Решение по дело №282/2019 на Окръжен съд - Шумен

                    

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                 № 37

 

                                          гр. Шумен, 14.02.2020г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    Председател:М.Маринов

                                                                          Членове:1.Р.ХаджиИ.

                                                                                          2.мл.с.С.Стефанова

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ. в.гр.дело №282 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение №191/27.02.2019г., допълнено в частта за разноските с определение №1857/24.06.2019г. по гр.д.№1922/2018г.,  ШРС е   признал за установено по отношение на С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д., че Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б.,  С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г.  В.С., В.И.Ц.  и Г.И.И., са собственици по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.99.37 по  скица на поземлен имот на СГКК – Ш., с площ от 3742 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: недифиниран, находящ се в местността „Ч..“ по плана на гр.Ш., при съседи: 83510.99.53, 83510.99.110, 83510.99.36, 83510.99.35, 83510.99.111, като на основание чл.108 от ЗС, С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д. са осъдени да предадат владението върху 26/36 ид.ч. от гореописания недвижим имот на ищците. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение  № .....в частта, в която ответникът С.С.С. е признат за собственик на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.99.37 по  скица на поземлен имот на СГКК – Ш..Присъдени са и следващите се разноски.

           Недоволни  от така постановеното решение останали  отвениците  С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д., които го обжалват изцяло. Намират същото за  неправилно и незаконосъобразно. Изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства, включително на заключението на СТЕ. Изложени са оплаквания относно преценката на съда за достоверност на част от показанията на разпитаните свидетели. Същевременно в мотивите не бил извършен анализ на отговорите на въпросите, дадени от ищците П.Б. и Л.Б. по реда на чл.176 от ГПК. Възразява се срещу извода на съда, че жалбоподателят С.С. се  явявал владелец на своята идеална част и държател по отношение идеалните части на ищците, както и че не се е доказало в производството да е изменил основанието на владението си по отношение идеалните части на ищците. В подкрепа на направените доводи са изтъкнати подробни съображения. Моли решението изцяло да бъде отменено и посатновено друго, с което  бъдат отхвърлени изцяло заявените искове.  

         В срок e депозиран отговор на въззивната жалба, с който въззиваемите вземат стонивище по неоснователността й.

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

          Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,  констатира следното:

          Съгласно удостоверение  за наследници №2314/09.07.2013г. и № 1451/14.05.2018г., издадено от община Ш., Г.(Г.) М.Н.  е починала на 13.03.1981г., като оставила наследници по закон: пет дъщери-Ц.Ц.Ц., Г.Ц.П., В.Ц.Р., И. Ц.С. , Р. Ц.Б., както и двама внуци-В.И.Ц. и Г.И.а И., деца на починалия преди наследодателката неин син И.Ц.И./поч. на 31.05.1972г./.  Г.Ц.П. е починала 10.09.1994г., като е оставила за свои наследници: П.С. П./починал на 23.04.1996г./ и трима сина-П.П.П., О.П.П. и Ж.П.С., последният починал на 18.03.2016г., оставил за свои наследници двамата си братя /удостоверение за наследници №918/21.03.2016г./. И. Ц.С. е починала през 2007г. и е оставила за свои наследници: съпруг- С.С.С., син-С.С.С. и дъщеря-А.С.И..   В.Ц.Р. е починала на 10.05.2005г. и е оставила за свой наследник низходящ от втора степен-В.Р.Р., дъщеря на починалият преди Р. неин син- Р. Г.Р.. Видно от удостоверение за наследници №73/08.01.2014г., Р. Ц.Б. е починала на 16.04.1999г., като е оставила следните наследници: син Ц.С.Б., починал на 28.10.2007г. и оставил наследници: съпрута П.С.Б. и низходящи от първа степен- С.Ц.М. и Д.Ц.С., както и син В.С.Б., починал на 18.03.2012г. и оставил за свои наследници съпруга Л.Г.Б. и двама сина: Р.В.С. и Г.В.С..

         Съгласно удостоверение изх.№ УТ-37-152 от 21.07.2017г., издадено от община Шумен, бивш имот № 43, 44 и 45 от Кадастрален план на местността изработен през 1987г. е със записан собственик по парцелния списък – наследници на Г.М.Н., като имотът бил идентичен с имот с идентификатор 83510.99.37 с площ 3 742 кв.м., като към удостоверението е приложено копие от кадастралния план за местността „Ч..“ за 1987г. и от съответната страница на парцеларния списък.

       Представена е декларация по чл.14 от ЗМДТ от 17.06.2012г.,  с партиден  № 5003180538002, съгласно която ищцата Л.Г.Б. е декларирала процесния имот, както и  приходни квитанции  за платен данък за имота за 2013г. от Л.Б. и Р.В.С. от  от 08.01.2014г.. Настоящата инстанция намира, че описаните декларация и квитанции касаят процесния имот. Действително, установи се по делото, че сочените лица имат права по отношение и на друг имот в м.“Ч..“, но същите са декларирали два имота в м.“Ч..“, съответно са заплатили данък за двата имота.

         Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №...., на 15.11.2013г.,  ответникът С.  С.С. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 83510.99.37, гр.Ш., местността „Ч..“ с площ 3742 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, с недефиниран начин на трайно ползване. С нотариален акт за дарение с последващ номер -№....,  от същата дата на нотариус с рег.№024, дарил имота на  на своите внуци ответниците по ревандикационните претенции - Д.И.Д. и С.И.Д..

      Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, имот с идентификатор 83510.99.37 по действащата кадастрална карта на гр.Ш. е идентичен с имоти с номера № 43, 44 и 45 по кадастралния план на местността „Ч..“ от 1987г., като не се включва в очертанията на имот № 42 по кадастралния план на местността „Ч..“ от 1987г.. В периода от 1999г. до 2005г., имотът бил записван в плановете за земеразделяне, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, а към момента като поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване.

      Съдебно-техническа експертиза е назначена и в хода на въззивното производство, заключението на която сочи, че към момента на завеждане на исковата молба процесният имот с идентификатор 83510.99.37 по актуалната кадастрална карта е с предназначение на територията „урбанизирана територия“. От масовизацията до одобряване на кадастралната карта същият се е ползвал за жилищни нужди, поради което е представлявал урбанизирана територия. Липсвали данни имотът да е одържавяван, съответно възстановяван по реда на някои от реституционните закони. В съдебно заседание вещото лице добави, че процесният имот към момента на масовизацията е бил урбанизирана територия. Имотът бил ограден по следния начин: от югоизток към пътя бил ограден с паянтова ограда от градинска мрежа, от югозапад половината от дължината на границата била оградена с градинска мрежа, останалата-с телена ограда на бетонни колове. От северозапад и североизток бил силно обрасъл с храсти и дървета и не бил ограден В имота съществувала двуетажна паянтова сграда. В югозападния край съществувал паянтов навес, покрит с ламарина и частично оградено място с градинска мрежа на бетонни стълбове. Това оградено място било частично изорано и подготвено за земеделски култури. Извън него, в югоизточния край имало допълнително изорана площ.

      При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

         Съгласно изложените в исковата молба  обстоятелства и заявения петитум, съдът намира, че предмет на спора  са установителни претенции, предявени от  ищците Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б.,  С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г.  В.С., В.И.Ц.  и Г.И.И., да бъде признато за установено по отношение на ответника С.С.С.,   че се явяват собственици  по силата на наследствено правоприемство и давност общо на 26/36 ид.ч. /Ц.Ц.Ц. – на 6/36ид.ч., П.П.П.- на 3/36ид.ч., О.П.П.- на 3/36ид.ч., С.С.С.- на 2/36ид.ч., П.С.Б.-

на 1/36ид.ч.,  С.Ц.М.- на 1/36ид.ч., Д.Ц.С.- на 1/36ид.ч., Л.Г.Б.- на 1/36ид.ч., Р.В.С.-на 1/36ид.ч., Г.  В.С.- на 1/36ид.ч., В.И.Ц.- на 3/36ид.ч.  и Г.И.И.– на 3/36ид.ч./,  от имот с идентификатор 83510.99.37 по  скица на поземлен имот на СГКК – Ш., с площ от 3742 кв.м., съответно  ревандикационни претенции  с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от ищците  само срещу Д.И.Д. и С.И.Д., да бъде признато за установено по отношение на последните, че ищците се явяват собственици общо на 26/36ид.ч. от гореописания имот , като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху същите. Поискана е и отмяна, на  основание чл.537 ал.2 от ГПК, на  констативен нотариален акт №....

          Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

          Настоящата инстанция констатира, че в случая ревандикационни претенции са били предявени само срещу втория и третия ответник, не и срещу първия, поради което и решението в частта с която  С.С.С. е осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот следва да бъде обезсилено. Налице е произнасяне на първоинстанционния съд свръх петитум в тази част.

       Касателно допустимостта на установителните претенции: Допустимостта на установителните искове за собственост е обусловена от наличието на правен интерес, като същият следва да се изследва конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор, като такъв интерес ще е налице, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Възможно е, въпреки че е бил налице при завеждане на даден установителен иск, правният интерес  да  отпадне и в хода на производството. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза. Видно от удостоверение за наследници  №1837/13.06.2019г.,  в хода на въззивното производство е починал ответникът по установителните искове С.С.С./на 21.05.2019г., като негови наследници по закон се явяват  С.С.С.-един от ищците по делото/ и А.С.И.. Предвид това и доколкото същият, въпреки че се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота, е прехвърлил правата си на ответниците по ревандикационните искове, липсва правен интерес за ищците от предявяване на установителни искове за собственост срещу наследниците му. След като първоначалният ищец е оспорил правата им, липсва правен интерес от установяването им по отношение на наследниците му, при положение че първоначалният ищец е прехвърлил правата си по отношение на имота не на наследниците си, а на трети лица-ответниците по ревандикационните искове. Именно в процеса на  разглеждане на тези ревандикационни претенции ще се установят действителните права на страните.

    Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е  признато за установено по отношение на ответника С.С.С.,   че ищците  се явяват собственици  по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч. /Ц.Ц.Ц. – на 6/36ид.ч., П.П.П.- на 3/36ид.ч., О.П.П.- на 3/36ид.ч., С.С.С.- на 2/36ид.ч., П.С.Б.- на 1/36ид.ч.,  С.Ц.М.- на 1/36ид.ч., Д.Ц.С.- на 1/36ид.ч., Л.Г.Б.- на 1/36ид.ч., Р.В.С.-на 1/36ид.ч., Г.  В.С.- на 1/36ид.ч., В.И.Ц.- на 3/36ид.ч.  и Г.И. И.– на 3/36ид.ч./,  от процесния имот.  

     По отношение на ревандикационните претенции  с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от  ищците  срещу Д.И.Д. и С.И.Д.,  да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че ищците се явяват собственици на общо  26/36ид.ч. от процесния имот,  като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху същите:

     За   уважаването  на  ревандикационен  иск   е    необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответниците-че владеят на правно основание.В случая ответниците признават, че владеят имота, като спор е налице оп отношение на другите две предпоставки.

       В исковата молба ищците излагат конкретен  юридически факт, въз основа на които се легитимират като собственици на сочените идеални части от процесния имот – давност и наследство – излагат, че наследодателката Г.М. Николова  до смъртта си през 1981г. стопанисвала спокойно и владеела процесния имот, като след смъртта й ищите, нейни наследници, продължили владението, присъединявайки това на наследодателката и още към 2007г.  били придобили собствеността върху претендираните идеални части от имота по давност и наследство. Едва пред въззивната инстанция сочат и друго основание за придобиване на имота от наследодателката-покупко-продажба, но същото се явява несвоевременно заявено, поради което не следва да бъде обсъждано. Но дори разгледано по същество, същото се явява недоказано.

  Досежно заявеното своевременно с исковата молба придобивно основание: Съгласно правната теория, имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически съС.ия и следователно владението продължава по право в лицето на общия правоприемник, без да е необходимо последният да придобива реално фактическата власт./ в този смисъл т.3 на мотивите на Тъкувателно решение №5/2012г. на ОСГК/. При няколко наследника, всеки може да придобие по давност при условията на чл.82 от ЗС-чрез присъединяване на владението на праводателя си само онази част от наследствения имот, която съответства на наследствения му дял.

  По делото се установи, а е и безспорно между страните, че ищците са наследници по закон на наследодателката Г.М. Н..  Съгласно показанията на свид.Т.Т., свид.С.А.,  процесният имот бил собствен, владян от наследодателката. Показанията на свидетелите кореспондират и с отразеното в  парцеларен списък  към плана от 1987г., в който процесният имот/тогава съставляващ планоснимацни №№43, 44 и 45/ е вписан като собствен на Г.М.Н./наследници/. Действително записванията  в тези списъци не установяват права, а са само индиция за собственост, което обаче е достатъчно ведно със свидетелските показания да обосноват извод за осъществявано от наследодателката владение върху имота.

   Както бе посочено по-горе, след смъртта на наследодателката, владението е продължило по право в лицето на наследниците й, съобразно наследствените им права. От показанията на свид. В.М., Сл.А. и Т.Т./съседи на имота/ се установи, че след смъртта на наследодателката  наследниците продължили владението на имота като всеки ползвал различна част, поради което и същите са го придобили по давност още към 1991г. - „Имотът на баба Г. го работеха на кака Г. един от синовете, на кака Ц.-К., на бат И.-В.и Ц..4-5 човека от децата на наследниците си бяха разделили предната част от имота на парцели…Земята на бат С. беше към оградата на дядо А. и пристойките, които той си направи бяха по дължина“-свид.Т..; „Наследниците го ползваха това място…по парцели както е разпределено не мога да кажа точно на кой какво се полага…крайното място в лявата страна беше оградено…“-свид.Сл.А.; „ Ц. и В. –синовете на Р. са стопанисвали процесиня имот…Те гледаха мястото, сееха зеленчуци, почистваха го… В момента е разделено на две с телена ограда, с което е определено кой за кое място да се грижи.. Едното място ищците се грижат, а другото трябва С. за го гледа…Ходил съм да помагам много пъти. Последно съм ходил да чистя през 2011-2012г… Процесният имот има три врати. От двете врати се влиза в едното място, от едната врата има телена ограда и оттам насам има две врати и това място го ползваше В., сееше си люцерна, зайци гледа и сега продължава да гледа. А през другата врата си влизаше чичо Ц., аз и Р.…А третата врата е дето С.си влиза в неговото място до сайванта му, където спи там до гъбарника.-свид.М.. Показанията на свидетелите са непосредствени касателно сочените факти/всички са близки съседи на имота/ и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани.

    Не противоречи на казаното от свидетелите и заявеното от ищцата П.С.Б., в отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, че имотът бил разделен за ползване между братятя и сестрите на съпруга й /децата на Г.М./, че съпругът й Ц. не бил живял в него, но там отглеждали зеленчуци, обработвали земята до смъртта му, и никога не го били изоставяли. Ищцата  Л.Г.Б. също заявява че съпругът й В. не е живял в процесния имот, но свекърва й /Р./ винаги ходела и обработвала наследствения й имот.

   По делото не установи  имотът  да е одържавяван или отнет по някакъв начин, поради което и същият не  подлежи на реституция  по ЗСПЗЗ, съответно по отношение на него не е налице забрана за придобиването му по давност/р-е №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г., ІІг.о./.

      Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанцинния съд касателно следващите се части на всеки от ищците от наследството на  Г.М.Н.,  като на основание чл.272 от ГПК препарща към същите.

       Ответниците отричат правото на собственост на ищците върху 26/36ид.ч. от имота, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на целия имот  - И. С./също наследник на наследодателката Г./  и съпругът й ответникът С. С.С. упражнявали владение върху имота за себе си/от 1981г./, поради което С.  се снабдил с констативен нотариален акт,  съответно правоприемниците им продължили това владение, поради което в тяхна полза била изтекла предвидената в закона придобивна давност.  

       Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

       В настоящото производство не са ангажирани категорични доказателства И. и С.С., съответно след смъртта на И. С. през 2007г., С., през правнорелевантния период, считано от 1981г. до 2013г. да са осъществявали фактическа власт върху целия имот, при горепосочените условия, не бе установена такава фактическа власт и за период 10г. преди снабдяването  с нотариален акт. Както бе посочено по-горе /показанията на свид.А.,  Г.Т., М./, процесното място е било разпределено за ползване между наследниците, като всеки е обработвал съответната част. Не е спорно и са потвърждава от показанията на свидетелите и на двете страни, че С. С. и съпругата му И. идвали да работят в имота, живели в него, а след смъртта на И. в имота продължил да живее С., но по делото не бе установено същите да са осъществявали фактическа власт върху целия имот.    Действително, съгласно показанията на свидетелите на ответната страна  Й.РА.ов, Т.С. и К.П.  в имота живели  само И. и  С., но това не означава че останалите наследници не са осъществявали фактическа власт върху имота, съответно са изгубили владението върху същия. Свид.С. излага, че пред стаята в която живеели И. и С.  сеели само 100кв.м.  Същата заявява и че не била виждала наследниците да идват в имота, но същевременно сочи, че нямала видимост към него. Отивала до имота, когато се налагало да  да прибере майка си, когато последната била жива и ходела на гости на И.. Живеела в Ш., но често ходела в „Ч..“. Т.е., не би могло да се приеме, че свидетелката е имала поС.ни  наблюдения по отношение ползването на имота. Освен това същата, излага, че в процесния имот нямало мрежа или ограда и в него се влизало пред една врата, което противоречи както на показанията на  свидетелите на ищцовата страна/съседи на мястото/, както и на заключението на СТЕ. Свид.П. също е имал епизодични  наблюдения по отношение на процесиня имот, доколкото го е посещавал само при отчитане на данните за консумирана електроенергията, освен това същият излага „ Те /ищците/ си знаят кое място е на бай С., то е паянтова ограда с колове и отдолу където минава пътя е покрил с ламарина едно място и гледа кокошки там“.  Свид.РА.ов също сочи, че освен С.и И. не бил виждал други хора да живеят в имота или да сеят зеленчуци, но  заявява че няма видимост към имота, а също в самото дворно място не бил виждал да има ограда.   Т.е. въз основа на показанията на свидетелите на ответната страна не може да се приеме несъмнено, че И. и С. С. упражнявали фактическа власт върху целия имот,  двадесет, съответно десет години преди издаване на констативния нотариален акт.

     Владението по смисъла на чл.79 от ЗС не се изразява и в непрекъснато осъществяване на фактическо въздайствие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др, а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите за сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Достатъчно е владелецът във всеки момент, в който пожелае да може да реализира владелческата си власт. В случая се установи, че  наследниците са осъществявали владение, ползвайки съответна част от мястото, съобразно неговото предназначение, начин на ползавне и състояние. Ползването на  съответна част не съставлява действие, изразяващо промяна на анимуса на съсобственика за установяване на самостоятлна фактическа власт върху реално обособена част от съсобствения имот.

  Освен това следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика/ТР №1/2012г. на ОСГК/ възможно е  съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение, но ако се позовава на придобивна давност  за чуждата идеална част, при спор за собственост той следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.  При универсалното правоприемство владението преминава към всички правоприемници, т.е. налице е съвладение независимо дали правоприемниците са установили самостоятелна фактическа власт или фактическата власт се упражнява само от някои от тях. В случая основанието , на което първоначално е установена фактическата власт- наследствено правоприемство от наследодателката Г.М., чийто наследник по закон се явява И. С., показва съвладение. Т.е. дори И. и С.С. да са установили фактическа власт върху целия имот, то те владеят за сметка на всички сънаследници и за да са превърнали владението в такова само за себе си е необходимо да се отблъсне владението на другите, а не е достатъчно да манифестират неопредеелно самостоятелността на владението.   Промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго само за себе си следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на другите съсобственици, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Обстоятелството, че И. С., която е сънаследник и съответно съвладелец, и съпругът и С. С. са живели в имота, съответно обработвали  част от него,  не може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене, което е насочено към отричане на правта на другите сънаследници. Осъществяваните от тях действия по отношение на имота не са такива, че да пречат на останалите сънаследници да си служат с имота съобразно правата им.  Или по делото не се събраха доказателства за извършени от С. действия през  1981г. или след това до 2003г. /десет години преди съставянето на констативния акт/, обективиращи спрямо ищците, като съсобственици, намерението да владеят идеалните им части за себе си. Действително, свид.А. сочи, че не били допускани до имота/като не е ясно кои от наследниците, от кого/, но след това добавя, че те си влизали в имота от дясната страна, разкопавали, като не може да каже точно кога ги гонили.Въпреки неяснотата на показанията в тази насока, дори да се приеме, че е имало такива действия, с което се цели отнемане владението на другите съсобственици, то при всички случаи те са осъществени след м.ноември 2013г./снабдяването с констативния нотариален акт/.

      Предвид изложеното съдът намира, че И. С., съответно съпругът й С.С. не са придобили идеалните части, собственост на ищците по давност. Ето защо и ищците се явяват собственици на общо 26/36ид.ч. от процесните имоти / Ц.Ц.Ц. – на 6/36ид.ч.,  П.П.П.- на 3/36ид.ч.,  О.П.П.- на 3/36ид.ч.,  С.С.С.-  на 2/36ид.ч.,  П.С.Б.- на 1/36ид.ч.,  С.Ц.М.- на 1/36ид.ч.,  Д.Ц.С.- на 1/36ид.ч.,  Л.Г.Б.- на 1/36ид.ч.,  Р.В.С.- на 1/36ид.ч.,  Г.  В.С.- на 1/36ид.ч., В.И.Ц.-  на 3/36ид.ч.  и Г.И. И.– на 3/36ид.ч./.   

    Предвид гореизложеното, към момента на изповядване на сделката праводателят на отвениците не е бил собственик на притежаваните от ищците общо 26/365ид.ч. поради което вещноправния ефект на дарението по отношение на същите не е настъпил и те не са преминали в патримониума на Д.И.Д. и С.И.Д. .

       Не се установи и  Д.И.Д. и С.И.Д., да са придобили имота по давност, присъединявайки към своето владение /започнало през 2013г./, владението на праводателите си И. и С.С.. Както бе посочено по-горе, не се установи праводателите им да са осъществявали владение по отношение на процесните идеални части от имота, за да се приеме, че е налице правоприемство по отношение на същото. 

       Ето защо и ответниците Д.И.Д. и С.И.Д.  следва да бъдат осъдени да предадат  на ищците владението върху общо 26/36ид.ч. от имота.

         Като последица от уважаването на заявените претниции, констативния нотариален акт  № .....следва да бъде отменен в частта, в която ответникът С.С.С. е признат за собственик на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.99.37,  въз основа на придобивна давност.

        Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която С.С.С. е осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот, доколкото ревадикационна претенция по отношение на същия не е била предявявана.. Решението следва да бъде обезсилено и в частта, с която е признато за установено по отношение на С.С.С., че ищците се явяват собственици общо на 26/36ид.ч. от процесния имот, съответно в тази част, по отношение на заявените установителни претенции срещу С.С.С. - производството по делото прекратено, поради липса на парвен интерес.

    В останалата обжалвана част решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

        С оглед изхода на спора, и на оснвание чл.78 от ГПК,  жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия Р.В.С. деловодни разноски в размер на 757лв.  - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.   

     Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

 

                                                Р    Е    Ш    И    :

 

  

          ОБЕЗСИЛВА решение №191/27.02.2019г., допълнено в частта за разноските с определение №1857/24.06.2019г. по гр.д.№1922/2018г. на ШРС, в частта,  с която С.С.С. е осъден да предаде  владението върху 26/36 ид.ч. от  имот с идентификатор 83510.99.37 по  скица на поземлен имот на СГКК – Ш., с площ от 3742 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: недифиниран, находящ се в местността „Ч..“ по плана на гр.Ш., при съседи: 83510.99.53, 83510.99.110, 83510.99.36, 83510.99.35, 83510.99.111,  на Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б.,  С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г.  В.С., В.И.Ц.  и Г.И. И..

     ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е признато за установено по отношение на  С. С.С.,    че Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б.,  С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г.  В.С., В.И.Ц.  и Г.И.И. се явяват собственици  по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч.  от гореописания имот, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото  по отношение на така заявените срещу С. С.С. установителни претенции.

     ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата, обжалвана част – в която е  признато за установено по отношение на   Д.И.Д. и С.И.Д., че Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б.,  С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г.  В.С., В.И.Ц.  и Г.И. И., са собственици по силата на наследствено правоприемство и давност  общо на 26/36 ид.ч. /Ц.Ц.Ц. 6/36ид.ч., П.П.П.-3/36ид.ч., О.П.П.-3/36ид.ч., С.С.С.-2/36ид.ч., П.С.Б.-1/36ид.ч.,  С.Ц.М.-1/36ид.ч., Д.Ц.С.-1/36ид.ч., Л.Г.Б.-1/36ид.ч., Р.В.С.-1/36ид.ч., Г.  В.С.-1/36ид.ч., В.И.Ц.-3/36ид.ч.  и Г.И.И.-3/36ид.ч./, от гореописания имот , като  Д.И.Д. и С.И.Д. са осъдени да предадат владението върху 26/36 ид.ч. от имота, съответно на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение  № 75, том IХ, рег.№ 14300, дело № 1325 от 15.11.2013г.  на нотариус с рег.№024.    

       ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** *** и С.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***, едв.Г.Т.. при ШАК, да заплатят на  Р.В.С. с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване:гр.Ш...., чрез адв.Н.Д. при ШАК,  деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 757лв..

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

            

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                         

 

                                                                                                 2.