РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110105594 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Р. С. Б. за сумите от: 7311,41
BGN /седем хиляди триста и единадесет лева и 41 стотинки/ - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 19.10.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г. в размер на 1174,03
BGN /хиляда сто седемдесет и четири лева и 03 стотинки/, главница от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 29,26 BGN /двадесет и девет лева и 26 стотинки/ - цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 19.10.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г. в размер на
5,81 BGN /пет лева и 81 стотинки/, държавна такса в размер на 170,41 BGN /сто и
седемдесет лева и 41 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
BGN /петдесет лева/.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
1
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ул. М . Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
факта, че между страните е налице облигационно отношение. Твърди, че не е нито
собственик, нито ползвател на процесния имот. Счита, че ищецът не е доказал начина
на изчисляване на твърдяното като доставено количество топлинна енергия. Счита, че
към процесния период не е доказан валидно сключен договор с третото лице –
помагач. Липсвали данни за начина на остойностяване на топлинната енергия. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Представен по делото е договор № 3255/02.09.2002 г., сключен
между третото лице – помагач и етажната собственост за срок от 3 години с първи
отчетен период от 2002 г. до 2003 г. Налага се извод, че приетият по делото договор,
сключен с третото лице – помагач и етажната собственост, е прекратен поради
2
изтичане на срока му преди процесния период. Ищцовото дружество не доказа по
време на процесния период /от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./ да е имало сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с твърдяното дружество –
третото лице-помагач. Независимо дали „Техем сървисис“ ЕООД през процесния
период е извършвал услугата дялово разпределение, то не се доказа същото да е
осъществявано въз основа на договор с ищцовото дружество, едниствено при
наличието на която предпоставка може да се обсъжда въпросът за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на услугата дялово разпределение.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот в процесния период, което обстоятелство изрично се оспорва от Р.
С. Б.. За установяване факта на собственост по делото е представена декларация по чл.
14 ЗМДТ за облагане с данък върху процесния - недвижим имот, подадена от три
лица: Цветана В.ова Пеева, Иванка В.ова М.а и ответницата Р. С. Б. /л. 87 - 90/. Към
декларацията по чл. 14 ЗМДТ, която лицата са подали, не са приложени документи,
доказващи правото на собственост на деклариращите – нотариален акт, договор,
завещание и др. Приетата декларация по чл. 14 ЗМДТ не представлява акт,
установяващ правото на собственост. В същата дори не е посочена дата на
придобиване на имота; акт, въз основа на който е придобито правово, нито вида на
сделката. За установяване на твърдяното от ищеца право на собственост върху имота
по делото е приет окончателен разпределителен протокол, приет на общо събрание на
ЖСК „К от 1992 г., представляващ актуализиран вариант на приетия такъв на
20.11.1975 г. с оглед настъпилите изменения в семейното положение на член-
кооператорите /л. 151 - 153/. От разделителния протокол се установява, че процесния
ап. е разпределен на ответницата Р. С. Б. и лицето В. И/неин съпруг, починал на
25.11.1998 г. видно от акт за сключен граждански брак – л. 208 от делото и
удостоверение за наследници – л. 155 от делото/. Съгласно закона /чл. 35, ал. 2 ЗЖСК/
и приетото в т. 2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр. д. № 1 от 1983 г. и ППВС № 4 от
18.05.1987 г. по гр. д. № 4 от 1986 г., правото на собственост върху обект в ЖСК се
придобива с издаването на нотариалния акт за съответния имот. Определянето на
стойността на имота с приетия от член-кооператорите разделителен протокол е само
единият от елементите на сложния фактически състав, предвиден в разпоредбата на чл.
35 ЗЖСК. За да придобие собствеността върху определения за член-кооператора имот,
в негова полза следва да бъде издаден нотариален акт. В този смисъл е и константната
практика на ВКС /така напр. Решение № 13 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
853/2018 г., II г. о., ГК ; Решение № 25 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2019 г., I
г. о., ГК постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. Ответникът не доказа в полза на
ответницата в производството да е издаден нотариален акт за собственост върху
гореописания имот, поради което не се установява собствеността да е преминала от
ЖСК върху Р. С. Б..
3
При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на
което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответника, и
липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за
процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе
пълно доказване за това ответникът да е бил собственик или вещен ползвател на
топлоснабдения имот. Дори да е налице фактическо обитаване на имота, то не е
равнозначно с валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение
Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на потребена в прцесния имот
топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени. По отношение на претендираната такса за дялово разпределение на
топлинна енергия освен това не се установи да е налице сключен договор с търговско
дружество за процесния период.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответника. Ответницата претендира сумата от 1000 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Основателно е направеното от
ищеца възражение за перкомерност на същото. Минималният предвиден размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС е в размер на 756,03 лева
/съгласно актуалната редакция към момента на извършване на разхода - 23.02.2022 г.,
видно от л. 210 от делото/, като с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът
намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 800 лева, за който
размер следва да бъде осъдено да заплати ищцовото дружество.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Р. С. Б., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 7311,41
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр. София, ул. М 1174,03 лева
мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., 29,26 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., 5,81 лева мораторна лихва в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2021 г. по ч. гр. дело № г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Р. С. Б., ЕГН ********** сумата от 800 лева разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5