№ 720
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20241001000104 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 685 от 29.05.2023 г., постановено по т.д.№ 1881/2021 г., по
описа на СГС,VI-12 състав, „Веселец“ ООД е осъдено да заплати в полза на
всеки от ищците И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на баща си И.
П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П.,
чрез адв. В.В., сума в размер на 16 071,42 лв. на основание чл.125, ал. 3 ТЗ,
като исковете над уважения размер до предявената сума от 2 000 000 лв. за
всеки от тях са отхвърлени като неоснователни.
С Определение № 3731/30.10.2023 г., постановено по делото, на
основание чл.248, ал. 1 ГПК, СГС е допълнил и изменил постановеното по
делото решение в частта за разноските, като е осъдил „Веселец“ ООД да
заплати на адв. В., в качеството му на процесуален представител на ищците,
сумата от 912,13 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците, а по сметка
на СГС сумата от 1939,02 лв. разноски, осъдил е всеки от ищците да заплати в
полза на „Веселец“ ООД сумата от по 28 535,36 лв. с ДДС, представляваща
1
сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, както и сума от
по 197,80 лв. всеки, представляваща сторени от ответника разноски за
депозити за вещи лица. В останалата част молбите на страните са оставени без
уважение.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба, подадена
от И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на баща си И. П., и тримата
действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адв. В.В.,
против решението, в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците за
горницата над 16 071,42 лв. до размера от 32 577,07 лв. за всеки ищец, в която
са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. В жалбата не се правят оплаквания относно приетите
за установени фактически положения от първостепенния съд касателно
наличието на членствено правоотношение между наследодателя на ищците и
ответното дружество, прекратяването на това членствено правоотношение на
******** г. поради смъртта на баща им, приемането на наследството по опис
от тяхна страна и стойностите на актива и пасива в двата варианта на
приетите по делото заключения –по първото заключение се установявало
превишаване на активите спрямо пасивите на дружеството със 192 857 лева, а
по второто – с 339 000 лева. Жалбоподателите оспорват извода на съда, който
приел първия вариант, съгласно който искът на всеки един от ищците е
основателен до размер от 16 071.42 лева, като считат, че следва да се приеме
втория вариант, вземащ предвид действителната цена на активите към
31.03.2021 г. Ищците изрично твърдят, че действителната стойност на
оценяваните четири недвижими имота на ответника е не приетото от вещото
лице- 239,496.00 лева, а 349,420.77 лева, която сума е формирана както следва:
44,418.09 лева- цена на ателие № 4А към 31.03.2021, цена от 70,409.88 лева
към 31.03.2021 на ателие № 5, цена от 178,958.45 лева на апартамент № 1 и
цена от 58,934.35 лева на гараж № 4. Ищецът счита, че ако се вземе предвид
действителната цена на актива към 31.03.2021 би се получило превишаване на
активите спрямо пасивите с 390 924,84 лева, поради което и исковете биха
били основателни до размер от 32,577.07 лева за всеки ищец. Сочи се, че
ответното дружество последователно поддържа тезата, че стойността на
пасива е 423,000.00 лева., но при изслушване на първоначалното заключение
2
по счетоводна част (на 30.09.2022 ) се установява, че от тези 422,000.00 лева
други задължения към собственика са: 288,000.00 лева- главница, 126,000.00
лева- лихва и 8,000 лева- задължения от салдо по сметка персонал и
начисляване на данъци, като от приложените с молба с вх. № 80452 от
25.11.2022 доказателства от ответника се установява, че тези други
задължения към собственика са натрупани в периода 2007- 2015 година, т.е.
към 31.03.2021 са били налице предпоставките за отписването им като
погасени по давност поради изтичането на пет години от настъпване на
изискуемостта. При отписването на тези задължения в общ размер на
422,000.00 лева балансовата стойност на задълженията на дружеството спада
до 43,000.00 лева. По отношение на актива въззивниците-ищци сочат, че
решаващият мотив на първостепенния съд, за да приеме първия вариант на
заключението бил този, съгласно който следвало да бъде предпочетен
интереса на кредиторите на дружеството пред този на наследниците на
починалия съдружник и присъждането на действителната стойност на
наследеното от тях имущество „би застрашило дейността на дружеството,
което трябвало да продаде свои активи, за да погаси задълженията си“, който
извод на съда бил неправилен. Излагат подробни доводи в подкрепа на
застъпваната от тях теза относно неправилността на досегашната практика на
съда по тълкуване и прилагане на чл. 125, ал. 3 ТЗ, като твърдят
несъответствие между националноправната уредба и принципите на
основателни правни очаквания, на ефективни средства за защита, недопускане
на неоснователно обогатяване, неспазване принципа на равно третиране –
основни такива за правото на Съюза. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната му част. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Веселец“ ООД, чрез адвокат В. И. от САК,
е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.
В срок е постъпила и въззивна жалба, подадена от „Веселец“ ООД,
против решението, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на
всеки ищец сумата от по 16 071.42 лв.
В проведеното на 14.10.2024 г. открито съдебно заседание „Веселец“
ООД, чрез процесуалните си представители, е оттеглило въззивната си жалба,
поради което с Определение №723/04.11.2024 г., постановено по делото,
3
настоящият състав е прекратил производството в тази му част, като в полза на
адвокат В. В. са присъдени разноски за процесуално представителство и
защита във връзка с въззивната жалба на дружеството.
В срока по чл.248, ал.3 от ГПК по делото е постъпила частна жалба,
подадена от „Веселец“ ООД, против Определение № 3731/30.10.2023 г.,
постановено по делото, в частта, с която е оставено без уважение искането му
за изменение на решението в частта за разноските. Счита за неправилно
приетото от първоинстанционния съд, че в полза на адв. В. В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение поотделно за всеки ищец. Намира за
несправедливо и нарушаващо принципа на равнопоставеност на страните,
приетото от първоинстанционния съд, че ищците не следва да бъдат осъдени
да заплатят дължимата държавна такса върху отхвърлената част от исковете
им. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ищците, с който
оспорват същата като неоснователна. Моли се определението в обжалваната
му от „Веселец“ ООД част да бъде потвърдено.
В срок е постъпила частна жалба, подадена от И. П., А. П. и Д. П., като
наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка
и законен представител Р. И. П., против Определение № 3731/30.10.2023 г.,
постановено по делото, в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на
ответника сума от по 28 535,36 лв. с ДДС всеки. Сочи, че от представеното от
ответника платежно нареждане за сумата от 85 606,08 лева, е видно, че
плащането е направено от ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ, ООД в полза на ЕАД К. „от
името на ИЗОЛА П.“ ООД, което не счита за техническа грешка. Твърди, че в
случая не се касае за плащане на разноските от трето лице в полза на
ответника, а всъщност за генериране на някакви разходи по договор за банков
кредит, сключен между трети лица, поради което на „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД не му
се следват никакви разноски за адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД, с
който същата се оспорва като неоснователна. Посочва, че фактура № 737 от
19.08.2022 г. е издадена от Адвокатско дружество „Б., Г. и С.“, а не както се
твърди в частната жалба от ЕАД „К.“, съответно платежното нареждане е
извършено по сметката на издателя на фактурата въз основа на сключения
договор за правни услуги. Посочената фактура има за предмет „процесуално
4
представителство и защита пред СГС по т.д. 20211100901881/21г., VI-12
състав“ и основанието, на което е направено плащането, е именно конкретната
фактура, чиито номер е посочен в платежното. Допълнителното пояснение в
платежното нареждане в чия полза се извършва плащането действително се
разминава с това, на кой е издадена самата фактура, но актът на плащане
именно по тази фактура е очевиден и недвусмислен, поради което
първоинстанционният съд основателно е приел, че става въпрос за техническа
грешка. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Апелативен съд-София, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира и трите жалби за процесуално допустими -
всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разглеждайки ги по същество
приема следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство са Решение №
685/29.05.2023 г., постановено по т.д.№ 1881/2021 г. по описа на СГС,VI-12-
ти състав, с което са отхвърлени исковете на ищците за горницата над
16 071,42 лв. до размера от 32 577,07 лв. за всеки от тях, като в необжалваната
част, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на всеки
от ищците сумата от по 16 071,42 лв., поради оттегляне на въззивната жалба
на „Веселец“ ООД, решението е влязло в сила, както и Определение
№3731/30.10.2023 г., постановено по делото.
За да се произнесе по въззивна жалба вх. № 54772/08.06.2023 г. по
описа на СГС, подадена от И. П., А. П. и Д. П., действащи чрез своята
майка и законен представител, съдът намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от малолетните И. П., А. П. и Д. П., като
наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка
и законен представител Р. И. П., срещу „Веселец“ ООД, с които претендират
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки един от тях, сумата
от по 2 000 000 лв., представляваща 1/3 идеална част от стойността на
притежаваните приживе от баща им И. И. П. 25 дружествени дяла всеки с
5
номинал от 50 лв. от капитала на „Веселец“ ООД към 31.03.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и сторените съдебни разноски.
Ищците са изложили твърдения, че са деца и единствени наследници по закон
на починалия на ******** г. И. И. П., който бил съдружник в ответното
дружество „Веселец“ ООД и притежавал 25 дружествени дяла по 50 лева
всеки, възлизащи на 1250 лева или 25 на сто от капитала на „Веселец“ ООД.
Със смъртта му неговото членствено правоотношение било прекратено и в
резултат от това в полза на всеки от ищците възникнало вземане за
съответната на наследствените им права част от равностойността на
дружествения дял. Твърдят, че стойността на притежаваните приживе от баща
им дружествени дялове възлиза на 6 000 000 лева, предвид следните
обстоятелства: на 30.06.2006 г. С. И. К. и И. С. К.-А. са учредили в полза на
„Веселец“ ООД право на строеж върху УПИ, целият с площ по скица от 863
кв.м., представляващ по скица парцел УПИ V-630 за квартал 4 по плана на
гр.София, местността „Витоша - ВЕЦ СИМЕОНОВО“, с граници по скица:
улица, парцел IV-631, улица и парцел VI-629, за построяване на следните
жилищни сгради: жилищна сграда Блок А, с гаражи и подпокривно
пространство на две нива, триетажна жилищна сграда Блок Б, с подпокривно
пространство на две нива и 5 гаража във вътрешния двор между блок А и блок
Б, съгласно одобрени архитектурни проекти. Сочат, че от бъдещите имоти на
единия от собствениците на земята – С. К. са дадени като обезщетение: 1/ ап.3,
ет.2, блок А; 2./ гараж 1, блок А; 3/ магазин 1, блок Б; 4/ ателие 11, ет.3, бл.Б, а
на другия учредител - И. С. К.-А. са дадени като обезщетение 1/ ап.5, ет.3,
блок А; 2/ гараж 2, блок А и 3/ ателие 9, блок Б. Твърдят, че към 2008 година
сградите са били напълно завършени и са с административен адрес: гр. София,
ул. „21-век“ №17 (ул. „Проф. Христо Вакарелски“ №16). С нотариален акт №
108, том III, peг. № 39773, дело № 508 от 2008 г. на нотариус А. Ч.,
учредителите на правото на строеж са прехвърлили на „Веселец“ ООД
82.036% идеални части от правото на собственост от посочения по-горе
урегулиран поземлен имот. Твърдят, че построените имоти са продадени на
различни лица, а като се вземат предвид и тези, дадени като обезщетение -
има данни, че са отчуждени следните имоти: Блок А: апартамент 3,
апартамент 4, апартамент 5 (на ет. 0), апартамент 5 (на ет. 3), апартамент 5 (на
ет. 4) , ателие 1, ателие 2, ателие 3, ателие 4, ателие 5, ателие 6, гараж 1, гараж
2, гараж 3; Блок Б: апартамент 2, апартамент 3, апартамент 4, апартамент 22,
6
ателие 1, ателие 2, ателие 3, ателие 4, ателие 6, ат. 7, ателие 8, ателие 9, ателие
10, ателие 12, ателие 14; гараж 1; гараж 2, гараж 3; гараж 4, гараж 5, гараж 6.
Общо са били отчуждени 35 самостоятелни обекта в двете сгради, от които
девет апартамента, седемнадесет ателиета и девет гаража. Поддържат, че
всички останали обекти продължават да са собственост на „Веселец“ ООД.
Ищците твърдят, че чистата стойност на актива на ответното дружество е 24
000 000,00 лева.
С отговора на исковата молба ответникът „Веселец“ ООД е оспорил
предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищците
са единствени наследници по закон от първи ред на починалия съдружник И.
И. П.. Не се оспорва, че той е починал на ******** г., с което на основание чл.
125 ал. 1, т. 1, предл. първо от ТЗ е било прекратено членственото му
правоотношение в дружеството, съответно ищците като негови наследници по
закон са провели процедура по приемане на наследството на баща си под опис,
включително и по отношение на притежаваните приживе от наследодателя им
дялове в ответното дружество. Сочи се, че по смисъла на чл. 125 ал. 3 от ТЗ
оценката на стойността на дела на починалия съдружник следва да се направи
на база балансовата стойност към 31.03.2021г., като се вземат предвид
обстоятелствата от значение за определянето на тази стойност, по-конкретно,
оценката на дела на починалия съдружник следва да се определи при
съпоставка на актива на счетоводния баланс (дълготрайни материални активи,
други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и пасива
(задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат). Намира, че ако сумата на актива е по-висока от пасива,
разликата - чист актив, се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала.
Счита, че претендираният размер е напълно необоснован и не кореспондира с
балансовата стойност. Сочи, че видно от ТРРЮЛНЦ, дружеството не е
осъществявало дейност през 2021 г., 2020 г., 2019 г., 2018 г. Поддържа, че
чистият актив на дружеството е отрицателна величина (-237 000 лева) и към
двата отчетни периода, поради което предявените искове се явяват
неоснователни, необосновани и недоказани. Претендират се разноски.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд - София в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, а относно правилността на обжалваното решение
предвид наведените с въззивната жалба доводи, намира следното от
7
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства, както и от вписванията в търговския регистър по партидата на
„Веселец“ ООД се установява, че малолетните ищци И. П., А. П. и Д. П. са
деца и единствени наследници по закон на покойния си баща И. И. П.,
починал на ******** г., до когато е бил съдружник в ответното дружество
„Веселец“ ООД като е притежавал 25 дружествени дяла по 50 лева всеки,
възлизащи на 1250 лева или 25 % от капитала на „Веселец“ ООД.
С молба за приемане на наследство с вх. № 19316/25.06.2021 и тримата
ищци са заявили с писмена молба, че приемат наследството на баща си под
опис като изрично са заявили, че приемат под опис по 1/3 идеална част от
стойността на притежаваните приживе от наследодателя 25 дружествени дяла
по 50 лева всеки, възлизащи на 1250 лева или 25 % от капитала на „Веселец“
ООД. По молбата на ищците е образувано гр. дело № 37021/2021 г. на
Софийски районен съд, по което е постановено окончателно решение №
1891/27.07.2021 г., с което е допуснато приемане на наследство под опис
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН по отношение на стойността на притежаваните
приживе от наследодателя дружествени дялове в ответното дружество
„Веселец“ ООД при равни квоти от по 1/3 идеални части за всеки един от
ищците, т.е. наследството е прието от тях като малолетни (недееспособни) под
опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН.
С нотариален акт за покупко-продажба от 30.06.2006 г. в полза на
ответно дружество „Веселец“ ООД е учредено право на строеж върху УПИ,
целият с площ по скица от 863 кв.м., представляващ по скица парцел УПИ-V-
630 за квартал 4 по плана на гр.София, местността „Витоша - ВЕЦ
СИМЕОНОВО“, с граници по скица: улица, парцел IV-631, улица и парцел VI-
629, за построяване на следните жилищни сгради: жилищна сграда Блок А, с
гаражи и подпокривно пространство на две нива, триетажна жилищна сграда
Блок Б, с подпокривно пространство на две нива и 5 гаража във вътрешния
двор между блок А и блок Б, съгласно одобрени архитектурни проекти от
19.06.2006 г., като срещу учреденото право на строеж „Веселец“ ООД е
обезщетило учредителите с обекти, подробно описани в нотариалния акт.
С нотариален акт № 108, том III, peг. № 39773, дело № 508 от 2008 г. на
нотариус А. Ч., учредителите на правото на строеж са прехвърлили на
8
„Веселец“ ООД 82.036% идеални части от правото на собственост от
посочения по-горе урегулиран поземлен имот.
По делото е допуснато изготвянето на комплексна съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза, като съдът, с оглед методологията на изготвяне, е
приел първо заключението по оценителната част, съгласно което към
31.03.2021 г., активите на „Веселец“ ООД са на стойност 186 хил.лв., а
пасивите (задължения) - 423 хил. лв., т.е. стойността на собствения капитал
по метода на чистата стойност на активите е отрицателна величината – „-
237 000 лв.“, т.е. дружеството е декапитализирано. Вещото лице е посочило,
че активите на дружеството се състоят от земя с балансова стойност 2 924,68
лв. (отразена като 3 хиляди лева в баланса); продукция с балансова стойност
99 803,61 лв. ( отразена като 100 хиляди лева в баланса), съставляваща
изградени и непродадени самостоятелни обекти в жилищни сгради блока А и
блок Б с обща застроена площ от 238.27 кв.м., в това число и принадлежащото
към апартамент № 1 мазе; суровини и материали с балансова стойност
82 885,55 лв. ( 83 хиляди лева в баланса), представляващи закупени през
октомври 2011 г. хидроизолационни материали. Вещото лице е извършило на
26.04.2022 г. оглед на обособените обекти в жилищните сгради, като е
посочило, че същите не се ползват. При изготвяне на пазарната оценка на
имотите, вещото лице е ползвало комбинирано прилагане на метода от
подхода на разходите, метод от пазарния подход и приходен подход, като е
достигнало до извода, че общата пазарна стойност на процесните обекти-
ателие №4А, ателие №5, апартамент №1 и гараж №4 е 239 496 лв. без ДДС,
пазарната цена на земята възлиза на 44 195 лв. без ДДС, а пазарната стойност
на материалите при използване метода на ликвидационната стойност, тъй като
дружеството не развива дейност от 2017 г., е в размер на 55 490 лв. или общата
пазарна стойност на активите на дружеството е в размер на 339 181 лв.
Изчислено е, че счетоводната стойност на пасивите е в размер на 423 хил. лв.,
поради което и собственият капитал е отрицателна величина- „-84 хил.лв“. На
база междинния баланс на „Веселец“ ООД към 31.03.2021 г. и при съпоставка
на актива на счетоводния баланс и пасива на дружеството, т.е. при прилагане
„метода на чистата стойност на активите“ е направено заключение, че
счетоводната стойност на участието на починали съдружник И. И. П. е нула
лева, тъй като собствения капитал на дружеството към 31.03.2021 г. е
отрицателна величина. При изслушване заключението на вещото лице,
9
последното категорично е изложило, че процесните 4 имота са продукция, тъй
като дейността на дружеството е изграждането на тези обекти и продажбата
им.
В изготвената от вещото лице Й. К. счетоводната част на допуснатата
комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза е посочено, че към
31.03.2021 г. по баланс дружеството отчита активи на стойност 186 хил. лв. и
пасиви на стойност 423 хил.лв. Активите са посочени като: 1. нетекущи,
отчетени по счетоводна сметка 201 Земи (терени)- 3 хиляди лв. (2 924,68 лв.) и
представлява стойността на припадащите се на непродадени обекти в
жилищните сгради блок А и блок Б идеални части от УПИ; 2. краткосрочни
активи, състоящи се от материали със счетоводна стойност 82 885,55 лв. (82
хил. лв.), придобити през 2011 г. и продукция със счетоводна стойност
(балансова) 99 803,61 лв. (100 хил. лв.), представляваща стойността на
непродадените обекти в сградите. Пасивите на дружеството към процесната
дата са включени в баланса към 31.03.2021 г. като „други задължения“ в
размер на 423 000 лв., включващи 415 хил. лв. задължения към собственика,
като сумата представлява салдо по сметка 499 други кредитори (288 363 лв.) и
салдо по сметка 496 Разчети за лихви (126 459,04 лв.). Вещото лице е
изложило, че в сметка 499 Други кредитори са отчитани задължения към
собственика, възникнали от финансиране на текущата дейност с лични
средства, като натрупването на задълженията е във времето от 2006 г. до 2015
г., а общата сума на финансирането е в размер на 397 537,00 лв. Описано е, че
формата на финансиране е осъществявана чрез вноска по банкова сметка, на
каса в банка с основание „захранване“ или „захранване личен заем от…“,
както и директно чрез банков превод от сметка на физическото лице. Пояснено
е още, че в сметка 496 Разчети за лихви се отчитат начислени лихви по
задължения към собственика и няма счетоводни данни за изпащането на
лихви. През 2016 г. е направено отписване (намаляване на задължението) на
лихви в размер на 98 337.88 лв. за сметка на признаване на прихода, като касае
натрупаните до 2010 г. и малка част от 2011 г. лихви. През 2017 г. вместо
отписване на лихви в размер на 14 636,90 лв., сумата е прехвърлена по сметка
421 Персонал, а която операция е пояснено, че собственикът на дружеството е
поел ангажимент да закрие за своя сметка задълженията на дружеството за
данъци и осигуровки. Вещото лице е установило задължения към персонала в
размер на 8 147,89 лв., която сума е остатък от възникналото с операцията по
10
сметка 496 Разчети за лихви задължение, т.е. задълженията към персонала са
по същество задължения към собственика. В заключение е обобщено, че
отчетната стойност на активите на „Веселец“ ООД към 31.03.2021 г. е 186
хил. лв., а тази на пасивите-423 хил.лв. При определяне стойността на
дяловото участие на И. И. П. по баланс към 31.03.2021 г. вещото лице е
установило, че същото възлиза на 0 лв., предвид, че по счетоводни данни
дружеството е декапитализирано към този момент. Изложени са съображения
за корекция на пасивите в баланса на дружеството, тъй като вещото лице е
установило, че част от пасивите в размер на 126 459,04 лв. са салдо по
счетоводна сметка 496 Разчети за лихви, възникнали от начислени лихви по
отчетени заеми за предоставени на дружеството от едноличния собственик на
дружеството тогава, които лихви са начислени съгласно данъчното
законодателство, не по договор, съгласно пояснения на счетоводството на
дружеството. Последното начисляване на лихви е от 2016 г., като
задълженията могат да бъдат отписани предвид изтичането на 3-годишната
погасителна давност от начисляването им. Изложено е, че това отписване би
довело до възникване на задължение към фиска в размер на 12 645,90 лв. и на
увеличение на финансовия резултат по баланс в размер на 113 813,14 лв.
Вещото лице е посочило още, че по отношение задължението към
собственика в размер на 288 363,00 лв. средства за финансиране на текуща
дейност, както и задължението в размер на 8 149,79 лв. задължения към
персонала, а в действителност към собственика не може да вземе отношение,
тъй като е установено движението на средства, но липсват договори, от които
да са видни условията на финансиране и срокове за връщане. Изложено е, че
при балансова стойност на активите на дружеството към 31.03.2021 г. (339
хил.лв.) и балансова стойност на задълженията на дружеството към
посочената дата (309 хил. лв.) и при собствен капитал от 30 000 лв., то
стойността на дяловото участие с пазарна оценка на стойността на активите
(339 единици) и корекция в намаление на пасивите възлиза на 7 500 лв., т.е.
стойността на един дял е в размер на 300 лв. По отношение приложимостта на
Счетоводен стандарт 40 Отчитане на инвестиционни имоти по отношение на
активите на „Веселец“ ООД вещото лице е изложило, че същият е
неприложим, тъй като той се ползва за отчитане на „инвестиционни имоти“,
което предполага имоти, държани по-скоро за получаване на приходи от наем
или за увеличаване стойността на капитала или и за двете, отколкото за
11
използване при производство на продукция или оказване на услуга, за
административни цели, от персонала. В посочения стандарт е направено
разграничение между инвестиционни имоти, имоти, ползвани за дейността и
имоти, предназначени за продажба. С оглед на това е заключено, че доколкото
активите на дружеството са в състояние на груб строеж и довършителни
работи се извършват само към конкретен актив и по желание на конкретен
клиент, т.е. не носят приходи от отдаване на наем, а са предмет на продажби,
то същите не са създадени с цел увеличение стойността на капитала на
дружеството.Те се отчитат по СС 2 отчитане на стоково-материални запаси по
историческата им цена (доставна цена). Отговорено е, че активите на
дружеството се отчитат по историческата им цена- за идеалните части от УПИ
това е цената на придобиване по нотариален акт, за материалите-покупната
цена, за продукцията- себестойността, която е формирана от разходите за
материали и за външни услуги, както и стойността на прехвърленото право на
строеж по нотариален акт.
По делото е допуснато изслушването на допълнително заключение по
част съдебно-счетоводна от допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза. Вещото лице е изчислило, че при отписване на сумата
от 288 363 лв. от сметка 499 Други кредитори в лева и 8 149,78 лв. (салдо по
сметка 421 Персонал) ще се намали стойността на задълженията по баланса,
както следва: 288 единици ще намалеят задълженията за сметка на
финансовия резултат (намаление на загуби/увеличение на печалба), като от
посочената операция ще възникне задължение за данъци в размер на 28.8
единици за сметка на увеличение на загубата. Със същия ефект ще бъде
отписването на сумата от 8 149,78 лв., които са задължения към персонала, а
всъщност такива към собственика, т.е. минус 8 единици задължения и
задължение за данък в размер на 1 единица, т.е. от двете операции ще
възникне увеличение на печалбата/намаляване на загубата със 7 балансови
единици и в резултат на отписването се постига намаляване на пасивите на
баланса с 266 хил.лв. От изложеното е направен извод, че по баланс към
31.03.2021 г. и след отписване на разчетите за лихви, на задълженията по
сметката на собственика и на задълженията към персонала, счетоводната
стойност на един дружествен дял възлиза на сумата от 1 430 лв. или
стойността на дяловото участието на И. И. П. към 31.03.2021 г. възлиза на
сумата от 35 750 лв. Изготвен е и втори вариант, при който е определена
12
стойността на чистия актив с оценка пазарна стойност на активите и
корекциите в намаление на пасивите по оценката на вещото лице М. А.,
съгласно който вариант при балансова стойност на активите 339 хил.лв.,
балансова стойност на задълженията 58 хил.лв. ( 43 + 15 от начисления на
пасиви по отсрочени данъци) и собствен капитал от 281 хил.лв., стойността на
един дял възлиза на 2 810 лв. или за всички 25 дяла общо 70 250 лв. Вещото
лице К. е констатирала, че е налице разлика между първоначалната стойност
на завеждане на продукцията и стойността по баланса към 31.03.2020 г.,
която е в размер на 49 857.00 лв. Тази разлика не може да бъде обяснена от
вещото лице, нито последното е получило разяснение от счетоводството на
дружеството.
При така събраните доказателства и установеното чрез тях от
фактическа страна, въззивният съд намира предявените искове по чл. 125, ал. 3
ТЗ вр. чл. 127 ТЗ за основателни и доказани в размер на по 16 071,42 лева, в
който следва да бъдат уважени, съответно в частта им над този размер до
претендирана с въззивната жалба на ищците сума до размера от по 32 577,07
лева, се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По силата на чл. 125, ал. 3 ТЗ ответното дружество „Веселец“ ООД
дължи на всеки един от тримата ищци сума, представляваща паричната
равностойност на дружествения дял от имуществото на дружеството на
починалия на 31.03.2021 г. съдружник И. И. П., (притежавал приживе 25 дяла
от капитала на дружеството), който е наследодател на ищците. Сумата следва
да се определи в размер съгласно правилото на чл. 127 ТЗ съобразно дела на
починалия съдружник в капитала на дружеството и въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение - чл. 125, ал. 3 ТЗ, в случая месец март 2021 г.
Относно начина на определяне размера на паричната равностойност на
дружествения дял следва да се има предвид, че съгласно чл. 127 ТЗ всеки
съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството,
размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е
уговорено друго. Под „имущество“ по смисъла на чл. 127 ТЗ следва да се
разбират всички активи (права) и пасиви (задължения) на дружеството.
Разликата между активите и пасивите формират, тъй наречената чиста нетна
13
стойност на активите. Именно на база нетния актив на дружеството се
изчислява размерът на дружествения дял на съдружника, като се вземат
предвид притежаваните от него дялове в капитала на дружеството, Закон за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Връзката между дела от
капитала и дружествения дял е уредена в нормата чл. 127 ТЗ, съгласно която
размерът на дружествения дял на съдружника се определя съобразно дела му в
капитала. Тази зависимост се изразява с така наречения принцип „за равно
третиране“ на съдружниците.
Съгласно формираната постоянна практика на ВКС, обективирана в
множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (№ 64/09.06.2009 г.
по т. д. № 504/2008 г. II т. о.; № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г., II т. о.;
№ 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г., II т. о., № 100/07.02.2013 г. по т. д. №
665/2011 г., I т. о.; № 206/2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на II т.о.; №
82/13.02.2006 г. по т. д. № 316/2005 г. на I т.о.; № 206/06.08.2018 г. по т. д. №
1108/2017 г. на II т.о.; № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на II т.о. и др.),
представляваща задължителна такава за настоящия съдебен състав, при
определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, чието
членство в дружеството е прекратено, в междинния баланс активите и
пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване,
евентуално ако липсват данни за нея, по себестойност, или справедлива цена
или друга цена според Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти, като не се включват записванията в пасива на баланса на
собствения капитал, резервите и финансовия резултат.
Съобразявайки горното, в случая дружественият дял на наследодателя
на ищците следва да се определи според заключението по първия вариант от
съдебно-счетоводната експертиза, в който са взети предвид активите и
пасивите в междинния баланс по историческата им стойност, а предвид
обстоятелството, че решението на СГС досежно начина на изчисляване на
активите и пасивите на дружеството, в това число и извършените корекции, е
влязло в сила, то следва да се приеме следното: Съгласно заключението на
вещото лице К. активите по баланса на дружеството към 31.03.2021 г. са в
размер на 186 000 лв. и се състоят от идеални части от УПИ- 3 хил.лв.,
материали на стойност 83 хил.лв. и продукция в размер на 100 000 лв.
Съгласно допълнителното заключение на ССЕ (задача № 2), при извършена
съпоставка на първичните счетоводни документи със счетоводните
14
записвания, се установява, че балансовата стойност на продукцията, като част
от активите на дружеството, към 31.03.2021 е в размер на 149,660.61 лева. При
отчетеното от СГС разминаване и приетото от последния некоректно
осчетоводяване, което не е предмет на настоящото производство, доколкото
липсва жалба в тази му част, следва да се приеме, че продукцията е в размер
на установеното от ВЛ - 149,660.61 лева, а не 99 803,61 лв., посочена в
баланса.
С оглед на това, размерът на активите на дружеството следва да се
приеме, че възлизат на 235 857 лв. (3000 лв. земя + 83 000 лв. материали от
2011 г.+100 000 лв. заприходена продукция+ 49 857 лв. разлика в стойността
на продукцията по първични счетоводни документи и счетоводните
записвания).
Относно пасивите, следва да се изложи, че видно от заключението на
ССЕ, част от пасива съставляват задължения към бившия едноличен
собственика на капитала, а именно: 288 363.00 лева (288 балансови единици)-
главница, 8 149,79 лв.(8 балансови единици), вписани като задължения на
персонала, но в действителност са към собственика, както и 126 459,04 лв. –
лихви към собственика. Вземанията са за периода 2007- 2015 година. По
отношение тази част от пасива СГС е приел, че е изтекла предвидената в
закона погасителна давност за посочените задължения, поради което и същите
подлежат на отписване от пасива, които изводи не са оспорени от страните,
поради което същите не подлежат на обсъждане в настоящото производство,
доколкото решението в тази част е влязло в сила. (общо сумата от 422 971.93
лв. следва да бъде отписана.). Към остатъчната стойността на пасива в размер
на 28,07 лв. следва да се прибави стойността на дължимите данъци, а именно
сумата от 28 836,30 лв.+ 12 645 лв.+ 814,79 лв., с оглед на което размерът на
дружествения пасив възлиза на 42 326,16 лв. (43 000 лв.)
С оглед изложеното, при определяне размера на собствения капитал на
„Веселец“ ООД, изч ислен като разликата между актива на дружеството
(235 857 лв.) и пасива на същото (43 000 лв.), се получава сумата от 192 857
лв. Следователно стойността на един дял е 1 928,57 лв., на тези на починалия
съдружник - 48 214,25 лв., а на всеки от наследниците – 16 071,42 лв., до който
размер са основателни предявените искове.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
15
постановил правилно съдебно решение, което като такова следва да бъде
потвърдено.
Относно оплакванията на въззивниците следва да се посочи, следното:
Неоснователни са доводите на малолетните И. П., А. П. и Д. П., като
наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка
и законен представител Р. И. П., че изчисляването на размера на дружествения
дял следва да се извършва на база пазарна цена на активите, тъй като това е в
противоречие със закона (по изложените по-горе съображения) и в какъвто
смисъл е и цитираната последователна и константна практика на ВКС,
каквато е и най-актуалната - обективирана в определение № 50022/16.05.2024
г. по търг. дело № 386/2022 г. тая II-по т.о. на ВКС.
Необосновано се твърди от жалбоподателите, че първоинстанционният
съд възприел подход при изчисляване стойността на дела на наследодателя на
ищците да остойностява активите по цена на придобиване, а пасивите към
31.03.2023 г. Видно е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
всички активи и пасиви са остойностени и са намерили отражение по тяхната
действителна историческа стойност, към момента на тяхното възникване, а
там, където това не е сторено (стойността на продукцията), съдът е коригирал
стойностите и това е в полза на малолетните наследници на починалия
съдружник И. И. П..
На следващо място, съгласно трайната и непротиворечива съдебна
практика по тълкуването и прилагането на чл. 125 ал. 3 ТЗ с регламентацията
по чл. 125 ал. 3 ТЗ законодателят е съобразил комплексността на
обществените отношения, които са засегнати, поради различните правни
интереси на заинтересованите лица, които следва да получат своята легитимна
защита, в тяхната взаимна свързаност и баланс. В тази връзка следва да се
отбележи, че активите се определят по пазарната им цена към датата на
уреждане на имуществените отношения само когато балансът се съставя за
определяне на ликвидационен дял - тогава дружеството се прекратява и
активите могат да бъдат осребрени, за да се постигне тяхната пазарна цена,
която обаче е неприложима, когато се определя дружествен дял, тъй като това
би затруднило търговеца да продължи дейността си - достигането на актуална
пазарна стойност предполага пазарна реализация на балансовото имущество, а
към такова действие субектът не може да бъде задължен, щом той продължава
16
да съществува. Гарантирането на възможността субектът да продължи да
осъществява своята търговска дейност е насочено към защита не на другите
съдружници (както твърдят ищците), а на кредиторите на дружеството, и
поради това има приоритет пред частния интерес на отделния съдружник.
Именно техните интереси следва да бъдат приоритезирани пред интереса на
съдружника с прекратено членство, който доброволно е участвал в
търговското обединение, могъл е да въздейства върху неговото финансово
състояние, съответно е длъжен да понесе финансовите ограничения, които
това доброволно избрано членство му налага. Нито Конституцията на РБ, нито
законите третират по различен начин частната собственост според това дали
неин титуляр е физическо или юридическо лице - в случая, търговско
дружество, доколкото се касае и в двата случая за частна собственост, която е
неприкосновена. В настоящия случай активите (както и пасивите) са именно в
патримониума и са собственост на самото дружество, а наследниците на
починалия съдружник имат облигационно вземане, което възниква само, ако
чистата стойност на актива е положителна величина, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 125 ал. 3 ТЗ. Легитимни са правата и интересите както на
самото дружество, така и на множеството заинтересовани лица, които са в
правна връзка с него - съдружниците, служителите, контрагентите на
дружеството, включително държавата. Всички тези заинтересовани лица се
явяват кредитори на дружеството и на собствено основание притежават
правно охраними интереси, които следва да бъдат зачитани в цялата им
комплексност. С оглед на това, не може да се приеме, че разпоредбата на
чл.125, ал.3 от ТЗ противоречи на КРБ, в това число на принципа на
равнопоставеност, неприкосновеност на частната собственост, свобода на
договарянето и принципа на закрила на инвестициите.
По така изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
По частната жалба на ищците И. П., А. П. и Д. П., като наследници по
закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен
представител Р. И. П., настоящият състав намира следното:
С обжалваното от въззивниците определение от 30.10.2023 г. съдът е
осъдил същите да заплатят в полза на „Веселец“ ООД сумата от по 28 535,36
17
лв. с ДДС всеки, предствляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени от ответника. Съдът е изложил подробни съображения относно
дължимостта, доказаността и размера на претендираните от „Веселец“ ООД
разноски за адвокатско възнаграждение, които настоящият състав изцяло
споделя, поради което на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК преплаща
изцяло към тях. Неоснователни са оплакванията, сторени в частната жалба
досежно посоченото в платежното нареждане лице, в чиято полза е сторено
плащането. Действително, в преводното нареждане от 09.09.2022 г. е посочено
в полето „още пояснения“ „ в полза на „Изола П.“ ООД“, но това пояснение се
явява вторично с оглед посоченото като първично основание за плащане, а
именно „ф-ра 737. 19.08.2022 г.“, която фактура е приложена по делото и от
която е виден получателят на същата- „Веселец“ ООД и основанието за
нейното издаване- процесуално представителство и защита пред СГС по т.д.
№1881/2021 г., VI-12 с-в ТО по описа на СГС.
С оглед изложеното, частната жалба на И. П., А. П. и Д. П., като
наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка
и законен представител Р. И. П., се явява неоснователна, а обжалваното с нея
Определение №3731/30.10.2023 г., постановено по делото- правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение частната жалба на „Веселец“ ООД против определение от
30.10.2023 г., в частта с която е оставено без уважение искането на
дружеството за изменение на решението в частта за разноските, съдът намира,
че същата е неоснователна. Изложените от СГС мотиви са изцяло
съответстващи на приложените по делото писмени доказателства, на правната
уредба, свързана с разпределението на разноските, сторени от страните, както
и на трайно установената съдебна практика досежно този въпрос. Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо
от формата на съединяване на исковете. С оглед на това, възраженията,
изложени в частната жалба на „Веселец“ ООД в тази връзка се явяват
неоснователни. Досежно разноските за държавна такса, върху отхвърлената
част от исковете на ищците, настоящият състав изцяло споделя мотивите,
изложени от СГС, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
18
тях,
Предвид гореизложеното и двете частни жалби се явяват неоснователни,
поради което обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателите И. П., А. П. и Д. П., като
наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка
и законен представител Р. И. П., следва да бъдат осъдени да заплатят в полза
на „Веселец“ ООД разноски, сторени във въззивното производство - заплатено
адвокатско възнаграждение. По делото чрез представените писмени
доказателства въззиваемото дружество е доказало направата на разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
въззивната инстанция, поради което такива следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с последното, от страна на процесуалния представител на ищците
е сторено възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за
основателно по следните съображения:
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед обжалваемия интерес по
въззивната жалба на ищците, предвиденото минимално адвокатско
възнаграждение във връзка със защитата на дружеството е в размер на
1 885,51 лв. по всеки един от исковете на ищците или общо сумата от
5 656,53лв.
Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по
правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните
цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за
да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв
19
законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на
адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на
съответното на действително положените процесуални усилия по делото
адвокатско възнаграждение. При осъществяване на преценката относно
размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото от
пълномощника (адвокат) на страна в процеса процесуално представителство
съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на
всяко конкретно дело, като трябва да се ръководи от следните примерно
изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са
ищци или ответници; главни или подпомагащи; типични или процесуални
субституенти; дали другарството е обикновено или необходимо); предмета на
правния спор (дали са предявени един или няколко искове, вкл. при начално и
последващо обективно и субективно съединяване на исковете; броя и вида на
релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от
типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или
предмета на делото); вида и обема на търсената съдебна защита (какви
субективни материални права се защитават - лични или имуществени из
областта на различните клонове на частното право, вкл. дали исковете са
неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари - в този случай
релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на
извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните
заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал;
действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от
страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната
страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения,
реплики и дуплики. Следва да се допълни, че спрямо лицето, което понася
отговорността за разноски, тежестта за същите трябва да отговаря на всички
обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗА, а не само да е съобразена с
величината на материалния интерес, възведен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за да се гарантира
принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като
принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като
принцип на материалната справедливост.
Настоящият състав намира, че при съобразяване обжалваемия интерес,
предмет на въззивната жалба на ищците; обстоятелството, че делото не се
характеризира с фактическа сложност, нито с правна такава, като във връзка с
последната е формирана трайно установена и безпротиворечива практика на
ВКС, с която всяка от страните е запозната; че във връзка с доказателствените
искания във въззивната жалба на ищците ответникът е взел лаконично
становище относно тяхната неоснователност; че защитата във връзка с
въззивната жалба на всеки един от тримата малолетни ищци се осъществява
чрез едни и същи процесуални действия, като всички правнорелевантни
факти, на които ищците основават своята активна материална легитимация, са
20
общи, както и всички възражения, изложени от ответника са общо значими за
всички ищци, то в полза на „Веселец“ ООД следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение под определения в Наредбата
минимум, като съставът счита, че то следва да бъде намалено до размера от
1 500 лв. за защита по въззивната жалба на всеки един от въззивниците.
Въззивният състав смята, че при подготовката на писмения отговор на
въззивната жалба на ищците процесуалният представител на ответниците
обективно не е бил затруднен да обоснове неоснователност на същата, нито
пък е изложил съображения, различни от вече изложените пред СГС.
Предвид на това, дължимото възнаграждение, което следва да бъде
присъдено в полза на „Веселец“ ООД, възлиза на сумата от по 1 500 лв. за
защитата по въззивната жалба на всеки един от тримата ищци.
В останалата част искането на „Веселец“ ООД, а именно за присъждане
на разноски в размер на 964,28 лв. за държавна такса във връзка с въззивната
жалба на „Веселец“ ООД се явява неоснователно, доколкото същата е
оттеглена, както и за присъждане на държавна такса в размер на 15 лв. във
връзка с частна жалба, поради нейната неоснователност.
В полза на адвокат В. не следва да бъдат присъждани разноски, с оглед
неоснователността на въззивната жалба на малолетните ищци.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд –
София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 685 от 29.05.2023 г., постановено по т.д.
№ 1881/2021 г., по описа на СГС,VI-12 състав в обжалваната му част, с която
са отхвърлени исковете на ищците И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., като
наследници по закон на баща си И. И. П., и тримата действащи чрез своята
майка и законен представител Р. И. П., срещу „Веселец“ ООД с
ЕИК:********* за горницата над 16 071,42 лв. до размера от 32 577,07 лв. за
21
всеки ищец.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3731/30.10.2023 г., постановено по
т.д.№ 1881/2021 г., по описа на СГС,VI-12 състав .
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И.
П., ЕГН **********, като наследници по закон на баща си И. И. П., ЕГН
**********, и тримата действащи чрез своята майка и законен представител
Р. И. П., ЕГН **********, да заплатят на „Веселец“ ООД с ЕИК:*********
сумата от по 1 500 лв. всеки, представляваща направени разноски във
въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22