Определение по дело №16605/2018 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. София 28.10.2019 г.

           

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа гр.дело № 16605 по описа за 2018 г., съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу П.на Р. България иск, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС, чл. 30 ДОВ, чл. 47 от Хартата на ЕС, и чл. 13 ЕКЗПЧ. Ищецът обосновава иска си с твърдение за непредоставяне от Специализираната П.по пр.пр. № 177/2018 г. на препис от протокол за разпит на свидетел № 339 и време и възможност за задаване на въпроси. Делото е върнато от САС за продължаване на съдопроизводствените действия, след въззивна отмяна на определение за прекратяване.

В съответствие с указанията на въззивната инстанция, съдът с разпореждане № 16369 от 20.05.2019 г. е дал указания на ищеца да посочи фактите, на които основава претенцията си, конкретизиране на имуществените вреди и тяхната връзка с описания в исковата молба отказ на прокурора.

С молба от 03.06.2019 г. ищецът е уточнил, че основанията за предявяването на иска са: образуването от Специализираната П.пр. преписка № 177/2018 г. срещу Е.Д.М. по обвинение в  престъпления по чл. 321 от НК и чл. 199 от НК; разпитът на свидетел № 339 и неизпълнение според ищеца на задължението на органите на П.да му представят незабавно препис от протокола за разпит.

От изложените обстоятелства съдът прави извод, че ищецът е предявил срещу П.на Р. България иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за вреди, които ищецът твърди, че са настъпили от действия на органите на П.при извършване на разследване по досъдебно производство – разпит на свидетел, спрямо който за предприети мерки за защита, протокол от който според твърдението на ищеца не му е бил представен в качеството му на обвиняем.

По искане на съда ответникът е изпратил копие от протокола за разпит на сочения от ищеца свидетел с № 339 по ДП № 22/2018 г на ГДБОП. По искане на съда, от Специализирания наказателен съд е изпратена справка с приложени писмени доказателства, според които по ДП № 22/2018 г. е внесен обвинителен акт от Специализираната П.и е образувано НОХД № 3555/2018 г. на СпНС.

Според така уточнените от ищеца обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира предявения иск за процесуално недопустим, поради следните съображения:

От първоначалната искова молба, уточняващата молба от 03.06.2019 г. (л. 26-28) и приобщените материали от СпС и СпНС е видно, че претенциите на ищеца са основават на действия на органи на разследване при ГДБОП, извършени под процесуалното ръководство на органи на ответника, по висящо наказателно производство. Разглеждането на такъв иск неизбежна е свързано с извършване от гражданския съд на преценка на законосъобразността на действия по разследването. Горното е недопустимо, тъй като процесуалните действия по висящо наказателно дело, според фазата, в която се намира, са предмет на проверка само от наказателния съд, който разглежда делото. Допуснати (според твърдението на ищеца) процесуални нарушения и свързани с това нарушения на правата на самия ищец като обвиняем и подсъдим по наказателно дело, са предмет на проверка от гражданския съд само при предявяване на иск за обезщетение след приключване на наказателното производство с оправдателна присъда, прекратително решение на съда или на фазата на досъдебно производство – с акт за прекратяването му, постановен от прокурор. В тези случаи, претенцията за обезщетение се разглежда от гражданския съд по реда на ЗОДОВ. Допустим би бил и искът за обезщетение, предявен срещу органите на прокуратурата, при извършване на действия от разследващите органи или прокурора, които не подлежат на съдебен контрол в рамките на наказателно дело и които не са част от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ. Недопустимо е обаче, при наличието на висящо наказателно производство, граждански съд да разглежда иск за обезщетение за твърдени вреди, настъпили от процесуални действия, извършени от разследващите органи, прокурора или съда по това наказателно производство. Допускането за разглеждане на такъв иск на практика би означавало произнасяне на гражданския съд по законосъобразността на процесуални действия по наказателно дело, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като по този начин се дерогират правораздавателната компетентност и  инстанционния контрол на наказателния съд.

Изложеното дава основание на първоинстанционния съд да остави без разглеждане предявения от Е.Д.М. срещу П.на Р. България иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и да прекрати настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            Оставя без разглеждане предявен с искова молба вх. № 162395 от 11.12.2018 г. от Е.Д.М. срещу П.на Р. България иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС, чл. 30 ДОВ, чл. 47 от Хартата на ЕС, и чл. 13 ЕКЗПЧ за обезщетение в размер на 100 000 лева за действия по разследване по ДП № 22/2018 г. на ГДБОП, по което е образувано НОХД № 3555/2018 г. на СпНС.

            Прекратява производството по гр. дело № 16605/2018 г. на СГС.

            Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: