Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Севлиево, 07.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа
докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1196 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. срещу К.И.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 740/2018 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно
вземания по договор за стоков кредит № 274928 от 03 юли 2017 г. между „Банка
ДСК" ЕАД като кредитор и К.И.К. като кредитополучател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
горепосоченият договор кредитополучателят заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които банката
прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С
подписването на договора кредитополучателят удостоверил, че получил и приема
Общите условия за същия, както и че те са неразделна част от договора. Съгласно
чл. 16 от Общите условия кредиторът имал право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит. Основанието, на което заявлението и исковата
молба се подавали от името на ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между
"БАНКА ДСК" ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД и Приложение № 1.1 към него от 09 март 2018 г., по силата на които
вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно договора за стоков кредит № 274928 от 03.07.2017 г., кредиторът
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 825,50 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК" ЕАД на
застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или
услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката,
се усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите.
Кредитът следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 17 от които в размер на 56,10 лева, а остатъкът в размер на
36,31 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между страните
погасителен план, приложен към исковата молба. В чл. 6 от процесния договор за
стоков кредит страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора бил 26,55% годишно или 0,0738% на ден. Според подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена
договорна лихва за периода от 10 юли 2017 г. до 09 март 2018 г. била в размер
на 135,55 лева. Съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят удостоверявал,
че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня
на сключване на договора и заплащал такси, съгласно същата по извършвани услуги
от Банка ДСК, като в настоящия случай не се дължали такси, представляващи
разходи за събиране на изискуем кредит. Ответника преустановил плащанията по
договора за стоков кредит № 274928 на 01 септември 2017 г.. Съгласно чл. 12.1.
от Общите условия, които били неразделна част от договора за стоков кредит, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната
изискуемост била обявена на 09 март 2018 г.. Ответникът дължал на основание чл.
12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано
от 01 септември 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 26
май 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 21,96 лв., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Към
датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът бил в общ размер на
931,17 лв., от които: главница 773,66 лв., договорна лихва 135,55 лв. за период
от датата на първа вноска 10 юли 2017 г. до 09 март 2018 г. - датата на
сключване на цесията, и мораторна лихва върху непогасената главница 21,96 лв.,
за периода от датата на преустановяване на вноските по кредита, а именно 01
септември 2017 г. до 26 май 2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда.
Ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
има следните вземания срещу ответника: 773,66 лева, главница; 135,55 лева,
договорна лихва за периода от 10 юли 2017 г. до 09 март 2018 г.; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 21,96 лева за
периода от 01 септември 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по
кредита до датата на подаване на заявлението - 26 май 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на
препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен
отговор на исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов
представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа,
неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани
на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката
за първото съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е
направил искане за постановяване на неприсьствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените доказателства,
съдът намира, че исковете са вероятно основателни.
Поради това съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено
от ищеца искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направени съдебни разноски. Предвид
тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе
в настоящото производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
както по исковото производство, така и по заповедното производство. По
заповедното и исковото производство заявителят и ищец е представляван от
юрисконсулт. Със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
разпоредено ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в
цялост, както и разноски – за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 50,00 лева. По настоящото исково производство се
претендират разноски, платена е държавна такса в размер на 75,00 лева, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение. Предявените искове са уважени частично, като частично е прекратено производството, поради оттегляне на
един от предявените искове от ищеца. С оглед изложеното съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски, в размер на сумата от 73,23 лева, за заплатена държавна такса и разноски
за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100,00 лева или общо
разноски, в размер на сумата от 173,23 лева. С оглед уважаването на исковете,
само за част от предявените суми по реда на заповедното производство, съдът
намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. №
740/2018 г. по описа на РС – Севлиево,
като се намалят до сумата 24,41 лева, за заплатена държавна такса и разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 50,00 лева или общо разноски, в размер на сумата от 74,41
лева. Разноските за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в горните размери,
бяха определени по реда на чл. 78, ал. 8
вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, в предвидените в последните посочени норми граници - от 100 лв. до 300
лв., по исково производство и от 50 лв. до 150 лв., по заповедно производство,
отчитайки действителната фактическа и правна сложност на спора, материалният
интерес по делото, вида и количеството на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, разглеждането на делото в две съдебни заседания,
исканията и доводите на процесуалния представител на ищеца, обема на събраните
доказателства по делото и приключването на производството по реда на чл. 238 и
чл. 239 от ГПК. С оглед изхода по делото, ответника също има право на разноски, но предвид че не е
направил искане и не е представил доказателства за разноски такива не следва да
му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по
предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., съществуват парични вземания, за следните суми: 773,66
лева, главница; 135,55 лева, договорна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 09.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.06.2018
г. до окончателното изплащане на дължимите суми, към длъжника К.И.К., с ЕГН **********,***, произтичащи от договор за стоков кредит №
274928 от 03.07.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД и К.И.К., Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. между "БАНКА
ДСК" ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и
Приложение № 1.1 към него от 09.03.2018 г., за които вземания е
издадена заповед № 384/05.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 740/2018 г. по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К.И.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., направените по гр. д.
№ 1196/2018 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на 173,23 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К.И.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., направените по ч. гр.
д. № 740/2018 г. по описа на Районен съд
– Севлиево разноски в размер на 74,41 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Да се връчат на страните преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: