РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. гр. Хасково, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200425 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на М. П. К., ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощника адв.Л.К. от АК-София, срещу Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система ***, издаден от ОД на МВР - гр.Хасково, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на издадения електронен фиш, поради допуснати нарушения
както на процесуалния, така и материалния закон. Поддържа се, че е изтекла
погасителната давност за връчване на електронния фиш– същият бил връчен
на 19.05.2025г. към която дата бил изтекъл тригодишният срок по чл.80, ал.1,
т.5 НК. Липсвало пълно описание на фактическата обстановка, информация
на какво разстояние от техническото средство е бил разположен пътен знак
В26 за въвеждане ограничение на скоростта на движение, както и
доказателства за спазване на изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена
от МВР. Обжалвания ЕФ не съдържал изискуемите по закон реквизити, в
същия липсвала дата на издаването му, както и посочване на конкретния
орган, който го е издал. Поддържа се също нарушение правото на защита на
санкционираното лице, доколкото към него не били приложени снимките, от
които се установявало твърдяното нарушение и липсвало отразяване на
1
възможността за подаване на възражение срещу издадения ЕФ пред директора
на съответната структура на МВР. Освен това санкционираното лице било в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение се санкционира, тъй като
в съдържанието на ЕФ се съдържала правна квалификация на нарушението, но
не било изписано с думи пълното наименование на нарушения закон, а само
неговата абревиатура. Счита, че с издадения ЕФ не биха могли да бъдат
постигнати целите на административното наказание, с оглед изтичане на
предвидените в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Правото на защита на
жалбоподателя било нарушено и поради неяснота относно приспаднатият
толеранс от измерената скорост, която не му позволявала да разбере за какво
точно нарушение е санкциониран. Предвид всички подробно изложени в
жалбата възражения, моли съдът да отмени атакувания електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
В съдебно заседание пред Районен съд- Хасково, жалбоподателя-
редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощения по делото
процесуален представител адв.Л.К..
Ответникът по жалба и издател на ЕФ - ОД на МВР- Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. С придружителното писмо за
представяне на административно-наказателната преписка, излагат становище
описаните в жалбата обстоятелства да не се вземат предвид и същата да не се
уважава. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице,
имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок.
Процесният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и
производството по жалбата е редовно образувано пред РС-Хасково.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2022г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ссеf, за измерване
скоростта и заснемане на автомобили – движещи се по ПП І-5, до разклон за
завод „Астика“ в посока от гр.Хасково към гр.Димитровград, с посока за
задействие на техническото средство – приближаващи автомобили. В 11:35ч.
била засечена скоростта и съответно бил заснет движещият се в описаната
посока лек автомобил „Мерцедес“ модел „МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. №
СВ 76-42 НС. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със
скорост от 111 км/ч., извън населено място– при разрешена максимална
скорост от 60 км/ч, ограничена с пътен знак В26.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения
автомобил, се установява, че той е собственост на Л.М.К. с ЕГН **********,
от гр.София, при което на собственика е бил издаден ЕФ серия К № 6171746.
Налице е представена декларация от собственика на автомобила за
предоставяне на информация по нарушение № К 6171746, във връзка с
разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която собственикът на заснетия лек
автомобил е декларирал изрично, че именно жалбоподателя М. П. К. е
извършила нарушението, като е приложил и копие на свидетелството за
управление на МПС.
2
На лицето, посочено в декларацията и жалбоподател в настоящото
производство, е издаден процесния електронен фиш *** за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП, с който се налага административно наказание „Глоба“ в размер на
600 лева на М. П. К.. В описателната част на фиша е вписано движение с
установена скорост от 111 км./ч. след отчетен толеранс от минус 3 км/ч –
превишаване с 51 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията
на техническото средство, а за място на нарушението в електронния фиш е
вписано – в обл.Хасково, ПП І-5, км.287+705, разклон за завод „Астика“ в
посока гр.Димитровград, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 /60 км/час/.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.05.2025г. чрез ССЕВ, видно от
приложена заверена с печат на ОДМВР-Хасково справка от АИС-АНД.
Жалбата против него е подадена на 30.05.2025г.- видно от разпечатка от
деловодната програма на съда- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
приложената по делото административно-наказателна преписка, както и
приложения снимков материал с номер: 120CCEF/0049837, снет с техническо
средство ARH CAM S1 № 120CCEF. Така приложеният снимков материал,
съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес и е приобщен по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, пред компетентния да я разгледа орган - Районен съд-
Хасково. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество
съдът я намира за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км/ч., извън населено място - 90 км/ч., а по автомагистрала - 140 км/ч., а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място над 50 km/h, водачът се наказва с
глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.
С оглед данните по делото, съдът констатира, че ЕФ е издаден и връчен
в законоустановените давностни срокове. Неоснователно е възражението, че
не са спазени давностните срокове за реализирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът служебно следи за
настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства, каквото е
3
давността, но в случая тя не е изтекла. Трайна и последователна е съдебната
практика, че при осъществяване на отговорността на нарушителя чрез
издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Касае се за специфично производство, при което не се съставя акт за
установяване на административно нарушение и НП, не са предвидени два
етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на
обвинение и налагане на наказание. Електронния фиш съчетава и двете, като
давностният срок тече от датата на извършване на деянието. Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това
означава, че по отношение на административно-наказателните производства
следва да се прилагат и разпоредбите на чл.80 от НК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, затвърдена с Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, което е задължително за
прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години (относно административно-наказателните
производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от
права). Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно
чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. В настоящия случай деянието е
извършено на 14.07.2022г., като отговорността на жалбоподателя е ангажирана
преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, тъй като първоначално такъв е
започнал да тече от датата на деянието, но с оглед спецификата на
производството и предвид, че в случая е подписана декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение,
започналият да тече 3-годишен давностен срок е прекъснат и е заместен с нов
такъв от получаване на декларацията на собственика на заснетото МПС,
когато е открит нарушителят– настоящия жалбоподател. Видно от
материалите по делото деянието е извършено на 14.07.2022г., Декларацията по
чл. 189, ал.5 от ЗДвП е постъпила на 07.09.2023г., а ЕФ срещу жалбоподателя
М. П. К. е издаден на 12.09.2023г., при което 3-годишния давностен срок по
чл.80, ал.1, т.5 НК не е изтекъл и към настоящия момент. Към момента не е
изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. Съгласно тази
разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с
една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е три години. Така
абсолютната погасителна давност за реализиране на административно-
наказателната отговорност съгласно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН е четири години и шест месеца и започва да тече от
извършване на деянието, в конкретния случай на 14.07.2022г., когато е
установено нарушението, който срок към момента също не е изтекъл. По тези
съображения не е изтекла нито общата давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито
абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, по отношение на административно
наказателното производство, водено срещу жалбоподателя М. П. К., а
разгледаното възражение е неоснователно.
На следващо място, според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в
4
редакцията, относима към датата на процесното деяние (ред. бр.54 от 2017г.),
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Процесният ЕФ е издаден по утвърдения със Заповед 1з-305 от
04.02.2011г. на министъра на вътрешните работи образец. Същият формално
отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него. В случая тези изискуеми от закона реквизити са налице, като процесният
фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, ползвателя на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на
наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН, в това число такъв по чл.57,
ал.1, т.13 от ЗАНН /ред. ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./, а именно
- дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. ЕФ не съдържа
реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление, като в
случая следва да се поясни, че такова приравняване не може да се прави
механично, тъй като между електронните фишове и наказателните
постановления има множество различия. Поради тези различия електронният
фиш следва да бъде отличаван както от административните актове по смисъла
на АПК, така и от тези по ЗАНН и по отношение на него не съществува
законово разписано задължително съдържание, извън изброените в
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП реквизити. /В този смисъл и
съдебната практика - напр. Решение № 196/16.05.2013 г по КАНД №134 по
описа на съда за 2013 година на Адм.съд-Хасково, № 335/24.07.2013г по
КАНД №300 по описа на съда за 2013 година на Адм. съд-Хасково и др./
В този смисъл, неоснователни са възраженията на жалбоподателя че
ЕФ е бил съставен в нарушение на закона, доколкото в същия липсвали
посочен орган – издател и дата на издаване. Съобразно дадената в §6, т.63 от
ДР на ЗДвП дефиниция, електронният фиш представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани средства. От цитираната
норма, тълкувана и във връзка с определеното съдържание на електронни
фиш в чл.189, ал.4 от ЗДвП, става ясно, че в процедурата по издаване на
електронен фиш липсва административно-наказващ орган, тъй като
изявлението за налагане на административно наказание е електронно
изявление, като се употребява понятието „издател на електронния фиш“.
5
Съответно и с оглед на това, за разлика от наказателното постановление, при
електронния фиш не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и
печат на учреждението, което го издава. Поради това, измежду
задължителните реквизити на ЕФ е предвидено единствено посочването на
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, но не и на административно-наказващ орган, единствено при
наличието на какъвто стои въпросът за изследване на компетентността му.
Освен това, както се сочи и в жалбата, чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда
посочване и на датата на издаване на фиша, поради което липсата на дата на
издаване също не е нарушение, доколкото няма такова законово изискване и
доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с
техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш. С оглед на
изложеното, съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а оплакванията за липсата на
задължителни реквизити в съдържанието му не намират опора в законовите
изисквания за съдържание на ЕФ.
На следващо място, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда,
че се издава ЕФ при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Цитираната разпоредба не
поставя разделение между вида на техническите средства - мобилни или
стационарни, а единствено изисква нарушението да е установено и заснето с
такива средства в отсъствието на контролен орган. Не се споделя изложеното
в жалбата, че в конкретния случай намира приложение Тълкувателно решение
№1 на Общото събрание на колегиите на ВАС от 26.02.2014 год. по
тълкувателно дело №1/2013г., което е постановено при действащата към
момента на постановяването му нормативна уредба /26.02.2014г./ След тази
дата има множество изменения както на ЗДвП, така и приемането на
нормативна уредба относно условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същата влиза в
сила от 23.05.2015г. и допуска установяването на превишението на скоростта
да се установява не само със стационарни технически средства. Именно от
2015г. /ДВ бр.19/2015г./ е дадена и легалната дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства - §6, т.65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида– стационарни и мобилни. Изхождайки от всичко това, съдът
намира, че към датата на осъществяване на административното нарушение не
са налице законови пречки, нарушението да бъде установено с
автоматизирано техническо средство, което не е задължително да бъде
стационарно.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението
да е установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
По отношение на това условие съществува известна неуточненост на израза „в
отсъствието на контролен орган и нарушител“, тъй като макар и възможно
установяването на нарушението да стане в отсъствието на контролен орган, то
е невъзможно заснемането на противоправното деяние да бъде извършено в
отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да
бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен
фиш в параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. При съобразяването на горепосочените
6
две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП
нарушението трябва да е установено с автоматизирано техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и без нуждата от присъствието на нарушителя
при установяване на нарушението. Поради това и изразът „в отсъствието на
контролен орган“ следва да се тълкува, че контролните органи не вземат
участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
В случая е видно от представения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство (АТС), че на посочената в ЕФ дата -
14.07.2022г., е било използвано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef,
за засичане скоростта на движение на МПС по ПП-І-5, км.287+705, разклон за
завод „Астика“, в посока от град Хасково към град Димитровград.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и
прието като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за
измерванията, използваната мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип е одобрен тип средство за
измерване, като видно от протокол за проверка № 83-СГ-ИСИС/29.06.2022г.
същото е преминало и последваща проверка, при която измерванията не са
показали отклонения от максимално допустимите грешки и същото
съответства на одобрения тип, т.е. използваното в случая средство не е
компрометирано.
Описанието на нарушението в ЕФ е ясно и недвусмислено - движение
със скорост 111 км/ч /след отчетен толеранс за възможно отклонение според
отразеното в ЕФ от 3 км./ч/, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 от 60 км/час, ясно е посочено конкретно място на извършване на
твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП - чл.21, ал.2, вр. ал.1,
размера на глобата - 600 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 6 от
ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения и по отношение описанието
на мястото на описаното нарушение - същото е достатъчно подробно, даващо
достатъчна информация и възможност за локализирането му. Тук е мястото да
се посочи, че не е налице задължение за административно-наказващия орган
да изпраща всички приложения към ЕФ- снимков материал, съответните
протоколи от проверките на техническото средство, други съпътстващи
документи, поради което и съдът не възприе тези обстоятелства като
нарушение.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъждане на
скоростта. Много ясно е подчертано, че едната скорост е измерена, а другата
наказуема. Видно от протокола за проверка на АТСС, с което е засечена тази
скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да
направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над
100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес
на жалбоподателя, се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока
скорост от тази, с която в действителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото конкретното АТСС е одобрен тип средство за
измерване и е преминало технически преглед при последваща проверка и
съответства на одобрения тип, а оттам следва, че самото измерване не е
компрометирано.
По отношение на възражението на жалбоподателя във връзка с
приспаднатия толеранс от измерената скорост съдът намира следното: На
7
първо място следва да се посочи, че същия не е задължителен реквизит от
съдържанието на електронния фиш съгласно законовите разпоредби /чл.189,
ал.4 от ЗДвП/, а има отношение относно приетата скорост на движение от
страна на наказващият орган. В случая липсва съмнение коя скорост е
отразена в ЕФ, доколкото в него недвусмислено е посочено, че е отчетен
толеранс от минус 3 км/час, т.е. посочената в ЕФ като установена стойност на
скоростта от 111 км/час е скорост след съответното приспадане на толеранса.
Действително, що се касае до отчетения толеранс и дали същият е 3 км/ч или
3% при установена скорост над 100% е налице неяснота, а също и
противоречие между посочения в ЕФ и посочената стойност на скоростта след
прилагането му. Видно от приобщения снимков материал, техническото
средство е отчело скорост на движение на заснетия процесен автомобил от 115
км/час, а посочената след приспадане на толеранса в ЕФ скорост е 111 км/час,
при което очевидно е приложен толеранс от минус 4 км/час, а не както е
посочено в ЕФ от минус 3 км/час, което всъщност представлява 3% от
установената скорост на движение, след съответното закръгляне на стойността
към цяло число /4 км/час/, което е направено изцяло в полза на жалбоподателя
и това е по-благоприятния за него вариант. В този смисъл, в ЕФ е допусната
нередовност, доколкото е налице погрешно изписване на приложения и
приспаднат толеранс, но това нарушение съдът намира че не е съществено и
не се е отразило негативно върху правото на защита на жалбоподателя,
доколкото реално приспаднатия толеранс от 4 км/час е именно в полза, а не
във вреда на жалбоподателя. Освен това, тази нередовност не се отразява нито
на правната квалификация на извършеното административно нарушение, нито
на размера на предвиденото за него административно наказание, поради което
и доколкото не представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, не представлява
основание за отмяна на ЕФ.
На следващо място, съдът намира, че са спазени нововъведените
правила от разпоредбата на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Както се отбеляза, приложен по административно-наказателната
преписка и приет по делото като писмено доказателство е и задължителният в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е
заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др. изисквания
по наредбата. Този протокол е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от
НК и чл.179 от ГПК и като такъв има доказателствена сила за съда, която не е
оспорена, респ. – оборена от жалбоподателя. Представеният в случая
протокол е попълнен изцяло и е налице яснота относно способа за въвеждане
на ограничението на скоростта от 60 км/ч. Същият е подписан от съставилите
го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката.
Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал.1 от същата
норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Такава снимка в случая е представена, като същата е неразделна част от
протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се касае за работа с
временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за
8
предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното
АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола,
спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните
технически средства и системи. В случая, от изображението на представената
снимка по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР може да се приеме,
че тези изисквания са спазени, преценено на база информацията, че посоката
на сработване и заснемане е на насрещно движещите се превозни средства,
спрямо разположението на АТСС, тоест - приближаващите се ППС. Освен
това, така както е позиционирано АТСС, заснемането е осъществявано в
участък от пътя, който кореспондира с отбелязването в снимковия материал от
14.07.2022г. с техническо средство, респ. в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР от гледна точка посоката на задействане на
техническото средство. Тук следва да се отбележи още, че видно от датата и
часа на снимков материал с номер: 0049837, същият попада в часовия
диапазон на работа на техническото средство – от 10:00 часа до 13:00 часа,
отразен и в протокола по чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за работа на АТСС, което още веднъж потвърждава мястото и времето на
извършване на нарушението, а също и въведеното ограничение от 60 км/час
със знак В26. В протокола е налице и надлежна информация относно
наличието на пътен знак В26, както и разположението на АТСС спрямо
пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта в конкретния пътен участък,
а именно – налице е отразяване, че е разположено на разстояние от 200м от
пътния знак за въведено ограничение на скоростта. Което видимо съответства
и на приложения снимков материал, на който се възприема разположението на
АТСС. Ето защо и съдът намира, че снимката, от която се установява къде е
било разположено мобилното АТС следва да се приеме като годно
доказателство относно мястото на заснемане на нарушението. Отделно от
това, видно от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е
заснет от достатъчно разстояние и се намира в центъра на заснетото
изображение. Безспорно е че на снимката се вижда още един автомобил, но
фокусът на снимката е на автомобила, управляван от жалбоподателя, докато
другия автомобил не е заснет в цялост и не е видим целият му регистрационен
номер, поради което не е налице съмнение на кое МПС принадлежи
измерената от АТСС скорост на движение. Наред с това чия скорост
евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя, следва да се отбележи следното: - представени са указанията
за използването на техническото средство, видно от които при заснемането на
няколко движещи се моторни превозни средства, техническото средство
засича скоростта на движение на МПС, което попада в обхвата на автоматично
поставените маркери под, над и от двете страни на снимката (страница 4 и
страница 5 от упътването на техническото средство). В случая видно от тези
маркери върху представената снимка, в обхвата на техническото средство е
попаднал, изчислена му е скоростта на движение и е заснет именно
автомобила на жалбоподателя- с рег.№ СВ 76-42 НС. В тази връзка Съдът не
намира за основателни възраженията против издадения електронен фиш,
както и не намира допуснати нарушения при издаването на въпросния
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, водещи до
извода за опорочаване на предвидената процедура.
С оглед така обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че
безспорно се доказа по делото жалбоподателят да е осъществил състава на
нарушението по чл.21 от Закона за движението по пътищата като правилно
9
деянието е било квалифицирано от АНО като административно нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Липсва всякаква неяснота относно това
нарушената разпоредба в кой закон се съдържа, доколкото при изписване на
наименованието на нормативния акт е използвана общоприетата за
изписването му абревиатура - ЗДвП, а освен това в съдържанието на ЕФ е
налице словесно изписване и на пълното му наименование, поради което
съдът намира направеното в тази насока възражение за неоснователно.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че
издаденият ЕФ е незаконосъобразен, ведно със служебно провереното от съда
протекло до този момент административно-наказателно производство, водят
до извода, че в атакувания електронен фиш не може да се открие
противоречие с материалния или процесуалния закон.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание на всеки водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място - за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв. и
два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с
50лв. В случая констатираното превишение е от 51 км/час, поради което АНО
правилно е приложил санкционната норма и е наложил процесното
административно наказание, което е предвидено в твърд размер и не е
предвидена възможност за индивидуализация на същия. По отношение на
предвиденото, но неналожено административно наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“, Съдът намира, че
непосочването на причините за неналагане на така предвиденото наказание не
е съществено процесуално нарушение и съответно не е основание за отмяна
на обжалвания електронен фиш.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера
на съществените такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част
от тях остават единствено твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна
на едно НП или ЕФ, е нужно да са допуснати съществени нарушения на
материалния или процесуалния закон, довели до съществено нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, преценени съобразно правилното
тълкуване на закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи
несъответствие между императивните процесуални изисквания на
законодателството и процеса по издаването и връчването на електронния
фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен, поради което следва да се потвърди.
При този изход на спора, присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се следва, а от страна на АНО липсва отправено такова
искане, поради което разноски за въззивното производство не следва да бъдат
присъждани с настоящия съдебен акт.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, ***, издаден
от ОД-МВР-Хасково, с който на М. П. К. от ***, ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 14.07.2022г.,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 600 (шестстотин) лева- като
законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
11