О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Сливен, 16. 10. 2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание
на шестнадесети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 400 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
озаглавена жалба, подадена от Ю.К.И. – С. с адрес: ***, с която се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева. В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за действия на
Окръжна прокуратура – Сливен, довели до влошаване здравословното състояние на
ищцата.
Исковата молба, озаглавена жалба, е подадена до
Върховен касационен съд на Република България, след което е изпратена на
Окръжен съд – Сливен по компетентност и е образувано гр. дело № 30 / 2019 г. по
описа на Окръжен съд– Сливен.
С молба, входирана в деловодството на Окръжен съд –
Сливен, на 17.06.2019 г., ищцата е конкретизирала исковата си молба, като е
посочила, че претенцията ѝ е насочена към прокурор от Окръжна прокуратура
– Сливен, и Окръжна прокуратура – Сливен, и че претендираното обезщетение е от
Постановление от 04.07.2018 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Сливен,
вследствие на което състоянието ѝ се е влошило. С молба, входирана в
деловодството на Окръжен съд – Сливен, на 03.07.2019 г., ищцата е
конкретизирала исковата си молба, като е посочила, че искът ѝ за
обезщетение е в размер на 250 000 лева.
С Определение от 25.09.2019 г. на Окръжен съд –
Сливен, делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Сливен.
Актът, от който ищцата твърди, че е претърпяла вреди,
е Постановление от 04.07.2018 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, с което е
отказано прекъсване изпълнението на н. на л. от с. Ю.К.И. – С.. Процедурата по
прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е израз на
административна дейност, а е израз на правораздавателна дейност във връзка с
изтърпяване на наказание за извършено престъпление, която правораздавателна
дейност се осъществява от орган на съдебната власт в изпълнение на възложените
му от НПК правомощия /арг. чл. 448, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 146, ал. 1,
т. 3 от ЗСВ/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като тези искове се разглеждат по реда,
установен в АПК / арг. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ/. В чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено,
че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК /арг. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС/. В чл. 128,
ал. 1, т. 6 от АПК е регламентирано, че на административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжности лица.
Отговорността за вреди от дейност на правозащитните
органи е регламентирана в разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ. Исковете за вреди по
чл. 2 от ЗОДОВ се разглеждат от общите съдилища – районни или окръжни, в
зависимост от цената на иска.
С оглед на гореизложеното, административният съд е
компетентен да разглежда единствено спорове по искания за обезщетения за вреди
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжности лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както
и спорове по искания за обезщетения за вреди, причинени от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Административният
съд не е компетентен да разглежда искове за отговорност за вреди, които
произтичат от дейност на правозащитните органи. Такива спорове са
подведомствени на общите съдилища.
По гореизложените съображения, съдът счита, че не е
компетентен да разгледа предявения иск от Ю.К.И. – С., тъй като ищцата
претендира обезщетение за вреди от правораздавателен акт на Прокуратурата. Компетентен
да се произнесе по иска ѝ е Окръжен съд – Сливен, с оглед цената на
предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да
повдигне спор за подсъдност между Административен съд – Сливен и Окръжен съд –
Сливен за определяне подсъдността на производството по делото от съда по чл.
135, ал. 4 от АПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 5
от АПК, Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 400 / 2019 г. по описа на
Административен съд – Сливен, пред Административен съд– Сливен.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд–
Сливен и Окръжен съд– Сливен за определяне подсъдността на производството по
делото, образувано по искова молба, предявена от Ю.К.И. – С. с адрес: ***, с която се
претендира обезщетение в размер на 250 000 лева за претърпени вреди от акт
на Окръжна прокуратура– Сливен.
Делото да се изпрати за решаване на спора за
подсъдност на съда по чл. 135, ал. 4 от АПК, чрез Председателя на Върховния
административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от настоящото определение на
ищцата и на Прокуратурата – за сведение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: