Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе,19.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1381/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Б.Т.Л.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-002454/21.07.2020 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Л. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв., а за нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и на основание същата правна норма му били наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява упълномощен или законен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2020 г., във връзка с привеждане в изпълнение на наказание „Лишаване от свобода”, наложено с влязла в сила присъда на жалб. Б.Л., било възложено на полицейски служители в ОД МВР-Русе, сред които и свид. Л.Л., да задържат лицето. Получена била информация, че жалб. Л. пътува от гр.Варна към гр.Русе по гл.път I-2 /Русе-Варна/. Поради това, в района на бензиностанция „Петрол” КПП-2, в платното за движение в посока гр. Русе бил установен полицейски пост, на който били спирани всички автомобили за проверка. Около 20.45 ч. към поста приближил л.а.”Мазда 323Ф” с рег. № Р 2114 ВМ, управляван от жалб. Л.. Полицейските служители му подали ясен сигнал със стоп палка и Л. спрял, след което веднага заключил всички врати на автомобила. Към него се приближил свид. Л. и му отдал полицейско разпореждане да отвори вратата, за да му бъде извършена проверка. Жалбоподателя отказал да стори това, поради което полицейските служители счупили предното ляво стъкло, отворили вратата, извели принудително Б.Л. от автомобила и го задържали, като иззели и личната му карта. Тъй като полицаите имали съмнение, че жалбоподателя е употребил алкохол или наркотични вещества, поискали съдействието на Сектор ПП-Русе. На мястото пристигнали свид. Д.Ч. и Н.К. - младши автоконтрольори в Сектора. Служителите от ОД МВР-Русе им предали личната карта на жалб. Л. и им обяснили какво се е случило при спирането и задържането на жалбоподателя. По представената лична карта, свид. Ч. извършил проверка в информационната система на МВР и установил, че жалб. Б.Л. е лишен по съдебен ред от правото да управлява МПС.

Въз основа на така установеното свид. Д.Ч. преценил, че жалб. Л. е извършил две нарушения - по чл.150а от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за които му съставил АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО за първото нарушение и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв., а за второто и на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление са намерили отражение всички предвидени от закона реквизити, включително и достатъчно ясно и изчерпателно описание на нарушенията, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

 

По отношение нарушението по т.1 от НП:

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективна страна от Б.Л..

Съобразно цитираната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По делото бе безспорно доказано, че с Присъда № 175/05.12.2019 г. по НОХД № 440/2019 г. на РРС, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 06.02.2019 г. на Б.Л. било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. На осн. чл.59, ал.4 от НК, при изпълнение на това наказание, бил приспаднат и срока, през който Л. бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. Присъдата била потвърдена с Решение № 56/22.06.2020 г. по ВНОХД № 284/20 г. на РОС и влязла в сила от тази дата. От приобщената от Съда справка на Сектор ПП-Русе се установява, че във връзка с привеждане в изпълнение наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” по посочената по-горе присъда,  СУМПС на Л. било отнето на 22.06.2020 г., поради което следва да се приеме, че това е датата за начало на изтърпяване на наказанието. Доколкото, от справката на нарушител на жалбоподателя става ясно, че за деянието извършено на 06.02.2019 г. /предмет на разглеждане по НОХД№ 440/19 г./ не е издавана заповед за налагане на ПАМ /временно отнемане на СУМПС/, то очевидно не са налице предпоставките за приложение на чл.59, ал.4 от НК, тъй като за това деяние жалб.Л. не бил лишаван по административен ред от възможността да управлява МПС. Респективно, краят на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца е на 06.02.2021 г. От изложеното дотук става ясно, че към датата на нарушението по настоящото дело – 16.07.2020 г., наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” наложено на Б.Л. по съдебен ред с цитираната присъда не било изтърпяно и същият е управлявал МПС след като бил лишен по съдебен ред от това право.

Изложеното дотук налага извода, че жалб. Б.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана отговорността му с обжалваното НП.

По мнение на Съда, АНО правилно определил вида и размера  на наказанието в неговата максимална стойност, при прилагане на относимата санкционна норма на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и отчитане на множеството предходни наказвания по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата.

С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.

 

По отношение нарушението по т.2 от НП:

По мнение на Съда, доказателства събрани по делото установяват по несъмнен начин, че жалб.Л. е осъществил състава и на нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Основанията за това са следните:

Съобразно цитираната правна норма, водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

От логическото и граматическо тълкуване на цитираната разпоредба, става ясно, че са налице две изпълнителни деяния, с които самостоятелно или едновременно се осъществява състава това нарушение. Първото се изразява в отказ за предаване на документи на орган на контрол, а второто в осуетяване по какъвто и да било начин извършването на проверка.

В обстоятелствената част на АУАН, актосъставителят описал като нарушение: “Водачът заключва вратата на МПС и отказва да предаде документите си на контролен орган и осуетява полицейска проверка”

По идентичен начин били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в НП и същото било квалифицирал като такова по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Т.е. при така описаното нарушение става ясно, че административните органи приели, че жалб.Б.Л. е осъществил състава на нарушението, чрез двете негови изпълнителни деяния, като отказва да предаде документите си на органите за контрол и осуетява извършването на проверка от органите за контрол.

Действително, по делото не бяха представени и не се събраха доказателства жалб. Л. да е отказал, при поискване от страна на контролните органи да представи документи за проверка. Установява се, че след като бил спрян за проверка, жалбоподателя заключил вратите на автомобила си и след отправено му полицейско разпореждане от страна на свид. Л.Л.: „Полиция, отвори вратата!” отказал да стори това. Това наложило употребата на сила за счупване на едно от стъклата на автомобила, принудителното извеждане на жалбоподателя и задържането му от полицейските служители. В същото време не се събраха доказателства, към Л. да било отправено друго разпореждане, освен посоченото по-горе, което да е породило задължение за него да предаде документи за проверка, респективно той да е отказал да го направи. Т.е. жалбоподателя не е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП чрез изпълнителното деяние отказ за предаване на документи.

От друга страна обаче, очевидно е, че заключването вратите на автомобила и отказа на Л. самоволно да го напусне, след като му било издадено разпореждане в тази насока, представлява осуетяване на проверка от органите за контрол, каквото качество имали униформените полицейските служители от ОД МВР-Русе. Безспорно, в тази ситуация, без използването на физическа сила от органите на МВР е било невъзможно да се извърши каквато и да било проверка на жалб.Л. и на управлявания от него автомобил. Следователно, с това си поведение жалбоподателя създал обективни пречки пред контролните органи и ги затруднил да извършат възложената им по закон проверка, респективно осуетил тази проверка.

От изложеното дотук става ясно, че жалб.Б.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, чрез второто, алтернативно изпълнително деяние - осуетяване по какъвто и да било начин извършването на проверка.

Поради това, Съдът намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б.Л. и за това нарушение.

По мнение на Съда, административнонаказващия орган правилно е определил вида на наказанията и ги индивидуализирал в техния максимален размер, като взел предвид наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно множеството предходни наказвания по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, както установените и други нарушения извършени от жалбоподателя при процесната проверка.  

По тези съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление и в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът реши:

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-002454/21.07.2020 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Б.Т.Л.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв., а за нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и на основание същата правна норма му били наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

          Районен съдия: