О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
град Велико Търново, 06.08.2020 година
Великотърновски районен съд, седемнадесети състав, в закрито заседание на шести август,
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Анна Димова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 1039 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на "Центромес"
ООД - град Велико Търново, чрез адв. Н. И. - ВТАК, срещу
"Електроразпределение Север" АД - град Варна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от "Електроразпределение Север" АД
- град Варна. На основание чл. 119 ГПК в отговора на исковата молба ответното
дружество е направило възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Велико
Търново, тъй като адреса му на управление е извън седалището на сезирания съд и
липсва изрично позоваване от ищеца на правилата на специалната подсъдност.
Възражението за местна неподсъдност
на делото, съдът намира за основателно. Съгласно общото правило на чл. 108, ал.
1 ГПК исковете срещу юридическите лица, каквото безспорно е ответното
дружество, се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.
Безспорно е, а това се установява и от справка в ТР, че седалището на ответника
е в град Варна и по общото правило местнокомпетентен е Варненския районен съд. Действително
в случая по делото ищецът има качеството на ползвател на мрежата и на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41а и т. 41б от ДР на ЗЕ.
Въпреки че е юридическо лице, във връзка с доставката на ел. енергия
специалният закон му е придал качеството на потребител. Константна е практика
на ВКС, че за целите на процесуалния закон понятие потребител следва да се
тълкува разширително, а не само в рамките на дадената в § 13, т. 1 ЗЗП
дефиниция. Следователно щом ищецът е потребител на енергийни услуги разполага с
възможността по чл. 113 ГПК да предяви иска си срещу доставчика им по
постоянния или настоящия си адрес. В случая по делото обаче доколкото изрично позоваване на същата разпоредба не е
налице от страна на ищеца, с оглед принципа на диспозитивното начало и изборния
характер на тази специална подсъдност, изключващ служебното й зачитане от съда,
тя не следва да бъде обсъждана и зачитана служебно. В този смисъл е
константната практика на ВКС, включително: Определение № 679 от
30.8.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 242/2010 г.,
II т. о., Определение № 544 от 11.07.2011 г.
на ВКС по ч.т.д. № 503/2011 г., II т. о., Определение
№ 1000 от 06.11.2012 година по ч.т.д. № 569/2012г. на II т.о. на ВКС, както и цитираните в него други определения. В същите ВКС
приема, че предвидената в чл. 113 ГПК специална
подсъдност е изборна, но същата не може да се прилага служебно от съда, а само
когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на
визираните в тази норма предпоставки. Изборът е предоставен на ищеца и ако
той поиска надлежно да го
упражни, следва да направи обосновка
на избора си чрез изричното
позоваване на разпоредбата на чл. 113 ГПК
и че иска претенцията му изрично да бъде
разгледана от местно компетентния по правилата на
чл. 113 ГПК
районен съд. Съдът не
може да тълкува
или да предполага
каква е била действителната воля на ищеца след
като същата не е била изразена
ясно и своевременно, недвусмислено и изрично от последния. В случая, подадената
искова молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на Районен съд
- Велико Търново, т.е. ищецът не е основал подсъдността пред сезирания съд, с качеството си на
потребител, позовавайки се на разпоредбата на чл. 113 ГПК. В този смисъл са още Определение № 896 от 12.10.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 754/2012 г., II т.о. и Определение
№ 1019 от 09.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 783/2012 г., II т.о.
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав приема, че възражението за неподсъдност на делото е
депозирано в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК. Същото се явява основателно,
доколкото ответното дружество е със седалище и адрес на управление в град Варна,
т.е. местно компетентен да се произнесе по подадената
по делото искова молба е Районен съд - Варна.
По изложените по-горе
съображения, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено, а делото следва да бъде изпратено за разглеждането му по
компетентност на Районен съд - Варна.
Водим от горното и на основание чл.
118, във връзка с чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 108 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1039/2020 година на Районен съд - Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото за разглеждането му по подсъдност на Районен съд - Варна.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: