Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр.Плевен, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №294 по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба от В.М.Ш.
*** против Решение №2153-14-20/24.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-6/22.01.2020г. и е потвърдено
Разпореждане №8/25.11.2019г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.
В жалбата се счита, че неправилно като начална дата за
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена
05.11.2019г., а следва да бъде от 07.02.2018г. Счита се, че няма вина за
пропускане на едномесечния срок. В тази връзка
се твърди, че на 23.10.2019г. е ходил в ТП на НОИ-Плевен да подаде заявление за
отпускане на инвалидна пенсия общо заболяване, но са му казали, че трябва да
представи документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, без да му кажат,
че заявлението следва да се подаде до 31.10.2019г. Моли се за отмяна на
решението и потвърденото с него разпореждане.
От Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен
отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и
заявява, че не е информиран, че трябва да спазва някакви срокове при подаване
на заявлението за отпускане на инвалидна пенсия. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Р.с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Моли
решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен да бъде потвърдено, като съобразено
с представените доказателства и приложимата нормативна уредба.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-20/24.02.2020г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до
оспорващия и е получено от последния на 26.02.2020г. (л.22). Съгласно
разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на
ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена чрез
административния орган на 04.03.2020г. и е заведена с рег.№ 1012-14-6#5 от
същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт в законоустановения
срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх.№2112-14-845/05.11.2019г.
до Директора на ТП на НОИ-Плевен В.Ш. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Към заявлението са приложени съответните документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход,
както и влязло в сила на 01.10.2019г. ЕР на ТЕЛК №2954/16.06.2019г..
С Разпореждане №8/25.11.2019г. на Ръководител ПО на Ш. е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 50% трайно намалена
работоспособност, в размер на 186,52лева, считано от 05.11.2019г. със срок на
инвалидността до 01.02.2020г. Разпореждането е получено от Ш. на 10.01.2020г.
В едномесечния срок за оспорване на
разпореждането е подадена жалба от Ш., в която се изразява несъгласие с
изводите на контролния орган и се твърди липса на вина за пропуснатия срок. Към
жалбата са приложени доказателства.
С Решение №2153-14-20/24.02.2020г на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу
разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след
установяване на фактите е приел, че не е спазен срокът по чл.94 ал.3 от КСО.
Посочил е, че датата на придобиване на правото на пенсия е 07.02.2018г. /датата на инвалидизиране на
лицето/, а датата на подаване на заявлението е 05.11.2019г., т.е. след изтичане
на двумесечния срок от придобиване на правото по чл.94 ал.1 от КСО, поради
което пенсията следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението –
05.11.2019г. Направил е извод, че правилно и съобразно чл.94 ал.3 от КСО
пенсионният орган е определил началната дата на отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
От фактическа страна се установява, а и не се спори
между страните, че на 23.10.2019г. Ш. ***, за да подаде заявление за отпускане
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но е върнат за прилагане
на допълнителни документи.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №8/25.11.2019г. на Ръководител ПО на Ш.
е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, от началната
дата на което не е доволен Ш.. Оспореното Решение №2153-14-20/24.02.2020г е
издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с
него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място
орган.
Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено
в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са
спазени административнопроизводствените правила, като същото е издадено в
рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на
закона, настоящият състав съобрази следното:
По делото не е спорно между страните, че Ш. отговаря
на изискванията за % т.н.р., съобразно чл.72 от КСО. Спорен е въпроса коя
следва да бъде началната дата, от която да бъде отпусната личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Съгласно чл.94 ал.1 от КСО, пенсиите и добавките към
тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с
необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако
документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. А
според чл.94 ал.3 от КСО, извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или
добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на
заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не
по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността
от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в
териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен
срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на
Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото
лице.
С ЕР на ТЕЛК №2954/16.09.2019г. на Ш. е определена 50%
трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 07.02.2018г. Видно
от поставеният печат върху ЕР на ТЕЛК №2954/16.09.2019г., същото е влязло в
законна сила на 01.10.2019г. Т.е. според нормата на чл.94 ал.3 от КСО срокът, в
който Ш. е следвало да подаде заявление за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване е бил до 01.11.2019г. При подаване на заявлението
в този срок, началната дата на инвалидната пенсия ще бъде датата на
инвалидизирането-07.02.2018г. В конкретния случай Ш. не е спазил срокът по
чл.94 ал.3 от КСО, тъй като е подал своето заявление на 05.11.2019г. Неспазването
на специалния ред, установен за пенсиите за инвалидност в чл. 94, ал. 3
от КСО обаче, не изключва приложението на общите разпоредби – чл. 94, ал. 1
от КСО.
Инвалидизирането като правнорелевантен факт се
установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва
експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на
закона. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране,
като до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни
правото си да поиска пенсия за инвалидност. Упражняването на това право обаче,
е принципно възможно едва след като експертното решение, установяващо оценката
на работоспособността, влезе в законна сила и придобие статута на стабилен
административен акт. Т.е. правото на
пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, но се придобива
считано от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, с което се признава
инвалидността и нейната начална дата. Поради това при пенсиите за инвалидност
фактическият състав за упражняване на това право включва наличието на
инвалидизиране с начална дата, влязло в сила решение на ТЕЛК и заявление пред
ТП на НОИ за отпускане на пенсията. Поради усложнения фактически състав за
отпускане на пенсия за инвалидност, придобиването на това право съвпада с
влизане в сила на решението на ТЕЛК, а не с датата на инвалидизирането, която
дата законовият термин на чл. 73 от КСО
въвежда. В случая за Ш. това е 01.10.2019г.
С подаването на заявление на 05.11.2019г. до ТП на НОИ
Плевен, В.Ш. е спазил 2-месечния срок по чл. 94, ал. 1
изр. първо от КСО, което и обуславя отпускане на пенсията с начална
дата от датата на придобиване на правото – 01.10.2019г. Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че в тази специфична хипотеза ръководителят на
"ПО" при ТП на НОИ – Плевен неправилно е определил като начална дата
за отпускане на пенсия за инвалидност датата на подаване на заявлението —05.11.2019г.
и незаконосъобразно е приложил изречение
второ на чл. 94, ал. 1 от КСО. В случая тази разпоредба е
неприложима, тъй като едва с влизането в сила на ЕР на ТЕЛК на 01.10.2019г., с
който акт на Ш. е определен процент ТНР 50 % и така е установен с обратна сила
правнорелевантния факт по чл. 73, ал. 1
от КСО, за него е започнал да тече 2-месечният срок по чл. 94, ал. 1
изр. първо от КСО за подаване на заявление за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Едва от влизане в сила на
експертното решение обективно е възникнала възможност да се иска изплащането на
пенсията по чл. 74, ал. 1
от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС.
При така изложеното се налага извод за
незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ и на потвърденото
с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване относно
определената начална дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване на В.Ш..
Ето защо обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ
Плевен и потвърденото с него разпореждане на Ръководител ПО при ТП на НОИ
Плевен в частта му, с която на Ш. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общ заболяване считано от 05.11.2019г., следва да бъдат отменени. С оглед естеството на
въпроса, на основание чл. 173, ал.
2 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. 2 и чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-20/24.02.2020г. на Директора
на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №8/25.11.2019г. на
Ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен, в частта за началната дата на отпускане на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В.Ш..
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ Плевен за ново произнасяне по
подаденото от В.Ш. заявление вх.№2112-14-845/05.11.2019г относно началната дата на отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/