РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. Пловдив, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500675 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №717 от 20.02.2023г. на ПРС, постановено по гр.д.
№11912/2022г., двадесети и четвърти гр.с., с което се признава за установено в
отношенията между страните, че Д. Г. С., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК:*********, следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 3448/11.05.2022г. по ч.гр.д. № 6652/2022г. на ПРС , а
именно: сумата в размер на 149,72 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
разпределена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ***, с ИТН
№ ***, с клиентски номер ***, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 10.05.2022г., до окончателното плащане; сумата в
размер на 17, 70 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.07.2020г. – 09.05.2022г. С постановеният съдебен акт в полза на на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:********* са присъдени разноските по делото,
както следва: в исковото производство - 75 лв. за държавна такса; 300 лв. – депозит за
особен представител, 150 лв. – депозит за ССЕ, 200 лв. – депозит на СТЕ и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение; в заповедното производство - 25 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят Д. Г. С., ЕГН: **********, чрез особения и представител адв. М. Х.
обжалва решението на първоинстанционния съд, като необосновано, неправилно и
1
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт,
като вместо това отхвърли претенциите на дружеството като неоснователни.
Въззиваемата страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт С. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се деловодни
разноски пред втората инстанция,включително юрисконсулско възнаграждение в размер на
150лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 415 ГПК, предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против
Д. Г. С., ЕГН: **********. В исковата молба се твърди, че в изпълнение на задълженията на
ищеца, в топлоснабден имот в гр. Пловдив, *** - собствен на ответницата, била доставена и
разпределена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на стойност 149,72 лева
за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Твърди се ответницата да не е изпълнила
насрещните си задължения в срок, като клиент на топлинна енергия, поради което се
претендира и дължимостта на обезщетение за забава в размер на 17,70 лева за период
02.07.2020 г. до 09.05.2022 г. Сочи се, че за тези вземания била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, но поради връчване на същата на длъжника, по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, ищецът имал интерес от предявяване на настоящите искове. Моли от съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи
претендираните суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като се претенират и
разноски.
Особения представител на ответницата оспорва исковете като неоснователни.
Навежда твърдения, от една страна, че не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответницата е собственик на недвижимия имот, поради което не е
възникнала облигационна връзка между страните по делото, а от друга, че не е доказано по
несъмнен начин - в процесния период да са доставяни и потребени услуги в имота.
Първоинстанционният съд е приел, че се установява от събраните доказатества
качеството на клиент на ответницата на топлинна енергия, като собственик на процесния
имот, както и че в процесния период имотът е бил топлоснабдяван от ищцовото дружество.
Въз основа на тези обстоятелства между страните по делото, съдът е направил извода, че
между същите е възникнало облигационно отношение, регулирано от публично известни
2
общи условия. Установен е вида и количеството на доставената топлинна енергия за
претендирания период, а именно - отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
към която съгласно представените от ищеца писмени доказателства и съдебно-счетоводната
експертиза, се включва и такса за услуга дялово разпределение на същата енергия в имот с
ИТН ***, клиентски номер ***, находящ се в гр. Пловдив, ***.След преценка на събраните
доказатества, съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, доказан е
размерът на претенциите, както и настъпили падежите за плащане на всички месечни суми
за доставената топлинна енергия. Ответникът не твърди и не доказва тяхното плащане,
поради което дължи насрещна престация в претендирания от дружеството размер..
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който поддържа
двата основни довода наведени пред първата инстанция, а именно, че липсват доказателства
ответницата да е собственик на недвижимия имот, поради което не е възникнала
облигационна връзка между страните по делото, а от друга, че не е доказано по несъмнен
начин - в процесния период да са доставяни и потребени услуги в имота.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК /
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новоотрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от
първоинстанционният съд.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали ответника има
качеството на потребител на топлинна енергия на процесния имот и за процесния период
доставяни и потребени ли са претендираните услуги в имота.
Съгласно нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Предвид на това, за да възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на Закона за енергетиката,
3
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След като даден недвижим имот е присъединен към
топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата топлинната
енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи
на доказване с всички доказателствени средства. В тежест на ищеца е да установи, че
лицето, срещу което е насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия, е потребител. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно
или по силата на облигационно право на ползване. Законодателят е предвидил, че в тези
случаи между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя, т. е. налице са
облигационни отношения между страните, които се презумират от закона.
В конкретният случай се установява, от една страна, че ответницата е декларирала
пред НАП процесния имот като собствен за данъчни цел., а от друга - че е титуляр на
партидата, поради което настоящият съдебен състав приема, че Д. С. има качеството на
потребител на топлинна енергия и в качеството си на такъв, отговаря за възникналите
задължения за топлинна енергия.
Сградната инсталация по своята правна същност е обща етажна собственост – чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. С оглед на това, решаващият
съд е направил законосъобразен извод, че всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Ето защо и доколкото, ищцовото дружество е доказало, при условията на пълно и
главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената енергия, както
липсата на плащане от страна на потребителя, то предявените искове се явяват основателни
и доказани до пълните предявени размери.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред
настоящата инстанция, а именно: юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв. и
4
200лв – внесен депозит за особен представител или общо сумата от 300.00лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №717 от 20.02.2023г. на ПРС, постановено по гр.д.
№11912/2022г., двадесети и четвърти гр.с
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ***, да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, разноски пред настоящата инстанция общо в размер
на 300.00лв/триста лева/
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5