М О Т И В И
към присъда № 92 от 27.03.2014 год. по НОХД № 425/2014 год. на СлРС
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите Д.Г.Д. за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и А.М.Р. за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че
техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършеното от подсъдимите
престъпление по чл. 195 от НК, така както е предявено, като го счита за
доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимите и
проведеното съкратено съдебно следствие, да им бъдат наложени следните
наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно : на подс. Д. –
наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, а на подс. Р.
– наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. По отношение на веществените доказателства по делото, пледира същите да
бъдат отнети в полза на държавата
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Д.Г.Д. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият А.М.Р. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
К. *** – упълномощен защитник на подсъдимите, не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на двамата подсъдими наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и същото
да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на
веществените доказателства по делото, предоставя на съда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Г.Д. е със средно образование, разведен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият
А.М.Р. е с висше образование, не женен, не работи, неосъждан.
І.
През м. декември 2013 год. подс. Д. тръгнал с лекия си автомобил „Фолксваген
Голф”, с рег. № ... от гр. Сливен за землището на с. Старо село, общ. Сливен,
за да извърши кражба на медни проводници, които били закопани в земята. С
помощта на носените от него в багажника на автомобила кирка и лопата изкопал 60 метра
телекомуникационен кабел МКСБ 4х4х1,2 и 20 метра
телекомуникационен кабел ТЗБП к19х4х1,2, собственост на ВФ 42170 – Сливен с
началник свид. Д.А.Б.. Кабелите съдържали медни жици и олово. Същите подс. Д.
продал в с. Сотиря на свид. Й.И.Х..
Видно
от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на
инкриминираните вещи – 60
метра телекомуникационен кабел МКСБ 4х4х1,2 е 372,00
лева; 20 метра
телекомуникационен кабел ТЗБП к19х4х1,2 е 325,50 лева или всичко на обща стойност
697,50 лева.
ІІ.
На 06.01.2014 год. в гр. Сливен, подс. Д. се срещнал с подс. Р., предлагайки му
да извършат кражба на кабел, заровен в земята. Последният се съгласил и с лекия
автомобил на подс. Д. – „Фолксваген Голф” с рег. ДК № ..., се насочили към
землището на с. Старо село, общ. Сливен, където преди това подс. Д. бил
извършил кражба на кабел, т.е. осъществил първото деяние. За целта подс. Д.
приготвил в багажника на автомобила две лопати и две кирки, с които да копаят.
Двамата изкопали 59 метра
телекомуникационен кабел МКСБ 4х4х1,2 и 18,30 метра
телекомуникационен кабел ТЗБП к19х4х1,2, собственост на ВФ 42170 – Сливен с
началник свид. Д.А.Б.. Навили кабелите на рула и ги поставили в чувал, който
носели. Кабелите съдържали медни жици и олово. Същите поставили в багажника на
лекия автомобил, а кирките и лопатите оставили, тъй като нямало място в колата
и поради обстоятелството, че ако бъдат спрени от полицейски органи,
техническите средства ще ги „издадат”, че са изкопали кабелите. Насочили се към
с. Сотиря да продадат кабелите на свид. Й.И.Х.. По пътя били спрени от
полицейски служители, пред които признали за извършената кражба. С протокол за
оглед на местопроизшествие от 07.01.2014 год. са били иззети като веществени
доказателства – горепосочения лек автомобил и 1 брой ключ за него, собственост
на подс. Д., с намиращите се в багажника телекомуникационни кабели – предмет на
кражба. С разписка от 26.02.2014 год. кабелите били върнати на свид. Д.Б..
Автомобилът е на съхранение в двора на ОД на МВР – Сливен. Впоследствие с
протокол от 07.01.2014 год. подс. Д. Д. предал доброволно 2 броя лопати и 2
броя кирки, с помощта на които изкопали кабелите. Техническите средства са
приобщени и приложени към делото като веществени доказателства.
Видно
от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на
инкриминираните вещи – 59
метра телекомуникационен кабел МКСБ 4х4х1,2 е 365,80
лева; 18,30 метра
телекомуникационен кабел ТЗБП к19х4х1,2 е 297,83 лева или всичко на обща стойност
663,63 лева.
Видно
от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на
причинените от деянията щети възлиза на 1361,25 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимите и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на в.л., изготвило съдебно –
оценителната експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в
компетентността и безпристрастността му.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.Г.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като за времето от м. декември 2013 год. до 06.01.2014 год. в землището на с.
Старо село, общ. Сливен, в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с А.М.Р., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ... и техническо средство (кирка и
лопата), извършил кражба на чужди движими вещи, а именно: 119,00 метра
телекомуникационен кабел МКСБ 4х4х1,2 на стойност 737,92 лева и 38,30 метра
телекомуникационен кабел ТЗБП к19х4х1,2 на стойност 623,33 лева, всичко на обща
стойност 1361,25 лева (хиляда триста шестдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки), собственост на ВФ 42170 с началник Д.А.Б..
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият А.М.Р. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, тъй като на 06.01.2014
год. в землището на с. Старо село, общ. Сливен, след предварителен сговор с Д.Г.Д.,
чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ... и техническо средство (кирка и лопата),
извършил кражба на чужди движими вещи, а именно: 59,00 метра
телекомуникационен кабел МКСБ 4х4х1,2 на стойност 365,80 лева и 18,30 метра
телекомуникационен кабел ТЗБП к19х4х1,2 на стойност 297,83 лева, всичко на обща
стойност 663,63 лева (шестстотин шестдесет и три лева и шестдесет и три
стотинки), собственост на ВФ 42170 с началник Д.А.Б..
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно: предварителен сговор между двамата по делото за
осъществяване на деянието, използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ... и техническо средство
(кирка и лопата).
Безспорно
е установено, че извършеното от подсъдимия Д.Г.Д. престъпление е в условията на
продължавано престъпление, тъй като двете деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието
подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от него
с цел лично облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се
разпоредили с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното
съжаление за извършеното, чистото им съдебно минало, добрите характеристични
данни, липсата на образувани наказателни производства и оказаното съдействие на
досъдебното производство.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимите при
условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид
изказаното от тях самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2
от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията на по ал.
1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно
за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът
приема като многобройни в случай, съдът намира, че следва да се приложат
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за
подсъдимите при определяне на наказанията им. Ето защо съдът наложи на
подсъдимите наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, както следва:
На
подсъдимия Д.Г.Д. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три
години.
На
подсъдимия А.М.Р. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Така
определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще
въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой метална лопата с дървен
сап, 1 брой права метална лопата с дървен сап, 1 брой метална кирка с дървен
сап 93 см.,
1 брой метална кирка с дървен сап 70
см. (в бял чувал), които след влизане в сила на
присъдата, следва да се унищожат, като вещи без стойност.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото: Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег.№ ..., собственост на подс. Д.Д. – на съхранение в двора на
ОД-МВР-Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Д.Г.Д. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият А.М.Р. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: