Р Е Ш Е Н И Е
260102/23.2.2021г.
Шуменският районен съд десети състав
На двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Гр.д. № 376 по описа за 2021 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.
Делото е образувано по молба от Д.И.И. с ЕГН ********** *** срещу М.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***, в която се прави искане за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо ответника. В молбата се излага, че страните са съпрузи, като съпругата била подлагана от много време на системен физически и психически тормоз. Последния случай бил на 04.02.2021г., когато в семейното жилище, след употреба на алкохол, съпругът отново направил скандал, в присъствието на сина им и неговата приятелка. Ответникът започнал да отправя обидни изрази и квалификации по адрес на пострадалата. След като ответникът влязъл в банята и се изкъпал на силна музика от телефона си, към 23.00 часа започнал да изхвърля дрехите на пострадалата от гардероба, като халата му се разтворил и той останал гол пред всички. Пострадалата се обадила на дъщеря си, която повикала полиция. В последствие, тъй като и пред служителите на реда агресивното поведение на ответника продължило, същият бил задържан за 12 часа в полицейското управление. Тъй като проявите на насилие от страна на ответника пораждали у пострадалата страх и притеснения, моли да бъдат постановени мерки по ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично, заедно с адв. Г.Г.от ШАК, като поддържат молбата на изложените в нея основания.
Ответникът, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като оспорва изложеното в молбата. В депозирания от него отговор излага своята гледна точка за посочената от пострадалата дата.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителката и ответника са съпрузи, като двамата сключили граждански брак на 13.10.1985г. в гр.Шумен, видно от направената по делото служебна справка. От брака имат две деца, понастоящем пълнолетни. Съпрузите живеят в семейно жилище находящо се в гр.***, собственост на родителите на ответника. В семейството отдавна имало скандали и напрежение, като на 04.02.2021г. по време на вечерята, приготвената от пострадалата салата не била по вкуса на ответника, което предизвикало остра реакция от негова страна. Мъжът отправил обидни квалификации и ругатни спрямо съпругата си в присъствието на сина си и неговата приятелка, като след това влязъл в банята с телефона си. След излизането си, ответникът продължил да бъде афектиран и започнал да изхвърля дрехите на съпругата си от гардероба и да ги хвърля на пода в банята. При вдигането на шума от тези действия, в коридора излезли пострадалата, сина ѝ и приятелката му и видели ответника по халат. Баща и син си разменили реплики и физически удари, при което халата на ответника се разтворил и така останал гол пред всички. Това поведение особено обидило и огорчило пострадалата, като се обадила на дъщеря си, която извикала полиция. При пристигането на екипа от полицейски служители, ситуацията не се успокоила, което наложило да изпълнят задължението си да напишат предупредителни протоколи на ответника и неговия син. Видно от представеното по делото писмо от ОД на МВР, адресът е бил посетен на въпросната дата от служители на районното управление и М.И. бил задържан със Заповед за задържане № 32 от 05.02.2021г. По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и обосновава следните правни изводи:
От сочено в молбата и от материалите по делото е видно, че ответникът е съпруг на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 04.02.2021г., т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
При така събраните доказателства, съдът намира, че изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи, могат да бъдат характеризирани като психическо и емоционално насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН има самостоятелна доказателствена стойност и подлежи на оборване от ответника, каквото успешно не беше проведено. Възраженията на ответника, че самият той е пострадал от действията на сина си са ирелевантни в настоящото производство, тъй като в случая предмет на производството са проявите на домашно насилие от ответника спрямо неговата съпруга. По правило този вид посегателства се извършват в семейна среда, в която са само двамата съпрузи и евентуално децата им, няма трети лица за свидетели, поради което и законодателят е придал такова доказателствено значение на декларацията от страна на жертвата по реда на чл. 9 от закона. Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е осъществила акт на домашно насилие. Така в настоящия случай е осъществен състава на нормата на чл. 2 от ЗЗДН, поради което следва да се предприемат предвидените в чл. 5 от същия закон мерки за защита. Подходящи такива са забрана за извършване на домашно насилие и забрана за доближаване на жилището, което обитава пострадалата за срок от осем месеца. Кумулативно налаганата задължителна глоба, при наличие на извършено домашно насилие следва да е в размер на 200 лв.
По отношение на мерките, които пострадалата иска да бъдат наложени, съдът следва да отбележи, че не е обвързан с предложените от страната мерки, като се налагат тези, които са подходящи в конкретната ситуация. По делото не се събраха доказателства ответникът да е развил зависимост към алкохола, наложила посещението му в програми за въздействие върху поведението му.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1. ЗАДЪЛЖАВА М.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***.
2. ЗАБРАНЯВА на М.И.И. с ЕГН ********** да се доближава до Д.И.И. с ЕГН **********, до обитаваното от нея жилище находящо се в гр. ***и до местоработата ѝ, находяща се в ОУ в с. Мировци и за срок от 8 (осем) месеца.
На основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на М.И.И. с ЕГН ********** ГЛОБА
в размер на 200 (двеста)
лева.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** да заплати на молителката Д.И.И. с ЕГН ********** направените от нея разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
В заповедта за
изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21,
ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто е настоящия случай. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В тази насока ответника не е провел такова насрещно доказване, а напротив признава че на същата дата и по описания от молителката начин е извършил спрямо нея акт на домашно насилие, като ѝ нанесъл побой. Признава, че е извършил същото от ревност, като от 15 години смята, че тя поддържа връзка с други мъже. В случая обаче са събрани и писмени доказателства, а именно съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар, че на посочената от молителката дата, ответника ѝ е нанесъл побой, от който е настъпили травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота ѝ.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо нея домашно насилие и искането формулирано от страната в конкретния случай, съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно десет месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Хасан да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни, какви доходи реализира ответника, но същевременно същия е в трудоспособна възраст.