Р Е Ш
Е Н И Е № 106
гр. Хасково 18.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на шестнадесети
юли .………………………….……….................................
през две хиляди и
деветнадесета ………………………………...........................година в състав:
Председател : МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП
ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при секретаря Петя Делчева …………………........................................... в
присъствието на
прокурора ..........Валентина
Радева-Ранчева……….......….......като разгледа докладваното от
.........................съдията ПЕТЕВА.…………………...........ВНОХ дело № 406…......... по
описа
за 2019 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 16/12.06.2019 г., постановена по НОХД № 175/2019 г. Районен съд-Харманли е признал подсъдимия О.П.А. за виновен в това, че на 11.02.2019 г. в землището на .*******, Община ******, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ******* след употреба на наркотично вещество – марихуана /канабис/, амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред съгласно наредба № 1/19.07.2017 г-. за реда за установяване употреба на алкохол и/или/наркотични вещества или техни аналози чрез еднократен полеви тест, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК му наложил наказание „ лишаване от свобода за срок от пет месеца“, както и наказание „глоба в размер на 300 лева“. За същото престъпление е наложено и предвиденото в чл.343г ог НК наказание „лишаване от права“, като подсъдимият е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година, от който е приспаднал времето, през което подсъдимият А. е бил лишен от упражняването на същите права по административен ред, считано от 11.02.2019 година. Със същата присъда А. е бил признат за виновен и за това, че на 11.02.2019 година в с.********, Община ******* без да има надлежно разрешително по ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1 т.11 от ДР на ЗКНВП – коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 1,5249 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 6,5 тегловни процента на стойност 9,15 лева и коноп /марихуана, канабис/, смесен с тютюн в произволно съотношение с нетно тегло от 0,1982 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ от 10 тегловни процента на стойност 1,19 лева или всичко на обща стойност 10,34 лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 вр. чл.54 му е наложил наказание „глоба в размер на 300 лева“, а по първоначално предявеното обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК го е оправдал. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо наказание измежду наложените му във вида и размера на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода за срок от пет месеца“, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от „три години“. Към това наказание съдът е присъединил наказанието „лишаване от права“ за срок от една година, от който е приспаднал периода на отнемане на правото по административен ред, считано от 11.02.2019 година. Присъединено е и по-лекото наказание „глоба в размер на 300 лева“. Съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество, предмет на престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, и е възложил в тежест на подсъдимия направените от бюджета на досъдебния орган деловодни разноски.
Въззивна жалба против присъдата е депозирал защитникът на подсъдимия, който релевира оплаквания срещу размера на наложеното наказание „лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство за срок от една година“. Жалбата касае продължителността на това наказание и съдържа довод за неговата несправедливост. Поддържа се, че същото не е съответно на обществената опасност на извършеното и на самия деец, а също и на направената от съда преценка за превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, която не била отнесена към индивидуализацията и на тази санкция. Твърди се още, че последната поради своята несъразмерност и завишеност не е в състояние да постигне преследваните от закона цели, удовлетворяването на които можело и следвало да стане с наказание в рамките на няколко месеца. Искането, което се прави в жалбата, е за изменение на присъдата чрез намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от права“.
Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник и изцяло се присъединява към изложените в нея съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна. Изразява мнение за проявена от съда снизходителност при индивидуализацията на наказанията, която поради липсата на съответен протест не можело да бъде коригирана. Акцентира върху обстоятелството, че моторното превозно средство било управлявано от подсъдимия след употребата на три вида наркотични вещества, както и че в автомобила са били превозвани пътници – факти, които следвало да отекчат отговорността, а на фона на липсващите смекчаващи я обстоятелства, те засилвали, а не намалявали обществената опасност на извършеното. Искането на прокурора е съдебният акт да бъде потвърден.
Писмени възражения и становища не са постъпили по делото. В хода на въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Против подсъдимия О.П.А. ***, са предявени две обвинения – за престъпление по чл.343б ал.3 от НК и за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на депозирания от прокурора обвинителен акт, въз основа на който е образувано съдебното производство, деянията, в чието извършване подсъдимият е обвинен, са извършени на 11.02.2019 година в с.*******, Община *******, като съществените за обективната и субективната им страна фактически елементи се заключават в следното: На посочената дата А. управлявал моторно превозно средство в района на цитираното по-горе населено място; в автомобила му като пътници пътували свидетелите С. и Щ.; автомобилът бил установен за проверка от свидетелите Д. и Й. /служители на ***-******/, които съгласно съобщеното им от самия подсъдими констатирали, че той държи у себе си наркотично вещество – марихуана /в част от дрехата си и в метална кутия/; след отвеждането на А. в районното полицейско управление той бил тестван с Дрегер Дръг чек 3 000, като техническото средство отчело положителен резултат за наличие на тетрахидроканабинол, амфетамин и метамфетамин в кръвта му; А. не възразил срещу показанията на техническия уред.
В проведеното разпоредително заседание защитникът и подсъдимия не са направили искания за прекратяване или спиране на наказателното или съдебното производство, не са навели доводи за нарушено право на защита в хода на досъдебната фаза, а са направили искане за разглеждане на делото по диференцирания ред на глава 27 от НПК. От своя страна съдът също е констатирал отсъствието на основания за връщане на делото на прокурора за ново разглеждане, а по повод на направеното искане от защитата по хода и характера на съдебното следствие е пристъпил незабавно към разглеждане на делото в съдебно заседание и е допуснал предварително изслушване на страните по въпросите в чл.371 и сл. от НПК. Съдът е разяснил на подсъдимия последиците по чл.372 от НПК, както и това, че самопризнанието му ще бъде използвано при постановяване на присъдата. В хода на така започналото предварително изслушване подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие за тях да не бъдат събирани доказателства, а да бъдат ползвани тези от досъдебното производство. Преценяйки тези изявления като годна предпоставка за провеждане на съдебното следствие по правилата на чл.372 ал.4 от НПК, съдът е провел производството по този диференциран ред и без да събира доказателствата, посочени от прокурора, е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия за виновен в извършването и на двете инкриминирани деяния, като престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК е било преквалифицирано по по-лекия състав в чл.354а ал.5 на НК.
Така проведено, съдебното следствие напълно хармонира на изискванията на приложимата процесуална материя – даденото от подсъдимия съгласие в хода на предварителното изслушване е било информирано, защото се предхожда от спазване на разяснителната функция на съда за смисъла и последиците от приложението на диференцираното производство, а заявлението за признание на фактите, описани в обвинителния акт, е било валидно, както заради липсата на опорочаващи го основания, така и заради законосъобразно приложените от съда гаранции за охраняване на правото на защита, резултат от стриктното спазване на реда в разрешаването на въпросите по предварителното изслушване. При постановяване на съдебния акт съдът е възприел описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразни правни изводи, като извършеното от подсъдимия е квалифицирано съобразно приложимия материален закон. Доводи във връзка с приетите от съда факти и направената правна оценка не се съдържат във въззивната жалба и затова не се налага коментар на тази част от съдебния акт, още повече, че направените от съда изводи са последица от валидно формиране на вътрешното убеждение и обстоен анализ на доказателствената материя в аспекта на въведената от обвинението обстоятелствена рамка. Законосъобразно е била формирана и волята на съда при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Обсъдени и следователно взети предвид са всички относими към наказанието факти – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, затрудненото му материално състояние и спомогналото за разкриване на обективната истина самопризнание, а също и позитивното му процесуално поведение. Тези факти съдът правилно е оценил като многобройни и в същото време правещи най-ниското за престъплението по чл.343б ал.3 от НК наказание „лишаване от свобода за срок от една година“ несъразмерно тежко, което е дало основание при приложение на правилото в чл.55 ал.1 т.1 от НК това наказание да бъде определено под най-ниския посочен в закона предел. Така съдът е постановил срокът на основното наказание да бъде пет месеца, а съобразявайки имотното положение на подсъдимия е определил размерът на кумулативната санкция глоба на 300 лева. Тези изводи на съда също не се атакуват от защитата, чиято жалба е насочена единствено срещу размера на наказанието „лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство“, като се поддържа, че период от една година е прекомерно тежка санкция, несъответстваща на целите в чл.36 от НК и на тежестта на извършеното. Тези доводи са несъстоятелни. Смисълът на кумулативното наказание „лишаване от права“ е да откъсне извършителя от средата, в която е била реализирана престъпната дейност и в същото време в по-голяма степен да охрани защитените обществени отношения от бъдеща противоправна увреда, което в съвкупност следва да способства от една страна за поправянето на дееца, от друга – за обща превенция на подобни прояви. Затова и при налагане на тази допълнителна санкция наред със записаните в чл.54 от НК влияещи върху отговорността елементи е необходимо да бъде съблюдавано и регламентираното в разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК правило за цялостно въздействие на съвкупната санкция и значението на всеки един неин елемент за постигане на преследваните от закона цели, както правилно е подходил и първоинстанционният съд. В допълнение на изложените от него мотиви следва да се отбележи на първо място, че предхождащото деянието поведение на А. като водач на МПС категорично не е било безупречно. Това ясно сочи приложената по делото справка на л.27 и 28 от ДП, съгласно която той е бил санкциониран по силата на издадени против него наказателни постановления на два пъти, като още първото му нарушение /от 14.04.2016 година/ е било санкционирано с лишаване от правото да управлява МПС и това нарушение е било извършено само няколко месеца след снабдяването със свидетелство за управление. Последвало е второ отнемане на това право за нарушение, извършено на 02.01.2018 година, когато срокът на лишаване е продължил 10 месеца. Междувременно са констатирани и други нарушения на ЗДвП, санкционирани с фиш. Следователно, повече от очевидно е, че наложените по административен ред наказания, свързани с лишаване от упражняване на същото право не са дали очаквания поправителен резултат. Напротив, противоправната нагласа е продължила и се е задълбочила, като в крайна сметка е прераснала в разглежданата престъпна дейност. Не може да бъде оставено без внимание и обстоятелството, че А. е управлявал въпросното превозно средство след употребата на три различни по вид наркотични вещества, както и това, че в автомобила са били превозвани пътници, чийто здраве и живот са били поставени в риск. Не би могло да се пренебрегне и обстоятелството, че подсъдимият е бил наказван вече по административен ред за допуснато управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол /НП № 18-0351-000008/18.01.2018 г./, а тази проява е била съчетана с още други две нарушения на пътните правила, за които той е бил санкциониран с глоба в общ размер от 620 лева и цитираното вече по-горе лишаване от права за срок от десет месеца. При тази история на пътно-транспортното поведение на подсъдимия, твърдението, че наказание „лишаване от права за срок от една година“ е несъразмерно, несправедливо и неадекватно на всички релевантни за отговорността фактори, представлява хипотеза, изолирана както от конкретиката на случая, така и от резултатите, които законът преследва – поправителни спрямо дееца и възпиращи спрямо всички останали. Несподелим е и доводът, че наложеният от съда размер на това наказание не отчитал характера на проведената диференцирана процедура и свързаното с нея облекчаване на положението на подсъдимия. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 и ал.4 от НК на смекчаване – чрез редукция или по реда на чл.55 от НК, подлежи единствено наказанието „лишаване от свобода“, което съдът определя съобразно общите правила, а съгласно ал.5 на чл.58а от НК правилата на ал.1-4 от същата разпоредба не намират приложение за предвидените в чл.37 ал.1 т.2-11 от НК наказания, сред които попада и наказанието, предмет на настоящия коментар. В този смисъл искането на защитата за приоритетно отчитане на съкратеното съдебно следствие при индивидуализацията на кумулативната санкция по чл.343г от НК и неглижиране на останалите фактори, касаещи механизмите за намеса в превъзпитанието на подсъдимия, категорично не може да бъде удовлетворено. Нуждата от засилване на интензивността на мерките, пряко свързани с поведението на пътя, е повече от очевидна и тя не може да бъде постигната по друг начин, освен чрез по-продължително спрямо предходното изолиране на подсъдимия от тази обществена сфера, както правилно е подходил и решаващият съд.
Наказанието, наложено за престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК не е предмет на въззивната жалба, поради което обсъждането му не се налага. Това се отнася и за тази част от присъдата, в която съдът е приложил правилата за съвкупността и в която нарушения на материалния закон не се констатират.
Изложеното налага извода, че основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт не са налице. Същият като правилен и нестрадащ от процесуални пороци следва да бъде потвърден, поради което съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/12.06.2019
г., постановена по НОХД № 175/2019 г. по описа на Районен съд-Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.