№ 12806
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110170323 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД „..........“ твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско
на МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6 982.09 лв. за щети на
застрахованото МПС „Ауди Q7“ с рег. № ........, резултат от ПТП настъпило на 27.8.2019 г. в
гр. София, .........., причинено по вина на водача на МПС „БМВ“ с рег. № ............., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „............“ АД.
Твърди, че водачът на МПС „БМВ“, поради несъобразяване на необходимата дистанция
спрямо намиращото се пред него превозно средство, ударил застрахования автомобил в
задната му част, като нанесените щети били по задна броня, заден капак, теглич,
светлоотразител. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на
платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15 лв., като на 20.01.2020 г., чрез
прихващане на насрещни задължения, ответникът погасил вземането до размер на 1 982.37
лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 014.72 лв., представляваща
разликата до пълния размер на обезщетението и разноските, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на 1 527.62 лв. за периода от
5.1.2021 г. до подаването на исковата молба /след това се дължи законната лихва/ и
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по размер. Признава, че МПС „БМВ“ с рег. № ............. е имало сключена
застраховка ГО при него към датата на процесното събитие; че л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ........
е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, който е извършил плащане в размер
на 6 997.09 лв. във връзка с процесното ПТП; че механизмът на ПТП съответства на
посочения в исковата молба; че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и причинените вреди по л.а. „Ауди Q7“, с изключение на теглич с № .............., както и
1
че е получена покана за доброволно изпълнение. Оспорва размерът на щетите да възлиза на
6 997.09 лв., като поддържа, че не се дължи плащане в размер на 4178.93 лв. без ДДС
относно теглича, тъй като с оглед механизма на процесното ПТП, не е възможно тегличът да
е бил увреден. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: настъпило на 27.8.2019 г. ПТП при
посочения в исковата молба механизъм, между МПС „Ауди Q7“ с рег. № ........, което било
застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца, и МПС „БМВ“ с рег. № .............,
гражданската отговорност на чийто водач била застрахована при ответното дружество, че
ищецът заплатил обезщетение за щети в размер на 6 997.09 лв. /6 982.09 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски/, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и
причинените щети по задна броня, заден капак, светлоотразител, както и че ищецът поканил
ответника, който погасил претенцията до размер от 1 982.37 лв.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е видът и размерът на причинените вреди, който определя обема на
регресната отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата
и платената сума.
Според заключението на автотехническата експертиза, нанесените щети, описани при
огледа на лек автомобил Ауди Q7 са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка
с него. Тегличът е монтиран в задната част по оста на автомобила, зад задната броня, и най-
вероятно първоначалното съприкосновение е било в теглича и е в зоната на удара. Според
уточненията в съдебно заседание, от снимковия материал е видно, че има механична
повреда, счупване на кутията на теглича. Тъй като теглич се предлага само комплект в
цялост, следва да се подмени изцяло с нов, като на пазара няма предлагане на теглич от
вносители на алтернативни части. Следната пазарна стойност на теглича възлиза на 4898.92
лв. без ДДС. Сервизът, извършил ремонтът, е направил 15% отстъпка от стойността на
частите за подмяна. Следователно, увреждането на спорния детайл е в причинна връзка с
настъпилото ПТП, като предвид спецификите му, е била необходима неговата подмяна в
цялост. Доколкото платената от ищеца сума е по-малка от пазарната цена на увредения
2
детайл /с която се съизмерява действителната стойност на вредата към деня на настъпване
на събитието – чл. 400 КЗ/, то на нея възлиза регресното право на ищеца. Тоест, дължат му
се в цялост платените на сервиза 6 982.09 лв. и направените ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. При приспадане на погасените от ответника 1 982.37 лв., дължими остават
претендираните 5014.72 лв. Искът е изцяло основателен, като следва да се присъди и
законната лихва от подаването на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното плащане.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. В случая видно от приложената по делото покана входирана при
ответника, претенцията е била предявена пред него на 3.12.2019 г., като той не е изискал
допълнителни доказателства и забавата е настъпила с изтичане на 30 дни от получаването.
Лихвата се претендира от по-късна дата – 5.1.2021 г., считано от когато до 20.12.2023 г. тя
възлиза на 1615.41 лева. Искът следва да се уважи за претендираните 1527.62 лв.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е изцяло основателна и следва да му се присъдят направените разноски за
държавна такса 261.75 лв., депозит вещо лице 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение
120 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ............“ АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. София,
..............., ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАД ..........“ АД, ЕИК .............., седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
сумата от 5 014.72 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от
ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило
на 27.08.2019 г. по вина на водача на МПС „БМВ“ с рег. № ............., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до
изплащането й, сумата от 1527.62 лв. лихва за забава от 5.1.2021 г. г. до 20.12.2023 г., и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 581.75 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3