Р Е Ш Е Н И Е
№ 53 17.01.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 897 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Административното дело е
образувано по жалба от „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление с. Ново Паничарево, общ. Приморско, ул.
„Странджа“ № 8, представлявано от управителя Карамфилка Генова М., против
Ревизионен акт (РА) №
Р-02000220004362-091-001/01.02.2021 г., издаден от М. М.Бораджиева на длъжност
началник сектор – възложил ревизията и Пе. Димовна длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 61/02.04.2021 г. на И. С. Андонова - директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно
управление на Национална агенция по приходите, с който са установени данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС за периода от 23.07.2019 г. до
29.12.2019 г. в размер на 9 618.96 лева ведно с лихвите за забава в размер
на 1 178.33 лева.
С жалбата се иска отмяната на
оспорения ревизионен акт, като жалбоподателят счита, че същият е неправилен,
тъй като установените с него задължения се дължат на допуснати неволни
технически грешки, а не на реално осъществени оборот в търговския обект на
дружеството.
В съдебно заседание оспорващата
страна от „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД се представлява от адвокат К., която поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на разноските по делото, съобразно
списъка и договора за правна помощ, който представя.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
главен юрисконсулт И., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт.
Представя подробно писмено становище с допълнителни аргументи и доводи за
неоснователността на жалбата и моли за потвърждаване на ревизионния акт като
законосъобразно издаден.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220004362-020-001/20.07.2020 г.,
изменяна със Заповеди № Р-02000220004362-020-002/ 28.09.2020 г., №
Р-02000220004362-020-003/22.10.2020 г. и № Р-02000220004362-020- 004 /
25.11.2020 г.
Ревизията е извършена по отношение на „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***представлявано от управителя К.М.и е с обхват
по видове задължения и периоди както следва: Данък върху добавената стойност
/ДДС/ за периода от 23.07.2019 г. до 29.12.2019 г. През ревизирания период основната дейност на дружеството е търговия на дребно с хранителни стоки,
захарни изделия, пакетирани стоки и цигари, за осъществяване на която
задълженото лице е стопанисвало търговски обект - магазин в с. Ново Паничарево,
ул. „Странджа“ № 8. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 30.12.2019 г.
На дружеството е била извършена
предходна ревизия, приключила с издаването на РА № 02000220000796-091-001/05.05.2020
г., който е обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК и е бил отменен с решение на
директора на дирекция ОДОП Бургас с № 128/13.07.2020 г., като на основание чл.
155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия. С
решението на директора на дирекция ОДОП Бургас са дадени указания на органа по
приходите, които били изпълнени от органите по приходите в хода на ревизията,
приключила с издаване на РА, оспорен в настоящото производство.
За
установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е
предприел действия по реда на чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК
като е изискал съответни документи и обяснения от ревизираното дружество.
В хода на ревизията ревизиращите са извършили проверка
в ИС на НАП - ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ и са установили,
че ЗЛ не е подало информация за месечни отчети от ФУ за
г. - 31.12.2019 г., касова книга за
Органите по приходите са установили, че във връзка с
подадено заявление за регистрация по ЗДДС на задълженото лице е извършена
проверка и е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 020421903219172/27.12.2019 г.
връчен на дружеството на 30.12.2019год. При проверката е установено, че с подаденото
заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 023911903094723/07.12.2019 г. „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД е декларирало оборот за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. в
размер на 60 159.64 лв., но е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС
по-рано. Установено е, че за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. дружеството е реализирало оборот в размер
на 53 180.63 лв. Направен е извода, че за лицето са възникнали основания
за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и е следвало да подаде
заявление за регистрация в срок до 08.07.2019 г. Предвид обстоятелството, че
заявлението е подадено по-късно, на задълженото лице е съставен АУАН № F532634/30.12.2019 г.
При ревизията било
установено, че за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде
издаден акт за регистрация — 23.07.2019 г. до датата на регистрация по ЗДДС -
29.12.2019 г„ ревизираното лице е реализирало оборот в общ размер на
57 713.73 лв., посочен по месеци на стр. 10 от констативната част на РД.
Предвид установеното и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, е определено
задължение за ДДС за периода от 23.07.2019г. до 29.12,2019 г. в общ размер на 9 618.62 лв. и лихви
за просрочие общо за 1 178.33 лв.
Въз
основа на установените факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад №
Р-02000220004362-092-001/07.01.2021 г. /л. 49-57/,
който бил връчен по електронен път на задълженото лице „ТРИТЕ
НИМФИ“ ЕООД на 08.01.2021г. /л. 59/.
На
основание констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-02000220004362-091-001/01.02.2021 г. /л. 35-43/ , с който са били установени
данъчни задължения на дружеството - ДДС за периода от 23.07.2019г. до
29.12.2019г. в размер на 9 618.96 лева ведно с лихвите за забава в размер
на 1 178.33 лева. Ревизионният акт
бил връчен на дружеството по електронен път на 10.02.2021г. /л. 44/.
Недоволно от така
издадения ревизионен акт дружеството го оспорило по административен ред пред
директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас, с жалба вх.№ ИТ-00-1099/09.02.2021 г.
/л. 30-31/, подадени чрез ТД на НАП - Бургас.
С решение № 61/02.04.2021 г. /л.
26-29/на Ирена Стоянова Андонова - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите
жалбата на „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД била отхвърлена. Решението било връчено на
дружеството по електронен път на 02.04.2021 г. /л. 25/.
С жалба вх.№ 04-Т-Ж-24#2/14.04.2021
г. подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган,
жалбоподателят оспорил ревизионния акт, потвърден от директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Бургас, въз основа на която е образувано настоящото административно
дело.
За да
постанови оспорения административен акт органът по приходите е приел за
установено следното:
Видно от изложеното в констативната част на ревизионния доклад,
който по силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания
ревизионен акт, органите по приходите са извършили анализ на реализираните от
„Трите Нимфи“ ЕООД месечни обороти от експлоатираните ЕКАФН с peг. № 4182341; с
№ на ФУ: DY500745 ;и№ ФП 36659218 и peг. № 3702596; с № на ФУ;
DY318949 и № ФП 36496602 за периода от месец януари 2018 г. до 29.12.2019 г.
представени в табличен вид на стр. 9 и стр. 10 от констативната част на РД. От
справка са установили, че за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.
дружеството е реализирало оборот в общ размер на 57 152.68 лв. и за него е
възникнало основание за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Ревизиращият екип е констатирал също, че за периода от месец януари 2018
г. до 29.12.2019 г. със сторно бележки от кочан, ЗЛ е сторнирало обороти общо
за 38 189.40 лв., видно от таблицата на стр. 8 и стр.9 от констативната
част на РД. От сторно бележките се установява, че за периода от 01.07.2018 г.
до 30.06.2019 г. са сторнирани обороти в общ размер на 12 124.40 лв., а за
периода от 01.07.2019 г. до 29.12.2019 г. са сторнирани обороти за 20 020.00
лв., като само за месец октомври 2019 г. са анулирани обороти за 11 500.00
лв. Органите по приходите не са признали анулирането на обороти със сторно
бележки от кочан с аргумент, че същите не са съставени в съответствие с
изискванията на чл. 26, ал. 1, чл. 31 и чл. 35 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Направили са извода, че на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за дружеството е
възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС, което не е извършено
от задълженото лице в регламентирания срок. Предвид обстоятелството, че от
23.07.2019 г. до датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС, „ТРИТЕ
НИМФИ“ ЕООД е било длъжно да начислява и внася в
бюджета ДДС върху продадените от него стоки, но не е изпълнило това си
задължение, органите по приходите на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, са
определили размера на дължимия, но неначислен и невнесен данък върху добавената
стойност за този период.
В хода на съдебното производство
са допусната и възложена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е
изготвено от вещо лице С.В.А., което не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е № Р-02000220004362-091-001/01.02.2021 г., издаден
от М. М.Бораджиева на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Пе. Димовна
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло
потвърден с Решение № 61/02.04.2021
г. на Ирена Стоянова Андонова - директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП,
с който са установени данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както
следва: ДДС за периода от 23.07.2019 г. до 29.12.2019 г. в размер на
9 618.96 лева ведно с лихвите за забава в размер на 1 178.33 лева.
Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от ЗВР № Р-02000220004362-020-001/20.07.2020 г., изменяна със Заповеди №
Р-02000220004362-020-002/28.09.2020 г., № Р-02000220004362-020-003/22.10.2020
г. и № Р-02000220004362-020- 004/25.11.2020 г. Ревизионният акт е издаден в
рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на
разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед
изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения административен акт.
В
ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото
издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства,
относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за
спорните периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния акт.
С оглед
изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Съдът намира, че
ревизионният акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона
предвид следното:
Предмет
на спора в настоящото производство, съгласно изложените в жалбата възражения, е
дължимостта на ДДС на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, определени с оспорения ревизионен акт,
като жалбоподателят счита, че същият е неправилен, тъй като установените с него
задължения се дължат на допуснати неволни технически грешки, а не на реално
осъществени оборот в търговския обект на дружеството.
Жалбоподателят твърди, че органът по приходите неоснователно не му е
признал сторно-операции на извършени продажби в резултат на допуснати
технически грешки, поради което от една страна е установен по-голям размер на
оборота за регистрация по ЗДДС за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., а
от друга страна и по-голям размер на задължението за ДДС за данъчните периоди
от 23.07.2019г. до 29.12.2019
г. Не е спорен фактът че сторнираните обороти с касови бележки от кочан не са
намерили отражение във ФУ, като аргумента на жалбоподателя за това са „поради
незнание как да маркира сторно операции с новия си касов апарат".
По делото е установено и не е спорно между страните, че ревизираното
дружество е използвало два ЕКАФП с peг. № 4182341; с № на ФУ: DY500745 и №
ФП 36659218 и съответно с peг. № 3702596: с № на ФУ: DY3I 8949
и № ФП 36496602, както и че за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г.
задълженото лице не е подавало в НАП данни за месечни отчети от фискалните си
отчети. От представените в ревизионното производство документи се установява,
че за периода от 05.12.2018 г. до 31.10.2019 г. „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД
е издало множество ръчни касови бележки от кочан за сторниране на обороти,
подробно описани в таблицата от стр. 5 до стр.7 от констативната част на РД,
които не са отразени в дневните и месечните отчети на съответния ЕКАФП.
Редът
и начина на документиране на продажби чрез издаване на касови бележки от ЕКАФП,
както и за сторниране на неправилно натрупани обороти са регламентирани с
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, като съгласно чл. 31, ал. 1 от същата
/действащ към процесния период/, сторно операция при рекламация или връщане на
стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след
приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ
или ИАСУТД. По силата на ал. 2 от чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ,
сторно документът трябва да съдържа изброените в чл. 26, ал. 1, т. 1 - 11
реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по
повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и
надпис "СТОРНО". Когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и
индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва
сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на
ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. Когато лицето
ползва софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, в сторно
документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва
сторно операцията. Съгласно чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, сторно
операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ
месеца, в който е допусната грешката.
С разпоредбата на чл. 36 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е регламентирано в
кои конкретно случаи се допуска продажбите/сторно операциите да се документират
с издаването на касови бележки от кочан. От изчерпателно изброените в
посочената норма случаи /при спиране на захранването; извършване на експертиза
на ФУ от БИМ; по време на ремонт на ФУ; при блокиране на ФУ и т.н./ не е
посочено, че в случай, че оператора не знае как да сторнира оборота във ФУ има
право да извършва сторно операция с издаването на касова бележка от кочан, т.е.
незнанието на лицето да оперира с ЕКАФП не му дава право да документирана
съответната операция по удобен за него начин, какъвто е настоящия случай.
С нормата на чл. 39 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ се задължава лицето по
чл. 3 да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно
операции.
В съответствие с цитираните разпоредби и след преглед и анализ на
представените в хода на административното и настоящото производство
доказателства за извършени сторно операции от „ТРИТЕ НИМФИ“ЕООД,
се установява, че в представените в ревизионното производство дневни и месечни
отчети, липсва нулиране на обороти във фискалната памет, съгласно изискванията
на чл. 31 и чл. 39 от Наредба Хз Н-18/2006 г. на МФ. Освен това следва да се
посочи, че за дружеството не са били налице обстоятелствата, посочени в чл. 36
от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за издаване на сторно касови бележки от кочан,
от което следва, че същите са били издадени неправомерно. Отделно от това
издадените сторно касови бележки от кочан, не отговарят на изискванията на чл.
40 и не съдържат изискуемите реквизити по в чл. 26, ал. 1. т. 1 — 11 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ.
Съобразно изложеното органът по приходите правилно и законосъобразно е
приел, че дружеството-жалбоподател не е
извършило сторниране на оборотите от ФУ по установения за това нормативен ред и
издадените многобройни сторно касови бележки от кочан не отговарят на
изискванията на чл. 31 и чл. 36 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради което
същите са издадени без основание. Обосновано е и предположението на ревизиращия
орган, че по този начин се е целяло да се сторнират фактически извършени от
задълженото лице продажби на стоки, за се изключат от реалния оборот.
Представените касови бележки за сторниране на обороти не удостоверяват, че
тяхното съставяне се е наложило именно от „грешно въведени суми“, както се
твърди в жалбата, От съдържанието на представените в ревизионното производство
от ЗЛ кочани на ръчно издадени сторно касови бележки се установява, че в тях
най-общо като основание е посочено „погрешно маркирано“, „погрешно изписана
стока“ или само „сторно“ и посочена сума, без да става ясна конкретната причина
за издаване на сторно-бележките, каква конкретно стока е грешно изписана и как
е установена грешката, по коя конкретно извършена продажба е изписана стоката и
съответно прилагане на конкретната касова бележка, с която е извършена
продажбата от ЕКАФП.
При
този извод ревизиращият екип правилно и законосъобразно е приел, че за „ТРИТЕ
НИМФИ“ЕООД са били налице условията за задължителна регистрация на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.
дружеството е реализирало облагаем оборот в размер на 57 152.68 лв.
Безспорно установено в хода на ревизията е, че през ревизирания период
дружеството е извършвало независима икономическа дейност - доставка на стоки,
които са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и е данъчно задължено
лице за целите на ЗДДС.
Съгласно действащата за процесния период норма на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно
в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Това условие е
изпълнено за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., за който задълженото
лице е реализирало облагаем оборот в размер на 57 152.68 лв. и е следвало
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 08.07.2019 год. /срокът
изтича на 07.07.2019г., който е почивен ден/. Съгласно разпоредбата на чл. 102,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС, лицето дължи данък за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа
по приходите. Акт за регистрация би следвало в конкретния случай в съответствие
с разпоредбата на чл. 101, ал. 6 и 7 от ДОПК да бъде издаден до 22.07.2019 г.
Органът по приходите правилно и законосъобразно е определил
с оспорения РА, че за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде
издаден акт за регистрация — 23.07.2019 г. до датата на регистрация по ЗДДС -
29.12.2019 г. задължение за ДДС за в общ размер на 9 618.96 лв., предвид
обстоятелството, че за посочения период ревизираното лице е реализирало оборот
в общ размер на 57 152.68 лв. /посочен по месеци на стр. 10 от
констативната част на РД/. Предвид установеното задължение за ДДС общо в размер на 9 618.96 лв., правилно
и законосъобразно на основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви за просрочие
общо възлизащи на 1 178.33 лв.
Горните
изводи се потвърждават и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
според която, дори спорните обороти да са в резултат на допуснати технически
грешки от страна на оператора, което не може да се твърди със сигурност, то за
да е налице документална обоснованост за счетоводно намаляване на регистрирания
в касовия апарат оборот е необходимо, да бъде спазен редът предписан от
Наредбата, което в конкретния случаи не е сторено.
От
изложеното следва, че жалбата срещу ревизионния акт е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във
връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Нaредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 854.00 лева, съобразно материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл. 160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление с. Ново Паничарево, общ. Приморско, ул. „Странджа“ № 8,
представлявано от управителя Карамфилка Генова М., против Ревизионен акт (РА) №
Р-02000220004362-091-001/01.02.2021 г., издаден от М. М.Бораджиева на длъжност
началник сектор – възложил ревизията и Пе. Димовна длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 61/02.04.2021 г. на Ирена Стоянова Андонова -
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Национална агенция по приходите, с който са установени
данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС за периода от
23.07.2019 г. до 29.12.2019 г. в размер на 9 618.96 лева ведно с лихвите
за забава в размер на 1 178.33 лева.
ОСЪЖДА „ТРИТЕ НИМФИ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление с. Ново Паничарево, общ. Приморско, ул. „Странджа“ № 8,
представлявано от управителя К.М.да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите направените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице и юрисконсулт общо размер на 854.00 лева /осемстотин петдесет и четири
лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: