Р Е Ш Е Н И Е
№…………,
град Шумен, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №1 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.145
и сл. от АПК във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „Б.Е.А.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Ш.П.Г., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/
№198-ФК/09.12.2021 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности"-Варна
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена
в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излагат се доводи, че констатираното
от контролните органи некоректно въвеждане на количеството доставено гориво
като мерна единица не покрива състава на нарушение по чл.59а ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Доколкото дружеството е притежател на ЕСФП, чрез която
отчита доставените количества гориво, то спрямо него се прилага изключението по
чл.118 ал.11 т.5 от ЗДДС, поради което разпоредбата на чл.59 ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13 декември 2006 г. е неприложима. Нужните данни са били подадени по
съответната дистанционна връзка към НАП и не е налице укриване на информация и
приходи от контролните органи, още повече, че е декларирано по-голямо
количество гориво – при съотношение на килограм към литър, поради което при
определения срок за приложение на процесната мярка не са взети под внимание
тези факти, а са изложени бланкетни мотиви. На сочените основания
жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №198-ФК/09.12.2021 г. на
Началника на отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП като незаконосъобразна и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Началник отдел
"Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, редовно призован, не изпраща представител, но е депозирано писмено
становище по жалбата от процесуален представител гл. юрисконсулт В. М., редовно
упълномощен, в което се навеждат твърдения за неоснователност на жалбата.
Посочени са подробни съображения за компетентност на органите, наличие на
административно нарушение, респективно основание за налагане на принудителната
административна мярка в хипотезата на обвързана компетентност. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Оспорената заповед в настоящото производство
е връчена на представител на дружеството на 16.12.2021 г., а жалбата е
депозирана чрез органа на 29.12.2021 г., поради което се явява процесуално
допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на
заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.
С процесната ЗНПАМ №198-ФК/09.12.2021 г. на
Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.г от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект,
представляващ бензиностанция и газстанция, находящ се в с.Пристое, област
Шумен, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Няма спор между страните, че жалбоподателят
стопанисва търговския обект – бензиностанция и газстанция, находящ се в
с.Пристое, област Шумен. На 26.11.2021 г. била извършена проверка от
контролните органи в ТД на НАП Варна, офис Търговище на търговския обект по
смисъла на пар.1 т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция и газстанция, при която
било установено, че дружеството не е подало в НАП коректни данни за доставката
на получено количество течни горива при постъпването им. А именно е установено,
че на 30.10.2021 г. дружеството – жалбоподател, като получател на доставка на
газ пропан бутан, е подало данни по АДД №0…6444719/30.11.2021 г. на газ пропан
бутан 5500 килограма и данни по НИС 5555 литра, като доставката е некоректно
въведена по АДД, като не е отчетено относителното съотношение на литри към
килограми /0.54/, т.е. количеството на доставената газ пропан бутан е следвало
да бъде въведено като 2999.700 килограма за доставка на 5555 литра. Действията
на проверяващите са описани в Протокол за извършена проверка №0436215/26.11.2021
г.
Въз основа на тези факти административният
орган приел, че дружеството – жалбоподател е нарушило реда и начина за подавани
на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП, като с посоченото деяние е осъществен състав
на нарушение на чл.59а ал.1 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана за краткост Наредба
№Н-18 от 13 декември 2006 г./ във вр. с чл.118 ал.4 т.3 от ЗДДС. Извършеното
нарушение било счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186
ал.1 т.1 б.г от ЗДДС, което е сторено с процесната заповед.
На дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №F638143 на 15.12.2021 г. за нарушение на чл.59а ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г., а именно за това, че при извършена проверка
на 26.11.2021 г. е установено, че на 30.10.2021 г. е отразена доставка по АДД
№0…6444719/30.11.2021 г. на газ пропан бутан 5500 килограма, а по данни по НИС
5555 литра, като доставката е некоректно въведена по АДД, като не е взето под
внимание относителното съотношение на литри към килограми /0.54/ и количеството
на доставената газ следва да бъде 2999.700 килограма за доставка на 5555 литра
газ пропан бутан.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед,
като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена, на основание чл.168
ал.1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от
оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186
ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за
това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава
на нормата на чл.12
ал.6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Следва
да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на
материалния закон - относно наличието на основание за налагането на процесната мярка
и целта на закона.
По делото не е спорно между страните, а се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства, че на процесната дата
30.10.2021 г. в обекта на дружеството е бил доставен газ пропан бутан, като в
приемо-предавателния протокол е посочено количество в размЕ.на 2970 кг., от
доставчика „Г.“ АД град София. Безспорно се установи по делото, че в приложения
АДД №0…6444719/30.11.2021 г. е отразена доставка на газ пропан бутан 5500
килограма. Този факт се потвърждава и от приложения служебен бон от 30.10.2021
г. за успешно подадена доставка към НАП – доставка по документ 459, както и от
разпечатка от системата на „Б.Е.А.“ ЕООД, в които е отразена доставка на газ
пропан бутан, документ №0…6444719,
количество 5500 и плътност 0.5400, резервоар 3. Безспорно също се установи, че
по НИС, съгласно приложения служебен бон от 30.10.2021 г. за доставка по нивомЕ.107278,
е отразено газ пропан бутан 5555 литра при 15+С, която доставка е също подадена
успешно в НАП.
Както бе посочено и по-горе, констатациите
от извършената проверка в обекта на дружеството, са обективирани в Протокол за
извършена проверка №0436215/26.11.2021 г. В него е посочено, че дружеството има
регистриран в НАП ЕСФП №4514231/01.09.2021 г., индивидуален № на ЕСФП-DL002267 и индивидуален № на ФП-59002548. В Протокола
също е отразено, че за проверявания период е установено некоректно въведена
доставка по АДД №0…6444719/30.11.2021 г. на 5500 кг. газ пропан бутан, като не
е взето под внимание относителното съотношение на литри към килограми /0.54/ и
съответно количеството доставена газ следва да бъде 2999.70 кг. за доставка на
5555 литра газ пропан по НИС.
Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.г от ЗДДС, посочена като
материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава
данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите. В процесната ЗНПАМ и приложения по делото АУАН е
посочено като нормативно нарушение това на чл.59а ал.1 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г., според който лицата по чл.118 ал.9 и 10 от ЗДДС подават в НАП
данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
Съдът намира, че в процесната Заповед не е
посочено конкретно какво точно приема административния орган като нарушено и по
кой ред и с какъв конкретен документ той намира, че е следвало да стане
отчитането на доставките. Изрично в заповедта е посочено, че „дружеството не е
подало в НАП коректни данни за доставката на полученото количество течни горива
при постъпването им, с което е нарушило реда и начина за подаване на данни по
чл.118 от ЗДДС в НАП". Това описание въобще не кореспондира с нормата на чл.59а
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006
г., посочена от органа като нарушена. В заповедта също е описано и в какво се
състои това некоректно подаване на данни в НАП, а именно не е отчетено
относителното съотношение на литри към килограми – 0.54, поради което в АДД
некоректно са въведени 5500 кг. газ пропан бутан, а е следвало да бъдат
отразени 2999.700 кг., при въведени данни за 5555 литра газ пропан бутан по
НИС. И това описание не кореспондира с нормата на чл.59а ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г., която въвежда задължението за лицата по чл.118 ал.9 и 10 от ЗДДС
да подават към НАП посочените данни и документи. Безспорно дружеството –
жалбоподател е изпълнило това свое задължение по чл.118 ал.10 от ЗДДС като е
отчело получените доставки чрез електронната си система с фискална памет.
В настоящия случай не се касае за установено
разминаване при проверката между декларираните данни и наличните количества газ
пропан бутан, както и между декларираното и реално доставеното количество газ
пропан бутан на 30.10.2021 г., за да бъде приложима разпоредбата на чл.59а ал.1
от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. В тази връзка следва да се отбележи, че
административният орган в оспорената заповед не е посочил кое количества гориво
приема за достоверно като доставено в обекта – отчетеното по нивомерна система
или това, по документи. В хода на проверката дружеството е представило на
контролните органи всички необходими документи във връзка с процесната
доставка, включително и приемо-предавателния протокол от 30.10.2021 г. за
получаване на горивото, в който са отразени килограми газ пропан бутан и напълно
съответстващо на полученото гориво в литри. Ето защо съдът приема, че в
настоящия случай действително се касае за допусната грешка при въвеждане и
подаване на данните в АДД, като не е отчетено съотношението на литри към
килограми.
Съдът намира за правилно твърдението на
жалбоподателя, че за него важат изключенията по чл.118 ал.11 от ЗДДС и
конкретно на това по т.5, според която данни по ал.10 не се подават от
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет. Съответно приложима е разпоредбата на чл.59а ал.3 т.1
от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г., съгласно която лице по ал.1 -
получател по доставка на течни горива, подава ЕДП съгласно приложение №23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП, като за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени
количества горива по документ, чрез въвеждането им в електронната система с
фискална памет. Дружеството е притежател на такава електронна система за фискално
отчитане и чрез нея то отчита доставените количества горива. То е изпълнило
задълженията си по чл.3 ал.3 от Наредбата, като е подало своевременно нужните
данни за доставка по установената дистанционна връзка на данни /нивомерна
измервателна система - НИС/, с оглед приложените по делото служебни бонове с
успешно подадена доставка към НАП, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и при
наличието на такава система по всяко време може да се направи справка за
наличните количества течни горива. От тук се налага изводът, че дружеството не
укрива информация от контролните органи, а предоставя редовно и в пълнота
такава. В търговския обект продажбите на течни горива се извършват чрез
средства за измерване на разход, а регистрацията на продажбите се осъществява
посредством издаването на касови бонове, като в случая не е установено
жалбоподателят да е нарушил тези изисквания и съответно да е нарушил реда и
начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП както сочи административния
орган в заповедта. Отчитането на приходите е обвързано с продажба, а не с
покупка на стока /гориво/, какъвто е случаят, с оглед на което няма как да се
твърди, че дружеството е укрило приходи или ощетило фиска с действията си.
Липсват каквито и да са доказателства за
тройно поведение от страна на дружеството – жалбоподател към неспазване на
установения правов ред в страната и отклонение от данъчното облагане, каквито
мотиви са изложени в заповедта. Налице е допусната грешка при въвеждане на
данните в АДД, което не води до извод, че е нарушен реда или начина за подаване
на изискуемите данни в НАП, както и че това е трайно поведение от страна на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че не е изследвано счетоводството
на провереното лице, нито са събрани други данни подкрепящи извода за
реализация на такова количество гориво без отчитане на приходите от продажбата
му, поради което няма как убедително да се приеме, че е налице нарушение, като
за преустановяването му и за предотвратяването на противоправно поведение
следва да се приложи ПАМ от типа на процесната.
Дори да се приеме, че от доказателствата по
делото се установява наличието на хипотезата на чл.186 ал.1 т.1 б."г"
от ЗДДС за налагане на ПАМ, то продължителността на действието на тази мярка не
се определя произволно от органа, издател на заповедта, по негово свободно
усмотрение, а с оглед постигането на целта, заложена в закона, за която се
налага – преустановяване на нарушението и препятстване възможността да се
извършват нарушения в бъдеще, съгласно разбирането, прокарано с чл.22 от ЗАНН.
Не става ясно с налагането на мярката какъв резултат в полза на държавата,
правото, обществото и фиска се постига. Липсват каквито и да е конкретни мотиви
в оспорената заповед при определяне на срока на действие на мярката, свързани с
вида на обекта, стоките, които се предлагат за продажба, както и стойността им.
Налице е изписана мотивировка, но тя е обща и би могла да се напише за всеки
аналогичен случай и не се отнася конкретно за процесния обект и/или дейността
на търговеца-жалбоподател. Липсва обсъждане на конкретни обстоятелства,
свързани точно с конкретния случай, които да са основания, послужили при
определяне продължителността на срока на наложената ПАМ.
Практиката
на ВАС приема непротиворечиво, че излагането на мотиви в заповедта по чл.186
ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената
ПАМ е задължително. Мотивите не следва да са бланкетни, преповтарящи
съдържанието на съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети
от органа при издаване на заповедта и другите обстоятелства включително
предходни нарушения, за да може да се извърши преценка за съответствието на
акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146 т.5 от АПК.
Непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в
съответствие с целта на закона - чл.146 т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на
съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно
такова несъответствие с целта на закона, по аргумент от чл.6 от АПК.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че като издадена в нарушение на изискването за форма, в
противоречие с материалния закон и неговата цел, оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№198-ФК/09.12.2021 г. на Началника на отдел "Оперативни
дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се явява
незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, както и на
основание чл.143 от АПК, и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски, такива се дължат в полза на жалбоподателя. Видно от представения
списък на разноските, оспорващият претендира държавна такса за образуване на
настоящото производство в размер на 50.00 лв. и договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 360.00 лв. или в общ размер на 410.00
лв., поради което НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 410.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Ер А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш.П.Г., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №198-ФК/09.12.2021 г. на Началника
на отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите град София да заплати на „Б.Ер А.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш.П.Г.,
направените по делото разноски общо в размер на 410.00 /четиристотин и десет лева/
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: