№ /25.03.2022 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от Ралица Андонова ч.кас.АНД № 81/2022 год. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от АПК вр.чл.248 от ГПК и е образувано по частна касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез процесуалния им представител Дарина
Ошавкова, против определение №791/01.12.2021г по АНД №2863/2021г по описа на
ВРС, ХХVII с-в, с което е оставена без
уважение молбата им за изменение на решение №758/28.10.2021г по делото в частта
за разноските. Касаторите твърдят, че по делото липсват доказателства за
реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, като оспорват становището на
ВРС, че договорът за правна помощ представлява такова доказателство, и то достатъчно,
и сочат, че съдът не е събрал нужните за постановяване на мотивирано
определение доказателства. Позовавайки се и на цитирана съдебна практика
настояват за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно.
С отговора си ответното „МА Интернешънъл“
ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Михаил Арнаудов чрез
пълномощник адв.И.С. *** оспорва жалбата като неоснователна, с аргумент, че
определението на ВРС е съобразено с относимото ТР по т.д.№6/2912г на ОСГТК на
ВКС, и е мотивирано с наличните доказателства по делото, и настоява за отхвърлянето
й.
За да се произнесе, касационният
съдебен състав съобрази следното:
Производството по АНД №2863/21г
на ВРС, ХХVII с-в, е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „МА Интернешънъл“ ЕООД
против НП №В-03-013633/14.04.2021г от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което за нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на
осн.чл.414 ал.3 от КТ. С решение №758/28.10.2021г ВРС е изменил НП чрез
редуциране размера на наложената имуществена санкция – от 5 000лв. на
1 500лв, и е осъдил страните за разноски, както следва: „МА Интернешънъл“
ЕООД да заплати на Д „ИТ“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 30лв, а те
да заплатят на дружеството адвокатски хонорар в размер на 406лв, като е изложил
подробни съображения за основанията и реда, по които е достигнал до тези
стойности.
В срока за касационно обжалване
на решението е постъпила жалба от Д „ИТ“ – Варна против решението само в частта
за така присъдените разноските, и макар същата да е адресирана до
Административен съд – Варна, въззивният съд правилно е преценил, че същата
представлява молба по чл.248 от ГПК, приложима по препращането на чл.63д ал.1
от ЗАНН и чл.144 от АПК. Аргументите в молбата са идентични с поддържаните пред
настоящата инстанция – липса на доказателства за реално заплащане на
адвокатското възнаграждение с позоваване на решението по т.д.№6/2012г на ОСГТК
на ВКС, а в допълнение – и липса на съответствие между присъдените в полза на
всяка от страните суми съобразно изхода на делото, и конкретно – на това, че НП
не е отменено като незаконосъобразно, а само е намален размера на имуществената
санкция, т.е. разноски на дружеството не се дължат.
След администрирането й е
постъпил отговор от „МА Интернешънъл“ ЕООД извън срока по чл.248 ал.2 от ГПК, с
който се изразява становище за неоснователност на твърдението за липса на
доказателства за реално направени разноски, съответно се настоява за оставянето
й без уважение.
С обжалваното понастоящем
определение №791/01.12.2021г въззивният съд е направил анализ на приложимите
правни норми – хипотезите на чл.63 от ЗАНН и чл.143 от АПК за присъждане на
разноски, като е съобразил, че настоящият казус попада извън тях поради факта,
че с решението по делото НП е изменено само относно размера на наложената
имуществена санкция, в какъвто смисъл е било и алтернативното искане на
санкционираното дружество, стигайки до извод за приложимост на уредбата на
чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по препращането на чл.144 от АПК. Съдът е изложил, че
след като е уважил претенцията за изменение на НП на дружеството, му е присъдил
и разноски съразмерно с изменената част на НП, както следва:
Съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото и на осн.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е определил юрисконсултско
възнаграждение над минималния предвиден с тези текстове размер от 80лв., а
именно – 100лв., след което съобразно правилото на чл.78 ал.3 вр.ал.1 от ГПК го
е намалил пропорционално на изменената санкция по НП от 5000лв. на 1500лв, и е
присъдил на АНО юрисконсултско възнаграждение от 30 (тридесет) лв.
На същия принцип е определено и
присъденото на дружеството адвокатско възнаграждение, като на първо място съдът
е изследвал приложените на л.17 по неговото дело пълномощно и договор за правна
защита и съдействие между „МА Интернешънъл“ ЕООД и адв.С.; с позоваване на
задължителните указания с т.1 на ТР №6/06.11.2013г по т.д. № 6/ 2012г на ОСГТК
на ВКС е посочил, че вписването в договора за заплащане във брой на адвокатското
възнаграждение има характера на разписка
и доказателство за извършеното плащане; установил е, че така заплатеното
възнаграждение от 580лв. е в минималния предвиден с чл.36 от Закона за
адвокатурата вр.чл.18 ал.2 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно стойността на наложената
санкция от 5000лв., а именно – 300лв. + 7% върху горницата над 1000лв., поради
което възражението на АНО за прекомерност е неоснователно; и отново с приложението на чл.78 ал.1 от ГПК е
присъдил на дружеството-жалбоподател възнаграждение в размер на 406лв.
съобразно с намалената стойност на наложената им имуществена санкция.
В заключение ВРС е посочил, че липсват
основания за изменение на така присъдените с решението му разноски на страните,
поради което е оставил без уважение молбата на АНО по чл.248 от ГПК.
Касационната инстанция преценява
така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и
законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК, приложима съгл.чл.236 от АПК.
Още в решението си по същество
въззивният съд е изложил мотивирани съображения за наличното доказателство за
изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение – договора за правна защита
и съдействие, за приложимите правни норми и достигнатия въз основа на тях
извод, че размера му е в установения с тях минимум, обяснил е и на какво
основание и по какъв начин е достигнал до сумата от 406лв, присъдена на
дружеството-жалбоподател. По същия начин е изложил мотиви и за основанията и
начина за определяне размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. С
проверяваното си определение отново подробно и мотивирано е разяснил същите
обстоятелства и основания, обосновали законосъобразния му краен извод за
неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК за изменение на разноските,
присъдени на „МА Интернешънъл“ ЕООД. И в двата акта подробно и прецизно са изложени
съображенията на въззивния съд за присъдения размер на разноските в полза на
всяка от страните, като са съобразени доказателствата по делото, изчерпателно
са посочени приложимите правни норми, и са обсъдени всички възражения на АНО,
като са изложени аргументи за неоснователността им.
Доколкото същите възражения –
вече получили отговор от предходния съдебен състав, се съдържат и в частната
касационна жалба, и настоящият ги преценява като неоснователни. Безспорно е по
делото наличието на договора за правна защита и съдействие между дружеството и
адв.С. (л.17 – гръб по АНД), безспорно е и отразеното в него
плащане във брой на сумата 580лв, представляваща адвокатско възнаграждение, удостоверено
с подписите на двете страни по договора, което представлява доказателство за
реалното му заплащане – както изрично изисква т.1 от ТР №6/06.11.2013г по т.д.
№6/2012г на ОСГТК на ВКС, ползвано и от ВРС за достигане на правните му изводи,
и от касаторите при мотивиране на частната им жалба. Поради това твърдението,
че съдът е удовлетворил в цялост исканията на дружеството без да съобрази дали
действително са направени такива разходи от тях и дали парите са заплатени, е
невярно и се опровергава с прегледа на доказателствата по делото и простия
прочит на мотивите на ВРС, което вероятно касаторите са пропуснали да сторят. Липсва
соченото основание за отмяна на проверяваното определение, а такива не бяха
установени и в хода на дължимата служебно проверка по чл.236 вр.чл.218 ал.2 от АПК, поради което определението на въззивния съд следва да бъде оставено в
сила.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че правната прецизност изисква при присъждане на разноски в
полза на двете страни, с диспозитива на съдебния акт такива да бъдат присъждани
само на едната от тях, с изрично отбелязване, че това става по компенсация. В случая би
следвало само Д „ИТ“ да бъдат осъдени да
заплатят на дружеството разликата в присъдените разноски в размер на 376лв. по компенсация.
Предвид изложеното и на
осн.чл.235 от АПК касационният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №№791/01.12.2021г по АНД №2863/2021г по описа на ВРС, ХХVII с-в, с което е оставена без
уважение молбата на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна за изменение на
решение №758/28.10.2021г по делото в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.