РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Радомир, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. И.
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. И. Административно наказателно
дело № 20241730200104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН
С наказателно постановление № ./29.01.2024 г., на директора на Регионална
дирекция по горите- К. упълномощен със заповед РД.-./16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и храните, на жалбоподателя А., А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Т.“
бл.., вх.., ет., ап.., е наложено административно наказание по чл.270 от Закона за горите-
глоба в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Г. Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган редовно призован не е изпратил представител в съдебно
заседание и не е изразил становище по жалбата.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата
е основателна по следните
съображения:
От фактическа страна:
На 08.10.2023 г., в териториалния обхват на РДГ К., землище на с. У., отдел .,
1
служители на РДГ- К. установили, че с МПС с ДКН РК..АС, е транспортирана дървесина с
превозен билет № ./00363 от 08.10.2023 г. без превозното средство да е снабдено с изправно
и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му / GPS
устройство/.
От Л. В. И., на длъжност горски инспектор при РДГ К., бил съставен констативен
протокол № ./11.10.2023 г. Като извършител на нарушението бил отразен А. А. Д., с ЕГН
**********, адрес гр. Р., ж.к.“Т.“, бл.З, вх.., ет.., ап.., община Р..
Въз основа на констатациите отразени в горепосочения констативен протокол Л.
И., на длъжност“горски инспектор“ в РДГ – К., съставил АУАН № ./1310.2023 г., в който
били отразени същите обстоятелства.
По делото е разпитан като свидетел свидетелят по акта Д. З. на длъжност „горски
инспектор“ при РДГ- К.. Според същия, нарушението било открито в информационната
система на ИАГ, като се отнасяло до това, че е транспортирана дървесина с товарно МПС,
на което няма проследяващо устройство Джипиес или няма заявка за това. Свързали се с
жалбоподателя по телефона, поканили го и му обяснили за какво е нарушението. Когато
разбрал за какво става въпрос, същият отказал да се яви. Казал, че работа с РДГ няма и не
желае да се среща с тях. Казал също да пишат каквото трябва, имал си адвокат и съд. Актът
бил съставен в негово отсъствие, не се явил на посоченото място, дата и час. Бил уведомен
че при неявяване ще бъде съставен АУАН в негово отсъствие.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващият орган - директора на Регионална дирекция по горите- К.,
упълномощен със заповед РД./16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, издал
атакуваното наказателно постановление № /29.01.2024 г., с което на жалбоподателя А., А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Т.“ бл.., вх., ет.., ап., било наложено административно
наказание по чл.270 от Закона за горите- глоба в размер на 200 лв.
От правна страна:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
2
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и
чл. 42 от ЗАНН и не са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице
е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място,
начин на осъществяване, както и са посочени точно обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
В АУАН и обжалваното НП, на основание чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, като
законови разпоредби, които са били нарушени е посочен чл.14б, ал.8, вр. ал.1 от Наредба №
за контрола и опазването на горските територии. В обжалваното НП е добавени текстът на
чл.148, ал.12 ЗГ.
Текстът на чл.14б, ал.8 от посочената наредба забранява транспортирането на
дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са
изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, а посочената ал.1 въвежда в задължение
товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти,
както и мобилните обекти по чл.206 ЗГ, да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства).
Санкцията е наложена по чл.270 ЗГ, която норма е бланкетна и предвижда, че за
други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е
глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не
е предвидено по-тежко наказание. За да бъде приложена посочената разпоредба, следва да е
налице нарушение на разпоредба, вменяваща задължение/забрана за привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
В процесния случай няма твърдения и данни, че жалбоподателят е собственик на
ППС-то, което не е било снабдено с въпросното устройство, нито че е негов ползвател, тъй
като не е приложено свидетелството за регистрация на същото. Като е извършвал процесния
превоз на дървесина не става ясно, дали го е реализирал от свое име и за своя сметка с
лично МПС или като наемен работник или по граждански договор за сметка на друго лице,
3
което се явява собственик или ползвател и което лице е задължения субект, който е следвало
да осигури устройството за товарния автомобил. След като няма данни жалбоподателят А.
Д. да притежава качество, което да вменява в негово задължение снабдяването на ППС с
GPS устройство, то деянието, за което същият е санкциониран, не е съставомерно по чл.148,
ал.12 от ЗГ, посочена като нарушена в НП, респективно на същия не следва да бъде
налагано административно наказание по чл. 270 от ЗГ. В тежест на административно
наказващият орган е не само да докаже извършването на деянието от обективна страна, но и
да установи, че извършителят има качеството на субект на същото деяние, каквото
установяване не е направено.
Предвид това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и недоказано.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, РДГ- К. следва да заплати на жалбоподателя
разноски по делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 500 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
Наказващият орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 /отнасяща се до глобите/
възнаграждението е 500 лв. и в този смисъл съдът намира, че възражението се явява
неоснователно.
Предвид горното и на основание чл.63,ал.1, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./29.01.2024 г., с което на директора на
Регионална дирекция по горите- К., упълномощен със заповед РД./16.05.2011 г. на
министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя А. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.Р., ж.к.“Т.“ бл.., вх.., ет.., ап.., е наложено административно наказание по чл.270 от Закона
4
за горите- глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА РДГ- К. да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Т.“
бл.., вх.., ет.., ап.., сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/- направени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен
срок.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5