Решение по дело №1126/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 384
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20197170701126
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  384

 

гр. Плевен, 01 юли 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Николай Господинов

 

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1126/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от С.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 1040-10-32/25.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч /ТП на НОИ/, с което е потвърдено Разпореждане № **********/31.05.2019 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ-Ловеч.

Жалбоподателката излага доводи, че не е съгласна с мотивите на директора на ТП на НОИ, защото с разпореждането е следвало да се извърши  преизчисляване размера на пенсията й по реда на чл.102, ал.1 от КСО, но такова преизчисляване въз основа на тази разпоредба не е извършено. Твърди, че последното преизчисляване е от 14.03.2018 г., и следва да е налице преизчисляване, като сочи конкретни проценти и коефициенти и прави подробни изчисления. Прави искане да бъдат отменени решението и потвърденото с него разпореждане.

Първоначално по жалбата е било образувано адм. дело № 382/2019г. по описа на Административен съд - Ловеч. След отвод на всички съдии от този съд, с Определение №12818/01.10.2019 г. по адм.дело №11130/2019 на ВАС, делото е било изпратено на настоящия съд по подсъдност.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му с Определение №2034/14.10.2019 г. възможност /л.3 от делото/.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител - съпруга си А. Р.С. /пълномощно и удостоверение за граждански брак на л.л.63,64/. Същият моли за възможност да представи писмени бележки, в които излага доводи, че с оглед разликата между двете заключения на ВЛ, съзнателно се извършва беззаконие, като разликата от 22 стотинки е достатъчна да се измени индивидуалният коефициент /ИК/. Отново се представят подробни изчисления и се твърди, че в ТП на НОИ „е налице двойно счетоводство“, както и че с последващи разпореждания към пенсията се добавят по 10-15 лева, а за жалби и дела на година прави разходи от стотици левове. Твърди, че от приложени банкови разпечатки се установява, че определената пенсия не се получава в посочения размер. Отново моли да се отменят решението и потвърденото с него разпореждане, както и да се възстановят разходите по делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Ловеч, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище /л.л.53-54/, и писмени бележки /л.л.56-58/, чрез юрк. Р./пълномощно на л.55/ счита жалбата за неоснователна и моли същата да се отхвърли. Излага доводи, че решението е постановено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона. Подробно описва законовите разпоредби, като сочи, че въз основана подаденото от С. заявление от 11.04.2019 г. пенсията е преизчислена от 01.05.2019 г., като е съобразен допълнително положения стаж след пенсионирането, като ИК в размер на 1,497 и осигурителния доход, от който е изчислен същия, са били предмет на съдебно оспорване, като с размерът им е потвърден с влязло в сила решение по адм.д. № 160/2016 г. на Административен съд - Ловеч. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След запознаване със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е получено на 29.07.2019 г. /л.23 от адм.дело № 382/2019 г./, а жалбата е подадена на 02.08.2019 г., видно от документа на л.16 от адм.дело № 382/2019 г., от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна, но не на посочените в нея съображения.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

С. е подала заявление за преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102, ал.1 от КСО, с вх.№ 2122-10-1183/11.04.2019 г. - л.43 от адм.дело № 382/2019 г. Към същото е приложена справка от РОЛ за осигурителните периоди и опис на осигурителния стаж - л.л. 44-46 от адм. дело № 382/2019 г. Постановено е Разпореждане № **********/31.05.2019 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ловеч /л.41 от адм. дело № 382/2019 г./, с което личната пенсия за ОСВ е преизчислена от 01.05.2019 г. Посочено е, че осигурителния стаж от първа категория е 2 години, 02 месеца и 26 дни, от втора категория - 20 години, 0 месеца и 22 дни, от трета категория 16 години, 05 месеца и 04 дни, като превърнат към трета категория съгласно чл.104 КСО е 45 години, 02 месеца и 25 дни. Посочен е ИК - 1,497, средномесечния осигурителен доход за страната за 11.2011 г. - 10.2012 г., дохода за изчисляване на пенсията, процент осигурителен стаж, изчислен с формулата 45 г. 2 м х 1,169=52,80 %, преизчислен първоначален размер на пенсията, както и преизчислените размери съгласно §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013, и съгласно чл.100 КСО за 2014, 2015 и 2016 г. Посочен е и окончателен размер от 532,96 лева от 01.05.2019 г.

Разпореждането е получено на 19.06.2019 г. /л.42 от адм. дело № 382/2019 г./, като срещу същото е подадена жалба по административен ред на 28.06.2019 г., видно от вх. № на органа /л.л.24-35 от адм.дело № 382/2019 г./. По същата е постановено процесното Решение № 1040-10-32/25.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч, с което жалбата е отхвърлена, а разпореждането - потвърдено.

За да отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ е посочил, че на 11.04.2019 г. е подадено заявление, с което се иска на основание чл.102, ал.1 от КСО да се зачете допълнително придобития осигурителен стаж, като се декларира, че заявителят желае преизчисляването да се извърши въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Според чл.102, ал.1 от КСО след изменението, в сила от 01.01.2019 г., на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 7577, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

Нарастване на тежестта на годината осигурителен стаж - с промените в КСО през 2015 г. е предвидено, че процентът, с който се умножава всяка година осигурителен стаж до 31.12.2016 г. е със стойност 1,1, а след тази дата започва да нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен от правилото на чл.100, ал.1 от КСО, до достигане на стойност от 1,5. С оглед на това стойността през 2017 г. е 1,126, а през 2018 г. - 1,169. С изменението на чл.70, ал.1 от КСО, в сила от началото на 2019 г., тежестта на годината осигурителен стаж в пенсионната формула е 1,2 на сто и не се предвижда по-нататъшното и нарастване. С тази тежест се определя размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ и другите пенсии за трудова дейност, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., а пенсиите, отпуснати преди 01.01.2019 г. следва да бъдат преизчислени с нова тежест на осигурителния стаж от 01.07.2019 г. С разпореждането е зачетен допълнително придобитият осигурителен стаж съгласно чл.102, ал.1 от КСО, въз основа на което е определен нов размер на пенсията за ОСВ по определения с чл.70, ал.1 от КСО ред. Стажът е за времето от 14.03.2018 г. до 31.03.2019 г. Новият размер на пенсията е определен от 01.05.2019 г. -първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Разпоредбата на чл.102, ал.1 от КСО дава възможност да се избере начина на преизчисляване - само с осигурителен стаж след пенсионирането, или с осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, но не и периодите за които да се извърши преизчисляване на пенсията, като препраща към чл.70, съответно към чл.75-77 от КСО. При преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж се зачита придобитият от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход от последното преизчисляване до датата, предхождаща деня на преизчисляването. Сочи се, че предходното преизчисляване е извършено на 14.03.2018 г. до датата, предхождаща деня преди преизчисляването - 30.04.2019 г. Размерът на личната пенсия за ОСВ при зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 02 години, 02 месеца и 26 дни; от втора категория труд 20 години, 00 месеца и 22 дни; от трета категория труд – 16 години, 05 месеца и 04 дни, който общ осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд възлиза на 45 години, 02 месеца и 25 дни. Съгласно чл.70, ал.1 от КСО, дохода от който се изчислява пенсията 919,85 /инд. коеф. 1,497 х 614,46/ се умножава по 52,80 % /45 г. 02 м. х 1,169/ и се получава размера по чл.70, ал.1 от КСО - 485,68 лева. Същият е осъвременен по реда на чл.100 от КСО с коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026 до получаване на определения в оспореното разпореждане размер на лична пенсия за ОСВ - 532,96 лева. На тези основания жалбата е отхвърлена, а разпореждането - потвърдено.

По делото са приобщени разпорежданията, с които е отпусната пенсията за ОСВ през 2012 г. /л.28/, преизчислена е същата през 2013 г. /л.29/, осъвременена е през 2014 г. /л.30/, осъвременена е през 2015 г. /л.31/, преизчислена е през 2016 г. /л.32/, осъвременена е през 2016 г. /л.33/, изменена е през 2017 г. /л.24/, преизчислена е през 2017 г. /л.23/, преизчислена е през 2018 г. /л.22/, осъвременена е през 2018 г. /л.20/. Налице е и разпореждане, постановено след процесното - за осъвременяване през 2019 г. /л.18/.

По делото са приобщени копия на съдебни решения по предходни оспорвания на решения на директора на ТП на НОИ: Решение № 1687/06.02.2014 г. по адм.д. №13374/2013 г., с което е оставено в сила съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е отпусната пенсия за ОСВ на С. /л.л.40-41/. Решение № 4498/10.04.2018 г. по адм.д. № 1188/2017г., с което е оставено в сила съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е преизчислена пенсията за ОСВ през 2016 г. /л.л.42-44/; Решение №16333/02.12.2019 г. по адм.д. № 3232/2019 г. на ВАС, с което е оставено в сила съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е преизчислена пенсията за ОСВ през 2017 г. /л.л.45-47/; По делото е приобщено и първоинстанционното съдебно решение по подадена жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е осъвременена пенсията за ОСВ през 2017 г. /л.л.81-82/.

По делото са назначени първоначална и допълнителна съдебно-икономическа експертизи /СИЕ/. Заключението на първоначалната СИЕ е приобщено на л.л.71-77. Съгласно същото, с разпореждане № **********/31.05.2019 г.  правилно е изчислен общия осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд, към дата на подаване на заявлението за преизчисляване - 45 г., 02 м. и 25 дни, индивидуалният коефициент в размер на 1,497, размерът на пенсията  - 485,68 лева, осъвремененият размер на пенсията за 2013, 2014, 2015 и 2016 г. - 532,96 лева. С оглед датата на подаване на заявлението за преизчисляване, пенсията следва да се преизчисли от 01.05.2019 г. Правилно е приложен чл.70, ал.1 от КСО при преизчисляването на пенсията за ОСВ, за придобит осигурителен стаж след пенсионирането. В обстоятелствената част, изрично е посочено : „Процентите осигурителен стаж, съгласно чл.70, ал.1 от КСО /в редакцията до 01.01.2019 г./ е 45 г., 02 м. х 1,169 % = 52,80 %“.

Съгласно допълнителната СИЕ /заключение на л.л.118-120/, след като са взети предвид двете удостоверения УП-2 на С., преизчислен е средномесечния осигурителен доход за страната от 01.01.1997 г. до 31.12.2009 г., и е преизчислен ИК, експертизата потвърждава заключението си, като сочи, че правилно е изчислен в разпореждане № **********/31.05.2019 г. общия осигурителен стаж, индивидуалният коефициент в размер на 1,497, размерът на пенсията и осъвремененият размер на пенсията.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение № 1040-10-32/25.07.2019 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ловеч. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган съгласно чл. 98, ал.1, т.1 КСО.

Оспореното решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата писмена форма е спазена, налице са изложени мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, настоящият състав съобразява следното:

Разпоредбата на  чл. 102, ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно ал. 3 на чл. 102 лицата по ал. 1 могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 1. В същия смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането да се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

Не се установиха нарушения на установената от закона процедура по издаването на акта и не са налице оплаквания в тази насока. Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на лице за преизчисляване на пенсия по  чл. 102, ал. 1 от КСО. Издаден е надлежен акт – разпореждане, с което компетентния орган по чл. 98, ал. 1 от КСО се е произнесъл по искането. Проведена е процедурата по задължително оспорване на това разпореждане по административен ред пред директора на ТП на НОИ Ловеч, съгласно чл. 117 от КСО. Спазени са съществените административно производствени правила при постановяване на решението.

В производствата за преизчисляване на пенсията по чл. 102 от КСО, предмет на произнасяне от страна на пенсионния орган, респ. на контролния такъв и на съда е да бъде установено дали правилно е изчислен и добавен по съответния ред /чл. 70 от КСО/ допълнително придобития осигурителен стаж от лицата след пенсионирането им.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Според редакцията на чл. 21, ал. 1 от НПОС (ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) преизчисляване на пенсията по  чл. 102, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за пенсионера, се извършва по заявление, подадено по реда на чл. 1, ал. 1. По заявление на лицето пенсията му може да бъде служебно преизчислявана съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за него. Заявлението може да бъде подадено по реда на чл. 1, ал. 1 едновременно със заявлението за отпускане на пенсията, както и по всяко време след отпускането й (чл. 21, ал. 2 от НПОС). В случай, че преизчисляването с осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от НПОС, размерът на пенсията се определя само въз основа на осигурителния стаж, придобит след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. И най-сетне, преизчисленият размер на пенсията, съгласно ал. 4 на чл. 21 от НПОС се определя от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

Съответно, разпоредбата на  чл. 102, ал. 1 от КСО (в редакцията ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага преди всичко да се изясни смисълът на понятието "преизчисляване на пенсията". Фактическият състав по чл. 102 от КСО не предполага отпускане на "нова пенсия" – такава, която не е получавана до този момент от правоимащото лице, а определяне на "нов размер" на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, при наличието на вече установен осигурителен стаж и доход, както до датата, в конкретния случай на отпускане на ПОСВ, така и след нея. Обстоятелството, че новият размер на получаваната вече пенсия се определя по реда и механизма, по който се определя размера на пенсия, която се отпуска за пръв път, не е основание да се приеме, че в производството по реда на чл. 102 от КСО е възможна промяна на установените преди това, с влезли в сила разпореждания на Ръководителя на ПО в съответното ТП на НОИ размери, както на осигурителен стаж до датата на отпускане на ПОСВ и осигурителен стаж след тази дата, така и на размера на осигурителния доход. Следователно, под "преизчисляване на пенсията" трябва да се разбира възможността и условията, при които може да се иска изчисление на нов размер (на вече отпуснатата пенсия) от "нова база". Ясно е, че при определянето на конкретния нов размер, следва да се съобразят всички факти, които законът релевира при определяне на базата, спрямо която пенсията следва да бъде изчислена. Казано с други думи, при преизчисляването на пенсията, следва да се вземе предвид съответно "нова база" за нейното изчисляване, включваща всички параметри, посочени в чл. 70 от КСО, а не "базата", въз основа на която е изчислена отпуснатата вече пенсия, като спрямо нея се отнесе само допълнително придобитият осигурителен стаж. В настоящият случай осигурителният доход не се взема предвид, доколкото в подаденото заявление изрично е посочено, че се иска преизчисляване само с оглед на осигурителния стаж.

В контекста на изложеното до тук, следва да се отбележи, че Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - гр. Ловеч на 11.04.2019 г. е бил сезиран именно с искане за преизчисляване на вече отпусната на лицето пенсия за ОСВ. Въз основа на придобития от С. допълнителен осигурителен стаж след пенсионирането, и по-точно след последното преизчисляване на отпуснатата ѝ вече пенсия (същото е приобщено на л.22 от делото), същата е следвало да бъде преизчислена по реда на чл. 70 от КСО в приложимата редакция, като бъде съобразено, че към момента на подаване заявлението и на произнасянето от ръководителя на ПО действаща е редакцията от 01.01.2019 г., доколкото заявлението е подадено на 11.04.2019 г. Вместо това, в разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив доходът за изчисляване размера на пенсията е умножен със сумата, образувана от по 1, 169 % за всяка година на осигурителния стаж и съответната пропорционална част от процентите за месеците осигурителен стаж, който процент е приложим за 2018 г., без да са изложени каквито и да било мотиви на какво основание е използван точно този процент, а не посочения в действащата разпоредба на чл.70, ал.1 от КСО процент - 1,2. Следва да се отбележи, че част от заявения осигурителен стаж е придобит през 2019 г. Също в оспореното решение, разпоредбата на чл.70, ал.1 е цитирана точно, но без никакви мотиви е приложен процентът, действащ по отменената редакция за 2018 г. - 1,169 вместо 1,2. Няма основание да се счита, че чл. 70, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2019 г. касае само отпуснатите пенсии след тази дата. Съдът счита, че има ясно законово основание - чл. 70, ал. 1 от КСО (в сила от 01.01.2019 г.), която разпоредба следва да се прилага в действащата си редакция при преизчисляването на пенсията на лицето съгласно  чл. 102, ал. 1 от КСО по заявлението от 11.04.2019 г.

Това е така, защото самият законодател в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от КСО е предвидил при преизчисляването на пенсията да се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия, след което полученият размер да се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията, т. е. в конкретния случай след 21.11.2012 г. /датата на отпускане на пенсията за ОСВ - в този смисъл е разпореждане за отпускане на пенсия за ОСВ на л.28 от делото/. А самото преизчисляване, съгласно  чл. 102, ал. 1, изр. последно от КСО, се извършва по реда на чл. 70, която разпоредба наистина е претърпяла няколко редакции, но следва да бъде приложена в редакцията си, действаща към датата на постановяване на административния акт, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, което очевидно не е било направено от административния орган.

По отношение на СИЕ - първоначална и допълнителна, съдът възприема двете заключения, освен в частта им, в която се сочи, че е приложимия процент е 1,169, вместо 1,2, както е посочено в чл.70, ал.1 от КСО. С оглед неправилно определения процент СИЕ неправилно са направени последващите изчисления и е достигнат неправилен извод, че определения краен размер на първоначалната и на осъвременената пенсии за ОСВ е законосъобразен. Същите размери не са такива, доколкото при изчисляването им е използван неправилно процент 1,169, вместо предвидения в чл.70, ал.1 от КСО процент 1,2, като съдът отбелязва, че по отношение на останалите факти - относно общия осигурителен стаж на лицето и индивидуалният коефициент в размер на 1,497, същите са правилно установени от СИЕ. Същите са били предмет на предходно оспорване, като видно от приобщените съдебни решения, оспорването им е прието за неоснователно.

Гореизложените съображения позволяват да се формира извод, че оспореният акт е постановен и в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, ал. 5 от АПК. Въпросната цел, обективирана в нормата на  чл. 102, ал. 1 от КСО и тези, към които тя препраща, е да осигури възможност на гражданите за получаване на по-благоприятен размер на пенсията си, което в случая не е станало, доколкото е приложена разпоредба, която не е действаща, и е по-неблагоприятна от действащата понастоящем.

Изложените до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на оспореното на Директора на ТП на НОИ - гр. Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Ловеч. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Ловеч за ново произнасяне по заявлението за преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от С., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

За пълнота съдът отбелязва, че разпоредбата на чл.102, ал.1 от КСО се явява специална в сравнение с разпоредбите на §§ 7б и 7в от ПЗР на КСО. Същата дава възможност процентът 1,2 да се приложи по-рано, а именно преди 01.07.2019 г., както предвиждат тези разпоредби. Приложението му в случай като настоящия обаче прави невъзможно последващото увеличение на размера на пенсията от 01.07.2019 г., доколкото пенсионерът вече ще е получил увеличението на пенсията си с по-високия процент при извършеното преизчисляване.

По отношение на останалите твърдения на жалбоподателката съдът отбелязва, че преизчисляването на пенсията съгласно КСО се прави, като се определя преизчислен размер на пенсията от датата на отпускането ѝ, като това става без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което същият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. По причина на този начин на преизчисляване жалбоподателката неправилно е стигнала до извода, че трябва да и се изплатят увеличените суми на предходни размери на пенсията към датата на преизчисляване. Посочените суми на пенсии при изчислението са само начин на преизчисляване, за да се определи новия, преизчислен размер на пенсията, но не са определяне на размера на пенсията за минал период, който размер следва да ѝ бъде изплатен. На жалбоподателката са изплатени пенсии в размер съгласно преизчисляването по различните разпореждания, като увеличеният размер на пенсията за месеците май и юни 2019 г. е изплатен с отделно нареждане от 21.06.2019 г. в размер на 27,44 лева /л.158, гръб/, което е разликата за два месеца от изплащаната преди 01.05.2019 г. пенсия в размер на 519,24 лева /разпореждане с протокол № 01230/19.06.2018 г. на л.22 от делото/ и сумата на пенсията по процесното разпореждане - 532,96 лева. Липсват доказателства по делото за водене на двойно счетоводство в ТП на НОИ-Ловеч, с оглед на което твърденията за наличието на такова са неоснователни.

С оглед на изложеното, процесното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради което следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и потвърденото от него разпореждане, като делото като преписка се върне за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, доколкото поради естеството на акта съдът не може да се произнесе по същество. Съгласно чл.174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за произнасянето, като доколкото са събрани необходимите доказателства, съдът определя 14-дневен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Въпреки този изход на делото, не могат да се уважат претенциите на жалбоподателя за заплащане на разноски, тъй като са поискани след края на устните състезания, едва с писмената защита.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-10-32/25.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане № **********/31.05.2019 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Ловеч.

ВРЪЩА преписката на ръководител на пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Ловеч за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.А.С. за присъждане на разноски.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: