№ 96
гр. Монтана, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500051 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 159 от 10.11.2023 г. по гр.дело № 79/23 г. Районен съд- Б. е
осъдил Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Г.“ № 2, ет. 4 да
ЗАПЛАТИ на И. Е. И. с ЕГН *** от гр. Б., ул. „П.“ № 9, чрез неговата майка и законен
представител Д. К. К. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ № 9 СУМАТА 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 23.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
15.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск в частта за
разликата над сумата 15 000, до пълния претендиран размер от 25 000 лева, както и
претенцията за законна лихва за извънсъдебно изплатеното обезщетение за периода 15.10.21
г. до 13.01.23 г., като неоснователен и недоказан.Със същото решение съдът е присъдил на
адв.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от Г. в частта ,с която искът е уважен за
сумата 15000 лв. Жалбоподателят чрез своя процесуален представител твърди на първо
място , че на пострадалото лице са преведени от фонда 25000 лв.,която сума е приета
,поради което и съгласно съдебната практика следва да се приеме,че същото е
удовлетворено изцяло е не може да претендира обезщетение над този размер.На второ място
поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено с оглед установените болки
и страдания на пострадалия.Изложени са и допълнителни съображения досежно
неправилността на атакуваното решение . Предвид гореизложеното моли съда да отмени
решението ,като постанови ново , с което да отхвърли изцяло предявената искова
претенция . Претендират се и разноски в производството.
Въззиваемата страна И. Е. И. чрез своя представител взема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приложил
1
разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно с
претърпените болки и страдания ,като в тази насока се излагат подробни съображения .
Излагат се допълнителни доводи относно момента на оределяне размера на дължимото
обезщетение .Предвид гореизложеното моли съда да потвърди решението в атакуваната част
,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Третото лице помагач Л. А. З. не взема становище по жалбата и не се явява в
съдебно заседание.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за безспорно установени
факти по делото, че вследствие на причиненото от Л. А. З. ПТП /без валидно сключена
застраховка гражданска отговорност/ на ищеца И. И. е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с
охлузване, което води до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок
над 1 месец /около 2 до 4 месеца/, за което ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД му е изплатило
обезщетение в размер на 25 000 лева.
Единствено спорно обстоятелство между страните е размера на дължимото
обезщетение.
Както пред първата, така и пред настоящата инстанция се прави възражение,че
получавайки сумата от 25 000 лв. пострадалият се е съгласил с присъденото обезщетение и
се е отказал от последващи претенции.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно константната съдебна практика, цитирана и от РС,плащането и
приемането на обезщетение не е равносилно на постигнато споразумение,ако пострадалият
не е заявил изрично ,че е съгласен със сумата.В настоящата хипотеза е направено изрично
изявление,че тази сума се приема като частично плащане, поради което и не е налице
твърдяната пречка за предявяване на настоящия иск.
Районният съд е определил,че ответникът следва да заплати допълнително още
15 000 лв. или общо 40 000 лв. обезщетение.
Настоящата инстанция намира,че така определения размер е определен съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради следните съображения:
От приложените писмени доказателства и извършената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на ищеца И. И. е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с
охлузване,които са в пряка и директна причинно- следствена връзка с процесното ПТП .За
посочените увреждания детето е пролежало в болница 4 /четири/ дни, поставен е бил на
постелен режим, проведено е медикаментозно лечение, като още в деня на постъпване /на
23.09.2021/ е проведено оперативно лечение на счупването на ляв долен крайник с
наместване на счупването без оперативно отваряне с последващо обездвижване на ляв долен
крайник с гипсова имоболизация, изписан с данни за подобрения и с мнение за носене на
гипсовата имобилизация за срок от 45 /четиридесет и пет/ дни. Счупването на двете кости на
лява подбедрица само по себе си е причинило трайно затруднение движението на долен ляв
2
крайник за срок не по-малък от три-четири месеца, последвано от постепенно и поетапно
раздвижване на крайника.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията , както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период -три-четири месеца . Съдът отчете и факта,че към датата на
инцидента детето е било на шест години и ограничаване на движението на тази възраст е
още по-мъчително ,отколкото за един възрастен човек. Предвид всички тези обстоятелства
по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на
ищеца съдът намира, че определеното от РС обезщетение в размер на общо 40 000 лв. е
справедливо .
Предвид така изложените съображения решението в атакуваната част е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените
пред настоящата инстанция разноски .Тъй като същият е защитаван от адв.Д. на основание
чл. 38 от ЗА, ответникът следва да му заплати сумата 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
и съдействие на И. Е. И. .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 10.11.2023 г. по гр.дело № 79/23 г. Районен
съд- Б. в ЧАСТТА, с която Г., ЕИК *** е осъден да ЗАПЛАТИ на И. Е. И. с ЕГН *** от
гр. Б., ул. „П.“ № 9, чрез неговата майка и законен представител Д. К. К. с ЕГН **********
от гр. Б., ул. „П.“ № 9 СУМАТА 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.09.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15.01.2022 г. до окончателното й
3
изплащане.
ОСЪЖДА Г. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Г.“ № 2,
ет. 4 да ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „Х.“ 2, четвърти
полуетаж, офис 4, СУМАТА 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Е.
И. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4