РЕШЕНИЕ
№ 2906
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330115237 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И. М. К. против „Вива
Кредит“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за
кредит от 14.10.2019 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита, е нищожна като противоречаща на добрите нрави,
поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Предявен е и кумулативно обективно съединен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 257, 90 лв. (след прието изменение размера на
иска чрез увеличаване на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща заплатена без наличие на правно основание за това такса за
експресно разглеждане Договор за кредит от 14.10.2019 г. за периода от
14.10.2019 г. до 14.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 20.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
14.10.2019 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сумата в размер от 2 000 лв. при фиксиран лихвен процент по
1
заема от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 37 %. В клаузата на
чл. 1, ал. 3 от договора било установено задължение за кредитополучателя за
заплащане на такса за експресно обслужване в размер от 1 257, 90 лв. Сочи,
че така установената клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата
страна. Твърди, че опциите за сключване на договора за кредит са или
избиране на приоритетно разглеждане с получаване на становище до 20
минути, при заплащане на такса, или обикновена заявка със срок за
одобряване от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на
заявката в по-кратък срок заемополучателят е принуден да избере опция за
приоритетно разглеждане, като заплати такса в размер на ½ от предоставената
заемна сума. Счита, че липсва еквивалентност между заплатената сума и
предоставената услуга от страна на кредитора.Твърди, че в представеното
предложение за сключване на договора не е посочен размера на таксата и
заемополучателят не е бил запознат с конкретния размер на задължението
преди сключване на договора за кредит. Сочи, че таксата представлява скри
разход по договора за кредит, който е привидно уговорен като такса, и с тази
разпоредба от договора се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че поради невключване на таксата за експресно разглеждане в
процентното изражение на годишния процент на разходите, последният не
отговаря на действително приложения, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Сочи, че е допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
не е изпълнено задължението за посочване на лихвения процент по кредита,
като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер, в разрез
с изискванията на добросъвестността. По така изложените съображения
счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и
потребителят да дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита и
за кредитора липсва основание да претендира процесната сума. Предвид така
изложеното се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Вива Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва
твърденията на ищеца за липса на еквивалентност на престациите, доколкото
таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставената
услуга, а именно възникване на задължение за заемодателя да разгледа
приоритетно заявката за отпускане на кредит. Сочи, че длъжникът е имал
2
избор дали да избере услуга за приоритетно разглеждане, или да изчака 10
дни за отпускане на заемните средства. В този смисъл счита, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, установяваща принципа на
свободата на договаряне между страните. Счита, че размерът на годишният
лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с
ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че с
включване на задължение за заплащане на такса не се е достигнало до
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като това задължение
представлява възнаграждение за предоставяне на допълнителна услуга, а
експресното разглеждане не представлява действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Поддържа, че
предоставянето на посочената услуга е избрано свободно от потребителя и не
е наложена едностранно от кредитора. Сочи, че в действащото
законодателство не е установен лимит на цената на такива услуги, като в
случая намира приложение принципа на свободата на договаряне, като в
случая следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че цената за услугата
не се заплаща еднократно, а разсрочено, което е в интерес на потребителя.
Счита, че таксата за експресно разглеждане не представлява добавък към
договорната лихва, която представлява цената на предоставената услуга.
Изразява несъгласие с доводите на ищеца за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва, поради установяването й в противоречие с добрите
нрави, като сочи, че Закона за потребителския кредит не установява законово
ограничение в размера на възнаградителната лихва. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата,
установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявка за отпускане на кредита,поради недействителност на клаузата, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави и със закона, както и
поради недействителността на договора за заем на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по
релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно
3
разглеждане. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на
договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно
задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи
всичките си правоизключващи възражения.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца
И. М. К. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем „Standart
14“ № *****/14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца сумата от 2 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс на тридесет двуседмични погасителни вноски – всяка в
размер на сумата от 125, 81 лв., в която вноска е включено и задължението за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита от 1 257, 90 лв. Длъжникът се е задължил да върне заемната сума,
ведно с начислената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане
на заявката или сумата в общ размер от 3 774, 30 лв. Установен е годишен
лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 37 %.
В клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем от 1 257, 90 лв.
С оглед така установените обстоятелства от приложените по делото
писмени доказателствени средства, съдът намира, че между страните са
постигнали съгласие относно гореизложените клаузи на договора за кредит.
В производството по делото е прието без възражения на страните
заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза, която е установила, че годишният процент на разходите, след
включване на задължението за такса за експресно разглеждане, се увеличава
средно с 63 %. Вещото лице е установило, че длъжникът е осъществил
плащания по договора за кредит, като на 14.08.2020 г. задълженията са
рефинансирани по договор за паричен заем № *****/14.08.2020 г., като
задълженията по процесния договор за заем са изцяло погасени, включително
и начислената такса за експресно разглеждане от 1 257, 90 лв. В съдебното
заседание по изслушване на вещото лице, последното е уточнило, че ищецът е
заплатил сумата от 922, 46 лв. за погасяване на задължението по такса за
експресно разглеждане, след което на 14.08.2020 г. е рефинансирана сумата от
335, 44 лв.
Съдът намира, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин се
увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация,
която получава длъжника. На следващо място, тази такса противоречи и
4
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. Максималният размер на годишния процент на разходите, който е
предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил превишен, ако в
договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при
установен размер на отпусната главница от 2 000 лв. и възнаградителна лихва,
представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е
предвидено още задължение за заплащане на такса за допълнителна услуга.
По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер,
надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Нещо повече
сборът на задълженията за заплащане на такса е в размер – близък до размера
на предоставения за временно възмездно ползване финансов ресурс. Съдът
намира, че по този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е
установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение
№ 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските
практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните
етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такси за експресно разглеждане, с която задължения разходите
по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за
кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите
нрави. Предивид основателността на иска на посоченото основание не следва
да се пристъпва към разглеждане на останалите, въведени от ищеца
основания за недействителност на клаузата, установяваща задължение за
5
заплащане на такса за експресно разглеждане.
Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните,
поради което сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в изпълнение на
задълженията, предвидени в тази разпоредба, са били недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание.
В производството по делото вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза е установило, че по
договора е погасена сумата от 1257, 90 лв. за такса за експресно разглеждане,
от която сумата от 922, 46 лв. погасена от ищеца чрез плащане и сумата от
335, 44 лв. – погасена чрез рефинансиране по друг договор за кредит от
14.08.2020 г.
Съдът намира, че с оглед така установеното исковата претенция следва
да бъде уважена в пълния й предявен размер от 1 257, 90 лв., която сума,
включва и сума – погасена чрез рефинансиране на задължението на ищеца
чрез друг сключен от него договор за паричен заем. За да достигне до този
извод съдът съобрази практиката на Окръжен съд – Пловдив, постановена с
Решение № 1490 от 12.12.2019 г. по в. гр. д. № 2208/2019 г. на Окръжен съд –
Пловдив и Решение № 510 от 04.11.2021 г. по в. гр. д. № 1789/2021 г. на
Окръжен съд – Пловдив.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
размер на сумата от 220, 64 лв., от които сумата от 100, 64 лв. за заплатена
държавна такса и сумата от 120 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
В производството по делото ищеца е бил защитаван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. В производството по делото са предявени два установителни
иска, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено с оглед цената на
двата обективно съединени иска (сумата от общо 2 515, 80 лв.). На основание
посочената разпоредба за предявения осъдителен иск следва да бъде
определено възнаграждение от 406, 11 лв. Предвид изхода на правния спор в
полза на адв. И. следва да се присъди сумата от 406, 11 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин
, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73 Г, по предявения от И. М. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********, иск с правно основание чл. 124
ГПК, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за кредит от 14.10.2019 г.,
6
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита, е
недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин , бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73 Г, да заплати на И. М.
К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ******, сумата от 1 257, 90 лв. (след
прието изменение размера на иска чрез увеличаване на неговия размер по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща заплатена без наличие на правно
основание за това такса за експресно разглеждане Договор за кредит от
14.10.2019 г. за периода от 14.10.2019 г. до 14.10.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.09.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. Ж. М. сумата от 220, 64 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 15237/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. Е. И., АК – П., с личен № **********, с адрес гр. П., ул. *****, сумата от
406, 11 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 15237/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
7