Решение по дело №495/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. Н. З. (неправилно в жалбата е вписано „З.“, вместо З.) от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника й адв.В. Ч., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8, против Решение №1012-26-169-1 от 15.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на С. Н. З. срещу разпореждане [номер]/2140-26-347 от 17.04.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно и недопустимо. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на времето на неработещата майка от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г. – 10 м. и 04 дни, като действителен стаж. Излагат се доводи, че при наличие на безспорен стаж от 14 г., 10 м. и 18 дни, при зачитане на времето на майчинство от 10 м. и 04 дни, безспорно се установявал наличен трудов стаж повече от 15 години, т.е. повече от изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО. Нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител писмено оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката С. Н. З. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№2113-26-1638 от 09.09.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с приложени документи, доказващи осигурителен стаж и доход.

С разпореждане [номер] от 30.09.2019 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – [населено място], на С. Н. З. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.09.2019 г., пожизнено по чл.68, ал.3 от КСО, в минимален размер, съгласно чл.70, ал.13 КСО. В разпореждането е посочено, че С. Н. З. има осигурителен стаж от II категория труд 03 г., 10 м. и 03 дни; осигурителен стаж от III категория труд 12 г., 02 м. и 18 дни, и на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 17 г., 00 м. и 07 дни. Отбелязано е, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО.

С разпореждане [номер] от 03.01.2020 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Н. З..

На основание чл.108, ал.1 от КСО и резолюция на Началник сектор КР на ДОО, във връзка с постъпил сигнал, от Контролен орган при ТП на НОИ – Хасково е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на С. Н. З., за което е съставен Констативен протокол №КВ-5-26-01519438/24.01.2024 г. Видно от отразеното в протокола, от направена справка в регистър „Апис 7+“ се установило, че на 16.04.2019 г. С. Н. З. с [ЕГН], съгласно закона за регистър Булстат – е вписана като самоосигуряващо се лице – земеделски производител (стопанин) с ЕИК *********, с КИД **: 0113 Отглеждане на зеленчуци, дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови, с управляващ С. Н. З. с [ЕГН]. От направена справка Данни в регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се, се установило, че С. Н. З. декларира, че като земеделски стопанин с ЕИК ********* (нов *********) упражнява дейност от дата 16.04.2019 г., като заявява вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ от същата дата. Прекъсва дейност от 15.08.2019 г. С цел изясняване на осигурителните права на лицето са извършени различни справки и са обсъдени приложимите в случая разпоредби, като е прието, че законодателят определя земеделските стопани и тютюнопроизводители като обособена група самоосигуряващи се лица, които упражняват трудова дейност, свързана с произвеждане на продукция, предназначена за продажба, както и да внасят дължими осигурителни вноски за периода на трудовата дейност. В резултат на установеното при проверката е направен извод, че С. Н. З. няма качество на самоосигуряващо се лице, защото не отговаря на визираната в §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО дефиниции за „осигурено лице“ и „регистриран земеделски стопанин“. Посочено е, че на лицето не следва да се зачита осигурителен стаж и доход за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. (вкл.) и неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. следва да бъдат заличени, за което на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО били издадени задължителни предписания. Отбелязано е, че потвърденият със служебна бележка с изх.№21102-26-851-1/10.09.2019 г. осигурителен стаж и доход на лицето С. Н. З. за периодите от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. не следва да се зачита.

Със Задължителни предписания №ЗД-1-26-01519473/24.01.2024 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, на С. Н. З. е указано да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за същата, за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г., с вид осигурен 13, декларация образец №1.

С разпореждане [номер]/2146-26-5/25.01.2024 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО се спира от 24.01.2024 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Н. З.. В разпореждането е отбелязано, че за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. на лицето е зачетен стаж – 00 г., 03 м. и 29 дни съгласно служебна бележка изх.№21102-26-851-1/10.09.2019 г. като „земеделски производител“. Посочено е, че съгласно Констативен протокол №КВ-5-26-01519438/24.01.2024 г. на контролните органи при ТП на НОИ – Хасково, С.Н. З. не е упражнявала земеделска дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г., защото лицето не отговаря на визираната в §1, т.3 и 5 от ДР на КСО дефиниции за осигурено лице и регистриран земеделски стопанин, и за същата не е възникнало основание за осигуряване на основание чл.4, ал.3, т.4 от КСО. На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО са издадени задължителни предписания за заличаване на неправомерно подадените данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО за лицето за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. Прието е, че зачетеният осигурителен стаж за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. дава право на пенсия, поради което е издадено разпореждането.

Разпореждането е получено от С. Н. З. лично на 15.04.2024 г. (л.47 гръб), обжалвано е с жалба вх.№1012-26-166/17.04.2024 г. пред Директор на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение №1012-26-166-2/15.05.2024 г. е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по същата на основание чл.88, ал.1, т.3, във връзка с ал.2 от АПК, във връзка с чл.117 от КСО, като подадена от лице без интерес от обжалването.

С писмо изх.№1029-26-1603/04.04.2024 г. Началникът на отдел КПК в ТП на НОИ – Хасково е уведомил Началника на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Хасково, че потвърденият със служебна бележка с изх.№21102-26-851-1/10.09.2019 г. осигурителен стаж и доход на лицето С. Н. З. за периодите от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. не следва да се зачита и да се счита за анулиран. С писмото се моли за предприемане на последващи действия.

С разпореждане [номер]/2140-26-347 от 17.04.2024 г., на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „г“ и ал.2, т.2 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково е отменил разпореждане [номер]/30.09.2019 г. на Ръководител на ТП на НОИ [населено място] и всички последващи го, и на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление №2113-26-1638/09.09.2019 г. на С. Н. З.. Отбелязано е, че на основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113.

В разпореждането е посочено, че с разпореждане [номер]/30.09.2019 г. на З. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.09.2019 г. на основание чл.68, ал.3 от КСО, като е зачетен стаж с прекъсване за периода от 01.01.1968 г. до 14.08.2019 г., както следва: 03 г., 10 м. и 03 дни осигурителен стаж от 2 категория труд; 12 г., 02 м. и 18 дни осигурителен стаж от 3 категория труд и 17 г., 00 м. и 07 дни осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд, от който действителен стаж – 15 г., 02 м. и 17 дни. Впоследствие с Констативен протокол №КВ-5-26-01519438/24.01.2024 г. контролните органи при ТП на НОИ – Хасково уведомяват, че З. няма качество на самоосигуряващо се лице, тъй като не отговаря на визираната по §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО дефиниции за осигурено лице и регистриран земеделски производител. Потвърденият със служебна бележка №21102-26-851-1/10.09.2019 г. осигурителен стаж за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. с продължителност 03 м. и 29 дни е анулиран, поради което осигурителният стаж на лицето е както следва: 03 г., 10 м. и 03 дни осигурителен стаж от 2 категория труд; 11 г., 10 м. и 19 дни осигурителен стаж от 3 категория труд и 16 г., 08 м. и 08 дни осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд, от който действителен стаж – 14 г., 10 м. и 18 дни.

Прието е, че З. не отговаря на условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст 66 г., 09 м. и 02 дни, но няма придобит изискуемия осигурителен стаж от 35 г. и 08 м., а има 16 г., 08 м. и 08 дни.

Обсъдено е приложението на чл.68, ал.3 от КСО, като е посочено, че в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, за 2019 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 66 години и 04 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана е и дефиницията на „действителен стаж“, дадена в § 1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Пенсионният орган е посочил, че зачетеният стаж на С. Н. З. като неработеща майка за периода от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г. с продължителност 10 м. и 04 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, съответно е преценил, че на З. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма действителен осигурителен стаж 15 години, а има 14 г., 10 м. и 18 дни.

Разпореждането е получено от С. Н. З. чрез адв.В. Ч. на 18.04.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01IYBG Y.

В законоустановения едномесечен срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, С. Н. З., чрез пълномощника си, обжалва Разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-169/18.04.2024 г., като навежда доводи, че в същото нямало данни, от които да е видно кой орган, кога и на какво основание е анулирал осигурителен стаж за периода от 16.04.2019 г. до 16.08.2019 г. – 03 м. и 29 дни. Освен това неправилно било отказано зачитането на действителния й трудов стаж за времето като неработеща майка. Оспорват се и твърденията за недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания от З..

С постановено по реда на чл.117, ал.3 от КСО Решение №1012-26-169-1 от 15.05.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от С. Н. З. срещу разпореждане [номер]/2140-26-347 от 17.04.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В Решението е прието, че след като е изключил заличения осигурителен стаж за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. – 03 м. и 29 дни, пенсионният орган правилно е зачел осигурителен стаж, както следва: 16 г., 08 м. и 08 дни от трета категория труд, от който действителен осигурителен стаж – 14 г., 10 м. и 18 дни. Направен е анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, в която били използвани две понятия – „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Прието е, че по силата на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, под понятието „действителен стаж“ следвало да се разбира: 1) действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение; 2) времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт; 3) периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; 4) времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, а изхождайки от това за действителен осигурителен стаж се зачитало само и единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Изложени са съображения, че макар с различни разпоредби законодателят да е приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, то същите не можели да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил: времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996 г., през което родител или осиновител е полагал постоянни грижи за дете-инвалид до навършване на 16-годишна възраст и т.н. Направен е извод, че за изброените хипотези очевидно било характерно, че се касаело за време, признато за осигурителен стаж, без реално да е упражнявана трудова дейност, докато по аргумент от дефиницията, дадена за „действителен стаж“ в § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО законодателят имал предвид точно обратното – наличието на осигурително правоотношение, което произтича от реалното упражняване на трудова дейност. С оглед така обсъдените разпоредби административният орган е приел, че зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката за времето като неработеща майка за периода 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г. – 10 м. и 04 дни, не бил действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Направен е извод за правилност на преценката на пенсионния орган, че без заличения осигурителен стаж за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. жалбоподателката към датата на заявлението от 09.09.2019 г. вече не отговаряла на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. На следващо място в Решението е посочено, че в нормата на чл.99, ал.1, т.1 и т.2 КСО са регламентирани основанията, въз основа на които може да бъде изменено или отменено влязло в сила пенсионно разпореждане. Прието е, че пенсионният орган законосъобразно на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„г“ от КСО и правилно отменил разпореждане [номер]/30.09.2019 г. и всички последващи го, съответно правилно отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Наред с горното е прието, че в настоящия случай жалбоподателката била наясно, че не е отговаряла на изискванията на §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО за осигурено лице – земеделски стопанин за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г. и при подаване на заявлението за отпускане на пенсия е затаила това обстоятелство пред пенсионния орган, поради което затаяването на тези обстоятелства водело до извода за недобросъвестно получаване на сумите за пенсия за периода от датата на отпускането й – 09.09.2019 г. до датата на отмяна на същата с обжалваното разпореждане.

По изложените съображения е потвърдено разпореждането като правилно и законосъобразно.

Решението е съобщено на адресата си, чрез адв.Ч., на 20.05.2024 г., видно от приложеното Известие за доставяне ИД PS 6300 01J09R A.

Жалбата срещу Решението е депозирана на 23.05.2024 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-169-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт. Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на акта и с правен интерес от търсената защита, като съдът преценява изписването на фамилията на жалбоподателката в жалбата („З.“ вместо З.) за резултат от допусната техническа грешка, доколкото е видно от представеното с жалбата пълномощно, с което е упълномощен изготвилият жалбата адвокат, че то е подписно от лице с имена С. Н. З., и с ЕГН еднакъв на посочения в жалбата.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.

Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.

Решението е несъответно на материалния закон.

В случая е безспорно, с оглед размера на придобития от жалбоподателката стаж, превърнат към трета категория, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО.

Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

В чл.68, ал.3 от КСО е предвидено, че в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Изискуемата възраст за жалбоподателката е навършени 66 години и 04 месеца, каквато тя има към датата на подаване на заявлението.

В случая, както е посочено и в обжалваното решение, след като е изключил заличения осигурителен стаж на жалбоподателката в размер на 03 м. и 29 дни за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г., пенсионният орган й е зачел осигурителен стаж, както следва: 16 г., 08 м. и 08 дни от трета категория труд, от който действителен осигурителен стаж – 14 г., 10 м. и 18 дни.

От данните по преписката, вкл. и представените от лицето доказателства, е видно, че за времето от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г. – 10 м. и 04 дни, оспорващата е била в майчинство. Този период не е бил признат от пенсионния орган за действителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, което е и основния довод при преценката, че тя не отговаря на условието по чл.68, ал.3 от КСО. Според административния орган жалбоподателката има доказани 14 години, 10 месеца и 18 дни от нормативно изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и поради това няма право на ЛПОСВ.

Разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ бр.107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г., поради което на основание § 9, ал.1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

Към това време е била в сила Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн.ДВ бр.2 от 1968 г., в сила за спорния период, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж (така и Решение №3408 от 20.03.2024 г. по адм.дело №11766/2023 г., VІ отд. на ВАС).

Понастоящем в чл.9, ал.2, т.1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Предвид посочените по-горе разпоредби, пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г., в който С. Н. З. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело №9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

Пенсионните органи неправилно са преценили периода, в който лицето е в отпуск по майчинство, че не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което са направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Като се зачете периода от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г., през който З. е била неработеща майка, за действителен осигурителен стаж, нейният общ действителен стаж към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години и към тази дата на подаденото заявление – 09.09.2019 г. тя има навършени изискуемите 66 г. и 04 м., следователно за нея са осъществени кумулативно предвидените условия за пораждане на правото й по чл.68, ал.3 от КСО.

В същия смисъл е и трайната практика на ВАС, включително най-новата, изразена в Решение №7857 от 25.06.2024 г. по адм.дело №1036/2024 г., VI о. и др.

Като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона, и оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби.

По отношение на жалбоподателката е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 г. и 10 м. 18 дни, и при зачитането на периода от още 10 м. и 04 дни безспорно ще бъде достигнат изискуемия от закона минимум от 15 години действителен осигурителен стаж, съответно ще са налице изискванията за придобиване право на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката изрично беше посочено, че не се спори относно заличаването на осигурителния й стаж от 03 м. и 29 дни за периода от 16.04.2019 г. до 14.08.2019 г., и административните актове, с които този стаж е заличен, са влезли в сила. Поради това визираният заличен осигурителен стаж не следва да се обсъжда в настоящото решение, а и същият не се отразява на крайния резултат на спора. Този стаж следва да бъде съобразен единствено от административния орган при новото му произнасяне.

Предвид изхода на делото, основателна е своевременно заявената от жалбоподателката претенция за присъждане на разноски по делото, платими от ответника. Направени са разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2024 г.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-169-1 от 15.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-347 от 17.04.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на С. Н. З., [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.