Решение по дело №31/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 55
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20254210200031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Габрово, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20254210200031 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1752-2-35, издадено на
27.11.2024 година от Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, чрез което за
нарушение по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на К. Х. Т. от град Габрово,
бул. „**********” № 72, вх. „Б”, ет. 4, ап. 12, с ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева – на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на упълномощения от жалбоподателя К.
Т. процесуален представител за присъждане на разноски, свързани със заплатено
възнаграждение за адвокат, осъществявал процесуално представителство по
отношение на жалбаподателя по делото, ИЗЦЯЛО – до пълния заявен размер от 400
(четиристотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Жалбоподателя К.Х.Т. от град Габрово е атакувал Наказателно постановление
№ 24-1752-2-35, издадено на 27.11.2024 година от Началник на РУ Габрово при ОД на
МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР той
е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на
чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. По съображения, изложени в жалбата и проведеното по
съществото на делото съдебно заседание от процесуален представител, който е
упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел постановлението за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спадат и
разноски, заплатени за този процесуален представител, чието присъждане се
претендира съобразно предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с
което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за
оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното чрез нея
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните в производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Св. Х.А. и И.Д. са служители на РУ Габрово, които на 09.11.2024 година са
изпълнявали служебните си задължения съвместно в състав на автопатрулен екип.
Около 20,30 часа на 09.11.2024 година двамата свидетели били изпратени от
дежурния в ОД на МВР до жилищен блок, находящ се на бул. „**********” № 72, вх.
„Б” в гр. Габрово във връзка с подаден сигнал за лице в нетрезво състояние, което се
опитва да разбие входната врата на жилище, находящо се на втория етаж, обитавано от
негови съседи. След като отишли на място и разговаряли с лицата, които били подали
сигнала, двамата се качили на третия етаж и позвънили на вратата на апартамента,
обитаван от жалбоподателя К.Т.. След проведен разговор с него във връзка с
обстоятелствата, въз основа на които е бил подаден и сигнала, полицейските
служители го помолили да слезе заедно с тях и документите си до патрулния
автомобил пред блока, за да изготвят необходимата документация. Макар че видимо
намиращия се в нетрезво състояние жалбоподател се подчинил и заедно със своята
съпруга слязъл пред сградата на блока, пред нея той не оказал съдействие за
извършване на проверката, като започнал да обижда и псува полицейските служители,
след което напуснал мястото на проверката и по свое собствено желание влязъл и
седнал в патрулния автомобил, без преди това да бъде задържан от служителите на
реда. Поради изложеното и неизпълнените разпореждания на свид. И.Д. да
преустанови поведението си, свързано с отправяне на закани за саморазправа към
неговите съседи, които били подали сигнали, жалбоподателя е бил задържан и отведен
в сградата на РУ Габрово, където на същия е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Въз
основа на съставения акт е било издадено и посоченото по-горе наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката от наказателното постановление на л. 6 по делото
установяват, че екземпляр от него е връчен на жалбоподателя К. Т. на 03.01.2025 г.
1
Според отразената в нея дата и входящ номер, жалбата против постановлението е
постъпила при наказващия орган на 08.01.2025 година, или в рамките на определения
с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в
чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване
на екземпляра от него. Поради това и обстоятелството, че е подадена от правоимащо
лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за
неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй актът е бил съставен още на датата за извършване на самото
нарушение, както и преди изтичане на 3 месечен срок от деня, в който неговия автор за
явява открит. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗМВР) лице,
а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като
задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото постановление също е
издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т.
1.14 от посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1371/11.11.2015 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 5 от НАХД № 31/2025 г. на РС
Габрово, водят до заключение, че Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е
бил надлежно определено (по смисъла на чл. 267, ал. 2 от ЗМВР) лице, което е
разполагало с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от
посочения закон.
Като отчете данните в показанията, дадени от страна на двамата разпитани
полицейски служители, съдът прие, че по делото са събрани достатъчно убедителни
доказателства не само за наличието на устно разпореждане от съответния полицейски
служител – св. И.Д., отправено към конкретно физическо лице – жалбоподателя Т., но
и неговото съдържание, отнасящо се до нареждане за преустановяване на поведение,
свързано с отправяне на закани за извършване на саморазправни действия по
отношение на лица, които са подали сигнали. Доколкото това е така, а от
доказателствата да е видно, че жалбоподателя не се е съобразил с указаното в
разпореждането, което (щом като не е застрашавало по никакъв начин живота или
здравето му и не е налагало очевидно нарушение или престъпление) е било
задължително и е следвало да се изпълни от него, следва да се приеме, че той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по ЗМВР, както и
че то обосновано е довело до санкционирането на същия според указаното в чл. 257,
ал. 1 от този закон, независимо от погрешно посочената правна квалификация, тъй
като описаното поведение осъществява нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, а не по чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, което не въвежда конкретни правила за поведение, за да може при
тяхното неизпълнение те да бъдат нарушени. Безспорно е, че в акта и в наказателното
постановление се съдържа описание, което сочи, че чрез отразените в същите действия
жалбоподателя е пречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по
служба. Предвид данните в дадените показания от разпитаните свидетели би могло да
се счита, че с оглед на извършените действия по напускане на мястото на проверката
жалбоподателя действително е създал предпоставки, които биха могли да доведат до
това. Те обаче нямат никакво отношение към съответния текст, въз основа на който е
ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като
2
наложеното наказание по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е за неизпълнение на полицейско
разпореждане, каквото е налице в конкретния случай. Като вид то кореспондира на
предвиденото в тази норма от закона и се явява определено в минималния възможен
размер.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. При това положение направеното искане от
процесуалния представител на жалбаподателя за заплащане на разноски следва да се
остави без уважение, тъй като визиранети за това предпоставки в чл. 143 от АПК не са
налице.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

3