уреждания,  ищцецът е реагирал  с  прояви  на дезадаптация  спрямо последиците на стресогенното събитие - първоначално със симптомте на Остра стресова реакция F43.0, с последващо Разстройство в адаптацията F43.2 в рамките на година и Специфична фобия F40.2 спрямо ситуации напомнящи инцидента. Симптомите на Специфична фобия продължават да персистират и към момента. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, въпреки че е оспорено от ответника, т.к. същото е обективно и компететно дадено и е основано на опита и професионалната квалификация на вещото лице.

            За установяване болките и страданията на ищеца по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. И. и Н. Д., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №******* и ответното дружество е беззспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлото в сила решение №1189/03.07.2018г. по АНД №2302 по описа за 2018г. на ВРС, V състав, е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление, с което по непредпазливост е причинил на ищеца на И.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лопатка, обуславящо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за около 2.5 - 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Освен това, с протоколно определение от 07.02.2020г. настоящият състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че в следствие на ПТП ищецът е получил уврежданията, описани в исковата молба.

При наличието в случая на влязло в сила определение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. В конкретния случай вредата – причинената на пострадалия средна телесна повреда – е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея. Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило и други увреждания, като с протоколно определение от 07.02.2020г. настоящият състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че в следствие на ПТП ищецът е получил уврежданията, описани в исковата молба. Пострадалото лице е преживяло и психотравма, която е установена от заключението на вещото лице по СПсЕ.

В заключенията си вещите лица установяват наличието на причинна връзка на физическите увреждания и психичната травма с процесното ПТП.

С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че получените травми причиняват болки и дискомфорт.

С оглед комплексния характер на причинените на ищеца увреждания и невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били причинени физически увреждания –травми, вкл. и средна телесна повреда, довели до болки и страдания през относително непродължителен период от време, психологичните последици, които частично са налице и към настоящия момент. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 17000 лева. При определяне на този размер съдът отчита претърпяната от ищеца средна телесна повреда, изпитаните от болки и страдания по време на оздравяването, както и установената от вещото лице по СПсЕ психологическа травма. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване, съобразен и с практиката на ВКС по сходни случаи.

По отношение твърдението за съпричиняване от страна на пострадалия съдът намира същото за изцяло неоснователно, доколкото в разглеждания случай не се установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Не се установи пострадалият да се е движил с превишена скорост, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Според вещото лице скоростта на мотоциклета е била около 50 – 54.47 км/ч, като точната скорост не може категорично да се установи, т.е. недоказано е твърдението за движение с превишена скорост. И. М. не е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, т.к. не е предприел изпреварване на автомобила, а аварийна маневра с цел да го избегне. Недоказано остана твърдението на застрахователя, че ищецът не е спазвал безопасна дистанция от лекия автомобил, противно на установеното в чл. 23, ал. 1 ЗДвП – установи се, че автомобилът е пресякъл пътното като неправомерно не е пропуснал движещият се в права посока мотоциклет. Недоказано остана и твърдението на застрахователя, че на кормилото на мотоциклета е имало окачени торби с бутилки, които са разсеяли водача, в следствие на което той не е съумял да спре навреме. Свид. Т.Т. даде показания, че след инцидента е видял торби с бутилки, но не може да каже със сигурност дали са били поставени на дръжките на мотоциклета. Освен това, вещото лице по САТЕ даде заключение, че наличието на торби с бутилки на кормилната конзола не са довели до ПТП.

Поради това, искът е основателен до размера от 17000 лева и следва да се отхвърли за горницата над 17000 лева до 40000 лева.

На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Поради това сумата от 17000 лева следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на ПТП – 07.07.2017г.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установи, че лекарствата, консумативите и интервенциите описани в приложените платежни документи от лист 21 до 30 от делото са относими към лечението на получените травматични увреждания. Поради това съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, е основателен както следва: 1. по фактура № ********** от 25.06.2018г. - сумата от 300 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 2. по фактура № ********** от 22.05.2018г. - сумата от 200 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 3. по фактура № ********** от 04.08.2017г. - сумата от 945 лева за лечение с хипербарна оксигенация, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 4. По фактура № ********** от 08.05.2018г. - сумата от 300 лева за ЯМР изследване, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 5. фискални бонове: №0619 за сумата от 38 лева - за ортеза; №0005450 за сумата от 17.40 лева - потребителска такса; №04081730088 за сумата от 6.60 лева - лекарства; №012408 за сумата от 7 лева - лекарства; №0024558 за сумата от 9.12 лева - лекарства; №0197009 за сумата от 2.90 лева - потребителска такса; №0197010 за сумата от 5 лева - потребителска такса; №0196943 за сумата от 30 лева - преглед; №03795230034 за сумата от 67.08 лева - лекарства; №03795240035 за сумата от 22.32 лева - лекарства; №001612 за сумата от 70 лева – преглед, всичките на обща стойност 275.42 лева, ведно със законната лихва считано от 15.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Обстотелството, че ядрено-магнитния резонанс, електро-миографското изследване и лечебната гимнастика и масажа се заплащат от НЗОК не води до обратен извод. След като ищецът е заплатил тези разходи за лечението си, то те му се следват и следва да бъдат заплатени от застрахователя.

Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните, съобразно основателната част от предявения иск на ищеца и отхвърлената част – на ответника. Ищецът претендира присъждане на разноски по списък в размер на 3000 лева – заплатен адв. хонорар. На обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното пред първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Изчисления минимален размер към датата на заплащане на възнаграждението (16.09.2019г.) на основание чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 1790.61 лева, поради което и претендирания размер от 3000 лева не се явява прекомерен. При това положение сумата подлежаща на присъждане  на ищеца възлиза на 1357.94 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски в размер на 530 лева, от които в негова полза следва да бъдат присъдени 290.08 лева, съобразно отхвърлената част от предявените искове. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 164.21 лева. Общият размер на следващите се на ответника разноски възлиза на 454.29 лева.

Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 760.82 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 375 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

                                          

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на И.В.М., ЕГН **********,*** сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и психологически болки и страдания), претърпени вследствие на ПТП на 07.07.2017г., причинено от водача на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №*******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на ПТП – 07.07.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 17000 лева до претендираните 40000 лева.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на И.В.М., ЕГН **********,*** обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 07.07.2017г., причинено от водача на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №*******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, както следва:

1. по фактура № ********** от 25.06.2018г. - сумата от 300 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването на факурата до окончателното изплащане на сумата;

2. по фактура № ********** от 22.05.2018г. - сумата от 200 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването на фактурата до окончателното изплащане на сумата;

3. по фактура № ********** от 04.08.2017г. - сумата от 945 лева за лечение с хипербарна оксигенация, ведно със законната лихва считано от датата на издаването на фактурата до окончателното изплащане на сумата;

4. по фактура № ********** от 08.05.2018г. - сумата от 300 лева за ЯМР изследване, ведно със законната лихва считано от датата на издаването на фактурата до окончателното изплащане на сумата;

5. сумата от общо 275.42 лева по фискални бонове, както следва: №0619 за сумата от 38 лева - за ортеза; №0005450 за сумата от 17.40 лева - потребителска такса; №04081730088 за сумата от 6.60 лева - лекарства; №012408 за сумата от 7 лева - лекарства; №0024558 за сумата от 9.12 лева - лекарства; №0197009 за сумата от 2.90 лева - потребителска такса; №0197010 за сумата от 5 лева - потребителска такса; №0196943 за сумата от 30 лева - преглед; №03795230034 за сумата от 67.08 лева - лекарства; №03795240035 за сумата от 22.32 лева - лекарства; №001612 за сумата от 70 лева – преглед, ведно със законната лихва върху сумата от 275.42 лева, считано от 15.05.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на И.В.М., ЕГН **********,*** сумата от 1357.94 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********,*** да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 454.29 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 760.82 лева върху уважената част от исковете, както и сумата от 375 лева, представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за експертизи, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: