Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Пловдив, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6462 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против Т.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която
е предявени искове по реда на чл.422 във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както
следва: 4 555.00 евро – главница по
Договор за кредит от 20.08.2009г., сумата от 270.06 евро - лихва по т.4 от
Договор за кредит от 20.08.2009г. за периода от 05.10.2009г. до 05.09.2014г. и
сумата от 294.30 евро - лихва по т.10 от Договор за кредит от 20.08.2009Г. за
периода от 05.10.2009 г. до 03.03.2015г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението /04.03.2015г./
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2646/2015 г. по описа на ПРС.
Претендират се и разноски в заповедното
производство и в настоящото исково производство.
В исковата молба се посочва, че на 20.08.2009 г.
е сключен Договор за банков кредит № ************ между П. Р. И. /в качеството
на кредитополучател/ и „Първа инвестиционна банка“ АД /в качеството му на
кредитор/.
Съгласно чл. 1 от Договора банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 4 555 евро /четири хиляди петстотин петдесет
и пет евро/ за погасяване на съществуващи задължения. Кредитополучателят се
задължава да издължи кредита, като заплати лихвите, таксите и комисионите по
него, както и да изпълни всички условия и задължения по този договор и по
Общите условия. В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че крайният срок за
погасяване на кредита е 05.09.2014г. Съгласно чл.4 от Договора за ползвания
кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в
размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от
9.21 пункта. Към датата на сключване на Договора БЛП на Банката за евро е в
размер на 7,74% годишно. Към датата на сключване на договора, годишният процент
на разходите е 19.81 %.
За
обезпечаване на вземанията на Банката по предоставения кредит _ са сключени
Договор за поръчителство между Банката и Т.Б. и между Банката и В. И. на
20.08.2009 г.
Съгласно Погасителен план към Договор за банков
кредит № ************/21.08.2009 г. кредитът следвало да се издължи на 60
месечни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от
05.10.2009 г. до 05.08.2014 г.
По Договор за банков кредит № ************/20.08.2009г.
„Първа инвестиционна банка“ АД /в качеството му на кредитор/, е предоставила
кредита в уговорения размер, като кредитът е изцяло усвоен. Договор за банков
кредит № **********/20.08.2009г. е станал изцяло изискуем на 05.09.2014г.
поради настъпване на крайния срок на издължаване.
Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца се
сочи, че са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба.
Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията
си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл. 417, т.2 ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 2646/2015 г. по описа на Районен
съд - гр. Пловдив, Гражданско отделение, V-ти брачен състав. Посочва се, че съгласно
т. 11 от договора за поръчителство „поръчителят се задължава при неизпълнение
на главното задължение от страна на кредитополучателя и без да е необходимо
банката да насочва иска си първо към кредитополучателя, да внесе при първа
покана доброволно всички дължими суми, включително лихвите и разноските“.
Посочва се, че ответникът е поканена с нотариална покана, връчена по реда на
чл. 47 ГПК. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника,
като в законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове, като
неоснователни и недоказани, като оспорва дължимостта на претендираните суми.
Твърди се, че по отношение на ответника е изтекъл 6 месечния преклузивен срок
по чл. 147, ал.1 ЗЗД и договорът е нищожен.
Не се оспорва сключването на договора за кредит за сумата в размер от
4555 евро. Твърди се, че срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД тече отделно за всяка вноска с вече настъпил падеж съобразно
уговорения погасителен план между страните по договора за банков кредит. Сочи
се, че към датата на подаване на заявлението са прекратени задълженията на
поръчителя за заплащане на всички предходни вноски, с изключение на последната
и е преклудирана отговорността му тази част. Моли се исковете да се отхвърлят
на това основание. Освен това се сочи, че претенцията е по договор за кредит, а
не по договор за поръчителство, въз основа на който възниква отговорността на
поръчителя. Правят се възражения за нищожност на договора за поръчителство
поради невъзможен предмет, липса на съгласие и накърняване на добрите нрави,
като се излагат подробни доводи в тази насока.
Твърди се липса на индивидуализация на предмета на договора и на яснота
за размера на задълженията, за които поръчителят отговаря. Правят се възражения
за унищожаемост на договора за поръчителство поради грешка или измама. Оспорва се подписване от ответника на
договора за поръчителство. Прави се възражение за погасяване на задълженията по
давност. Твърди се нищожност на договора за кредит и на отделни негови клаузи
като накърняващи добрите нрави. Твърди
се, че на поръчителя не е връчена отделна покана за изпълнение, като се сочи
нередовно връчване на нотариалната покана.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде
конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД,
цесионер по силата на сключен договор за цесия от 14.11.2016 г.
С Определение от 14.11.2019 г. ЕОС МАТРИКС ЕООД
е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца.
След приемане на заключението на съдебно –
счетоводната експертиза с Определение от
02.02.2021 г. производството е прекратено в частта, в която са предявени
установителни искове спрямо ответника Т.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** за
установяване на сумите по Договор за кредит от 20.08.2009г., както следва:
главница в размер от 4391,83 евро, договорна лихва по т. 4, раздел ІІ-ри от
договора в размер от 2266,90 евро за периода от 05.10.2009 г. до 05.09.2014 г.,
както и сумата от 3273,19 евро- наказателна лихва по т. 10, раздел ІІ-ри от
договора за периода от 05.10.2009 г. до 03.03.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 04.03.2015 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2646/2015 г. по описа
на ПРС. Определението е влязло в сила.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 20.08.2009 г. е сключен Договор за банков
кредит № ************между П.Р. И. /в качеството на кредитополучател/ и „Първа
инвестиционна банка“ АД /в качеството му на кредитор/. Срокът за усвояване на
кредита е до 31.08.2009 г., а крайният срок за погасяване на кредита е
05.09.2014 г. Съгласно чл.4 от Договора за ползвания кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер
на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 9.21
пункта. Към датата на сключване на Договора БЛП на Банката за евро е в размер
на 7,74% годишно. Към датата на сключване на договора, годишният процент на
разходите е 19.81 %. Съгласно чл. 6 от договора за кредит кредитополучателят
заплаща на банката еднократна такса за
разглеждане на искането за кредит в размер на 20 лева. Съгласно чл.7
банката събира и комисиона за управление на кредита в размер на 2 % от
разрешения кредит в деня на усвояване на кредита. В чл. 8 е предвидено, че ако
до изтичане на срока на усвояване по т. 2 кредитополучателят не усвои цялата
сума по кредита, същият дължи на банката комисиона за ангажимент в размер на 2
% върху неусвоената част от кредита. В чл. 9 е предвидено, че
кредитополучателят има право да погаси
предсрочно част или всички свои задължения по кредита, без да дължи на
банката такса за предсрочно погасяване. В чл. 10 е отразено, че плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя на банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел ІІ, чл. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. Кредитополучателят се е задължил да не поема
други финансови задължения към трети лица, които да увеличават общата му
кредитна експозиция над 17808,81 лв. до окончателното изплащане на кредита
освен с изричното съгласие на банката. В раздел ІV, чл. 12 е предвидено, че за
обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит- главница, лихви,
такси, комисиони и разноски, банката приема поръчителство от Т.И.Б. и В. Ф. И.,
съгласно договор за поръчтилество, неразделна част от договора. Към договора за
кредит е подписан от банката и от кредитополучателя погасителен план, в който е
посочен падежът на всяка вноска, както и разпределение на вноските по главница
и лихва. Подписани са и общи условия, неразделна част от договора.
За обезпечаване на вземанията на
Банката по предоставения кредит е сключен Договор за поръчителство между Банката и Т.Б. на
20.08.2009 г. Съгласно сключения
договор, поръчителят се е задължил пред банката да отговаря за изпълнението на
задълженията на П. Р. И.за главница, лихви, такси, комисиони и разноски, произтичащи
от отпуснат на кредитополучателя банков кредит в размер на 4555 евро, съгласно
Договор № ************от 20.08.2009 г.
за банков кредит, подписан между банката и кредитополучателя. В раздел ІІ, чл.
2 от договора за кредит е предвидено, че поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и за лихвите и разноските. В чл. 4 е предвидено, че задълженията на
поръчителя по този договор стават изискуеми, съглано условията на договора, при
които кредитополучателят се е задължил. Поръчителят не отговаря за увеличения
размер на главното задължение, когато увеличаването се дължи на допълнително
договаряне. В договора за поръчителство
договорът за кредит е индивидуализиран чрез номер и дата на сключване и размер
на предоставена в заем сума. В договора
за поръчителство не са посочени лихви и други условия по договора за кредит –
срок, условия за предсрочна изискуемост и други.
С оглед оспорване на автентичността на договора за поръчителство е открито
производство по чл. 193 ГПК, като от приетото по делото заключение на СГЕ се
установява по безспорен начин, че договорът за поръчителство е подписан от
ответницата.
В констативен протокол от 03.02.2015
г. е оформено от Н. А. К.връчване на уводомление за предсрочна изискуемост на
поръчителя Т.Б. чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК.
На 14.11.2016 г. ищецът в качеството на цедент е сключил с ЕОС МАТРИКС
ЕООД в качеството на цесионер договор за
цесия, като сред предхвърлените взамения е и процесното.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установяват размерите на усвоената и на дължимите суми към датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и
иизпълнителен лист. Установява се, че в
системата на банката е отразено, че задълженията по 37 РКО – А 2600 са
задължения по кредитна карта на П. Р. И., като същите са погасени на 25.08.2009
г. със сключване на процесния договор за кредит и прехвърляне на средствата за
погасяване на задължения по кредитната карта. Производството е прекратено за главница в
размер от 4391,83 евро, договорна лихва по т. 4, раздел ІІ-ри от договора в
размер от 2266,90 евро за периода от 05.10.2009 г. до 05.09.2014 г., както и
сумата от 3273,19 евро- наказателна лихва по т. 10, раздел ІІ-ри от договора за
периода от 05.10.2009 г. до 03.03.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 04.03.2015 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2646/2015 г. по описа
на ПРС. Останали са предмет на производството главница в размер 163,17 евро,
договорна лихва в по т. 4, раздел 2 в
размер на 3,16 евро и наказателна лихва
по т. 10 в размер на 21,11 евро.
Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответника, че ищецът претендира вземанията само и едиствено по договора за
кредит, доколкото видно от отразеното в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба претенцията се основава, както на договора за
кредит, така и на договора за поръчителство, с който се сочи, че се обезпечават
задълженията по договора за кредит.
Следва да се разгледат възраженията за недействителност на договора за
поръчителство. Съгласно Решение № 52 от 10.09.2010 г. по търг. д. № 63/2009 г. по описа на ВКС при
отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи
на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може предхожда по
време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са
изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при
паричен дълг са неговият размер.
В случая размерът и номера на договора за кредит са посочени, поради и
което следва да се приеме, че не е налице соченото от ответника основание за
нищожност на договора за поръчителство. Не се установяват и сочените основания
за унищожаемост на договора за поръчителство.
Ответникът е направил възражение за недействителност на отделни клаузи на
договора за кредит.
Съдът обаче следи служебно за спазване на императивни законови разпоредби
на ЗПК (отм.), действащ към датата на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 7, т. 4 от Закона за потребителския кредит (отм.);
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на чиста стойност
на кредита (подлежаща на получ въаване
главница на кредита). По представения договор параметрите на кредита, който е
предоставен на ответника са следните: размер на кредита за погасяване на задължения – 4555 евро Формулировката е ясна, с точно посочване
на размера като конкретна стойност. Не е налице нарушение на цитираната
разпоредба.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.) договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и
всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. А
съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.) договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа условията, при които посочените в т.
6 разходи по кредита могат да бъдат променяни. В случая - видно от договора -
годишният процент на разходите е ясно фиксиран – 19,81 %. Касае се за първата хипотеза на чл. 7, т. 6 от ЗПК (отм.),
при която изчисляването на годишния процент на разходите е възможно и то е
извършено с посочване на конкретен процент.
. Установява се обаче, че липсва на информация по чл. 7, т. 9 във вр. с
чл. 21, ал.2, т. 3 ЗПК (отм.), а именно: липса на информация в договора по
отношение на разходите за извършване на превода на средства и поддържането на банкови сметки,
предназначени да обслужват погасяването
на потребителския кредит, на лихвите и другите разходи по него, както и за
събиране на дължимите вноски или за извършване на други плащания, независимо от
това, дали сумите се събират в брой или по друг начин. В случая в договора за кредит липсва подобна
информация. Не се установи и при разпределената доказателствена тежест за това
да са връчвани на ищеца общи условия, като в същите да е налице тази
информация.
Налице е
и нарушение на чл. 7, т.10 от ЗПК (отм.); - че
договорът трябва да съдържа елементите на общата стойност на кредита, които не
са включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, когато
точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в
договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се
начинът на изчисляването им или реалистичната оценка за стойността им.
Съгласно чл. 7, т.10 от ЗПК (отм.);
договорът следва да съдържа елементите на общата стойност на кредита, когато не са включени при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК (отм.);
годишният процент на разходите по кредита представлява общата стойност на
кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на
предоставения кредит /в случая в чл. 7, ал.1 от договора е посочено – 19,81 % /.
В договора са посочени такса за разглеждане на
искането и комисиона за усвояване на кредита, но липсва информация за разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които
възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя, които
са изчерпа. Освен това не
са отразени елементите на общата стойност на кредита, които не
са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита;
когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени
в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се
начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност.
В горния
смисъл е и практиката на СЕС, като съгласно Решение по дело С – 377/2014 - ГПР, който на годишна база е равен на
текущата стойност на всички ангажименти (усвоявания, погасявания и разходи),
бъдещи или съществуващи, договорени между кредитора и потребителя, се изчислява
в съответствие с математическата формула, съдържаща се в
част I от приложение I. За целите на изчисляването на [ГПР]
се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите,
дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според
договора за кредит, и разходите, различни от дължимата цена за покупка на стоки
или услуги, независимо дали плащането по съответната сделка се извършва в брой
или чрез кредит. Разходите
за поддържане на сметка за регистриране на погасяванията и усвояванията,
разходите за използване на разплащателни средства за погасяванията и
усвояванията и другите разходи, свързани с платежните операции, се включват в
общите разходи по кредита за потребителя, освен ако откриването на сметката не
е по избор и разходите по нея са посочени ясно и отделно в договора за кредит
или в друг договор, сключен с потребителя“.
В Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е
поставено и изискването данните за разходите по кредита (лихвени и нелихвени
разходи и фактори) да са публично достъпни, за да се изключи субективният
елемент при изменението и за да може потребителят да направи прогноза или
самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от
сключването на договора.
Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл.4 и сл. ЗПК (отм.). Съгласно чл.4
ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от
договора, като съгласно ал. 1 Кредиторът уведомява потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. В чл. 7 ЗПК (отм.)
са уредени изискуемите реквизите на договора за заем, като липсата на някои от
тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК (отм.) обуславя недействителност на
договора за кредит.
В
настоящия случай не се доказа потребителят да е
уведомен за всички условия по
потребителския кредит преди сключване на договора. Не се установява същият да е
бил запознат с размера на годишния процент на разходите
преди сключване на договора за револвиращ заем, като липсват представени по делото общи
условия, от които да се направи
извод, че данните, съдържащи и ГПР да се попълват от кредитора след одобрение
на кредита и да се представят предварително на потребителя. Предвид така
изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗПК
(отм.). Както беше посочено по – горе не са изпълнени и разпоредбите на чл.7,
т.9 ЗПК и 10 отм.
Нарушението
на горецитираните разпоредби обуславя
недействителност на договора за заем на основание чл. 14 ЗПК (отм.). Съгласно
цитираната разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителството
може да съществува само за действително задължение, поради и което на това
основание отговорността на поръчителя отпада и същият не дължи връщане на суми
по договора за кредит.
С оглед
горното исковете, в частта, в която производството не е прекратено следва да се
отхвърлят.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски, които не са присъдени с определението за прекратяване на
делото и определението по чл. 248 ГПК.
Ответникът
претендира разноски в размер на 140 лв.- за графологична експертиза, 80 лв.- за
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и остатъкът от адвокатските
възнаграждения, платени в исковото и заповедното производство. Представени са доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер от 1200 лв., от
което съразмерно на прекратената част от производството е присъдена сумата от
1199 лв., като е останал 1 лв., който следва да се присъди в полза на ищеца.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер от 400 лв., от което е присъдена сумата в
размер от 392,59 лв., съразмерно на прекратената част от производството, като е
останала сумата от 7,41 лв.- платено адвокатско в заповедното производство,
което ищецът следва да се осъди да заплати на ответника. С оглед гореизложенито
съдът счита, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер от 228,41 лв.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37 против Т.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** искове за
признаване на установено в отношенията
между страните, че се дължат сумите, за които
производството не е прекратено с влязло в сила определение, а именно: 163,17
евро - главница
по Договор за кредит от 20.08.2009г., сумата от 3,16 евро - лихва по т.4 от Договор за кредит от 20.08.2009г.
за периода от 05.10.2009г. до 05.09.2014г. и сумата от 21,11
евро - лихва по т.10 от Договор за кредит от 20.08.2009Г. за периода от
05.10.2009 г. до 03.03.2015г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата за периода от дата на подаване на заявлението /04.03.2015г./ за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2646/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА Т.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от общо 228,41 лв.- разноски по гр.д. № 6462/2019 г. по описа на ПРС и по ч.гр.д.
№ 2646/2015 г. по описа на ПРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ