Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№5269/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество
„Т****“ ЕАД сочи, че ответницата М.Х. е
негов абонат по договор за мобилни услуги от 10.11.2012г. за мобилен номер****, като на 16.08.2014г. ответницата е сключила
договор за преферинциален номер****, а на 20.11.2014г. и за номер****, като услугите са обединени на 20.11.2014г.
Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията на дължимите се суми за потребени услуги поради което срещу нея е издадена фактура
№**** за сборната сума от 421.97лв. включваща
81.29лв. останала незаплатена стойност на далекосъобщителна услуга и сумата от 340.68лв.
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент поради неплащане от
страна на абоната. Ищецът сочи, че за сумата от 421.97лв. главница за ползвана
далекосъобщителна услуга за времето от 1.09.2015г. до 31.12.2015г. и 15.12лв.
лихва за забава за времето от 17.01.2016г. до 15.11.2017г. е иницирал производство по реда на чл.410 от ГПК в рамките на
което заявлението му е било уважено по гр.д.№**** на ВРС, но ответницата е подала възражение поради което
предявява настоящия положителен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи
на търговското дружество сумата от 81.29лв. главница по предходни фактурирани
периоди, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда с исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, да се осъди ответницата да заплати
сумата от 340.68лв. неустойка за предсрочно прекратяванена
абонамента за номера ****
и
да се присъдят разноските сторени в исковото и заповедното производства.
Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е подала
възражение в което сочи, че счита иска за недопустим поради просрочие
на исковата молба без да взема предвид, че тя е подадена след изтичане на срока
в неработни дни в първия работен ден. По същество на спора прави възражения за
липса на настъпило прекратяване на договора поради ненадлежно уведомяване за
това на ответницата. Сочи че няма настъпила предсрочна изискуемост на неопределено
вземане. Заявява, че искането за присъждане на законна лихва от датата на
сезиране на съда със заявлението до подаване на исковата молба е неоснователно
и противоречи на ТР №4/2013г. на ВКС в смисъл, че се постига ефекта на
начисляване на лихва и неустойка за едно и също неизпълнение.
Моли се да се отхвърли претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Като писмени доказателства по делото са приети: сертификат
за пакетни услуги от 10.11.2012г., договор за мобилни услуги от
16.08.2014г., приложение към него,
договор за мобилни услуги от 20.112014г., приложение към него, декларация
съгласие от 20.10.2014г., сертификат за пакетни услуги, декларация – съгласие
от 20.10.2014г., фактура за отчетен период от 1.09.2015г. до 30.09.2015г.
съпроводена с 2бр. разпечатки за общо потребление, фактура за отчетен период от
1.10.2015г. до 31.10.2015г. с 2бр. разпечатки за общо потребление, фактура за
отчетен период от 1.12.2015г. до 31.12.2015г., Общи условия на ищеца за
взаимоотношения с потребителите.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за предоставяне
на телекомуникационна услуга, условията по същия-срок, цени, обем на услугата,
последици от неизпълнение, а ответникът предвид не само характера на предявения
иск, но и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи доказателствена тежест.
По делото е приложено гр.д.№**** на ВРС, ХХХІ състав в рамките на което по заявление на ищеца по
реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите от
421.97лв. главница по договор от 10.11.2012г. за
времето от 1.09.2015г. до 31.12.2015г. и 15.12лв. лихва за забава за времето от 17.01.2016г. до
15.11.2017г.
Настоящия установителен
иск е предявен за сумата само от 81.29лв. главница, а осъдителния иск е за
сумата от 340.68лв. която не е предмет на заповедното производство.
По установителния иск
съдът приема следното:
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца
от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на
валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурата
размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова
на наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да
изпълни насрещното си задължение по договора.
Видно е от представените договори за мобилни услуги
от 16.08.2014г. и 20.11.2014г., че страните по настоящото производство са влезли
в договорни отношения по силата на които ответницата е станала потребител на
предоставяна от ищеца телекомуникационна услуга за два телефонни номера
съответно **** и****, като на същата дата 20.11.2014г. е сключен последващ договор озаглавен сертификат за пакетни услуги за
двата номера. Посоченият сертификат по своята същност представлява анекс
променящ някои условия по вече сключените два договора за два телефонни номера,
като абонаментния план за номер **** е променен
на 13.99лв., а за другият номер **** е посочено
словесно наименование на абонаментен план G**** **** kbps без да е посочена конкретна сума. При това положение
решаващия състав приема, че анекса в частта на номер **** с която се уговаря абонаментен план e при условията на препращане към цената на плана обявена на
неустановено място и в неустановен от ищеца размер.
По делото са представени фактура №**** за сумата от 44.39лв., №**** за сумата от 87.49лв. с включено задължение за
предходен период в размер на 44.39лв. и фактура №**** за сумата от 340.68лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договор и 81.29лв. баланс от предходен период, като същите са оспорени от
особения представител на ответника, който е посочил в отговора си че липсват
сведения за кои номер са начислените суми. По това възражение решаващия състав
приема, че е неоснователно, тъй като със сертификата за пакетни услуги е
уговорено определяне на нови договорни срокове при което и при липсата на
уговорка за друго следва да се приеме, че е уговорен и единен срок за заплащане
на ежемесечното потребление по тези номера. Ответната страна обаче е оспорила
размера на начислението, като е посочила, че не е ползвала услуги на такава
стойност, като ищецът въпреки направеното възражение не е предприел действия за
установяване на дължимостта на посочената сума. При
това оспорване решаващия състав приема, че се дължи само таксата от по 13.99лв.
договорена проста месечна такса или общо 55.96лв. за времето от 1.09.2015г. до
31.12.2015г.
С оглед направеното изрично оспорване на приложените
от ищцовото дружество фактури издадени на ответника,
поради липсата на негов подпис и на изрично съгласие на ответника с вписаните в
тях задължения, съдът приема, че фактурите не следва да бъдат кредитирани като
годно доказателство за евентуални задължения на ответника по предоставени му от
ищцовото дружество стоки и услуги. В представената
фактура, услугите не са индивидуализирани по вид, количество и стойност. Не
става ясно за кой от мобилните номера са начислени. С оглед наведеното от ответника оспорване наличието
на задължение, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен с „Т****“ ЕАД, ищецът е този, който е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване, че са предоставени, респ.
че са използвани от ответника през процесния период
твърдените услуги и цената им.
Воден от горното съдът приема, че ищецът е доказал
претенцията си само до размера от 55.96лв. представляваща договорен месечен
план за номер **** за периода
от 1.09.2015г. до 31.12.2015г., а за разликата над тази сума до претендираните 81.29лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена, като недоказана.
По отношение
на осъдителния иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
380.68лв. съдът приема следното:
С оглед това, че искът е регламентиран като осъдителен,
в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на предявения иск. В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията си на твърдения, че
разполага с вземане, представляващо дължима неустойка по договор за мобилни
услуги. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не е проведено
доказване за надлежно възникнало право на доставчика на мобилни услуги да
претендира неустойка.
Установява се от събраните по делото доказателства,
че в издадена фактура № **** в която са
посочени неизпълнени задължения за отчетен период 1.12.2015г. – 31.12.2015г., е
посочено задължение неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги
на стойност 340.68лв. с ДДС, без да бъде конкретизирано кой договор и по какъв
начин е бил прекратен, както и кога е извършено това. Следва да се отбележи, че
съгласно чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение
на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да
са уговорили начина, по който да бъде определяна неустойката. В конкретния
случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че при
неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право
едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът, сключен между
ответника и ищцовото дружество съдържа клауза за
уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на
договора. Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено
доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, както и по
отношение на кой от двата сключени между страните договори се отнася, по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила
другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на
неустойката – съдът приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
На следващо място съдът счита за напълно основателно
направеното възражение от ответник за нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането на неустойка. Предвид създадената между
страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответника притежава
качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ответницата в качеството на физическо лице е предоставена
далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие.
Процесните договори
са сключени при предварително определени условия от едната страна- ищецът
кредитор клаузи на договора. Безспорно се установи, че представените от ищеца бланкови
договори не са били предмет на предварително договаряне между двете
страни. Ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се
установи атакуваните клаузи на договорите, да са били индивидуално договорени,
като липсват такива както твърдения, така и доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива ****на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според
чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора,
ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответника не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузата за неустойка. Поради изложеното съдът приема, че в
случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредби касаещи дължимата
неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно
и която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне пада върху
търговеца, каквито доказателства по делото няма.
Отделно от горното следва да се отбележи, че при
неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по договорите,
мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и
заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на
договора би надхвърлило присъщите на неустойката функции. Следва само да се
отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл.68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика - Решение № **** от 04.12.2013 г. на А**** по адм. д. № **** г. В
случая, самият начин на сключване на договора поставя в изключително
неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
По изложените съображения претенцията за заплащане
на сумата от 340.68лв. търсена като неустойка за предсрочно прекратяване на
абонаментите по три от номерата на ответницата следва да бъде отхвърлена.
Предвид направеното искане от ищеца и частичното
уважаване съответно отхвърляне на претенциите следва да се присъдят разноски,
както следва:
ответницата дължи в полза на ищеца сумата от 73.60лв.
разноски по исковото производство и 27.19лв. по заповедното производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т****, със седалище и адрес на управление *** 4, „Б*** и ответника М.Д.Х. ЕГН**********
***, че ответникът М.Д.Х. ЕГН********** ДЪЛЖИ
на ищеца „Т.Б.“ ЕАД сумата:
13.99лв. дължима месечна абонаментна такса за
периода от 1.09.2015г. до 30.09.2015г. за телефонен номер **** заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-12.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля искането за разликата до претендираните
81.29лв. присъдени в рамките на заповедното гр.д.№**** на ВРС, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т**** със
седалище и адрес на управление *** 4, „Б**** срещу М.Д.Х. ЕГН********** *** осъдителен иск за заплащане на
сумата от 340.68лв. претендирана като неустойка за
предсрочно прекратяване на договорно отношение по договор с абонатен номер №***** на осн. чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Х. ЕГН**********
*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК**** със
седалище и адрес на управление *** 4, „Б**** сграда 6 сумите от 73.60лв. разноски по исковото производство и
27.19лв. разноски по заповедното производство на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: