Решение по дело №15431/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 15 431 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „А.“ АД да заплати следните суми:

1. на В.В.Л.:

-                 77 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 14.12.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) плюс законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане;

-                 20,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.12.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане

-                 38,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искът за неимуществени вреди е предявен като частичен за 200 000,00 лева от общо 300 000,00 лева, а искът за имуществени вреди е предявен като частичен за 20,00 лева от общо 150,00 лева;

2. на адвокатско дружество „Г.и партньори“ – 2 555,45 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК‘

3. на СГС – 3 091,49 лева държавна такса и 192,53 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.Л. е със съдебен адрес – адвокат С.С.,***, а З. "А.“ АД е с адрес ***. Банковата сметка на В.В.Л. е ******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на В.Л. срещу З. "А. " АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 77 000,00 лева до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В.Л. да заплати на З. "А." АД 199,86 лева разноски по делото и 122,99 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 565,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[5] В.Л. е заявила в искова молба от 31.05.2017 г., че на 14.12.2016 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Ж.Н.. От това ПТП В.Л. е получила:

1. проксимално счупване на тясната тибия и фабула;

2. счупване на трансверзалните израстъци на Л4 и Л5 вдясно;

3. счупване на през дясно илиачно крило и латералната маса на сакрума;

4. счупване на дясна пубисна кост;

5. счупване на дясната седалищна кост;

6. счупване на дясна ключица по съседство с акромиоклавикуларната става;

7. тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кефал хематом вляво темпорално и субдурален хематом вляво темпорално с размери 4х10х12 мм. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 300 000,00 лева. Тя е заплатила и 150,00 лева за лечението си.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Ж.Н. е била застрахована при ответника З. „А. ” АД (А.). На 11.01.2017 г. В.Л. е поискала от А. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не е направил това. Затова В.Л. моли съда да осъди А. да ѝ заплати:

- 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо претърпените вреди за 300 000,00 лева;

- 20,00 лева обезщетение за имуществени вреди, като част от общо претърпените вреди за 150,00 лева;

- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане;

-  законната лихва върху имуществените вреди от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5 от гр. д. 35 162/2017 г. на СРС; исковата молба, л. 2-3 от гр. д. 54 260/2017 г. на СРС; молбата за увеличение на иска, л. 78 от гр. д. 35 162/2017 г. на СРС; определението на СРС за допускане на увеличението на иска, л. 74 от гр. д. 35162/2017 г. на СРС; определението за повторното допускане на увеличение на иска, л. 144 от делото на СГС).

 

2. На ответника

 

[7] А. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Ж.Н. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла болки и страдания от процесното ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото внезапно е предприела пресичане на пътното платно на място, необозначено за това, без да се съобрази със скоростта на автомобила и отстоянието до него (писмения отговор, л. 24-28 от гр. д. 97-98).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

 

[8] Не се спори, че В.Л. е била родена на *** г. Тя е имала мозъчна и малкомозъчна атрофия с вътрешна и външна хидроцефалия и калцификати в субарахноидните пространства по конвекситета на дясната голямомозъчна хемисфера. Клиничната изява на тази мозъчна увреда е била в средна по степен олигофрения (стр. 3 от заключението на вещите лица д-р М. и д-р М., л. 108-114).

 

[9] На 14.12.2016 г. около 17:40 часа В.Л. заедно с майка си П.Л. е предприела пресичане на ул. „Генерал Гурко“ в гр. София по мисленото продължение на левия тротоар на ул. „Любен Каравелов“ към парка. Двете улици не се пресичат и не образуват кръстовище.

 

[10] В същото време по ул. „Генерал Гурко“ Ж.Н. е управлявал лек автомобил „Ауди“ с 56,02 км/ч. При тази скорост на движение опасната му зона е била 35,7 метра, а той е могъл да забележи пресичащите пешеходки от над 150,00 метра. Въпреки това Ж.Н. не е спрял или намалил скоростта си, когато е могъл да възприеме пешеходките. Така той е предизвикал удар между тях и лекия автомобил „Ауди“ (споразумението по наказателното дело, л. 39-43 от гр. д. 35 162/2017 г. на СРС; заключението на вещото лице доц. Х., л. 115-136 от настоящото дело). Ако В.Л. е изчакала на разделителната линия между двете платна за движение на ул. „Генерал Гурко“, ПТП не би настъпило (заключението на вещото лице доц. Х., л. 115-136 от настоящото дело). Не се спори, че ГО на Ж.Н. е била застрахована при ответника А..

 

[11] Вследствие на удара В.Л. е получила:

1.            съчетана черепно-мозъчна травма, която се е изразявала: в средно тежка мозъчна контузия; контузия на главата в лява слепоочна област с подкожен хематом; минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата слоочна-полюсна област;

2.            счупване на костите на дясната подбедрица в горната им част;

3.            счупване на дясното илиачно крило и на маса латералис на сакрума вдясно;

4.            счупване на срамната и седалищната кост вдясно;

5.            счупване на дясната ключица по съседство с акромиоклавикуларната става;

6.            счупване на десните странични израстъци на четвърти и пети поясни прешлени.

 

[12] Възстановяването от подобна черепно-мозъчна травма продължава около шест месеца. Възстановяваното от уврежданията на опорно-двигателния апарат е продължило поне осем-девет месеца.

 

[13] В.Л. е изпитвала значителни болки от черепно-мозъчната травма през първия един месец след ПТП, които са затихнали до третия-четвъртия месец. Болките от урежданията на опорно-двигателния апарат са били силни през първите 20-25 дни, след което с намален интензитет те са продължили до четири-пет месеца след ПТП. Ищцата е била 60-75 дни на постелен режим, без възможност да използва патерици, което е водело до страдания (заключението и показанията на вещите лица д-р М. и д-р М., л. 108-114 и л. 144-146 от делото на СГС). Около четири месеца и половина за нея се е грижила леля ѝ (показанията на свидетелката Л., л. 147-гръб от делото на СГС).

 

[14] Към настоящия момент В.Л. се движи без помощни средства. Тя има скъсяване на десния крак с около 1 см (заключението на вещите лица д-р М. и д-р М., л. 111 от делото на СГС).

 

[15] Черепно-мозъчната травма по решение на САС 2954-2018-7ми с-в по гр. д. 986/2018 г. е много по-тежка от тази на В.Л.. Затова, макар уврежданията на опорния апарат при В.Л. да са по-тежки от тези по цитираното решение на САС, случаят по цитираното решение на САС като цяло е по-тежък от настоящия (показанията на д-р М. и д-р М., л. 146-гръб от делото на СГС). В.Л. е заплатила 150,00 лева за лечението си (платежните документи, л. 10-11 от гр. д. 54 260/2017 г. на СРС). Не се спори, че А. не е изплатил обезщетение на В.Л..

 

[16] В.Л. е заплатила: 100,00 лева държавна такса (л. 24 от гр. д. 54 260/2017 г. на СРС и л. 21 от гр. д. 35 162/2017 г. на СРС). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 139-141 от делото на СГС). А. е заплатил: 15 лева за съдебни удостоверения (л. 58 и л. 66а от гр. д. 35 162/2017 г. на СРС, и л. 14 от делото на СГС); 250,00 лева за вещи лица (л. 13 от делото на СГС); 60,00 лева депозит за свидетел (л. 12 от делото на СГС). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 500,00 лева за вещи лица (л. 151-152 от делото на СГС).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] Ищцата е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.            ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка Гражданска отговорност;

2.            това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;

3.            гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.            ищецът да е претърпял неимуществени вреди от увреждането;

5.            ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1.            В.Л. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2.            от това ПТП ищцата е получила увреждания, от които е претърпяла болки, страдания и неудобства;

3.            Ж.Н. е причинил пътно-транспортното произшествие – споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд в тази му част;

4.            неговата ГО е била застрахована при А.;

5.            А. не е изплатил обезщетение на В.Л..

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 14.12.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[27] Икономическата обстановка в страната от 30.04.2015 г. до 14.12.2016 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3]. Увеличението на МРЗ от 30.04.2015 г. до 14.12.2016 г. е 16,67% (420,00-360,00/360,00х100,00).

 

[28] Съдът установи, че към 14.12.2016 г. В.Л. е била на 42 години. Тя е имала мозъчна и малкомозъчна атрофия с вътрешна и външна хидроцефалия и калцификати в субарахноидните пространства по конвекситета на дясната голямомозъчна хемисфера. Клиничната изява на тази мозъчна увреда е била в средна по степен олигофрения.

 

 [29] Вследствие на ПТП В.Л. е получила съчетана черепно-мозъчна травма, която се е изразявала: в средно тежка мозъчна контузия; контузия на главата в лява слепоочна област с подкожен хематом; минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата слоочна-полюсна област. Също така тя е получила: счупване на костите на дясната подбедрица в горната им част; счупване на дясното илиачно крило и на маса латералис на сакрума вдясно; счупване на срамната и седалищната кост вдясно; счупване на дясната ключица по съседство с акромиоклавикуларната става; счупване на десните странични израстъци на четвърти и пети поясни прешлени.

 

[30] Възстановяването от подобна черепно-мозъчна травма продължава около шест месеца. Възстановяваното от уврежданията на опорно-двигателния апарат е продължило поне осем-девет месеца.

 

[31] В.Л. е изпитвала значителни болки от черепно-мозъчната травма през първия един месец след ПТП, които са затихнали до третия четвъртия месец. Болките от урежданията на опорно-двигателния апарат са били силни през първите 20-25 дни, след което с намален интензитет те са продължили до четири-пет месеца след ПТП. Ищцата е била 60-75 дни на постелен режим, без възможност да използва патерици, което е водело до страдания. Около четири месеца и половина за нея се е грижила леля ѝ.

 

[32] Към настоящия момент В.Л. се движи без помощни средства. Тя има скъсяване на десния крак с около 1 см.

 

[33] Съдът установи, че черепно-мозъчната травма по решение на САС 2954-2018-7-ми с-в по гр. д. 986/2018 г. е много по-тежка от тази на В.Л.. Затова, макар уврежданията на опорния апарат при В.Л. да са по-тежки от тези по цитираното решение на САС, случаят по цитираното решение на САС като цяло е по-тежък от настоящия. С цитираното решение САС е определил 160 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди на 21-годишната пострадала от ПТП от 30.04.2015 г.[4].

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също така, че уврежданията по процесният случай, са по-леки от тези, предмет на цитираното решение на САС. Съдът отчита също така, че МРЗ към 30.04.2015 г., когато е било настъпило ПТП по цитираното решение на САС, е била с 16,67% по-ниска от тази към момента, когато е настъпило процесното ПТП. Затова съдът приема, че 110 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от В.Л.. Тя е заплатила и 150,00 лева за лечението си.

 

1.2. По възражението на А. за съпричиняване

 

[35] А. е възразил, че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото внезапно е предприела пресичане на пътното платно на място, необозначено за това, без да се съобрази със скоростта на автомобила и отстоянието до него. Възражението е частично основателно.

 

[36] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[37] Пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение (т. 54 от ДР на ЗДвП). Кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво (т. 9 от ДР на ЗДвП).

 

[38] Съдът установи, че В.Л. е пресичала на мисленото продължение на тротоара на ул. „Любен Каравелов“ върху ул. „Генерал Гурко“. Двете улици не се пресичат. Затова те не образуват кръстовище. Ето защо съдът приема, че В.Л. не е пресичала на пешеходна пътека.

 

[39] Като е пресичала, В.Л. не е съобразила скоростта на лекия автомобил „Ауди“ и отстоянието си до него. Ако тя беше направила това, ПТП не би настъпило. Затова съдът приема, че В.Л. е съпричинила процесното ПТП и определя 30% съпричиняване.

 

[40] При този процент на съпричиняване А. дължи на В.Л. 77 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 105,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Ето защо съдът осъжда А. да заплати на В.Л.:

- 77 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска до предявения размер от 200 000,00 лева;

- 20,00 лева обезщетение за имуществени вреди – толкова, колкото са търсени.

 

2. По разноските.

 

[41] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 100,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 77 020,00 лева при предявен размер от 200 020,00 лева. Затова съдът осъжда А. да заплати на В.Л. 38,50 лева разноски по делото, а на адвокатско дружество „Г.и партньори“ 2 555,45 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (200 020,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2х77 020,00/200 020,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. следва да заплати по сметка на СГС: 3 091,49 лева държавна такса (77 000,00х0,04+50,00-(100,00х77 020,00/200 020,00)); 192,53 лева възнаграждения за вещи лица (500,00х77 020,00/200 020,00).

 

[42] А. също търси разноски. Той е направил такива за 325,00 лева.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 123 000,00 лева при предявен размер от 200 020,00 лева. Затова съдът осъжда В.Л. да заплати на А.: 199,86 лева разноски по делото (325,00х123 000,00/200 020,00); 122,99 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х123 000,00/200 020,00).

 

Съдия: