Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Враца, 29 .01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021г. /деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 485 по описа на АдмС – Враца за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на В.М.Р. ***, чрез процесуалния си представител * И.И. ***, против
Решение №234/09.07.2020 г., постановено по АНД № 44 по описа на Районен съд –
Враца за 2020г. С оспореното решение е
потвърдено НП № 19-0967-001742 от 23.12.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР
– Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди
се, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, като е
приел различна от установената с тях фактическа обстановка. Излагат се доводи,
че не е обсъдено нито едно от наведените в жалбата възражения, както и
аргументите на защитата в хода по същество, които касаят не само фактическата
обстановка, но и правилното приложение на материалния закон. Не е доказано по
безспорен начин, че касаторът умишлено е
използвал пътя в несъответствие с неговото предназначение и не е отчетено
обстоятелството, че автомобилът е имал техническа неизправност в двигателя. Направено
е искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно. В условията на
алтернативност е отправено искане за приложение на института на чл.28 от ЗАНН
за маловажност на деянието. Претендират се разноски.
В с.з. касаторът чрез
процесуалния представител * И. поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения. Излагат се съображения за отмяна на оспореното решение, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски, съгласно представен
списък по делото.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно
чл.218, ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение №234/09.07.2020г., постановено по АНД № 44 по описа на
Районен съд – Враца за 2020 г., с което е потвърдено издаденото от Началник
група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ НП № 19-0967-001742/23.12.2019г.,
с което на касатора В.Р. за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от същия закон, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата, час и място на извършване,
изчерпателно е описано от фактическа страна, посочена е нарушената законова
разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на
нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. След подробно обсъждане на събраните доказателства съдът е достигнал
до извод, че касаторът е извършил от обективна и субективна страна именно
състава на адм.нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Прието е, че умишленото и съзнателно
шофиране, при това двукратно извършено, посредством форсиране на двигателя, при
потегляне и движение, с което се предизвиква превъртане на задните колела на
автомобила, неконтролирано поднасяне на същия в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с неговата цел за
превоз на хора и товари. Обсъдено е приложението на чл.28 ЗАНН и е установено,
че нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, което не обосновава
„маловажност“ на случая.
Решението е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, след като са събрани необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция, която на основание чл.221,
ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема и препраща към тях.
Правилото на чл.104б,
т.2 от ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни
средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Без
съмнение цитираната норма цели да охрани особено важни обществени интереси като
живота и здравето на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за
конкретни действия от страна на водачите на МПС, които биха довели до влошаване
на пътната обстановка и повишаване на риска от пътнотранспортни инциденти.
Рязкото подаване на газ и форсирането на двигателя при потегляне, причинили
поднасяне в двете посоки на задната част на автомобила, е съзнателно предприето действие от
страна на водача, сочещо на формирано у него решение/умисъл за ползване на пътя
и за други цели, освен за превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната
по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отговорността за
нарушаване на забраната не се изключва, когато водачът преди да осъществи
наказуемото деяние е ползвал пътя съобразно неговото предназначение – за превоз
на пътници и товари, съответно има намерение да продължи закономерното му
ползване след осъществяване на решението си да наруши забраната. Съвсем несъстоятелна
се явява и защитната теза на процесуалния представител на оспорващия, която цели
чрез твърдения за техническа неизправност в двигателя на процесния автомобил да
разколебае установената от контролните органи фактическа обстановка. Проблеми с
двигателя могат да причинят много и различни последици, но никоя от тях не
включва промяна в траекторията на движение на автомобила.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи,
за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а
не релевантен по делото факт.
При служебна проверка
на решението съобразно чл.218, ал.2 АПК
на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива,
които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния закон.
По тези съображения
касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното
решение като правилно да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр.чл.218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 234/09.07.2020 г., постановено по АНД № 44
по описа на Районен съд – Враца за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.