Р Е Ш Е Н И Е № 43
гр.
Сливен, 17.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С...
РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. К.
при секретаря А. В., като
разгледа докладваното от председателя гр.
дело № 520 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В
молба се твърди, че ищците са родители и законни представители на малолетният си
син С.Х.С., пострадал на 27.04.2018 г. около 13.00 ч. в гр.С.н пред заведение
„М.", като е получил „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота", вследствие на удар от страна на ответника А.М.Л., а именно
контузия на главата и лицето с болезнен травматичен оток на тъканите в лявата
половина на лицето и в областта на лявото ухо и кръвонасядания с
моравочервеникав цвят на тези места.
Сочат,
че на 27.04.2018 г. около 13.00 ч. в гр. С., в заведение „М.”, след посещение в
частна занималня, синът им С.С., заедно с учителката г-жа М.С. и други деца - ученици,
са били на обяд в заведение „М.”. След приключване на обяда синът им и други
деца, излизат на външна маса, намираща се в района на заведението. Без да се
дразнят с ответника Л., неочаквано той ударил техния син, като това е видяно от
свидетели, който са потърсили отговор от извършителя Л., защо удря чуждо дете, като
вместо обяснение ответникът отправил обидни думи и към тях. В последствие е
подаден сигнал на тел. 112, и ответника е задържан след напускане на района на
заведението от полицейски служители.
Излагат
твърдения, че след инцидента, синът им С.Х.С., изпитвал страх, чувствал се
несигурен без тях, постоянно оприличавал други хора на човека, който го е
ударил, като се наложило да бъде лишен за период от време да излиза да играе
със своите връстници и приятели, като желанието му било да си стой в домът им. Понастоящем
периодично посещава психолог.
Твърдят, че за
инцидента е образувано АНД № 555/2018 г. по описа на Районен съд - гр. С.,
което е приключило с Решение № 214/27.04.2018 г., с което на основание чл.1,
ал.1, т.2 от УБДХ на А.М.Л. е наложено наказание „Глоба"
в размер на 250 лева.
Сочат,
че в резултат на тези действия на ответника, на синът им са причинени
значителни неимуществени вреди - множество наранявания и свързаните с тях болки
и страдания, както и предвид възрастта му и психично разстройство, продължителното
му възстановяване след нараняванията и съпроводените с тях болки и страдания,
която по никакъв начин не може да бъде притъпена или успокоена или възмездена.
Предвид
изложеното, молят съда да постановите съдебно решение, с което да осъди
ответника А.М.Л., да заплати на синът им С.Х.С. сума в размер на 5000 лева. Претендират
за присъждане на направените по делото разноски.
При
условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника,
който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Сочи,
че съгласно Решение № 166 от 03.08.2011 год. на
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение по
гр.д № 1065/2010 г., постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК е посочено, че
съдебното решение, с което по реда на Указа за борба с дребното хулиганство
(УБДХ), посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 от ЗЗД е бил
признат за виновен в извършване на непристойна проява, не обвързва гражданския
съд по иска за обезщетение на вреди от същата проява със задължението по чл.
300 от ГПК, но се допуска съществено процесуално нарушение, ако по аргумент от
задължението на ищеца за провеждане на пълно доказване с доказателствените
средства по ГПК, този съд игнорира като доказателства данните за фактическата
обстановка, в акта за констатиране на дребно хулиганство, подписан от
нарушителя - ответник в гражданския процес.
Не
оспорва, че действително с Решение № 214 от 27.04.2018 год. по АНД № 555/2018
год. по описа на Сливенския районен съд, по реда на УБДХ е признат за виновен, че
е извършил на 27.04.2018 год. в град С., пред заведение ”М.” непристойна
проява, изразяваща се в удряне на малолетно лице и употреба на неприлични
изрази на публично място”, като му е наложена глоба в размер на сумата 250 лв.,
като в диспозитива на цитираното решение
и в мотивите не е конкретизирано малолетното лице, ударено от него по ухото, с
имена, дори и с пол.
Твърди, че липсват доказателства, че именно
детето на ищците по делото е това малолетно лице, ударено от него, което води
до неоснователност на предявения иск.
С оглед на това счита, че предявения
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което
моли да бъде отхвърлен. Претендира за направените по делото разноски.
Алтернативно, ако се
установи с доказателства, че удареното от него дете е на ищците, то счита, че предявеният
иск е прекалено завишен и би бил основателен в размер на сумата 200 лв., като
моли до пълния размер от 5000 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Сочи, че претендираната
сума от 5000 лв. се присъжда от съдилищата в страната, при обезщетяване на
причинена средна телесна повреда. Моли на основание чл.78, ал.З от ГПК, да
бъдат присъдени разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска. Цитира константна
практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в който размера на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и
даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС:
Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение №
377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о., в които е прието, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
Сочи, че в представеното
съдебно медицинско удостоверение № 218/2018 год. от 27.04.2018 год. издадено от
д-р Т. Ч. - управител на СМДЛ ”Медексперт д-р Ч.” ЕООД - гр.С. са посочени трите имена на детето на
ищците, неговата възраст и констатираните увреждания, които много общо са
посочени ”контузия на главата и лицето с болезнен травматичен оток на тъканите
в лявата половина на лицето и в областта на лявото ухо и кръвонасядания с
моравочервен цвят на тези места”.
Освен това счита, че д-р Ч.
е направил правна квалификация на телесното увреждане, ”временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”, което не е в неговата компетентност, тъй като съдебните
органи правят правните квалификации, а съдебния лекар има право само да
констатира уврежданията.
Сочи също, че съгласно
Постановление № 3/1979 год. на Пленум ВС т.15- „Незначителните наранявания, изразяващи
се в одрасквания и зачервяване на кожата, не съставлява увреждания с
разстройство на здравето”, като констатираните увреждания в съдебномедицинското
удостоверение, не съставляват увреждания с разстройство на здравето.
В
с.з. ищците се представляват от пълномощник, който поддържа молбата и моли за
уважаването й. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда
да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Алтернативно,
ако съда счете че иска е основателен,
моли да бъде уважен до сумата от 200 лв., като до пълният размер бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна:
Установи
се, че на 27.04.2018 г. около 13.00 ч. в гр. С., в заведение „М.”, детето С.С.,
заедно с учителката си М. С. и негови съученици били на обяд. След приключване
на обяда, децата излезли на външна маса намираща се в района на заведението. Неочаквано
ответника Л., ударил детето С.С. в присъствието на свидетели - учителката и
съучениците му, както и странични хора от заведението, които го попитали защо
удря чуждото дете, а той започнал да отправя обидни думи и към тях. В
последствие е подаден сигнал на тел. 112, и ответника е задържан от полицейски
служители.
Не е спорно, че ответникът е осъден с
Решение № 214 от 27.04.2018 год. по АНД № 555/2018 год. по описа на СлРС, по
реда на УБДХ за извършена на 27.04.2018 год. в град Сливен, пред заведение ”М.”
непристойна проява, изразяваща се в удряне на малолетно лице и употреба на
неприлични изрази на публично място, като му е наложена глоба в размер на
сумата 250 лв. Решението и мотивите са приложени към делото.
Видно от приложеното Удостоверение за раждане детето С.Х.С. е роден на ***
г., с родители майка В.С.С. и баща Х.С.С..
Към датата на инцидента детето е било на
От представеното съдебно
медицинско удостоверение № 218 от 27.04.2018 год., издадено от д-р Т. Ч. - управител
на СМДЛ ”Медексперт д-р Ч.” ЕООД -
гр.Сливен са посочени констатирани увреждания ”контузия на главата и
лицето с болезнен травматичен оток на тъканите в лявата половина на лицето и в
областта на лявото ухо и кръвонасядания с моравочервен цвят на тези места”.
Описан е инцидента и травматичните увреди по детето. Квалифицирал е
уврежданията извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК ”временно разстройство на здравето, неопасно
за живота”.
По
делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице след справка
в приложените доказателства по делото, включително и свидетелските показания
разяснява и преглед на детето е констатирал, че в резултат на нанесения му удар
в областта на главата на 27.04.2018 г. е получил повърхностно кръвонасяване с
мораво-червеникав цвят на кожата в областта на лявата половина на лицето и
лявото ухо, с умерено изразен, палпаторно и спонтанно болезнен травматичен
отток на меките тъкани в засегнатите области. На поставеният втори въпрос
вещото лице е отговорило, че травматичните увреждания се дължат на действието
/удара/ на твърд тъп предмет със сравнително широка контактна /удряща/
повърхност и отговарят на описания удар с ръка с отворена длан и пръсти, който
в момента на нанасянето придобива характеристиките на твърд път предмет,
нанесен с дясната ръка на нападателя.
На третият въпрос вещото лице е отговорил, че
в резултат на нанесения удар със значителна сила в лявата половина на лицето и
лявата ушна мида с ръка пострадалият С.Х.С. е получил увреждане, което е довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Такива увреждания
са съпроводени от болки при натиск и движение, които постепенно затихват и
отзвучават напълно обикновено в рамките на 5-7 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
Съдът
е изискал от психолога С. Н. наличната медицинска документация от проведените
след инцидента срещи с детето С.Х.С., като същата е депозирала доклад по
делото, в който е описала състоянието на детето, че е много притеснен, стегнат,
нерешителен и сдържан, с повишена тревожност. В доклада си е посочила, че
детето е травмирано от инцидента. Проведена му е групова терапия.
По
делото е разпитана свидетелката М. В. - учителка на детето С.С., която е
присъствала на инцидента по време на обедно хранене в ресторант "М.".
След като приключили с обяда, част от
децата излезли навън и в един момент забелязала детето С., да се хваща за главата и стоял втрещено, без
да издава звук. С гръб до детето стоял човек, на който се карали жени. Една от
майките извикала полиция, човекът бил много агресивен, започнал да крещи.
Бузата на детето беше червена, беше се отбелязала една огромна ръка. Разяснява,
че била много уплашена, защото отговаряла за живота и здравето на децата.
Уведомила родителите и началничката си. Детето не мърдало от мястото си, не
издавало звук, не заплакало, стояло свито, вцепенено. Дошла полиция и откарала
мъжа, който бил много голям и едър, с тежка ръка. Оставила децата на шефката
си, тъй като отишла в полицията да даде показания. По-късно разбрала, че детето
много плакало и след разговор с родителите му разбрала, че са го водили на
психолог и са му изписани успокоителни лекарства.
По
почин на ищците е допусната съдебно-психологична експертиза, като
вещото лице Г. след запознаване с
доказателствата по делото, посещение на мястото и проведен разговор с детето и
родителите му под форма на беседа е дало заключение, в което е описало
състоянието на детето след инцидента и по време на посещение при психолога С.Н..
Констатирано е, че след инцидента детето необяснимо е започнало да кашли,
страхувало се от тъмнина, било в състояние на повишена тревожност,
несигурност. Вещото лице е категорично,
че детето е било травмирано след инцидента доста време, но след проведена
психотерапевтична подкрепа под форма на психологични консултации и групови
сесии, състоянието му се е стабилизирало.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявения иск
по чл. 45 от ЗЗД, ищцовата страна следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
на малолетното им дете, от които извличат благоприятни за него последици,
т.е. противоправно деяние, причинено от ответника, вреда /посочените в исковата
молба неимуществени вреди/, причинна връзка между деянието и вредите, а също и
размера на претендираното обезщетение. Вината на ответника е доказана от
приложеното наказателно дело по настоящото производство.
Тези кумулативни предпоставки безспорно
по делото се доказаха, поради което иска следва да бъде уважен, но съобразно
практиката при подобни вреди на пострадали лица на сходна възраст, то съда
намира че справедливия размер на обезщетението е 2000 лв., като до пълния
претендиран размер следва да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според задължителната и константна практика на ВКС – т.4 на ППВС № 4/1968
година, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда
на чл. 290 от ГПК решения на ВКС: Решение № 532/24.06.2010 година по гр.д. №
1650/2009 година на ІІІ г.о.; Решение № 377/22.06.2010 година по гр.д. №
1381/2009 година на ІV г.о.; Решение № 832/10.12.2010 година по гр.д. №
593/2010 година на ІІІ г.о.; Решение по гр.д. № 78/2011 година на ІІІ г.о. В
цитираните решения е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинирано определен в чл. 52 от ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерима. Справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните факти и
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост изисква в най–пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно
съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото
лице морални вреди – болки и страдания.
В резултат на причиненото увреждане детето
несъмнено е претърпяло неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, унижение,
внезапен стрес и последващо тревожно и стресирано състояние за дълъг период от
време в съчетание с формиран страх за дълъг период от време, което се доказа от
експертизите по делото и от свидетеля - учителката на детето присъствала при
инцидента, които са еднозначни и безпротиворечиви.
Освен това следва да се има предвид, че за детето е настъпила
внезапна интервенция и насилие върху него от съвсем непознат човек, което
допълнително е усложнило крехката му психика предвид възрастта му. Родителите
се наложило да ангажират и помощта на психолози, поради това, че нападението и
нанасянето на удар в лицето на детето е станало на публично място, където
трябвало детето да е спокойно и да е в обкръжаващата го среда, а за него е
останал траен шок за това как един възрастен, голям човек му нанася удар в
лицето пред всички, без дори да има причина за това. В конвенцията за защита
правата на детето подобни случаи представляват грубо нарушение, съгласно
Конвенция за правата на детето, в която се съдържа определението за дете - чл. 10, а именно: "дете“ е „всяко човешко
същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за
детето, пълнолетието настъпва по-рано“, като комитетът определя „телесно“ или
„физическо“ наказание като всяко наказание, при което се използва физическа
сила и което е предназначено да причини някаква степен на болка или дискомфорт, независимо колко лека е
тя. Повечето физически наказания включват удряне на децата („плесници“,
„шамари“, „шляпване“) с ръка или с пособие – камшик, пръчка, колан, обувка,
дървена лъжица и пр. Те обаче могат да включват например ритане, разтърсване
или хвърляне на децата, драскане, щипане, хапане, скубане или едновременни
силни удари с длани по двете уши, принуждаване на децата да стоят в неудобно
положение, горене, попарване или насилствено поглъщане (напр. промиване на
устата на детето със сапун или принуждаването му да поглъща лютиви подправки).
Според Комитета телесното наказание неизменно е унизително. Освен това има
други, нефизически форми на наказание, които също са жестоки и унизителни и
съответно – несъвместими с Конвенцията. Те включват например наказания, които
омаловажават, унижават, хулят, превръщат в изкупителна жертва, заплашват,
плашат или осмиват детето.
В конкретният случай
безспорно се доказа, че е налице такова насилие и то не от близък, от който
детето има сравнително по-малък респект, а е от непознато лице, възрастен, като
ударът е бил внезапен, изненадващ и изключително силен, тъй като отпечатъка на
ръката е останал върху лицето на детето за продължително време.
В случая ищцовата страна е била освободена от заплащане на държавна
такса и разноски за производството, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което с оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата
държавна такса върху уважения иск в размер на 80 лева, както и направените от
бюджета на съда разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 200
лева.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищцовата страна направените разноски в размер на 200 лв. за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска и 200 лв. за съдебно-психологическа
експертиза.
Съдът не следва да присъжда разноски на
ответника, съобразно отхвърлената част на иска, тъй като същият е освободен от
заплащане на такива.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.М.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
офис 10, чрез адв. Ц. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., с ЕГН ********** и Х.С.С., с
ЕГН **********, като родители и законни представители на малолетното дете С.Х.С., с ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Б. ***00
лева /две хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на
27.04.2018 г. около 13.00 ч. в гр. С., в заведение „М.”, изразяващи се в контузия на главата и
лицето с болезнен травматичен отток на тъканите в лявата половина на лицето и в
областта на лявото ухо и кръвонасядания с моравочервеникав цвят на три места, като
в останалата част до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.М.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
офис 10, чрез адв. Ц. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С.,
с ЕГН ********** и Х.С.С., с ЕГН **********
като родители и законни представители на малолетното дете С.Х.С., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, чрез
адв. С.Б. *** направените по делото разноски в общ размер на 400 /четиристотин/ лв., от които 200
лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за съдебно-психологическа
експертиза.
ОСЪЖДА А.М.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
офис 10, чрез адв. Ц. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. районен съд, сумата от 80 /осемдесет/
лв., представляваща държавна такса върху уважения иск, както и 200 /двеста/ лв.
за изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: