№……………./10.01.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично заседание на десети декември, през две
хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1153 по описа на
Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена от К.С.Р., ЕГН: **********,
съдебен адрес: *** в искова молба, с която е
предявен иск с правно осн. чл.71,
ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДискр., против ****,
гр. София за
установяване на дискриминационно третиране в нарушение на ЗЗДискр и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за нанесените ми неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени спрямо ищеца негативни емоции, поради
неравностойно трениране на личностен признак спрямо други лишени от свобода в ****
и ****за периода от 09.11.2012г. до 11.01.2016г. в размер на 10002лв., ведно
със законната лихва от 11.01.2016г. – датата на предявяване на ИМ в Адм.съд-Варна, до окончателното й изплащане.
В исковата молба и
уточнителните молби към нея ищецът К.Р. твърди, че изтърпява в зоната за
повишена сигурност, първи коридор, трета група в Затвора – Варна наказание „****“.
Поддържа се, че от есента на 2012г. е вегетарианец по религиозни убеждения,
понеже бил адвентист. Твърди, че е подложен от
администрацията на затвора в гр. Варна на хранене, което не задоволява
елементарните му потребности и въпреки, че своевременно уведомил компетентните
органи, бил поставен в положение на полуглад, тъй като храната която му се
предоставяла не отговаряла на необходимото количество, калориен и витаминозен
състав за моята възраст и пол съгласно утвърдени таблици от Министъра на
правосъдието и Министъра на здравеопазването.по
отношение на лишените от свобода. Твърди, че хранителното ми меню не включвало
никакви пресни зеленчуци и пресни плодове, като два пъти седмично му се
предлагали ябълки, но никога не му били предоставяни сезонни
пресни плодове и зеленчуци. Менюто се състояло от зеленчуковата гарнитура към
месното блюдо на останалите лишени от свобода и веднъж седмично в петък му се давали 70 грама
кашкавал като допълнение към основното меню, а в празнични дни му се предоставяло
сирене. Твърди, че нееднократно се обръщал към администрацията на затвора по този въпрос, но
нямало никакъв отзвук от тяхна страна. Твърди, че с
поведението си административният орган декларирал незаконосъобразно поведение и
неравностойно третиране спрямо него на признак лично отношение, тъй като за
други лишени от свобода в същото пенитенциарно заведение също неконсумиращи
месо и месни продукти се осигурявали друг вид хрнителни продукти и завишено
количество на дневния порцион от пресни плодове и зеленчуци, каквито на него
изобщо не му се предоставяли. Твърди, че по отношение на лишения от свобода **** е изготвена вегетарианска диета, в която
ежедневно присъствал пресен плод, за разлика от менюто на ищеца. Твърди, че е
дискриминиран и спрямо лицата изповядващи религия-Ислям, за които се изготвяло
специално меню. Твърди, че ответната страна в други пенитенциарни заведения в
РБългария, а именно в Затвора-гр. София / СЦЗ/ осигурявала на вегетарианците
шест пъти в седмицата млечни продукти и яйца, от които три пъти сирене, три
пъти седмично-яйца като заместител на месото ведно с общата зеленчукова
гарнитура към обедното меню на останалите лишени от
свобода. Приема, че е налице неравностойно третиране по
смисъла на ЗЗДискр. с оглед нееднаквия стандарт, наложен в различните затвори в
страната - Варна и София и нееднакво третиране спрямо него и други лишени от
свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора гр. Варна по повод изготвяне на
вегетарианско меню и предоставянето на безмесна храна. Твърди, че всичко това е довело до уронване на човешкото му достойнство, потиснатост, чувство на безнадеждност,
безсилие, смущение в съня и тревожност следствие неравностойното му третиране на признак - вероизповедание /ищецът се самоопределя като
адвентист/ и убеждения /неконсумацията на месо и месни продукти и
заместители/, спрямо други лишени от свобода, изтърпяващи същото
наказание в затвора - Варна, изповядващи друга религия и същите убеждения относно
въздържането от консумация на месо и месни продукти. Твърди, че дискриминацията се
състои в предоставянето му на пресни плодове два пъти
седмично за разлика от лицето **** Тунев, изповядващ „ислям“, на когото се предоставял ежедневно пресен плод, както и спрямо лишени от
свобода, изтърпяващи същото наказание в Централен софийски затвор, където на лишените от свобода със същите убеждения като ищеца, а именно
вегетарианство се предоставяли пресни
плодове, пресни зеленчуци, шест пъти в седмицата млечни продукти и яйца, като заместител на месото,
докато на Р. не са предоставени никакви пресни
зеленчуци, а пресните плодове и млечните продукти са в по-малки количества в
сдмичното му меню от вегетариаското меню на лишените от свобода, изтърпяващи
наказание в Централния Софийски затвор.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът **** гр. София депозира писмен отговор. Молят за
прилагане като доказателства по делото, писмените доказателства, приложени по ****на
АДмС-Варна. Считат подадения иск за недопустим, поради
погасяването му по давност, както и за неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Съдът приема за безспорно, че
ищецът К.С.Р. е осъден на смърт с присъда ****г. по ****г.
на Военен съд - гр. Плевен, за извършено деяние осъществяващо
състав на престъпление по чл. 116, т. 6, 10 и 11 от
Наказателния кодекс. С Указ № 14/25.01.1999г. на Вицепрезидента на Република България, присъдата е
заменена с „****“ при специален режим. Наказанието е
приведено с начало 19.07.1989 г. На 11.06.1999 г. е преведен в затвора в гр.
Варна за доизтърпяване на наказанието. С протокол №
6/06.12.2005 г. на комисията по чл. 17 от ЗИН, режимът
на изтърпяване на наказанието е заменен от специален на усилено строг. Във връзка с прилагането на ЗИНЗС в сила от 01.06.2009г. на основание чл. 65, ал. 1 от
Закона е поставен на строг режим считано от 01.06.2009 г. Със заповед:№ 2/20.04.2018г, на Началника на
затвора-гр.Варна, на основание чл.67, ал.1, т.1, от ЗИНЗС режимът на ищеца Р. е завишен до
първоначално определеният от съда - Специален режим
към настоящия момент.
Съдът
приема за безспорно, че ищецът е настанен в ЗПС/Зона с повишена сигурност/ трета група, с
решение на разпределителна комисия. Настанен е индииидуално в 134 спално помещение.
Съгласно Заповед №
3606/15.08.2018г. на гл.директор
при ГДИН-София, ищецът е преведен на 07.05.2019г. в
Затвора-Бургас за до изтърпяване на наказанието си „****“.
В хода на
съдебното производство бяха представите и приобщени към доказателствения
материал следните писмени доказателства: писмо рег.№ 369/2018/19.04.2019 г. по
описа на ****, писмо с рег.№ 867/18.04.2019 г. по описа на Затвора – Варна,
ведно с приложенията към него: молба-заявление от 08.11.2012 г., молба до
директора на Затвора – Варна от 04.12.2013 г., молба – декларация до директора
на Затвора – Варна от 19.11.2012 г., декларация до Началник, сектор –
Домакинска служба от 17.04.2013 г., жалба до директора на затвора от 08.11.2012
г., декларация до склададжията на затвора – Варна от 14.11.2012 г., заменителна
таблица от 08.03.2007 г., таблица № 1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, диета №
1 при язвена болест и хроничен гастрит, дневен лист № 0007742 от 03.10.2012 г.,
дневен лист № 0014142 от 10.12.2013 г., дневен лист 0007788 от 24.10.2012 г.,
дневен лист № 0015044 от 09.09.2015 г., вегетарианско меню от 20.01.2015 г. до
28.02.2015 г., вегетарианско без животински продукти съобразено с Диета № 1 от
20.01.2015 до 28.02.2015 г., документи с писмо от Министерство на Правосъдието,
ГД“Изпълнение на наказанията“ Затвора – Варна, рег.№ 2600/27.11.2019 г. от 28.11.2019
г. в заверен вид: „Картон за колетни пратки и свиждане“ – 4 листа, Копие на
Заповед № 12/1401.2013 г.- 1 лист, Копие на Заповеди № 632/27.12.2013 г., №
157/17.04.2014 г., № 427/18.09.2014 г., № 552/10.12.2014 г., № 629/31.08.2015
г. и № 827/07.12.2015 г. – 27 листа, Заповед ПВР в ****- 14 листа, приобщава
към доказателствения материал, материалите по адм. дело
№ 108/2016 г. по
описа на АС – гр.Варна.
От приложена по делото молба-заявление,
подадена от ищеца до администрацията на **** на 08.11.2012
година, същия заявява нуждата си от вегетарианска храна, като с
резолюция от 14.11.2012 г. на завеждащ домакинска служба в затвора Варна е
посочено, че той следва да направи декларация за самоопределяне като
вегетарианец, като същият е запознат, че
ще бъде използвана заменителна таблица за да бъде извършена замяна на месо с
кости, пилешко месо и риба със соеви продукти.
В
отговор на молбата му - заявление вх. № 2644/09.11.2012 г. се установява, че
ищецът е запознат и е дал своето съгласие, да бъде използвана Заменителната
таблица, за да бъде извършена замяна на пилешко месо, месо с кости и риба със
соеви продукти.
От
приложената по делото декларация от 14.11.2012 година се
установява, че ищецът се самоопределя като вегетарианец, като в
резолюция от 15.11.2012 година е посочено, че лишеният от свобода
е на Диета № 1, като определянето му като вегетариянец ще наложи използването
на заменителна таблица, като млечните продукти ще бъдат заменени със соеви
продукти. Ищецът е запознат пред Завеждащия медицинска служба,
дал е своето съгласие за замяната и не е заявил претенции.
От
представената декларация с вх. № 2688/16.11.2012
г. на ищеца до администрацията на
затвора е видно, че същия декларира, че не консумира месо и животинска
мазнина, което е довело до до замяната
на месни продукти със соеви.
Впоследствие, с нова
молба-декларация до зав.домакинска служба с вх. №2701/19.11.2012
г. ищецът декларира, че като
вегетарианец не консумира месни заместители, като соеви кубчета
или соев гранулат.
От приложената Декларация №
849/18.04.2013 г. ищецът заявява, че като
вегетарианец по религиозни убеждения не консумира и риба.
В
приложена по делото молба от ищеца от 04.12.2013 г. самият
той заявява, че предвид на факта, че „изповядва религията на Адвентизма,
което налага ограничения н храната“ и поради факта,
че страдал „ от алергии и други заболявания" желае да му се изготви
вегетарианско меню, като в него да се включат плодов, както и сезонните плодове
за всеки сезон.
От поставени
от администрацията на затвора резолюции по молбата се
установява, че веднага след подаването й от страна на ищеца, тя е предадена на
завеждащ домакинската служба за становище. Това
становище е изготвено на 09.12.2013 година и
според него на лишения от свобода е изготвено вегетарианско меню,
което е съобразено с таблиците за хранене. Спазен е
калорийният състав, полагащ се на лишен от свобода, като при полагащи се 18354
калории седмично, лишеният от свобода получава 18548 килокалории. В съшата резолюция се сочи,
че във връзка с оплакванията
за наличие на алергия ще се изиска становище на медицинския център и
предписания към затворническата кухня.
В резолюция на
директора на медицинския център към Затвора Варна е посочено, че „лишеният от
свобода ще бъде консултиран със съответните специалисти и съобразно мнението им
ще бъде дадено становище".
В същото време от представено по делото писмо - Per. № 437/29.02.2016 г.. на
Областна служба „Изпълнение на наказанията" -Велико Търново,
приложено по адм. дело № 108/2016
г. по описа на
АС – гр.Варна и приложената към него
медицинска справка - Per. № 360/07 от 22.02.2016 година за ищеца/неоспорена
от него/, изготвена от директора на медицинския център е
видно, че: „Хранителният режим на ****е вегетарианска диета,
поради това, че същият се е самоопределил като вегетарианец", като „нама медицински показания за
предоставяне на вегетарианска диета, както и изрично отбелязана
необходимост от такава в амбулаторните листи".
В приложената по делото диета № 1 е описана технологията за
приготвяне на храната. Представена е таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода
възрастен, ведно с диета № 1, назначавана при язвена болест и хроничен гастрит,
месечно вегетарианско меню на ищеца за периода от 20.01.2015 г. до
28.02.2015г., както и 4 /четири/ броя дневни листи за получените продукти и
вложени в казана за приготовление храна на лишените от свобода, с номера, както
следва - № 0007742/ 03.10.2012 г. - представляващ сборен дневен лист за диета №
1, № 5, № 7 и № 9 за периода от 03.10.2012 г. до 09.10.2012 г., № 0007788/
24.10.2012 г. -представляващ сборен дневен лист за диета № 1, № 5, № 7 и № 9 за
периода от 24.10.2012 г. до 30.10.2012 г., № 0014142/ 10.12.2014 г. -
представляващ сборен дневен лист за диета № 1, № 5, № 7 и № 9 за периода от
10.12.2014 г. до 16.12.2012 г., както и № 0015044/ 09.09.2015 г. -
представляващ сборен дневен лист за диета № 1, № 5, № 7 и № 9 за периода от
09.09.2015 г. до 15.09.2015 г.
Представена е заменителна таблица, утвърдена от
Министъра на правосъдието от 08.03.2007 г.,
действала през периода 09.11.2012 г. до 11.01.2016
г.
Представено
е
Вегетарианско месечно меню на К.С.Р. за периода от 20.01.2015 г. до 28.02.2015 година, от които се
установява, че са изпълнени исканията на ищеца.
Представени са доказателства, че за периода 9.11.2012 г. -11.01.2016
г. ищецът е приемал храна по изготвеното му вегетарианско меню, както и шест броя заверени копия от
извадка на менюта от 2013 до 2016 година.
От представената
по делото таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаеми се хранителни
продукти на един лишен от свобода-възрастен, подписана от Главен директор
ГД"ИН", съгласувана с Министъра на здравеопазването и Министъра на
финансите, се установява, че в позиция 16 са
включени картофи-100гр. на стойност 71 калории, в позиция 17 Зеленчуци/пресни и
консерви/-300гр.-90 калории и в позиция 18-Плодове/пресни и
консервирани/-200гр., 108 калории.Общо полагаемите се хранителни продукти на
един лишен от свобода, съгласно таблицата е на стойност 2622 калории. От представеното
по делото вегетарианско меню на ищецът, изготвено от лекар и инстр. готвач, се
установява, че предвидените по менюто калории са на стойност 2589, като в сряда
за обяд и събота е предвиден плод-200гр. на стойност
108 калории. Съгласно
забележка върху менюто, ищецът се е самоопределил като вегетарианец и менюто е
съставено, съгласно указанията на ГД"ИН", медицински център и заменителни таблици.
От
представените и приложени по делото Указания на ГД“ИН“ per. № 5465/27.05.2015г. за организация
на диетичното хранене на местата за лишаване от свобода, в съответствие с чл. 84 (3), на ЗИНЗС, по предписание на лекаря на нуждаещите се от
диетично хранене се разработва отделно седмично меню в съответствие със заболяването.
Установява се, че болните, поставени
на диетично хранене, където попада и ищеца, се хранят по
оклада, определен в таблиците от Министъра на правосъдието, съгласувани с
Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите, като по същите таблици
се определя и количеството на хранителните
продукти, посочени в съответната диета.
От
представена по делото декларация от 18.12.2014г., подадена от неучастващо в
делото лице – лишения от свобода ****, до Началника на **** се установява, че ****декларира,
че от 18.12. отказва да се храни с месо, риба, животински продукти, яйца,
мляко, сирене, кашкавал, извара, поради здравословни причини /алергии/.
Декларира, че може да яде картофи, ориз, маслини, моркови, ябълки, портокали.
От представена
по делото молба от 06.01.2015г., подадена от лишения от свобода ****, до
Началника на **** се установява, че ****декларира, че поради религиозни причини
не яде месо, риба, яйца и млечни продукти, сирене, кашкавал, макарони, баница,
кифли, боб, зеле, грах, домати-консерва. Заявява, че може да яде картофи,
моркови, супи от тях, маслини, ориз, хляб, както и сезонни плодове и ябълки,
като заявява, че е „веган“.
С
последваща декларация от 13.01.2015г. ****заявява, че няма претенции по
отношение на калориите на предоставяната му храна.
От
приложена по делото медицинска справка се установява, че до 20.04.2016г. в
медицинския център при **** не са давани предписания за осигуряване на безмесна
/вегетарианска/ диета на лишени от свобода с мюсюлманско вероизповедание и със
здравословни проблеми
По искане на
ищеца бяха допуснати гласни доказателства, чрез провеждане на изслушване на
свидетелите: М.Л.Ж. и И.С.И..
В показанията си св.
Ж.– без родство и дела със страните заявява, че познава ищеца от
2010 г., когато свидетелят постъпил в Затвора Варна за изтърпяване на
наказание и бил настанен в зона с повишена сигурност в затвора
Варна. Твърди че през 2012 г. ищецът
се обявил като вегетарианец и от тогава не употребявал месо, като два пъти в
седмицата му давали като десерт ябълка. Твърди, че обикновено менюто му било от
картофи. Гарнитурата,
която била към местното блюдо, давали на ищеца като вегетарианско меню. Твърди, че в затворническата лавка нямало
пресни плодова и зеленчуци до миналата година и ищеца
не можел да си закупи. Твърди, че през това време в затвора имало още двама вегетарианци, единия
от които бил
****, на когото носели
редовно ябълки или други плодове каквито, докато на ищеца
носели два пъти в седмицата по един плод. Заявява, че другия вегетарианец се казвал
Йордан и на когото през седмица му носели
цяла касетка с плодове. Твърди, че ищецът му споделял, че се чувства
дискриминиран в тази насока. Твърди, че ищецът се чувствал
дискриминиран, тъй като бил единствения вегетарианец, който действително не
ядял месо, а в същото време, когато били в затвора в
София, още вечерта, когато са
пристигнали,
на ищеца му предоставяли вегетарианскахрана и плодови.
В показанията си св.И. – без родство и
дела със страните заявява, че е работил като
главен готвач в затворническа кухня, до 2018 г., като за
периода 2012 - 2016 г. имало вегетарианско меню специално
за ищеца, който се обявил за
вегетарианец през 2012 г. по религиозни причини. Заявява, че
до този момент
не съществувало такава хранене –
вегетарианско, а единствените привилегировани били
болните и за тях се готвело по одобрено меню по диети, одобрени от
Министерство на здравеопазването, от Министерство на финансите. Ищецът
се обявил за вегетарианец по религиозни причини и
му била определена съпътстваща
диета № 1, която се определяла при
болести на корема, като язва. Менюто се съставяло от домакина,
лекаря – завеждащ медицински
център и свидетеля – гл.готвач, като се съобразяват
съпътстващите таблици спуснати от Министерството на
правосъдието,
одобрени от министъра на финансите, от министъра на здравеопазването. В тези
дневни таблица са
определени калории за всеки лишен от свобода, съответно там има надбавки за
тежък труд и т.н. и именно по тези таблици е изготвено
менюто, включително и за ищеца К.Р.. Заявява, че за ищеца
по тези заменителни таблици месото се заменяло с
определени продукти и соеви протеини, но ищеца като
язваджия написал декларация, че му действат зле и помолил
да отпаднат тези продукти, поради което не му предлагали
соев протеин. Впоследтвие ищецът отказал
да яде риба, яйца и станал почти пълен вегетарианец, защото му
пречели и на стомаха. Твърди, че менюто е било изготвяно по таблици,
спуснати от Министерството на правосъдието и са зависели
и от доставките на продукти. Заявява, че специално за ищеца му е правено
отделно
меню, както и отделно се приготвяли
и всички менюта за лишените от свобода, които са към
медицински център. Заявява, че **** ****се обявил за пълен веган, и в
храната му на практика нямало
никакви други протеини, докато К.С. ползвал
млечни протеини, които не са заместител на месото, но присъстват в неговата
диета. **** ****ядял само картофи, тъй
като подал декларация, че иска картофи, катои някакъв витамин му се набавял от пресни зеленчуци, като
се стараели такива да има
поне за него, тъй като не желаел да яде нищо друго. Заявява, че спод заменителните таблици пресните
плодове и зеленчуци се заменяли с консервирани такива, които
присъствали в менюто на К.Р., като на практика в менюто на ищеца не всеки ден присъствали
плодове, но зеленчуци имало всеки
ден.
Заявява, че не знае
на други затворници да са давани всеки ден плодове, а на ищеца не, като единствено
на ****, защото бил пълен веган били давани само ябълки и картофи, тъй като той
друго не искал и това му се предоставяло - варени картофи и плодове според сезона, но не в неограничени количества.
От правна страна
съдът приема следното:
Съдът
намира предявените искове за процесуално допустими. В случая
по безспорен начин бе установено наличие на активна и пасивна процесуална
легитимация, тъй като ищецът в качеството си на лишено от свобода лице има
правото да търси от ответниците, като институции, упражняващи фактическата
дейност и контрола по изпълнение на наказанията. Съгласно
чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС (Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от
1.06.2009 г.), прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". От своя страна, Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра
на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията"
са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Посоченото правно основание, ведно с фактите изложени
от ищеца в исковата молба, сочат на извода, че ответникът в производството - ГД
"ИН" при Министерство на правосъдието, е юридическото лице, което
следва да репарира вреди, при евентуална доказаност на исковите претенции, за
периода от 09.11.2012
г. до 11.01.2016г., тъй като по отношение на него се
констатира регламентирано изискващата се пасивна процесуална легитимация.
Законът
за защита от дискриминацията е в сила от 01.01.2004 година и в него не се
съдържа легална дефиниция на родовото понятие, но от законовите разпоредби
следва извод, че законодателят разглежда като дискриминация несправедливото
/по-неблагоприятното/ отношение към един или повече членове на определена група
в сравнение с други хора по определени критерии. Съгласно чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е извършена на базата на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
имуществено състояние или на други признаци, установени в закон или в
международен договор. В ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба
са дадени дефиниции на проявните форми на дискриминация - пряка и непряка.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране въз
основа на изброените по-горе защитени признаци, доколкото се третира и е било
третирано друго лице при сходни обстоятелства. Предвид изложеното, съдът
приема, че за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво
да е по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно
третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон или
международен договор, по който държавата е страна. Съгласно § 7 ал.1 т.7 от ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни интереси.
За да
е налице дискриминация, е нужно да се установи по делото наличието на различно,
при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, основано на
някой от изброените в чл. 4 ЗЗДискр признаци.
Когато неравностойното третиране не се дължи на някой от
лимитираните признаци, липсва дискриминация по смисъла на антидискриминационния
закон, тъй като подобен случай излиза извън предмета на охраняваните от него
обществени отношения. Прокламираните с чл. 2 цели на закона (осигуряване на правото на всяко лице на равенство
пред закона, на право на равенство в третирането и във възможността за участие
в обществения живот, на право на ефективна защита срещу дискриминация) следва
да се разглеждат единствено и само във връзка с изброените защитени признаци по
чл. 4 ЗЗДискр. При това за прилагане в производството
за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл. 9 ЗЗДискр за
нарушаване на принципа на равно третиране, е нужно страната, която твърди, че е
дискриминирана, да представи в производството факти, въз основа на които да може
да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти настъпва разместване на
доказателствената тежест като ответникът е вече този, който следва да обори
посредством пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване на принципа за
равно третиране, привеждайки доказателства за обратното.
В
настоящото производство ищецът извежда твърденията си за проявено спрямо него
дискриминационно отношение по защитения от чл. 4 ЗЗДискр признак „личностен
признак“. Съдът приема, че ищецът има предвид нормативно въведения признак „лично
положение“. В същото време в закона липсва легална дефиниция на нормативно
въведения признак „лично положение“. За разлика от
останалите изброени в разпоредбата признаци (пол, раса, народност, религия,
етническа принадлежност и т.н.) този признак няма и не може да има изначално
определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се
разглежда от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на
практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на
закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за личността му
белег, обусловил неравностойното отношение към него, се основава на факта, че е
осъден на **** и като доживотно лишен от свобода изтърпява наказанието си във
Варненския затвор, при строг режим и не му е било
предоставено адекватно на нуждите му вегетарианско хранително меню, за разлика
от други лишени от свобода както в ****, така и в Централен софийски затвор. В настоящия случай личното и обществено положение на ищеца е обусловено от осъждането му да
изтърпява наказание „**** без право на замяна“, като за процесния период същото
е изтърпявано в ****.
Съдът приема, че осъждането на едно лице с влязла в сила
присъда на **** безсъмнено има определящо значение за личностната му
характеристика, поради което е възможно да се интерпретира от гледна точка на
защитения от чл. 4 ЗЗдиск признак „лично положение“. Пряка
дискриминация, чрез
неравно третиране съставлява по неблагоприятно такова в сравнение с това на друго
лице при сходни обстоятелства, т.е. в настоящия случай
сравнението трябва да е с другите лица, осъдени да изтърпяват наказание „****“.
Не може да се приеме обаче същото за обстоятелството относно оценка на тяхната
личност, защото такава се формира въз основа на обективни
критерии – необходимостта от определяне на вегетарианска диети по желание на
самия ищец и съпоставянето й с хранителни режими на други лица, изтърпяващи
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна, за които са налице други
предпоставки за определяне на определен хранителен режим – специфика на
заболяване, изискващо определен хранителен режим, невъзможност за консумация на
определени храни по религиозни причини, изрично желание за изключване от
хранителния режим на множество групи храни и продукти и съобразяване от страна
на администрацията на тези желания, или предписан от медик хранителен режим, с
необходимите дневни калорийни норми и съответните заменителни за хранителни
продукти таблици. Поради това съдът приема, че защитеният от закона
признак „лично положение“ не може да се разглежда и обсъжда от гледна точка на съпоставка на желания от ищеца вегетариански хранителен режим, с този, за
който са налице медицински предписания, както и за „вегански“ хранителен режим,
при който не само се допуска хранене изключително с растителни продукти, но и
не се използват продукти пряко или косвено получени от използването на животни,
в това число се изключват от хранителната диета не само месото, но и рибата,
другите морски животни, яйцата и млечните продукти.
Ищецът обосновава желанието си за промяна на хранителни режим, с
изповядването на адвентизъм. Приема, че е дискриминиран, тъй като не му се предоставя
реална възможност да спазва изискванията на адвентната църква. В същото време Адвентната църква не забранява яденето на месо, с изключение
на свинско месо, скариди и други меса, определени като нечисти в библейската
книга Левит. Сред основните принципи за
здравословен и дълъг живот според адвентната църква е препъръчителен режим на
хранене, съгласно който се препоръчва вегетарианска диета, но
изборът за нея е личен. Този, който избира да
яде месо, трябва да следва библейските препоръки за т.нар. "чисти" меса - птиче, говеждо и агнешко. Предписва се на вярващите да включат
в диетата си храни, заместващи месото: вегетариански бургери, хляб с ядки, тофу
и други храни с растителни протеини, умерено млечни продукти - сирене,
сладолед, сметана, масло. Захарта и сладкишите следва да се консумират ограничено и да бъдат замествани с пресни и/или сушени
плодове. Т.е. не е налице религиозна забрана за употреба на голяма част от храните,
които ищецът заявява, че не желае да консумира по религиозни причини. Не е
налице и изрично указание до вярващите, да консумират ежедневно пресни плодове.
Не бяха представени доказателства ищецът да е бил поставен в неравнопварно
положение спрямо други лишени от свобода, принадлежашщи към Адвентна църква,
както и твърдения в Затвора Варна да е имало лишени от свобода с подобна
религиозна принадлежност.
В
случая се твърди дискриминация, осъществявана от действия на служители в ****. Действията са непредоставяне
ежедневно на пресни плодове и зеленчуци при храненето на ищеца, за разлика от
друг лишен от свобода – **** ****, на когото ежедневно били предоставяни
плодове, както и спрямо лишените от свобода в Затвора София, където ежедневно
били предаставяни пресни плодове и зеленчуци.
От приложената по делото Диета №1 се установява, че за процесния период в
Затвора Варна е било изготвяно и утвърдено вегетарианско меню. Приложено е
„вегетарианско меню по Диета 1“, персонално изготвено за ищеца Р..
От приложената по делото Декларация отг 06.01.2015г. е видно, че лишения от
свобода **** ****се е самоопределил като изповядващ „ислям“ и желаещ да се
храни при „вегански“ хранителен режим, с изброяване на множество храни, които
не желае да консумира. Голяма част от тези храни се намират в хранителния режим
на ищеца Р. – яйца, сирене, кашкавал, макарони, баница, кифли, боб, зеле, грах,
домати, т.е. на практика хранителната диета на този лишен от свобода е била
значително по-ограничена и еднообразна от диетата на ищеца.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че и в
Централен софийски затвор се изготвя вегетарианско хранително меню, идентично с
изготвеното в Затвора Варна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието,
съгласувани с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. Видно от
приложените по делото документи на ищеца е съставено и осигурено вегетарианско
меню, предвид самоопределянето му като вегетарианец и заявено желание да
консумира такава храна. Началникът
на **** се е съобразил и уважил волята на ищеца, независимо че разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС
не вменява задължение на органа да осигури подобно меню. Изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 84, ал.3, изр.последно от ЗИНЗС,
съгласно която по предписание на лекаря, болните получават диетична храна. Въпреки липсата на задължение, Началника
на затвора Варна е осигурил на ищеца вегетарианско меню, изготвено и подписано
от лекар и инстр.готвач и видно от което на ищеца са осигурени необходимите
грамаж и калории в съответствие с таблица № 1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти.
По делото не бяха представени доказателства ищецът да е сезирал ответната
страна с искане в изготвеното индивидуално за
него /без медицински предписания/вегетарианско меню,
да бъдат включени ежедневно пресни плодове и
зеленчуци, или за недостатъчен грамаж на пресни плодове и зеленчуци,
включени в предоставеното му меню. При
липсата на надлежно предявено искане от ищеца за извършване от страна на длъжностни лица на ответната страна на определени
фактически действия, не може да се приеме, че е налице бездействие за тяхното
извършване.
Наличието
на дискриминация се преценява чрез сравнение с начина на третиране на друго
лице, намиращо се при сравними сходни обстоятелства.
Несъмнено наличието на „сравними сходни обстоятелства“ следва
да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т.е. лицата, с
които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. Пряка
дискриминация, чрез
неравно третиране съставлява по неблагоприятно такова в сравнение с това на друго
лице при сходни обстоятелства, т.е. в настоящия случай
сравнението трябва да е с другите лица, осъдени да изтърпяват наказание „****“.
В тази насока следва да се има предвид, че за да се
квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка
дискриминация, нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. изисква
неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните
признаци, посочени неизчерпателно в тази разпоредба. Законът
не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, за което следва да се
ангажира отговорността на нарушителя. Поставянето на
едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, когато не се
дължи на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал.
1 ЗЗДискр., не съставлява дискриминация и за подобно
третиране не следва да се носи отговорност по този ред. В настоящия случай в исковата и
уточняващите молби липсва недвусмислено посочен обективен
признак измежду изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., на основата на който той е
поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите лишени от свобода, самоопределили се като „вегетарианци“ по религиозни причини, от
действията на служителите на затвора Варна при изготвяне на
подходящ хранителен режим. В съвкупността им изложените обстоятелва сочат за твърдение за
пряка дискриминация по признак „лично положение“. В тази насока ищецът не
установи присъщ на личността му белег, който да съществува обективно и с оглед
на който той да е бил третиран различно от останалите лишени от свобода. Сочи
се, че такъв признак е изповядваната регигия, както и доброволния му избор да
бъде „вегетарианец“, като обаче не се установи какво е било то към процесния
период, както и това на другите лишени от свобода сочени като превилигировано
третирани, доколкото се установи, че лицето **** ****е заявил, че не
„вегетарианец“, а „веган“.
В случая от
показанията на свид. И. се установява, че третирането на
ищеца е било идентично с това към всички лишени от свобода, имащи изрични
претенции към определяне на индивидуален хранителен режим, а разликата в
получаваните от ищеца и лицето ****количества пресни плодове и зеленчуци се
дължи на обстоятелството, че ****на практика е желаел да яде почти само такива
продукти, докато за ищеца менюто е било значително по-разнообразно и
също е включвало пресни плодове и зеленчуци. Т.е ищецът е бил третиран
равноправно с всички останали, за които се е изготвял самостоятелен хранителен
режим, за което не се установи някъкъв общ
дискриминационен признак.
Ищецът твърди дискриминационно третиране и спрямо лишените от свобода в
Централен софийски затвор, където в определеното вегетарианско меня се
включвали ежедневно пресни плодове и зеленчуци. Поставя
се въпроса дали евентуалното различие в състава на вегетарианското
меню в различните затвори, представлява дискриминационна проява от
категорията на тези визирани в чл.4, от ЗЗДискр. или няма такъв характер и
естество. Следва да се прецени създадат
ли тези разлики неудобства по-големи от нормално допустимите, както и дали изобщо трябва да се сравняват
наличието, или липсата на такива
в различни затвори, или с оглед конкретните нужди и
възможности в този затвор, в който лицето което твърди че е дискриминирано,
изтърпява наказание ищеца, или съпоставката следва да се извършва
единствено на база на затвора, в който лицето изтърпява наказанието в сравнение
с останалите лишени от свобода в същото място за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. В тази връзка е постановено решение на
Върховния касационен съд на Р България, ІV г. о, ГК, № 244 от 14.08.2012 г. по
гр. д. № 777/2011 г., докладчик съдията Б. С., с което касационната
инстанция се е произнесла по въпроса- "Дали по-неблагоприятното третиране
на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение
изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак "лично или
обществено положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. В това решение,
след като е посочено как е формулирана от закона пряката дискриминация, е
коментирана разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на закона,
според която неблагоприятното третиране представлява всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или косвено засяга права и законни интереси, а според
§1, т.8 от същия закон, изразът "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното,
настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези
признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се
предлога, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Посочено е какво включва законодателят в разпоредбата за непряката
дискриминация /чл.4, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗДискр. /, като се акцентира и
на разпоредбата на чл.6 от ЗЗДискр. според която забраната за дискриминация
действа спрямо всички при упражняването и защитата да предвидените
Конституцията и законите на Република България права и свободи. Тълкуването което прави касационната инстанция е, че в случая се
налага безспорния извод, че по-неблагоприятно третиране или поставяне в
по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване на признаците по чл.4,
ал.1 ЗЗД искр. на установени правила,
предвиждащи права и свободи. От тук е направен генералния правен извод, че
по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация
по признак лично/при установяване във всеки конкретен случай на обективен,
същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или
обществено положение.
Доказателствената
тежест е за страната, която претендира проявеното дискриминационно отношение. Разпоредбата на
чл.9 от ЗЗДискр. обръща доказателствената тежест едва тогава, когато страната,
която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация. Съобразно константната практика на ВКС
- Решение № 231 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
204/2009 г., IV г. о., ГК, от значение при установяването на дискриминация
е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на
дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона форми на
нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването
на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Дискриминационния
закон цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Също
ВКС сочи, че именно това по – неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл.4 следва да се преценява в сравнение с начина, по който се
третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Това,
което е относимо за едно лице, е относимо и за всички лица от определена група
с оглед личностните им качества. В
нормата на § 7 от ДР на ЗЗДискр е дадено легално определение на понятието
"неблагоприятно третиране". Това е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на
едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Нормите на ал.2
и ал.4 на чл.4 от Закона съдържат определения на понятията "пряка
дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.
1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими. И в
двата случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от
признаците по чл.4, следва да се направи сравнение между начина, по който
лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други
лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният
от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни
белези. Неправомерният диференциран подход към дадено
лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен
признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно
третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това
неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4,
като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в
признак по цитирания чл.4.
Установяването
на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и сравнение с
начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се доказва дискриминация при сравними
сходни обстоятелства, при които са поставени лицата.
В
този смисъл е и останалата практиката на ВКС на Р България –решение № 3 от
22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г.,
ІV г. о., докладчик съдията С. С.; решение № 85 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4328/2015 г., ІV г. о., докладчик съдията Д. Д.;
Решение № 153 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2009 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д.; определение № 515 от 06.06.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1037/2018 г., ІV г. о.; решение № 948
от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3097/2008 г., І г.
о., докладчик съдията Р.; определение № 459 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1601/2016 г., ІІІ г. о. и други.
В случая, всички
лишени от свобода в затвора в гр.Варна са поставени при един и същи условия, като в зависимост от медицинските предписания на конкретните заболявания
са определени конкретни хранителни режими – диети, които се предлагат и на
лишените от свобода, които сами са пожелали да бъдат третирани по-различно от
останалите лишени от свобода и са заявили изключение от общия хранителен режим
в Затвора. Разликите в определения хранителен режим в конкретния случай между
ищеца и **** ****се дължат на различната степен на отказ от храни от животински
произход, който всеки от тях е заявил.
Установяването
на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и сравнение с
начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се доказва дискриминация при сравними
сходни обстоятелства, при които са поставени лицата.
Съдът счита, че
въпреки доказателствената тежест която
носи, ищеца не доказа по пътя на пълното и главно
доказване, че спрямо него е проявена дискриминация, тъй като не
доказа по пътя на пълното и главно доказване, че спрямо него е
налице различно, при това по-неблагоприятно третиране, основано на някой от изброените в чл. 4
ЗЗДискр признаци.- пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на пap. 1, т.14 ДР, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Извършените действия от служителите в
Затвора – Варна по определяне на
конкретен хранителен режим на ищеца не могат да бъдат квалифицирани като пряка дискриминация по смисъла
на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
При изложените съображения за недоказаност действията на
служители на Затвора – Варна при определяне на хранителния режин на ищеца да
представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 вр. чл.4, ал.1 от
Закона за защита от дискриминация, съдът намира установителния иск по чл. 71,
ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация неоснователен.
С оглед изхода на спора по установителния иск, следва да бъдат отхвърлени и
претенцията по чл. 71, ал.1, т. 2 от ЗЗДискр. за преустановяване на твърдените
дискриминационни действия, както и исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10002 лева, като неоснователни.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден за заплати на ответниците юрисконсултско възнаграждение, в размери
съгласно чл. 37 от ЗПрП и НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, а
именно – 150,00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ
предявените от К.С.Р., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, против
**** обективно съединени иск за
установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в
Затвора гр.Варна, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на ищеца в
сравнение с лишения от свобода **** ****, настанен в ЗПС в затвора-гр. Варна и
други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора-гр. София, на
които се предлагат пресни плодове и зеленчуци в по-голямо количество, както и
по-голямо количество млечни продукти отколкото на ищеца в нарушение
разпоредбите на ЗЗДискр; иск за присъждане на обезщетение в
размер на 10002 лв. за нанесени неимуществени вреди следствие
дискриминационното поведение от страна на служители на
ответника, довело до причиняване спрямо ищеца
негативни емоции, поради неравностойно трениране на личностен признак спрямо
други лишени от свобода в **** и ****за периода от 09.11.2012г. до
11.01.2016г., ведно със законната лихва от 11.01.2016г. – датата на предявяване
на ИМ в Адм.съд-Варна, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** да
заплати в полза на ГД „Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: