№ 6259
гр. С., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110150718 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. Г.“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.06.2016 г., около 14 ч. в гр. С., в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено З. по застраховка „Каско” за
лек автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ, е реализирано събитие
– ПТП. Сочи, че процесното ПТП е настъпило, поради това, че водачът на лек
автомобил „Фоксваген“, модел „Джета“ с рег. № СА **** АР М. Н. П., при движение с
несъобразена скорост по бул. „Т. К.“ с посока от ул. „Л. А.“ към бул. „Б.“ в района пред
„Б. Мол“ губи контрол над автомобила, навлиза в разделителния остров между двете
платна за движение и удря застрахования при ищеца лек автомобил „БМВ“, модел
„Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ, управляван от И. А. З.. Сочи, че вина за настъпването
му имал водачът на лек автомобил „Фоксваген“, модел „Джета“ с рег. № СА **** АР
М. Н. П.. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на
застрахования при него автомобил. Ищецът навежда твърдение, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 535,50 лв. с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Фоксваген“,
модел „Джета“ с рег. № СА **** АР към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
1
обезщетение. Твърди, че на 01.02.2017 г. ответникът е бил поканен да заплати сумата
от 535,50 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като вследствие
на извършено прихващане вземането било погасено частично, но останал дължим
остатък в размер на 336,93 лв. Предвид гореизложеното иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника до му заплати сумата от 79,83 лв.,
представляваща част от сумата от 336,93 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 24,33 лв., като част от иск за
сумата 102,68 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.08.2018 г. –
30.08.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАЕД „Б. В. И. Г.“ оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената
връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач. При условията на евентуалност навежда възражение
за изтекла погасителна давност. Не оспорва наличието на застрахователни
правоотношения, както и частичното погасяване на претенцията със сума в размер на
198,57 лв. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства:
на 03.06.2016 г., около 14:00 ч. в гр. С., на бул. „Т. К.“, в района пред „Б. мол“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Фоксваген“, модел
„Джета“ с рег. № СА **** АР, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на застрахования
автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ към момента на настъпване
на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
на собственика на застрахования автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ
**** АВ в размер на 535,50 лв.; че е налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащия лек автомобил автомобил „Фоксваген“, модел „Джета“ с рег. № СА ****
АР към момента на настъпване на процесното ПТП; че ответното дружество е
извършило частично погасяване на претендираното регресно вземане на ищеца със
сума в размер на 198,57 лв.
2
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което вредите по автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ
**** АВ, които са в причинна връзка с процесното ПТП, представляват хоризонтални
надирания на лаковото покритие от дясната страна на предната броня. Стойността,
необходима за възстановяване на същите, изчислена на база средни пазарни цени към
дата на ПТП, е 278,40 лв., а същата, изчислена по средни пазарни цени на доверени
сервизи, е в размер на 259,44 лв. Вещото лице сочи, че по делото няма данни след
настъпване на първоначалното съприкосновение между автомобилите лек автомобил
„БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ да се е измествал, за да настъпят
уврежданията на задния десен калник на лекия автомобил, изразяващи се в лека
деформация в предната долна част и в задната част зад бронята. Вещото лице е
посочило още, че средната пазарна цена за възстановяване на уврежданията, посочени
в описа на ищеца, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 719,04
лв., а тази, изчислена на база средни пазарни цени на доверени сервизи към датата на
ПТП е 667,68 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено З. по
застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2)
противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди
(деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
3
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване. С оглед
наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
доказването на факти, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на
давността.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 719,04 лв. Съдът намира, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от доверени сервизи в размер на 667,68
лв., не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на
процесното ПТП, тъй като при изчисляването й са съобразени цените само от
ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото лице стойност на
база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди.
Доколкото от заключението обаче се установява, че по делото не са налице
4
данни, че в резултат на първоначалното съприкосновение между автомобилите, лек
автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ се е измествал, за да
настъпят уврежданията на задния десен калник на лекия автомобил, изразяващи се в
лека деформация в предната долна част и в задната част зад бронята, съдът намира, че
обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид само стойността на
уврежданията, които се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а
именно: хоризонтални надирания на лаковото покритие от дясната страна на предната
броня на автомобил „БМВ“, модел „Еър Райхе“, рег. № СВ **** АВ. Съгласно
заключението на вещото лице, стойността необходима за възстановяване на същите,
изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 278,40 лв. Предвид
обстоятелството, че ответникът е извършил доброволно плащане на сумата от 198,57
лв., то дължимият остатък възлиза на 79,83 лв., представляваща непогасена част от
регресното вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 03.06.2016 г. в гр. С..
При така установената основателност на иска, следва да се обсъди направеното с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на регресното
вземане на ищеца.
От представеното по делото платежно нареждане се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение на 21.12.2016 г., като от този момент
последният е встъпил в правата на увредения срещу деликвента и неговия
застраховател. Исковата молба е подадена на 31.08.2021 г., от която дата давността е
спряна и прекъсната на осн. чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД и чл. 116, б. „а“ ЗЗД. За
регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица (в
този смисъл е и т. 14 от ППВС № 7/1977 г.). Поради това, вземането на ищеца не е
погасено по давност и съответно искът следва да бъде уважен до пълния предявен
размер от 79,83 лв.
Върху главницата от 79,83 лв. се дължи законната лихва, считано от 31.08.2021
г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на забавата в случая е от 03.03.2017 г. до 30.08.2021 г. Видно от
приложената по делото покана, ответникът е бил поканен да плати сумата на
01.02.2017 г., посочена като дата на печат върху същата, (т.е. 30 дни преди началния
срок на забавата). Предвид изложеното и установения размер на главницата, искът за
заплащане на обезщетение за забава за периода 30.08.2018 г. – 30.08.2021 г. в размер на
24,33 лв. е основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира
такива в размер на 805 лв. (100 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 40
лв. депозит за свидетел, 300 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза, и 360
лв. платено адвокатско възнаграждение). Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 805 лв.,
представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. ВИГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.“, пл. „П.“ № 5, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „В.“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5 по иск с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 79,83 лв., представляваща непогасена част от
регресното вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 03.06.2016 г. в гр. С., ведно
със законната лихва, считано от 31.08.2021 г. до окончателното плащане, и по иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24,33 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 30.08.2018 г. до 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Б. ВИГ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, пл. „П.“ № 5 , да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *********, сумата от 805
лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6