Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206
гр. Русе, 18.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в открито
заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 614 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от Д.А. ***, чрез пълномощник адв. И. Д. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0352-000147 от 15.09.2023
г., издадена от Началника на Районно управление (РУ) – Свищов при Областна
дирекция (ОД) на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП на
жалбоподателката е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) „Прекратяване на регистрацията“ на лек автомобил марка Мерцедес,
модел „Ц 220 ЦДИ“ рег. № ***** за срок от 6
месеца, считано от 14.09.2023 г. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на приложената мярка, поради липса на компетентност на
органа, който я издава, както и поради противоречие с материалния закон. Иска
се съдът да отмени оспорената заповед. Претендира се и присъждане на
направените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските
(л. 28 от делото).
Ответникът в производството - Началникът на РУ - Свищов при ОД на МВР - Велико Търново, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 23-0352-000147 от 15.09.2023
г., издадена от Началника на РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, с
която на основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Д.А.А. е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията“ на
лек автомобил марка Мерцедес, модел „Ц 220 ЦДИ“ рег. № ****** за срок от 6 месеца, считано от 14.09.2023г. (л. 2 от
преписката).
В мотивите на заповедта е прието, че ПАМ „Прекратяване
на регистрацията на ППС“ се налага на Д.А.А. като собственик, чийто лек
автомобил марка Мерцедес, модел „Ц 220 ЦДИ“ рег. № ****** на
14.09.2023 г., в 22:10 часа, в гр. Свищов, на ул. „33-ти Свищовски полк“,
посока с. Вардим, е управляван от В. В. В., като последният притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Националното
свидетелство - СУМПС е издадено от Великобритания с номер VANTE811289VV9VN 59, без
да е подновено след пребиваване повече от 3 месеца в Р България
от датата
на последното му влизане в Р България на 17.09.2022
г., установено след справка в АИС ГК (граничен контрол). На
основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на В. е съставен АУАН, серия GA № 1026662 от 14.09.2023
г. (л. 1 от преписката).
Според АУАН, при съставянето му са иззети
два броя регистрационни табели с № ******. Видно от съдържанието му, В. е
отказал да го подпише, като в акта е отразено „Имам възражения“. Последвало е
издаване на Наказателно постановление (НП) № 23-0352-000560 от 25.09.2023 г. на
Началник група в РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново срещу водача В. В.
с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП, връчено на 25.09.2023 г. (л. 3 от преписката).
Видно от
разписка, подписана лично от А., заповедта за прилагане на ПАМ е получена от
нея на 05.10.2023 г. (л. 2 от преписката).
В
преписката се съдържа още Справка за нарушител/водач относно адресата на ЗППАМ Д.А.А.
(л. 5 от заповедта).
Представени
са и писмени доказателства досежно компетентността на органа-издател на
оспорената ЗППАМ – заверен препис на Удостоверение № 366000-9697 от 11.04.2018
г., издадено от Директора на ОД на МВР – Велико Търново, в уверение на това, че
главен инспектор М. З. И. със Заповед № К-1167 от 11.09.2023 г. на Министъра на
вътрешните работи, считано от 24.09.2013 г. е назначен на длъжност Началник на
РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, както и заверен препис на Заповед
УРИ 366з-2605 от 28.06.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново
относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Велико Търново да
прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП,
като под т. 1.4. са посочени и началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново
– за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Велико Търново
(л. л. 6 – 8 от преписката).
Жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0352-000147 от 15.09.2023 г. е подадена пред Административен съд – Русе по
куриер, видно от представеното с преписката копие на пощенски плик (л. 4 от
преписката), чрез органа, като е входирана в деловодството му на 18.10.2023 г.
(л. 3 от делото).
Към
жалбата, А. представя заверен препис на цитираното в ЗППАМ Национално
свидетелство – СУМПС, издадено от Великобритания, с номер VANTE811289VV9VN 59 в оригинал, като не е представен лицензиран
превод на български език. От същото е видно, че то е издадено на 12.10.2017 г.
и е със срок на валидност до 04.04.2026 г. (л. 8 от делото).
В проведеното на 21.11.2023 г. открито
съдебно заседание, с определение, съдът на основание чл. 171, ал. 5 от АПК е
указал на ответната страна, че следва да представи доказателства за датата на последното влизане в
Република България на лицето В. В. В., за което обстоятелство според оспорената
заповед е направена справка АИС ГК (граничен контрол). За това релевантно за
правилното решаване на правния спор обстоятелство не се съдържат доказателства
в изпратената от административния орган, заедно с жалбата, на основание чл.
152, ал. 2 от АПК административна преписка. Въпреки дадените му указания,
ответникът не ангажира по делото каквито и да било доказателства в подкрепа на
изложеното, както в ЗППАМ, така и в АУАН, на който се позовава АО в заповедта,
че датата
на последното влизане на водача в Р България е на 17.09.2022
г. Несъмнено установяването на това обстоятелство е от значение при преценката
налице ли е една от двете материалноправни предпоставки, дали основание на
органа да издаде процесната ЗППАМ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от
компетентен орган. Доводите в жалбата за нищожност на оспорения индивидуален
административен, са неоснователни.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е прието представено заверено копие на Удостоверение
№ 36600-9697 от 11.04.2018 г., с което директорът на ОД на МВР - Велико Търново
удостоверява, че главен инспектор М. З. И., издал оспорената по делото заповед,
е назначен със Заповед № К-1167 от 11.09.2013 г. на Министъра на вътрешните
работи на длъжността Началник на РУ – Свищов при ОД на МВР - Велико Търново,
считано от 24.09.2013 г. и изпълнява длъжността и към настоящия момент. Прието е и заверено копие на Заповед УРИ 366з-2605 от 28.06.2022 г. на Директора на ОД на МВР
– Велико Търново,
с която заповед по т. 1.4. началниците на РУ при
ОД на МВР – Велико Търново са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ
по ЗДвП от вида на процесната за територията,
обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Велико Търново. Заповедта е издадена на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, че министърът
на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол
по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР – Велико Търново, с горецитираната
Заповед УРИ 336з-2605 от 28.06.2022 г., е делегирал правомощията си по издаване
на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на РУ - Свищов при
ОД на МВР – Велико Търново.
Изводът е, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Съдът приема, че е спазена установената от закона
форма досежно оспорената заповед - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта
се явява мотивирана, доколкото съдържа данни за адресата, неговото качество и
обстоятелствата, за които се прилага. Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.„а“
от ЗДвП,
за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на
собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Посочени са
обстоятелства относими към последната хипотеза.
Оспорената ЗППАМ, обаче, се явява издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалноправни разпоредби и целта на закона.
На първо място, съдът
намира, че административният орган не е установил в условията на пълно и главно
доказване, визираната от него в оспорената ЗППАМ материалноправна предпоставка
за прилагането на ПАМ - управление на МПС от водач след изтичане на тримесечния
срок от влизането му в страната с издаденото в Обединеното кралство
свидетелство за правоуправление. По делото липсват доказателства, че
съставомерните елементи за налагане на принудителната административна мярка
действително са възникнали. На практика в изпратеното на основание чл. 152, ал.
2 от АПК заверено копие от административната преписка, освен процесната ЗППАМ,
АУАН, издаденото въз основа на него НП и писмени доказателства, установяващи
компетентността на издателя на административния акт, други писмени доказателства
не се съдържат. Нито с изпратената и приобщена като доказателство по делото
административна преписка по издаване на оспорената заповед, нито в хода на съдебното
дирене по настоящото производство, въпреки дадените от съда изрични указания на
ответната страна, са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
към момента на проверката от контролните органи на 14.09.2023 г. лицето В. В. е
управлявал МПС на жалбоподателката след изтичане на тримесечния срок от
влизането му в страната с издаденото в Обединеното кралство свидетелство за
правоуправление. В съдържанието на приложения като доказателство АУАН, както и
в мотивите на оспорената ЗППАМ е посочено, че е извършена справка с граничните
власти на Република България – справка АИС ГК /граничен контрол/, очевидно
послужила на АО да установи датата на последното влизане в страната на водача –
17.09.2022 г. В преписката, обаче, липсва тази цитирана в АУАН и ЗППАМ справка,
която на практика е обосновала налагането на ПАМ. АО не е изпълнил и дадените
му от съда указания да представи доказателства по делото за датата на последното влизане в Р
България на лицето В. В. В., за което обстоятелство според оспорената заповед е
направена справка в АИС ГК (граничен контрол). Така, АО не е установил по делото на
какво основание е прието, че въпросното лице пребивава повече от три месеца в
България. Датата, на която В. последно е влязъл в страната, е от съществено значение,
за да се определи дали към датата на проверката е изтекъл тримесечният срок, в
който може да управлява МПС със СУМПС от Обединеното кралство. Липсата на
коментираните доказателства на практика препятства преценката на съда при
контрол на административния акт относно продължителността на пребиваване на
водача на процесния автомобил в страната към момента на проверката от
служителите на ответника, а от там и за погасяване на правото му по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, да управлява МПС на територията на
България със свидетелството, издадено във Великобритания. Дори само на това основание Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0352-000147
от 15.09.2023 г. на Началник на РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново се явява незаконосъобразна.
За пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да посочи и следното:
Според чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според чл. 3, ал. 3 от Закона
за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС
удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани -
и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в
него данни. Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на
правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да
притежава съответно СУМПС.
Безспорно, водачът е
притежавал СУМПС, английски образец, в срока на неговото действие. Спори се по
делото, това свидетелство валидно ли е, съответно водачът правоспособен ли е, с
оглед приложението на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба, посочена в
АУАН и като материална предпоставка за издаване на ЗППАМ,
установява, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава-членка на ЕС, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство (СЕИП), или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната. В
случая, управляващият автомобила В. В. притежава СУМПС, издадено на 12.10.2017 г. от Великобритания, която не е членка на ЕС, считано
от 01.02.2020 г., като е изтекъл и „преходният период“ до 31.12.2020 г., в
който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по отношение на и в
Обединеното кралство (Великобритания). В
тази връзка следва да се има предвид и текста на разпоредбите на чл. 161, т. 1 и т. 5 от ЗДвП,
които
установяват, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в случай, че: 1)
Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата (Конвенция за пътното
движение,
подписана във Виена на 08.11.1968 г. (Виенска конвенция)) и свидетелството
отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията; 5) свидетелството е
издадено от държава-членка на ЕС, или от друга държава-страна по СЕИП, или от
Конфедерация Швейцария. Според информация, публикувана на страницата на Европейската
комисия в интернет, „Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното
кралство (Великобритания)“, точка 6.1. Свидетелства
за управление на МПС- Съгласно правото на Съюза свидетелствата за управление на
МПС, издадени от държави членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на
преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване повече няма да бъде
задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление
на МПС, издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно
споразумение - Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното
кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър,
Малта и Испания), са страни по тази конвенция, която предвижда
признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните
свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в
съответствие с тази конвенция. По делото не се
твърди, че въпросното свидетелство не отговаря на изискванията на Приложение №
6 към Виенската конвенция.
Така от събраните в
хода на делото доказателства не може да се приеме по категоричен начин, че е
доказано наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС –
собственост на жалбоподателя Д.А.А.. Свидетелството за правоуправление на В. В.,
представено при проверката, е издадено от държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във
Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на
03.09.1993 г., по която страна е и Република България. Съгласно разпоредбата на
чл. 41, т. 2, б. „б“ от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко
национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от Приложение №
6 на настоящата Конвенция, а съгласно чл. 41, т. 2, б. „с“ договарящите се
страни ще признаят или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо
на положенията от Приложение № 7 на настоящата Конвенция. В т. 3 на чл. 41 от
Конвенцията пък са посочени ограничения, при които може да не бъдат признати
такива свидетелства за правоуправления, а именно: когато валидността на
свидетелството е обусловена от изискване за притежаване от водача на някои
приспособления или изискваща някои преустройства на превозното средство с оглед
инвалидността на водача, свидетелството за управление ще бъде признато за
валидно само ако тези условия са изпълнени; b) Договарящите страни могат да
откажат да признаят валидността на тяхна територия на всяко свидетелство за
управление, чийто собственик не е навършил 18 години; c) Договарящите страни
могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на автомобили или
композиция от превозни средства от категория С, D и Е, указани в Приложения № 6
и № 7 от настоящата Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач
не е навършил 21 години. Сочените изисквания на Конвенцията са транспонирани и
в разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, ако държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.
Именно с
представянето на данни относно правоспособност на лицето В. В. /такава е
призната в Обединеното Кралство и му е издадено СУМПС/, които не са оспорени по
надлежния ред от административния орган, който носи тежестта на доказване на
фактическите и правни основания за издаването на оспорения административен акт,
отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото
основание, поради което, съдът приема, че и по тези съображения не са били
налице материалните основания за издаване на процесната заповед в тежест на
настоящия жалбоподател.
По делото няма спор, че към датата на извършената
му проверка водачът е разполагал с международно СУМПС, което не е оспорено от ответната
страна дали отговаря на изискванията на Приложение № 6 и № 7 към Конвенцията
или не отговаря на сочените изисквания,
респективно, че не е издавано от Кралство Великобритания.
С оглед на това и не може да се приеме за категорично доказано, че лицето е
неправоспособен водач на МПС, респ. и че следва собственикът на процесното
управлявано МПС да понесе тежестта от прекратяване на регистрацията на
посочените в заповедта основания.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез
която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените
от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по аргумент от чл. 22
и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат
такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото
визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това
и като такава следва да бъде отменена.
При този
изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат претендираните,
съгласно представен списък на разноските (л. 28 от делото) и доказани разноски по
делото за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, серия А - № 21/10.10.2023
г. на л. 10 от делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АС-Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0352-000147 от 15.09.2023 г., издадена от Началника на Районно
управление – Свищов при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която на
основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Д.А.А. е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията“ на
лек автомобил марка Мерцедес, модел „Ц 220 ЦДИ“ рег. № ****** за срок от 6
месеца, считано от 14.09.2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Велико Търново да заплати
на Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: