Р E Ш Е Н И Е
№ 355
гр.Плевен, 18.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя
касационно административно-наказателно дело № 315 по описа на Административен съд - Плевен за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260114 от 11.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 2519/2020 год., Плевенски районен съд е отменил Наказателно постановление № НП -27-184-4/30.10.2019г., с което Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр.София е наложил на МБАЛ „Света Параскева“ ООД с ЕИК *********, със
седалище, адрес на управление и адрес на осъществяване на дейността: гр.
Плевен, ул. „Даскал Димо“ № 22, представлявано от управителя д-р М. Д. И., на
основание чл. 116а от Закона за лечебните заведения, имуществена санкция в
размер на 2000 (хиляда) лева, за нарушение на т. 2.3. от Глава II Нива на
компетентност от медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“,
утвърден с Наредба №30 от 19 юли 2004 г. на министъра на здравеопазването.
Със същото решение първостепенният съд е осъдил Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София да заплати на МБАЛ „Света Параскева“
ООД с ЕИК ********* адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Срещу горният съдебен акт е
постъпила касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ – гр. София, в която се твърди, че обжалваното решение е
постановено при неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 от НПК, във вр. чл.63 от ЗАНН, тъй като несъмнено и при спазване изискванията на
ЗАНН е установено извършеното нарушение на т. 2.3. от Глава II Нива на
компетентност от медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“,
утвърден с Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. на министъра на здравеопазването.
Излагат се подробни доводи, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на постановеното решение.
Постъпило е възражение от ответника по
касационната жалба, подадено чрез адв. И.Ц. ***, в което се излагат доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила. Твърди се неоснователност на подадената жалба и се сочи, че
направените с нея оплаквания нямат нищо общо с мотивите, изложени от
първостепенния съд, свързани с основанието, на което е отменено процесното НП.
Претендира се присъждане на деловодни разноски в размер на 200 лв. в полза на
ответника.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
За същия е постъпила молба вх. рег. № 2515/20.05.2021 год., в която се
поддържат доводите от касационната жалба.
Ответникът се представлява от адв. И.Ц.,
който поддържа възражението, подадено срещу касационната жалба. Твърди, че
оспореното НП е издадено при множество нарушения, които са констатирани от
първостепенния съд. Изразява становище, че решението на РС - Плевен е
законосъобразно, аргументирано и мотивирано по надлежния ред, поради което не
са налице основания за неговата отмяна. В заключение прави искане да бъде
оставен в сила оспореният съдебен акт и претендира присъждане на разноски в
полза на ответника.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218,
ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай в касационната жалба се твърди
неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 от НПК, поради което
следва да се приеме, че касаторът твърди наличие на касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК. В жалбата е посочено, че са спазени правилата на ЗАНН и
нарушението, за което е издадено оспореното НП е установено по несъмнен начин,
след което е направено оплакване, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи,
че оспореното НП не е отменено на основание чл.28 от ЗАНН и горната разпоредба
изобщо не е съобразявана и обсъждана от първостепенния съд. В мотивите на
обжалваното решение всъщност съдът е приел за доказано осъществяването на
нарушението на т. 2.3. от Глава II Нива на компетентност от медицински стандарт
„Физикална и рехабилитационна медицина“, утвърден с Наредба № 30 от 19 юли 2004
г. на министъра на здравеопазването, което е осъществено от въззивния
жалбоподател, във връзка с което е изложил подробни мотиви. Същите се споделят
от настоящата съдебна инстанция, поради
което съдът не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който
смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Оспореното НП е отменено от първостепенния съд, защото
с него е наложена имуществена санкция на МБАЛ
„Света Параскева“ ООД по чл.116а от ЗЛЗ, който е отменен - Държавен
вестник бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г. Ето защо правилно първостепенният съд е съобразил
приложимостта на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съобразно която разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват промени в приложимата материалноправна норма, прилага
се тази, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият съдебен състав
споделя доводите, че прилагането на по-благоприятен административно-наказателен
закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден
вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения /какъвто е
настоящият/, или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния,
които съставляват административни нарушения и по стария закон.
По тези съображения настоящият
съд намира за неоснователно оплакването от касационната жалба за наличие на
касационно основание по смисъла на чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК.
Обжалваното съдебно решение е постановено от родово и
местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на
производството, поради което АС- Плевен счита, че то е валидно, допустимо и
съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно представения договор за правна
защита и съдействие /л.30/.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260114 от 11.03.2021 г., постановено по НАХД № 2519/2020 год. по описа на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ -
гр.София да заплати на МБАЛ „Света Параскева“ ООД с ЕИК ********* разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/