Р Е
Ш Е Н
И Е №40
гр.Кюстендил, 08.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение ,
в откритото заседание
на шести февруари
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:НАДЯ ГЕОРГИЕВА
Мл.съдия:КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря М. С.
и
прокурора от КОП Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 552
по
описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 45 на Кюстендилския районен съд
от 09.10.2019 г. по НОХД № 22/2018 г. на КнРС подсъдимият Б.С.Ц. *** е признат
за невиновен в извършване на престъпление по
чл.338, ал.3 вр.ал.1 НК и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото
обвинение.
Присъдата се протестира от Г.Константинов- прокурор в КнРП. Изтъкнати са
доводи за необоснованост и неправилност на присъдата. Твърди се, че
доказателствения материал по делото е обсъден превратно. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, осъдителна
присъда.
Представителят на КнОП
поддържа протеста и изразява становище за допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в пропуски при проведеното разпоредително
заседание пред КнРС.
Пред въззивния съд защитникът на подс.Ц.-
адв. М. поддържа жалбата и пледира за потвърждване на постановената оправдателна
присъда.
Подс. Б.С.Ц. иска присъдата на КнРС да бъде
потвърдена.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита,
че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, което налага отмяна на постановената присъда на осн. чл.334, ал.1 т.1 НПК вр. чл.335, ал.2 НПК вр.чл.348,
ал.1, т.2 вр.ал.3, т.1 НПК.
При въззивната проверка на
атакуваната присъда, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният
протест е основателен, макар че изложените в него доводи не биха могли да
намерят отговор в настоящия съдебен акт, тъй като въззивната проверка на същия
открива съществени нарушения на процесуалните правила, които са били допуснати
при проведеното разпоредително заседание и са
неотстраними във въззивното производство.
Срещу Б.С.Ц. е било
повдигнато обвинение по чл. 338, ал.3 НК- затова, че на 10.12.2016 г., в местност „***“, в землището на с.****, обл.Кюстендил, като е държал и пренасял огнестрелно
оръжие – ловна карабина марка „Арсенал“ мод. SAR М 14SF, кал.7.62х39, сериен номер ***, не е взел необходимите мерки за сигурност
и особено мерките, предвидени в чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ, като от деянието е
последвало причиняване на средна телесна повреда на едно лице – З. А. Н., като деецът не е искал и не е допускал
това.
Производството по делото е
протекло след настъпилите промени в НПК- чл.247б- 248 НПК (ДВ, бр.63/2017г., в
сила от 05.11.2017г.), задължаващи първоинстанционния съд да провежда разпоредително
заседание по чл.247в НПК, за което участниците в същото следва да бъдат
уведомени и да вземат становище по въпросите по чл.248 НПК. В случая РЗ е
проведено на 28.02.2018 г., на което са присъствали представител на КнРП,
подсъдимия и защитника му адв. М., както и повереник на пострадалия Н.- адв. Б..
Съставът на съда е бил сформиран единствено от докладчика съдия Пламен Деянов;
не са участвали съдебни заседатели, което е било задължително с оглед тежестта
на повдигнатото обвинение по чл.338,
ал.3 вр. ал.1 НК и разп. на чл.28, ал.1,
т.2 НПК.
При провеждането на РЗ в
съдебния протокол са отразени становищата по въпросите по чл.248, ал.1 НК на представителя на КнРП, на
защитника на подс. Ц.- адв. М. и на адв. Б.. Липсва отразяване на становище по
тези въпроси на самия подсъдим. Освен това, адв. М. е направил искане за
прекратяване на съдебното производство и връщане на същото на КнРП за допуснато
нарушение по чл.248, ал.1, т.1 НПК. По
този въпрос съдът е счел, че това искане не кореспондира с чл.248, ал.4 НПК,
тъй като в РЗ не се обсъждат нарушенията, свързани с допускането, събирането и
проверката на доказателствата. С този единствен мотив, без да се произнесе по
въпросите по чл.248, ал.1, т.1- 8 НПК,
КнРС е сложил край на РЗ и е насрочил дата за разглеждане на делото по общия
ред. След провеждане на няколко с.з. на
09.10.2019 г. е постановена атакуваната присъда. Съдебното следствие е
проведено в състав- председател на
състава- съдия Деянов и двама съдебни заседатели.
Съгласно действащата процесуална уредба
при провеждането на РЗ, се обсъждат
важни за предстоящото протичане на производството въпроси, най-същественият от
които е въпросът – дали в хода на досъдебното производство са били допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на обвиняемия. С оглед на това и съгласно разпоредбата
на чл.
247в ал. 1 от НПК, в РЗ задължително участват прокурорът, подсъдимият и
защитникът, а смисълът на това участие е всяка една от тези страни да вземе
отношение по изброените в чл.
248, ал. 1 от НПК въпроси и най-вече по това дали досъдебния етап на
производството страда от такъв процесуален порок, който да е довел до
съществено ограничаване на правата на обвиненото лице. Гарантираното от закона
участие на посочените страни в РЗ и произтичащото от това задължение на съда да
предостави възможност за информирано становище по горепосочените въпроси не е
самоцелно, а е функционално свързано с визираните в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК процесуални последици
– отпадане на правото да се поддържат възражения за допуснати нарушения в
досъдебния стадий пред въззивния, касационния, а и пред първоинстанционния съд,
ако такива не са били подложени на обсъждане в подготвящия съдебното заседание етап
или пък са били отхвърлени.
В аспекта на изложеното дотук проведеното по
настоящото дело РЗ очевидно не е изпълнило придадената му от закона роля, като
КнОС констатира няколко пропуска при провеждането му.
На първо място: Допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано с принципа на неизменност на
съдебния състав. РЗ е проведено от незаконен съдебен състав- еднолично с
участието на съдия Деянов, а самото съдебно следствие вече е проведено в състав- съдия и двама съдебни заседатели.
РЗ следва да се провежда в състав, който
трябва да е същия като състава, който ще разглежда делото. Изискването за
неизменност на съдебния състав е приложимо от началото на РЗ. В това заседание
съдът се произнася и по искания за събиране на нови доказателства, което също
се свързва с изискванията за неизменност на състава. Освен това, по силата на чл.
258, ал. 1 от НПК, делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването
до завършването на съдебното заседание, а РЗ е обособено като своеобразен етап
от съдебното заседание. Това изискване не е самоцелно, а е ориентирано към
обезпечаване на правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение. А това е
постижимо, ако един и същ е състава, който конституира страните, събира
доказателствата и постановява крайния акт по съществото на делото. Идеята за
неизменност на състава на съда произтича от заложеното в чл. 18 НПК начало на непосредствеността, което фундаментално въвежда и изискването
за неизменност на съдебния състав при осъществяване на процесуалните действия
за събиране и проверка на доказателствата и постановяване на съдебния акт.
В
настоящия случай, с провеждането на РЗ в
състав, различен от състава на провелия съдебното следствие, е допуснато
нарушение на изискването на чл.258, ал.1 НПК за неизменност на същия.
Този състав е незаконен и с оглед на
нарушението на разп. на чл.28, ал.1, т.2 НПК, съгласно която при разглеждане на
дела, за които се предвижда наказание ЛС над 5 години (какъвто е настоящия
случай с оглед обвинението за тежко
умишлено престъпление по чл.338, ал.3
вр. ал.1 НК), съставът на съда се формира от един съдия и двама съдебни
заседатели.
На второ място: Видно от съставения за РЗ
съдебен протокол и обективираните в него процесуални действия, на това
заседание са се явили подсъдимият, защитникът, прокурорът и повереник на
пострадалия. Становище по въпросите в чл.
248, ал. 1 от НПК обаче са взели единствено повереника, прокурорът и
защитникът, но не и подсъдимият. Не е отразено какво е било отношението на
подс. Ц. към предоставената му от съда възможност да изрази своето мнение по
обсъжданите моменти, ако такава възможност изобщо е била действително осигурена
от съда, което всъщност протоколираното съдържание на съдебните действия не
установява. Вярно е, че никоя страна не е задължена да упражни дадените й от
закона права, но отказът /или невъзможността/ да упражни същите следва да бъде
ясно и недвусмислено заявен, за да бъде той валиден, а впоследствие да породи
уредените в чл.248, ал.3 НПК последици. Това означава, че съдът е бил длъжен да
предостави на подсъдимия правото на лично становище по посочените въпроси /или
поне по въпроса в т.
3 на чл. 248, ал. 1 от НПК/, а при отказ на подсъдимия да се възползва от
това право, да отрази изявлението в съдебния протокол, за да може то, както
вече се посочи, да бъде свързано с преклудиращите възможността за възражения на
по-късен етап разпоредби. Като е пропуснал да стори това, съдът е допуснал
сериозен процесуален пропуск, който въззивният съд не може да отстрани.
И трето, но не по значение място- от
съдебния протокол изобщо не става ясно какво е становището на съда по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК. В
протокола е записано единствено, че след обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК, направеното искане на защитника за прекратяване и връщане за събиране на
допълнителни доказателства не кореспондира с чл.248, ал.4 НПК, поради което
съдът е сложил край на РЗ. Произнасяне
по всеки един от въпросите по чл.248, ал.1 от НПК в мотивната част на
определението не е налице. А това е
задължително с оглед спецификата на РЗ, в което се извършва проверка по
вътрешно убеждение за справедливостта на производството по отношение на
процесуалните нарушения и необходимостта съдебният състав да се ангажира със
становище по всички въпроси по чл.
248, ал. 1 от НПК.
Ето защо КнОС счита, че допуснатите от първоинстанционния
съд нарушения при провеждане на РЗ са съществени и неотстраними и те налагат на осн.
чл.334, ал.1, т.1 НПК отмяна на атакуваната присъда. Делото следва да се върне
за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия „Предаване на съд и
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. При
новото разглеждане на делото следва да се проведе ново РЗ, на което по
надлежния ред следва да бъдат отразени всички въпроси по чл. 248 НПК при гарантирано участие на лицата
по чл. 247б НПК и при ясно заявяване на
становищата им по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.
По тези съображения и на осн. чл. 334,
ал.1, т.1 НПК, вр. чл.335, ал.2 НПК вр. чл. чл.348, ал.1, т.2 вр. ал. 3, т.1 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 45/09.10.02.2019 г., постановена от Кюстендилския
районен съд по НОХД № 22/ 2018 г. по описа на същия съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане
от друг състав на същия съд от стадия
„Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание“.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.