РЕШЕНИЕ
№ 260052/25.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №1702/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С.В.А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№19-0445-000795 от 27.02.2020 г., издадено от Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с
което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок осем месеца.
Въззивникът
моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия
състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно
от субективна страна, доколкото въззивникът не е
знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена
служебно към съответната дата. Моли съда, в случай, че не приеме аргументите за
несъставомерност на твърдяното нарушение, да отмени
оспореното НК поради маловажност на твърдяното нарушение или да измени НП като
намали размера на наложените наказания до установения минимум.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като
навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2019
г. въззивникът_С.А. закупил л. а. „Опел Вектра“, рег.№Т2748ХТ от лицето С. Р., за която сделка бил
съставен писмен договор с нотариална заверка на подписите рег.№5558 от
15.05.2020 г. по опис на Нотариус Петя Ангелова рег.№496 с район РС Търговище.
На
16.07.2019 г., поради липсата на извършена от въззивника
регистрация на настъпилата промяна в собствеността на съответното МПС, било
извършено автоматично служебно прекратяване на неговата регистрацията.
На
21.07.2019 г. около 00.20 ч. в с. Въглен, обл. Варна,
управлявания от въззивника л. а. „Опел Вектра“, рег.№Т2748ХТ, бил спрян за проверка от служители
на РУ Аксаково – свид. Н. Г. и В. П., при която било
констатирано, че управлението се извършва при наличие на отразено в
автоматизираната информационна система „КАТ Регистрация на МПС и собствениците
им“ прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 ЗдвП
и свид. Н. Г. съставила спрямо въззивника
АУАН №938973 от 21.07.2019 г., в който било отразено, че превозното средство е
собственост на лицето С. Р. и че осъщественото нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП. Направените с АУАН констатации
били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган,
който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 наказания
глоба в размер 250.00 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок осем месеца.
На
26.08.2019 г. въззивникът регистрирал по надлежния
ред настъпилата промяна в собствеността на съответното МПС.
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свид. Н. Г., така и от
приобщените документи – НП №19-0445-000795 от 27.02.2020 г., АУАН №938973 от 21.07.2019 г., сведение рег.№445000-1433/2019 г., Постановление на РП Варна №15670/2019 г., Заповед №81218-515 от 14.05.2018 г., справка собственост и справка по история на
регистрация на МПС рег.№Т2748ХТ; справка за нарушител С. А.; заявление
№191292008986 от 26.08.2019 г. за промяна на регистрация, договор за
покупко-продажба на МПС от 15.05.2019 г., свидетелство за регистрация на МПС
рег.№Т2748ХТ, глоба с фиш сер.№0904027 от 26.08.2019
г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министър на вътрешните работи.
Относно
процесуалната и материално-правна законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесните АУАН и НП
са издадени при нарушение на изискването за съдържание по чл.42, т.5 ЗАНН
доколкото е налице неяснота и непълнота на посочената като нарушена законова
разпоредба. В чл.140, ал.1 ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване – автомобилът да е с
регистрация, да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места и да е заплатена пътната такса за автомобила по чл.10, ал.1 ЗП.
В АУАН и в наказателното постановление не е посочено, коя измежду трите
хипотези по чл.40, ал.1 ЗДвП според административно-наказващия орган е нарушена. След като
наказващият орган не е прецизирал, кое конкретно от тези нарушения извършителят
е нарушил, то той е нарушил правото му на защита, тъй като го е лишил от
възможността да разбере точно, в какво е обвинен, на базата на какви
доказателства и оттук е поставен в невъзможност да организира правилно своята
защита. Само и единствено този факт води до незаконосъобразност на
административния акт, тъй като нарушаването правото на защита е от категорията
на особено съществените нарушения, които безусловно водят до отмяна на
постановения акт.
По своята
същност, разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП е обяснителна и определя изискванията към МПС и ремаркета за
регистрация, наличие на регистрационни табели и платена такса, за да бъдат
допуснати за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Доколкото
това не е забранителна норма, същата не формира фактически състав на административно
нарушение.
За съда е
спорен и правния характер на разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в
Глава Трета – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията
към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за
провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и други. Но по
своя характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство е принудителна административна мярка, които са
нормативно уредени в глава VI на
ЗДвП – Принудителни административни мерки. Там, в чл.171, т.2а е посочено,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени
изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не
фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в
ЗДвП, нито в Наредбата, от кой орган се извършва това служебно прекратяване на
регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на
собственика на превозното средство за наложеното служебно прекратяване на
регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от Наредбата при
другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за
обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на
изложеното съдът счита, че нормата на чл.143, ал.15 ЗДвП е в разрез с конституционно регламентираната гарантираност и защита на правото на собственост от закона,
тъй като регламентира възможност за сериозно ограничаване на правото на
собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това
тяхно право. Тази процедура по прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство следва да бъде включена в глава VI на
ЗДвП – Принудителни административни мерки, което би гарантирало
законосъобразното й прилагане.
Съдът счита,
че неправилно е определена и приложимата наказващата норма. Като основание за
налагане на административните наказания е посочена нормата на чл.175, ал.3
пр.1 ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. В случая лекият автомобил, управляван от въззивника, е бил регистриран по съответния ред и е бил с
табели с регистрационни номера, поставени на установените от закона места. След
като административно-наказващият орган е решил да ангажира отговорността на въззивника за неизпълнение на задължението като собственик
да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, е
следвало при налагане на наказанието да приложи нормата на чл.180, ал.2 ЗДвП според която наказанието по ал.1 се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,
който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация
за придобитата собственост.
Настоящият
съдебен състав счита също така, че твърдяното нарушение е несъставомерно
и недоказано откъм субективна страна. От субективна страна нарушението не може
да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство
непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни.
Нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради
което може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.
За да се
установи субективната съставомерност на нарушението,
е необходимо да са налице и доказателства, от които да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация. Сред приобщените доказателства липсват
такива, които да удостоверяват, че въззивникът е бил
уведомен за прекратената регистрация на собственото му МПС към датата на
нарушението. С чл.143, ал.15 ЗДвП не е предвидено, прекратяването на
регистрация при неизпълнение на задължението за регистриране на придобито превозно
средство в двумесечен срок, да настъпва автоматично в конкретно определен
момент след изтичане на срока въз основа на внедрена функционалност на
програмния продукт – автоматизирана информационна система, за да се счита, че
имащият задължението да знае нормативните разпоредби собственик, е наясно и е
информиран за конкретната дата, на която регистрацията ще бъде автоматично прекратена.
Напротив – чл.143, ал.15 ЗДвП регламентира, прекратяването да се извършва
служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, което
означава, че това отбелязване е вменено в задължение на съответни служители и
неговото изпълнение зависи от тяхната стриктност, дисциплинираност и
отговорност. Именно наличието на т. нар. „човешки фактор“ при осъществяване на
съответното правомощие на административния орган изключва възможността за извод,
че собственикът на новопридобито превозно средство
има несъмнена яснота и знание за конкретния момент, в който настъпва регламентираното
прекратяване на съответната регистрация. Действително, доколкото в закона е
посочено, че служебното прекратяване следва да се извършва след изтичане на
предоставения на собственика двумесечен срок за изпълнение на задължението, той
следва да допуска възможността, регистрацията да бъде прекратена във всеки един
момент след изминаване на втория месец. Но, както бе изтъкнато, от субективна
страна нарушението би било съставомерно само при пряк
умисъл, изразяващ се в несъмнено съзнаване на настъпването на съставомерния резулта, а не и при
евентуален умисъл – когато извършителят само допуска (предвижда) вероятното (а
не сигурното и неизбежно) настъпване на съставомерния
резултат, чиято реализация в процесната хипотеза е
поставена в зависимост от стриктността и отговорността на даден служител. При
така изтъкнатите съображения, съдът счита твърдяното нарушение за несъставомерно от субективна страна, доколкото не е
установено по несъмнен начин, към момента на проверката въззивникът
да е управлявал превозното средство със знание, че регистрацията на автомобила
е прекратена служебно.
Визираните
констатации сочат както процесуално-правна, така и материално-правна
незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото следва да бъде
отменено.
При този
изход на спора, съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание
за присъждане на обезщетение за сторени разноски по делото, но въпреки
отправеното искане, предвид липсата на представени доказателства за платено
възнаграждение за адвокат, обезщетение не може да се присъди.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №23-0000349
от 22.04.2020 г., издадено от Началник група Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на С.В.А., ЕГН **********, за нарушение
по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок осем месеца,
на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: