РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Сливен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230104837 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 500 лв., следствие непозволено увреждане
отправяне на обидни думи на публично място – правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.03.2019г., в гр. Сливен бил помолен от М.Н.,
негов съсед да му помогне да прибере автомобила си в гараж, който държал
под наем. За целта трябвало ищеца да отиде с него до гаража със собствения
си автомобил и след това да се приберат заедно. След като прибрали
автомобила на Милан Неделчев в гаража, двамата се качили и отпътували с
автомобила на ищеца. Излизайки от една от пресечките, ищецът предприел
маневра за завиване и включване в движението по бул.’’Панайот Хитов”. По
същото време, ответника с управлявания от него автомобил също излязъл на
бул.’’Панайот Хитов” и засякъл автомобила, управляван от ищеца, но не
настъпило ПТП. Ответникът продължил движението си по булеварда, а след
него се движел автомобила на ищеца, който му присветнал със светлините.
Ответникът спрял автомобила си до магазин „Алиса”, находящ се срещу
заведение „Стария елен” в гр.Сливен, а след него спрял автомобила на
ищеца. Слизайки от автомобилите между двамата възникнал спор, относно
1
движението на автомобилите, като всеки от тях твърдял, че е прав. Твърди, че
по време на този спор ответника нарекъл ищеца „мишок” и „мишка”, при
което той отвърнал със същата обидна дума, като нарекъл ответника -
„мишка. Двамата продължили спора си, който прераснал в спречкване и
ответника нанесъл няколко удара на ищеца. В това време спътника на ищеца
се намесил за да предотврати конфликта.
Сочи, че за възникналия инцидент било образувано НЧХД № 803/19 г.
по описа на СлРС по депозирана от страна на ответника частна тъжба срешу
ищеца и с влязла в сила присъда № 94/23.07.2020 г., на основание чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК ищецът бил признат за виновен в това, че на
20.03.2019г., в гр. Сливен, публично казал нещо унизително за честта и
достойнството на ответника И. в негово присъствие, а именно „мишок”, но
тъй като пострадалия отвърнал също с такива обидни думи, а именно
„мишка”, съдът на основание чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 НК го освободил
от налагане на наказание, като бил приложен института на реторсията. С тази
присъда ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 500 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на деянието.
Ищецът твърди, че била изчерпана възможността му да предяви
граждански иск в наказателното производство за неимуществени вреди,
претърпени от него, следствие на нанесената от страна на ответника обида,
поради което не му било присъдено обезщетение.
Твърди, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
ответника, ищеца бил принуден и все още търпял физически и психически
болки и страдания. Непрестанно се е стряскал в съня си, със спомена за
случилото се. Обидите, които били отправени от ответника били унизителни
и засягащи честта и достойнството на ищеца.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 500 лв., обезщетение за морални вреди, следствие непозволено увреждане,
,изразяващо се в отправяне на обидни думи „мишка“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 20.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил.
Твърди, че на 20.03.2019г. бил подложен на физически и психически
тормоз от ищеца, изразяващ се в преследване на автомобила с който се
движел по бул.” П.Хитов” в гр.Сливен. Сочи, че в резултат на агресивното
поведение на ищеца, като водач на л.а. марка „БМВ” бил принуден да спре в
района на ресторант „Стария елен”, намиращ се на бул. „П.Хитов” в гр.
Сливен. При спирането на автомобила бил нападнат от ищеца физически и
2
бил обиден с думите „мишок”, „цървул” и др. Сочи, че сигнализирал
полицейските органи по телефона за нападението от страна на ищеца и на
място били изпратени полицейски служители. Било образувано ДП №
447/2019 г. по описа на РУ МВР Сливен, приключило с постановление за
спиране на наказателното производство.
Твърди, че бил преследван от ищеца и при спиране на автомобила и
нападнат от него физически и обиждан, като по този начин бил поставен в
условията на неизбежна отбрана.
Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото
прие за установено от фактическа страна следното:
С влязла в законна сила присъда № 94/23.07.2020г. постановена по
НЧХД № 803/2019г. на СлРС ищецът в настоящото производство Ж. бил
признат за виновен в това, че на 20.03.2019г. в гр.Сливен, публично казал
нещо унизително за честта и достойнството на ответника И. в негово
присъствие, а именно „мишок“- престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146,
ал.1 НК, но тъй като пострадалия И. отвърнал също с такива обидни думи, а
именно „мишка“, подсъдимият бил освободен от налагане на наказание. С
присъдата ищецът/подсъдим бил осъден да заплати на ответника/пострадал
сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението.
С Решение № 63/13.012021г. постановено по ВНЧХД № 526/2020 г. на
СлОС присъдата на СлРС била отменена единствено в частта за разноските и
потвърдена в останалата част.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетелите К. и Ж., полицейски служители
установяват реализиране на инцидента между страните в гр.Сливен,
бул.“Панайот Хитов“ в близост до детски магазин „Алиса“, посещението на
място и съставяне на протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР на
страните в настоящия процес.
Свидетелят Н. установява, че по време на инцидента двете страни
взаимно си разменили обидни думи като се нарекли един друг „Мишок“ –
„Мишка“, т.е. ищецът обидил ответника и последния също обидил ищеца.
След случилото се ищецът имал високо кръвно, сърцебиене и посетил
3
веднага болница. Ищецът се чувствал обиден, унизен, притеснен и в рамките
на около десетина дни постоянно мислел за инцидента.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че ищецът бил
„смачкан психически“ от обидата, спрял да се вижда с приятелите си и да
отговаря на телефонните им обаждания, дистанцирал се и се усамотил на
село. Преди случката с ответника, често излизал с приятели по заведения или
се събирали в домашна обстановка.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, които съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани в хода на процеса
свидетели, тъй като те са последователни, логични, вътрешно непререкаеми
и кореспондиращи, както едни с други, така и с писмените доказателства.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален
деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква
облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната
уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно
правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да
претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента
насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите,
включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните
елементи–деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с
императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да
не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена
(претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без
стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и
субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към
извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус са налице всички гореспоменати елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
4
Безспорно се установи в процеса извършването на противоправно
деяние от ответника, за което е налице постановена присъда с приложен
институт на реторсия. По силата на чл.300 ГПК тя обвързва настоящия
граждански съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца- ответник. Самият институт на
реторсията предполага установяване на две насрещни противоправни и
наказуеми престъпни посегателства от един и същ вид, едното
представляващо конкретни действия на тъжителя срещу подсъдимия, а
другото представляващо конкретни действия на подсъдимия насочени срещу
тъжителя, които реално са се осъществили в правния мир и представляват
противоправни поведения и на двамата от един и същи вид. Следователно,
след като наказателният съд при постановяване на присъдата си приел, че са
налице основания за прилагане на посочения правен институт, то той
безусловно е приел, че и спрямо подсъдимия и настоящ ищец в процеса, е
осъществено престъпно посегателство от вида на това, което той е причинил
на тъжителя и тук ответник, като се касае за престъпление от един и същи
вид.
С оглед постановената присъда съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и
от гледна точка на вида и естеството на увреждането, като установена е и
вината на ответника и тези въпроси не подлежат на пререшаване.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от
деликта неимуществени вреди – преживените от ищеца болки и страдания,
техния интензитет и продължителност.
По иск за репариране на морални вреди, то конкретния размер на
обезщетението, съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
5
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и е нужно съдът да съобрази
всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/.
В настоящия правен казус ответникът причинил на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижение, срам, притеснение,
довело до дистанциране на ищеца от социални контакти.
При тези данни съдът намира, че справедлив еквивалент на
причинените му болки и страдания е парична сума в размер на 500 лв.
Така предявеният иск за репариране на причинени на ищеца
неимуществени вреди се явява основателен и доказан в пълен размер и бива
уважен.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважената
претенция, считано от деня на увреждането 20.03.2019г. до пълното
изплащане на задължението, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на процеса ответникът бива осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 350 лв., от които 300 лв. платен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021г. и 50 лв.
държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД ИВ. Т. ИВ., ЕГН: ********** от
гр.**, ул.”**“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. СТ. Ж., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**сума в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди - обида, унижение,
срам, притеснение, причинени му на 20.03.2019г. в резултат на престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 НК за което е налице влязла в законна сила
присъда № 94/23.07.2020г. по НЧХД № 803/2019г. на СлРС с приложен
институт на реторсия, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането 20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Т. ИВ., ЕГН: **********
от гр.***, ул.”***“ № **ДА ЗАПЛАТИ на Ж. СТ. Ж., ЕГН: ********** от
6
гр.***, кв.”***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** сума в размер на 350 лв. /триста и
петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да връчи на страните, чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7