Решение по дело №116/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на раздел VIII от Глава III на ЗАНН.

Образувано е по искане (предложение) за възобновяване с вх. № 709/20.02.2025 г. от Д. К. - прокурор в ТО Бяла при Районна прокуратура – Русе и наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 1882-ДП-634/2024 г. по описа на Първо районно управление при ОД на МВР - Русе (прокурорска преписка № 5299/2022 г. по описа на ТО Бяла при РП – Русе), за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаването на влязло в сила наказателно постановление № 4569а-22/29.11.2022 г. на началника на РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе. По подробно изложените в искането съображения се иска, на основание чл.72, ал.1, т.1, пр.2 и чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, административнонаказателното производство да бъде възобновено, посоченото влязло в сила наказателно постановление отменено, а производството да бъде прекратено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на искането.

Наказаното лице – П. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Б. Б. от АК - Русе, изразява становище за неоснователност на искането. Излага подробни съображения за недопустимост на възобновяването на административнонаказателното производство, поради изтичане на преклузивните срокове, установени в чл. 71 от ЗАНН.

Началникът на РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе не се явява, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като се запозна с искането и с материалите по приложеното към него досъдебно производство № 1882-ДП-634/2024 г. по описа на Първо районно управление при ОД на МВР - Русе (прокурорска преписка № 5299/2022 г. по описа на ТО Бяла при РП – Русе), намира следното:

Искането е направено от компетентен орган, съгласно чл. 72, ал. 1, т.1, пр.2 от ЗАНН – от наблюдаващия досъдебното производство прокурор в РП – Русе, попада в предметния обхват на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН и касае престъпление от общ характер – такова по чл.215, ал.1 вр.194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

По възражението на заинтересованата страна – П. С. С. следва изрично да се посочи, че в чл.71 от ЗАНН не е предвиден преклузивен срок, в който може да бъде направено искането за възобновяване на визираното основание – чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че то ще е допустимо по всяко време, докато досъдебното производство е все още висящо. По изложените съображения искането е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Досъдебното производство било образувано на 09.11.2020 г., по реда на чл.212, ал. 1 от НПК, с постановление на прокурор в ТО Бяла при РП – Русе и се водело за това, че на 07.09. 2020г., в гр. Две могили, област Русе, била причинена лека телесна повреда на И. А. Т., от гр. Две могили, област Русе, като деянието било извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. След проведено разследване и на основание чл. 244, ал.1, т.1 вр. чл. 25, ал.1, т. 6, чл. 50 и чл. 81 от НПК, наказателното производство било спряно с постановление от 09.09.2022 г. на прокурор в ТО Бяла при РП – Русе. Със същото постановление били отделени материали от досъдебно производство № 1882-124/2020 г. - прокурорска преписка № 5879/2020 г. по описа на РП – Русе, по които било образувано досъдебно производство № 1882-ДП-634/2024 г. по описа на Първо районно управление при ОД на МВР - Русе (прокурорска преписка № 5299/2022 г. по описа на ТО Бяла при РП – Русе), за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

С постановление от 04.10.2022 г. на прокурор в ТО Бяла при РП – Русе досъдебно производство № 1882-ДП-634/2024 г. по описа на Първо районно управление при ОД на МВР - Русе (прокурорска преписка № 5299/2022 г. по описа на ТО Бяла при РП – Русе), водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 218б и чл. 424, ал. 5 вр. ал. 1 от НК.

Въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство против П. С. С., било издадено наказателно постановление № 4569а-22/29.11.2022 г., с което за извършено нарушение по чл.218б от НК вр. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл. 218б вр. 194, ал.3 от НК на последния било наложено административно наказание „обществено порицание“ за това, че на 07.09.2020г., в гр. Две могили, обл. Русе, в съучастие, като извършител с В. Г. К. от гр. Две могили, като подбудител и помагач, като непълнолетен но след като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си и за другиго - Ц. Е. Е. от гр. Русе и В. Г. К. от гр. Две могили, имотна облага - пари, укрил чужди движими вещи - 1 брой телефон марка „Huawei", модел „РЗО Pro", с IMEI: 866394044035327, със стъклен протектор на дисплея и силиконов кейс и 1 брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Galaxy S9", с IMEI 1: 356626097450820 и IMEI2: 356627077450928, със стъклен протектор на дисплея и силиконов кейс, всичко на обща стойност 1 108,00 /хиляда сто и осем/ лева, за които знаел, че са придобити от Ц. Е. Е., от гр. Русе, чрез престъпление - маловажен случай на кражба, като вещното укривателство е извършено във връзка с деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като случаят бил маловажен и същото влязло в сила на 20.12.2022 година.

На 21.06.2023 г., с постановление на Окръжна прокуратура – Русе, постановлението за прекратяване било отменено по реда на служебния контрол.

След постъпило възражение от прокурора от РП – Русе, на 05.10.2023 г., с постановление на Апелативна прокуратура – Велико Търново, постановлението на Окръжна прокуратура било отменено. На 03.01.2024 г., с постановление на Върховната прокуратура, постановлението на Апелативна прокуратура било отменено и материалите по наказателното производство били върнати на Окръжна прокуратура – Русе с оглед извършване на преценка за прилагане на процедурата по чл. 72 вр. чл. 70 от ЗАНН. Мотивите на постановлението на прокурора от Върховна прокуратура сочат, че досъдебното производство, водено в РП – Русе, било прекратено прибързано, а в подкрепа на този извод бил факта, че след разделянето му производството не било възлагано за разследване на разследващ полицай и всъщност по него разследване не било провеждано.

Съобразно изложените мотиви в постановлението на Върховна прокуратура от 03.01.2024 г., с постановление от 07.02.2024 г. на зам.окръжен прокурор в ОП – Русе извършил нов служебен контрол и отменил постановлението за прекратяване на РП – Русе от 04.10.2022 г., с което било прекратено досъдебно наказателно производството по преписка № 5299/2022 г. и върнал материалите по преписката на РП – Русе за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената му част.

След постъпило постановление (с характер на възражение) от прокурор от РП – Русе, с постановление от 25.04.2024 г. на АП – Велико Търново, постановлението на ОП – Русе от 07.02.2024 г. било потвърдено. От своя страна, постановлението на АП – Велико Търново, било потвърдено от Върховна прокуратура с постановление от 14.06.2024 г., като материалите по пр.пр. № 5299/2022 г. по описа на РП – Русе били върнати в същата прокуратура за сведение и изпълнение на дадените от ОП – Русе, с постановление от 07.02.2024 г., писмени указания.

Към настоящия момент досъдебно производство № 1882-ДП-634/2024 г. по описа на Първо районно управление при ОД на МВР - Русе (прокурорска преписка № 5299/2022 г. по описа на ТО Бяла при РП – Русе) се води срещу Ц. Е. Е., от гр. Русе, за престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК; П. С. С., от гр. Русе, за престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, aл. 1, т. 3 от НК и В. Г. К., от гр. Две могили, област Русе, за престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. Изготвени са постановления за привличане на лицата в качеството им на обвиняеми, които са подписани от наблюдаващия прокурор. Настоящото производство за възобновяване е образувано по отношение на едно от лицата - П. С. С. от гр. Русе.

От приложеното постановление за привличане на обвиняем от 22.11.2024 г. се установява, че по отношение на последния са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, за това, че на 07.09.2020г., в гр. Две могили, област Русе, в съучастие, като извършител с В. Г. К., като подбудител и помагач, като непълнолетен но след като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си и за другиго, Ц. Е. Е. и В. Г. К. от гр. Две Могили, обл. Русе-имотна облага-пари, укрил чужди движими вещи - 1 брой телефон марка „Huawei", модел „РЗО Pro", с IMEI: 866394044035327, със стъклен протектор на дисплея и силиконов кейс и 1 брой мобилен телефон марка „Samsung", модел „Galaxy S9", с IMEI 1: 356626097450820 и IMEI2: 356627077450928, със стъклен протектор на дисплея и силиконов кейс, всичко на обща стойност 1 108,00 /хиляда сто и осем/ лева, за които знаел, че са придобити от Ц. Е. Е., от гр. Русе, чрез престъпление - маловажен случай на кражба, като вещното укривателство е извършено във връзка с деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.

В постановлението от 07.02.2024 г. на зам.-окръжния прокурор на ОП – Русе, потвърдено от прокурор от Върховна прокуратура, е прието, че наблюдаващият прокурор не е съобразил обстоятелството, че не всички вещи, предмет на престъплението, са възстановени на пострадалия като не са обсъдени приложените по делото характеристики на извършителите. Прието е, че между двете престъпления - телесната повреда и кражбата/вещното укривателство, предмет на всяко от делата, е налице връзка, както и че е налице ефективно реализиран опит вещите, предмет на престъплението, да бъдат укрити с цел по-късно да бъдат продадени, поради което по същество е прието, че с оглед събраните доказателства липсват доказателства за наличие на предпоставките за приложението на чл. 218б от НК.

Въз основа на наличните по прокурорската преписка доказателства административният съд прави следните изводи:

Основанието за възобновяване на административнонаказателното производство по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН изисква деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, да съставлява престъпление. Разпоредбата регламентира отмяната на наложената с влязъл в сила акт административнонаказателна санкция и премахване по този начин, с оглед забраната за non bis in idem, на пречките пред провеждане на наказателното производство срещу същото лице и за същото от фактическа страна деяние (вж. подробните разяснения, изложени в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, за това как се извършва преценката по отношение на обстоятелството дали се касае за същото от фактическа страна деяние (idem) и дали и двете производства са с наказателен характер, само в който случай се стига до тяхното „дублиране“ (bis).

Когато са налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.218б от НК, законодателят третира извършеното деяние като нарушение, а не като престъпление. Основният разграничителен критерий тук е степента на обществена опасност, доколкото тя изисква вещното укривателство да е във връзка с изчерпателно изброени състави на престъпления, измежду които е и това по чл.194, ал.3 от НК (маловажен случай на кражба). Според легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Щом самият закон третира деянието по чл.218б от НК като нарушение, то не може да се приеме тезата, че с налагане на административното наказание лицето е вече санкционирано за извършено от него престъпление макар и по различен ред, като основание за отказ да бъде допуснато възобновяване на административнонаказателното производство по чл.70, ал.2, т.5 от НК.

На следващо място, при съпоставка на предмета на двете производства (административнонаказателното и наказателното), е видно, че са касае за едно и също от фактическа страна деяние. По тази причина и както беше посочено по-горе, за да се реализира наказателната отговорност на П. С. С. за извършеното престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, следва да бъде отменено административното наказание „обществено порицание“ наложено му с влязло в сила наказателно постановление № 4569а-22/29.11.2022 г. на началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе. Тук обаче следва да се отбележи, че неправилно върху наказателното постановление е поставена заверка, че то е влязло в сила на 20.12.2022 г. Видно от отбелязването върху НП, то е било връчено на Строашимиров на 12.12.2022 г. Към тази дата вече са били в сила мащабните изменения в ЗАНН, направени с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., в резултат на които срокът за обжалване на наказателните постановления (посочени в чл.58д, т.1 от ЗАНН) беше предвидено да е с продължителност от 14 дни, считано от тяхното връчване, а не 7 дни, както беше предвидено в предходната редакция на чл.59, ал.2 от ЗАНН. Следователно наказателното постановление е влязло в сила на 27.12.2022 г., а не на 20.12.2022 г., както неправилно е посочено в него.

Във връзка с поддържаните от процесуалния представител на санкционираното лице възражения следва да се отбележи, че преценката за степента на обществена опасност на деянието не е в компетентността на административния съд в производството по раздел VIII, глава трета от ЗАНН. За да бъде основателно искането за възобновяване по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН е достатъчно да е налице висящо наказателно производство, което съставлява ясна индиция, че наблюдаващият прокурор, респ. прокурорът от горестоящата прокуратура, разполагащ с правомощието по чл.243, ал.10 от НПК, е счел, че степента на обществена опасност на деянието позволява то да бъде квалифицирано именно като престъпление, а не като административно нарушение. Независимо от това, с оглед събраните по досъдебното производство доказателства и данните за друго извършено престъпление срещу личността на пострадалия, с което настоящото деяние има връзка, следва да бъде споделен крайния извод, направен в постановленията на прокурорите от по-горните спрямо вносителя на предложението прокуратури, че извършеното деяние не е маловажно и неговата обществена опасност напълно оправдава квалифицирането му като престъпление.

По изложените съображения съдът намира искането (предложението) основателно. Административнонаказателното производство следва да бъде възобновено, влязлото в сила наказателно постановление, издадено срещу П. С. С., следва да бъде отменено като административнонаказателното производство бъде прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл.73, ал.4, т.2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство, приключило с наказателно постановление № 4569а-22/29.11.2022 г., издадено от началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе и влязло в сила на 27.12.2022 г., с което на П. С. С., с [ЕГН], с адрес гр. Русе, на основание 218б вр. чл.194, ал.3 от НК, е наложено административно наказание „обществено порицание“.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4569а-22/29.11.2022 г., издадено от началника на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, с което на П. С. С., с [ЕГН], с адрес гр. Русе, на основание 218б вр. чл.194, ал.3 от НК, е наложено административно наказание „обществено порицание“ като

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

Решението е окончателно.