Р Е Ш Е Н И Е № 156
Гр. Габрово, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд,
в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа
докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 165 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна
жалба от "Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.Х.
против решение № 89 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 892/2018 г. на
Районен съд - Севлиево, с което осъжда "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула-Е,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Н.Й.Н.,
К.Т.И. и Р.Г.Л., на основание чл. 109 ЗС да премахне поставените от него
проводници в недвижими имоти, находящи се в гр. С., с.о. „Х“, местност „**“, а
именно: новообразуван имот № 562.89, с площ 567,70 кв.м., при граници: имот №
562.91 на И.И.Т., имот № 562.306 на Община С., имот 562.320 на Община С., имот
№ 562.324 на Б.А.К., имот № 562.346 местни пътища и новообразуван имот №
562.324, с площ 682,40 кв. м., незастроен, при граници: имот № 562.89 н-ци Б.
А. К., имот № 562.91 на И.И.Т., имот № 562.90 на В.П.Д. и имот № 562.346 –
Територия на транспорта, Местни пътища, Община С., по предявения иск от В.К.К., с ЕГН **********,
с адрес ***. Осъдил е "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД да заплати на В.К.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 1 000,00 лева,
съставляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.07.2017 г.
– 30.06.2018 г., от ползване на недвижими имоти, находящи се в гр. С., с.о. „Х“, местност „**“,
а именно: новообразуван имот № 562.89 и новообразуван имот № 562.324, без
основание. Осъдил е на разноски.
В законния срок решението е обжалвано от " Електроразпределение Север” АД.
В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението
е неправилно, необосновано, несъобразено с нормите на материалния закон и
постановено при нарушаване на процесуалните правила, поради което моли да бъде
отменено. Считат, че изводите на първоинстанционния съд се явяват необосновани
и не кореспондиращи с фактите и събраните по делото доказателства. Излага
подробни съображения. В отговора на исковата молба са посочили, че частта от
въздушната мрежа ниско напрежение, която преминава през имотите на ищеца е
изградена от живущите в района преди 40-50 г., а ответникът е собственик
единствено на подменените на 16.03.2017 г. усукани изолирани проводници.
Твърди, че в тази насока мотивите на обжалваното решение са в пълно
противоречие със закона и съдебната практика. Позовава се на нормативно
определените понятия за "електроразпределителна мрежа" в § 1, т.4 и т.22
от ДР на ЗЕ. За заварените обекти към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./
сервитутното право възниква по силата на закона - чл. 60, ал. 2, поради което и
обезщетение на собствениците не се дължи. Такова се дължи само при построяване
на нови енергийни обекти. По делото не се е
установило построяването на нови енергийни обекти, а единствено подмяна
на проводници на съществуващата електроразпределителна мрежа ниско напрежение.
Частта от мрежата, преминаваща през имотите на ищеца безспорно представлява
енергиен обект, съобразно легалното определение за това понятие, дадено в §1,
т. 23 от ДР на ЗЕ, която е аналогична на разпоредбата на §1, т. 17 от ЗЕЕЕ
/отм./ Като заварен енергиен обект, с влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ около
въздушната мрежа ниско напрежение, преминаваща през имотите на ищеца е
възникнало сервитутно право. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм./ за
съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на този
закон. Само за учредяването на сервитутното право на нови енергийни обекти е
предвидено енергийното предприятие да заплаща на собственика еднократно
обезщетение - чл. 60, ал. 3 от ЗЕЕЕ /отм./. Непревилно СРС е приел, че
въздушната мрежа ниско напрежение, преминаваща през имотите на ищеца била
изградена без да бъдат спазени законовите изисквания и нормите за безопасност.
По делото не са събрани по надлежния ред доказателства за горните
обстоятелства. Поддържането на електропроводната линия, преминаваща през
имотите на ищеца от електроразпределителното предприятие не съставлява
неоснователно действие, което да бъде преустановено от ответника с нейното
премахване. Твърди, че поддържането на електропроводната линия, преминаваща
през имотите на ищеца от електроразпределителното предприятие не съставлява
неоснователно действие, което да бъде преустановено от ответника с нейното
премахване. Посочва съдебна практика в тази насока на ВКС. Твърди, че след
получаване на жалбата са предприети ремонти действия, изразяващи се в подмяна
на неизолирани проводници с УИП /усукани изолирани проводници/. Проводниците са
били поставени на бетонни стълбове за улично осветление, находящи се до
дървените стълбове. Ремонтните действия са извършени в сервитутната зона на
електроразпределителната мрежа. Позовава се на чл. 14, ал. 1, т.1 и 6 от
Наредба № 16/09.06.2004 г., според която в сервитутните зони не се допуска
всякакъв вид застрояване, както и действия на трети лица върху съоръженията на
енергийните обекти. Посочва, че в случай,
че горното препятства осъществяването на строителството в имота на ищеца, то
съгласно разпоредбите на чл.64, ал. 5 от ЗУТ, чл. 73, ал. 1 от ЗУТ и чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
/изд. от ДКЕВР/, разположението на съществуващите проводници може да бъде
изменено, като съответните работи се извършат от възложителя на новото
строителство за негова сметка, след одобряване на необходимите проекти,
съгласувани с експлоатационното дружество и издаване на разрешение за строеж. С
оглед горното становище на ищеца К. е указано, че съществуващото съоръжение в
имота му може да бъде изместено по реда на ЗУТ от възложителя на новото
строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти,
съгласувани с експлоатационното дружество, чиито мрежи и съоръжения са
засегнати и след издаване на разрешение за строеж. Твърди, че ищецът не е
доказал, че ответникът му пречи да упражнява своето право, както и че
ответникът пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според
нейното предназначение. Счита, че предвид горното, искът с правно основание чл.
109 от ЗС се явява неоснователен и недоказан и моли да се бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД,
счита че не са представени доказателства за наличие на предпоставките за
уважаването му. Ищецът не е представил доказателства за обогатяването на
ответника, нито за обедняването на ищеца. Действията на ответника, изразяващи
се в подмяна на проводниците на 16.03.2017 г., подробно описани по-горе са
извършени на правно основание, в изпълнение на задълженията на ответника,
съгласно издадената Лицензия за разпределение на електрическата енергия и ЗЕ.
Моли да се намали присъденото обезщетение на 100,00 лв., в случай че се
потвърди решението. Моли да се отмени обжалваното решение и да се присъдят
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Оспорва изцяло подадената жалба и моли да
се остави без уважение. Взема становище, че решението е правилно и
законосъобразно, а оплакванията в жалбата неоснователни. По делото е
установено, че ищецът е собственик на имота и с писма същият е уведомил
ответника /тогава"Енерго про Мрежи" АД/, че през м. юни 2017 г. при
извършена от негови служители подмяна на ел. проводници е премахнат съществуващ
държавен стълб и незаконосъобразно проводниците са поставени върху наклонен
стълб - собственост на ищеца- на три метра в мястото му, който следва да бъде
премахнат, с оглед предстоящ строеж на гараж. По това искане ответникът не е
взел становище, а се е позовал на чл. 73, ал. 1 от ЗУТ.
От разпитаните свидетели и от заключението на
вещото лице, се е установило, че от ответника е направено преустройство на част
от електрическата разпределителна мрежа за ниско напрежение в района, извършено
от "Елесктролукс Т. и синове" ООД, като при извършване на
преустройството са допуснати редица нарушения, като вкл. въздушна линия с
проводник УПИ, вместо по улицата е прокарана на повече от 3 м навътре, през
парцела на ищеца, като е използван неподходящ стълб, собственост на ищеца. При
тези условия е определена стойност на наем, съоръжения от електрическата
разпределителна мрежа за ниско напрежение, разположена в имот ЕКТТЕ 65927,
собственост на "Електроразпределение
Север” АД, за периода 01.07.2017 г.-30.06.2018 г. от 1000,00 лв. По делото е
направен отказ от ответника да премахне проводниците си извън имота на ищеца и
да прекрати неоснователните действия, които ограничават правото му на
собственост, тъй като от негова страна не са спазени предвидените нормативни
изисквания, а също така липсват
изискуемите се документи за изграждане на това отклонение през имота,
същото е незаконно и поставените проводници смущават неоснователно правото на
собственост, поради което следва да бъдат премахнати. Счита, че при тази
фактическа обстановка предявения негаторен иск е основателен, като предоставя
защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие, което
без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на имота или вещта според предназначението. Твърди, че не е
необходимо собственика да доказва правото на строеж в имота си и с какво му
пречи да упражнява правото си на собственост. Съгласно посочената норма от въззивника
- чл. 60, ал. 2 ЗЕЕЕ /отм./, около енергийните обекти се създават сервитутни
зони, като сервитутното право възниква за съществуващите към влизането в сила
на този закон енергийни обекти по силата на закона, а за новите такива - с
отреждане на терена.
В процеса не се е
установило, че съоръжението е изградено преди 40-50 г., по времена на действие
на Закона за електростопанството от 1948 г. и Правилника за приложението му от
1960 г., т.е съоръжението да е съществувало към момента на влизане в сила на
ЗЕЕЕ /отм./. Не оспорва, че процесния електрически стълб безспорно представлява
енергиен обект. Твърди, че по делото липсват доказателства, според които да се
установи, че са спазени нормативните изисквания за изграждането на това
съоръжение- както по отношение на спазването на предвидените процедури, така и
по отношение на изискуемите се документи. Твърди, че за ответното
дружество не е възникнал сервитут за
процесния енергиен обект. Затова счита, че неоснователно се явява възражението
на ответника, че въпросът дали енергийния обект се явява законен строеж, който
стои извън предмета на спора. В заключение, счита че с държането на соченото
съоръжение се накърнява правото на собственост на ищеца върху имота му.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в
процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен
иск по чл. 109 ЗС, съединен с иск по чл. 59 от ЗЗД.
По делото безспорно се е установило,
а и страните не спорят относно факта, че ищецът е собственик на имота, през който преминава трасето на въздушна
електроразпределителна мрежа ниско напрежение, както и проводниците на същата
са разположение върху стоманобетонен стълб, находящ се в новообразувания имот №
562.324.
Спорът в настоящото
въззивно производство е концентриран върху наличието или не на сервитутно право
на ответника върху имотите на ищеца по негаторния иск и
дали се дължи обезщетение и в какъв размер по иска по чл. 59 от ЗЗД.
Искът по чл. 109 от Закона за собствеността е
средство за правна защита на собственика на един имот срещу всяко неоснователно
действие/бездействие или създадено състояние, което не накърнява владението на
собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения
му имот според неговото предназначение.целта на този иска е да се установи
неправомерността на действията или бездействията на трето лице, с които се
пречи на собственика да упражнява своето право и да се задължи това трето лице
да преустанови това свое неправомерно поведение или да премахне последиците,
пречките създадени от него. Легитимиран ищец е собственикът или носителят на
ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут, а легитимиран ответник е лицето,
което извършва неоснователни въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата
на собственика. За да се уважи негаторния иск следва да са налице неоснователно
действие или бездействие и именно то да пречи повече от обикновеното на ищеца
/собственика/.
С оглед на събраните по делото доказателства се
установява, че през 2017 г., служители на ответника са извършили авариен ремонт
в този район /м. "**", с.о. "Х."/, тъй като е била
постъпила жалба от района за проводници, които се намират върху покрив и също
за стълбове дървени, по които върви мрежата. В ремонтната програма са били
създали обект, който да подменят - голият
проводник с изолиран усукан проводник. Усуканите проводници са били
поставени на бетонните стълбове, които към този момент са били съществуващи.
Бетонният стълб се е намирал в имота на ищеца на разстояние близо метър и нещо
от дървения стълб, но пак в имота на ищца. По делото е установено, че
стълбовете са били поставени от хората, които живеят там. Ответникът няма
изградена мрежа, защото целият имот е извън регулация. От разпитаните по делото
свидетели се установява, че стълбовете са положение през 70-80 г. от живущите в
района и проводниците са били върху дървените стълбове.
Според отменения ЗЕЕЕ, сервитутното право е било
уредено по реда на чл. 60, според който около енергийните обекти се създават
сервитутни зони. В чл. 60, ал. 2 е предвидено, че сервитутното право възниква
по т. 1 за съществуващите енергийни обекти по силата на закона, а по т. 2 за
нови енергийни обекти - по силата на ЗЕЕЕ /отм/ с отреждане на терена, като е
предвидено да се заплаща еднократно обезщетение за собственика на имота.
По смисъла на § 26 от ПЗР на ЗЕ, възникналите по
силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си.
Възникването на сервитутното право по сега
действащия ЗЕ е регламентирано в чл. 64, ал. 4 от него. Той е сходен с текста
на чл. 60 от ЗЕЕЕ /отм./. В него се предвижда, че сервитутните права възникват,
когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението на съответните имоти и на собственика на имота трябва да се
плати еднократно обезщетение.
От събраните по делото доказателства не се
доказва, че процесния стълб е съществуващ енергиен обект. Същият се явява
"нов енергиен обект" по смисъла на чл. 60, ал. 2, т .2 от ЗЕЕЕ /отм./
и чл. 64, ал. 4 от ЗЕ. Бетонният стълб е станал "енергиен обект" през
м. март 2017 г., когато е бил свързан с усуканите проводници на мрежа ниско
напрежение. Към този момент е действал ЗЕ и ответникът е следвало да докаже, че
е изпълнена процедурата по създаването на сервитут на "нов енергиен
обект", което не е сторено в производството.
Съгласно събраните по делото доказателства и
трайно установената практика на ВКС, отразена в решение № 20 от 12.04.2010 г.
по гр.д .№ 3514/2008 г. и решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 467/2012
г., І г.о. на ВКС се приема, че разполагането на съоръжения в чуждия имот без
да са спазени законоустановените правила за това представлява неоснователно
действие, което пречи на собственика да упражнява своето право. За да възникне
сервитутното право в полза на ответника по иска е необходимо енергийния обект
/съществуващ или нов/ да е бил изграден съобразно съответните технически правни
изисквания за неговото поставяне и при спазване на действащия правен режим -
ЗУТ. От доказателствата по делото е установено, че бетонният стълб е нов
енергиен обект, който е станал такъв по силата на поставянето на усукани
проводници на него през 2017 г. и до момента не е доказано по делото, че са
изпълнени законовите изисквания за
изграждането му. Следователно за енергийното дружество не е възникнало
сервитутното право и този обект смущава правото на собственост на ищеца след
като са били поставени проводниците върху бетонния стълб.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния в частта им относно искането за преместване на
проводниците извън имота на ищеца, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстационния съд потвърдено.
По отношение на предявения иск по чл. 59 ЗЗД и
направените възражения във въззивната жалба.
Общата хипотеза на чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато лице несобственик ползва вещта без правно основание затова и препятства
собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в
обема на правата, които има. Фактическият състав на неоснователното обогатяване
включва елементите: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да ползва
фактически вещта без наличие на правно основание за това и размера на вредата.
Установено е по делото, че за периода 01.07.2017
г.-30.06.2018 г. ответникът е ползвал без правно основание стоманобетонния
стълб, като е положил върху него усукани проводници за въздушна мрежа ниско
напрежение. Също така по делото е установено, че ответникът не е заплатил на
ищеца еднократно обезщетените на основание чл. 64 от ЗЕ, поради което в негова
полза не е възникнало сервитутно право. Във връзка с горното основателен се явява
предявения иск по чл. 59 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се оспорва и размера на присъденото
обезщетение, което е определено съгласно приетата по делото съдебно
икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. Съгласно нея
обезщетението е определено на 1 000,00 лв., като тази сума включва в себе си
наем за собствения на ищеца стоманобетонен стълб в размер на 600,00 лв.,
допълнителни разходи за монтиране стълба 100,00 лв. и обезщетение за
ограниченото ползване на имотите на ищеца в размер на 300,00 лв.
Настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил дължимото обезщетение, като е взел
предвид, че за периода 01.07.2017 г. 30.06.2018 г. ответникът се е обогатил,
като си е спестил заплащането на наем за вещта.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на спора, право на разноски има
въззиваемата страна за настоящата инстанции в размер на 420,00 лв., за които
има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран така, Габровски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 892 по описа за 2018 г. на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула-Е,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Н.Й.Н.,
К.Т.И. и Р.Г.Л. да заплати на В.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** разноски за
въззивната инстанция в размер на сумата 420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.