Решение по дело №12800/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1282
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20193110112800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 10.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав в публично заседание проведено на двадесет и шести  февруари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното  гр.дело №12800 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК  от   „Е.- П.П.”АД  срещу С.“О““  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на следните суми : 560.60 лв, представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен номер ***** и адрес на потребление гр. Варна, ул. *****, за която са издадени:  фактура № ФП0247141196/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв. за периода от 04.07.2016 г. до 03.08.2016 г. с падеж 12.09.2016 г., фактура № ФП0247907200/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв. за периода от 04.08.2016 г. до 03.09.2016 г. с падеж 10.10.2016 г., фактура № ФП0248710910/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв. за периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. с падеж 10.11.2016 г., ФП0249399378/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв. за периода от 04.10.2016 г. до 03.11.2016 г. с падеж 12.12.2016 г., ФП0250240842/19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв. за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г. с падеж 10.01.2017 г., ФП0250977931/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв. за периода от 04.12.2016 г. до 03.01.2017 г. с падеж 10.02.2017 г., ФП0251790262/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв. за периода от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. с падеж 10.03.2017 г., ФП0252585840/28.03.2017 г. на стойност 39,61 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. с падеж 10.04.2017 г., ФП0253391799/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 02.04.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., ФП0265390874/19.04.2018 г. на стойност 120,11 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 02.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г., ФП0266773085/21.05.2018 г. на стойност 40,34 лв. за периода от 03.04.2018 г. до 02.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г., ФП0267700621/20.06.2018 г. на стойност 11,03 лв. за периода от 03.05.2018 г. до 02.06.2018 г. с падеж 10.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 103,08 лв. /сто и три лева и 0,08ст./, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 12.04.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3443/02.05.2019г. по ч.гр.д. №6552/2019г. по описа на ВРС, 50 с.

         В исковата молба се твърди, че  ответникът  е клиент на ищцовото дружество по кл.№***** във връзка с продажба на ел.енергия за обект с аб.№*****, находящ  се в гр.*****, за който са издадени процесните фактури, по които няма плащане.

         В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

         Не се оспорва, че ответникът има сключен договор за продажба на ел.енергия с ищеца. Признава се, че са налице неизплатени задължения по процесния абонатен номер за периода 04.2018г. до 06.2018г. за главница в размер на 190.48 лева и лихва 11.69 лева. Твърди, че сдружението няма друго задължения. Твърди се също, че за останалите суми е имало граждански дела във ВРС - №17 576/2017г. и  №17758/2017г. и ответникът се позовава на чл.299,ал.1,2 и 3 ГПК, чл.126,ал.1 ГПК и чл.303,ал.4 ГПК.    

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.”АД, одобрени с Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к ”Новинар” на 08.08.2014г.  

Представени са 11 броя фактури, издадени от „Е.П.П.” АД за начислени суми за ползвана ел.енергия за периода 04.08.2016г. до 02.06.2018г.  за обект №*****  с адрес на потребление гр.*****с получател Сдружение Обновление  с начислена обща стойност в размер 525.90  лева.

Представена е справка за потреблението по клиентски №***** за периода 08.04.2014г. – 03.06.2018г.

Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ по клиентски №***** и абонатен №***** за периода 18.08.2016г. до 20.06.2018г. съществуват 9 броя неплатени фактури в общ размер на 389.12 лева, описани в приложение №1 към заключението. След 30.04.2019г. – датата на подаване на заявлението са извършени три броя плащания в размер на 171.48 лева с които са погасени задълженията по Фактура №*********/19.04.2018г. за 120.11 лева; Фактура №*********/21.05.2018г. на стойност 40.34 лева и Фактура №*********/20.062018г. на стойност 11.03 лева, платени на 24.09.2019г. Мораторната лихва за забава върху непогасените задължения възлиза в размер на 103.08 лева. Процесните фактури са правилно остойностени по цени регламентирани съгласно Решение №Ц-19/30.06.2015г. и Решение №Ц -19/01.072.2017г. на КЕВР.

Съдът с оглед гореустановената фактическа  обстановка съдът прави следните правни изводи :

По направеното възражение за недопустимост от страна на ответника :

         След извършена служебна справка се установява следното :

По предявен от ответника срещу ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е било образувано гр.д. №17576/2017г. за установяване недължимостта на сумата от 374.22 лева, представляваща цена на доставена електроенергия ел. енергия за периода 17.11.2016 г. до 16.05.2017 г., за което са издадени: фактура № **********/ 17.11.2016 г., фактура № **********/ 19.12.2016 г., фактура № **********/ 18.01.2017 г., фактура № **********/ 18.01.2017 г., фактура № **********/ 28.02.2017 г., фактура № **********/ 20.02.2017 г., фактура № **********/ 20.03.2017 г., фактура № **********/ 20.03.2017 г. и фактура № **********/ 16.05.2017 г., за обект с аб. № ***** и кл. № *****, с адрес на потребление: гр. *****, и титуляр на партидата - С.“О““, Булстат *****, със седалище и адрес на управление:***. Производството по делото е прекратено,  на основание чл. 129, ал. 3 ГПК с Определение №10289/14.09.2018г., влязло в сила на 11.12.2018г. 

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от „Е.П.П.“АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9598/22.11.2017г. по ч.гр.д №17758/2017г. за  сумата от 484,12 лв., представляваща сума за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с аб.№*****, находящ се в гр.*****и клиентски №*****, за която в периода от 18.08.2016 г. до 16.05.2017 г. са издадени следните фактури: ФП0247141196/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв., ТП3301211363/29.08.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП0247907200/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв., ФП0248710910/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв.,  ФП0249399378/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв., ТП3301239981/29.11.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП02850240842/ 19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв., ТП3301250809/18.01.2017 г. на стойност 19,00 лв., ФП0250977931/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв., ФП0251790262/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв.,ТП3301261379/28.02.2017 г. на стойност 19,00 лв., ФП0252585840/ 20.03.2017 г. на стойност 39,61 лв., ФП0253391799/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв., ТП3301286517/16.05.2017 г. на стойност 19,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 30,12 лв., представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до 26.08.2016 г. Заповедта е обезсилена с Определение от 05.01.2018г. поради постъпило възражение и непредявяване на иск от заявителя, влязло в законна сила на 29.01.2018г.

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от „Е.П.П.“АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9598/22.11.2017г. по ч.гр.д №17758/2017г. за  сумата от 484,12 лв., представляваща сума за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с аб.№*****, находящ се в гр.*****и клиентски №*****, за която в периода от 18.08.2016 г. до 16.05.2017 г. са издадени следните фактури: ФП0247141196/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв., ТП3301211363/29.08.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП0247907200/ 19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв., ФП0248710910/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв.,  ФП0249399378/ 17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв., ТП3301239981/29.11.2016 г. на стойност 19,00 лв., ФП02850240842/ 19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв., ТП3301250809/ 18.01.2017 г. на стойност 19,00 лв., ФП0250977931/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв., ФП0251790262/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв.,ТП3301261379/28.02.2017 г. на стойност 19,00 лв., ФП0252585840/ 20.03.2017 г. на стойност 39,61 лв., ФП0253391799/ 20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв., ТП3301286517/16.05.2017 г. на стойност 19,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 30,12 лв., представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до 26.08.2016 г. Заповедта е обезсилена с Определение от 05.01.2018г. поради постъпило възражение и непредявяване на иск от заявителя, влязло в законна сила на 29.01.2018г.

Прекратяването на производството по предявения от ответника иск и обезсилването на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение не водят до настъпване на сочените от ответника последици на чл.299 и чл.126 ГПК. Спорът и по двете производства не е решен по същество, поради и което липсват пречки за разглеждането му. Съобразно горното съдът намира възражението на ответника в изложения от него смисъл за несъстоятелно.  

По съществото на спора :

Съгласно разпоредбата на чл.95а, ал.2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл.98а ЗЕ сочи от своя страна и задължителните реквизити на тези  общи условия по отношение продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според §1, т.41б ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1, т.27г  визира определение за понятието „краен клиент” и това е клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.

От  ангажираните  доказателства за установява, че   за процесния период качеството на потребител на ел.енергия за процесния обект на потребление е принадлежало на ответното Сдружение Обновление. Процесните суми са начислени при реалното отчитане на показанията на електромера в обекта на потребление на същия. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване след отчитането му.

Съгласно заключението на вещото лице са издадени фактури с  №№ **********/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв. за периода от 04.07.2016 г. до 03.08.2016 г. с падеж 12.09.2016 г., **********/ 19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв. за периода от 04.08.2016 г. до 03.09.2016 г. с падеж 10.10.2016 г., **********/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв. за периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. с падеж 10.11.2016 г., **********/17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв. за периода от 04.10.2016 г. до 03.11.2016 г. с падеж 12.12.2016 г., **********/19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв. за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г. с падеж 10.01.2017 г., **********/ 18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв. за периода от 04.12.2016 г. до 03.01.2017 г. с падеж 10.02.2017 г., **********/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв. за периода от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. с падеж 10.03.2017 г., **********/28.03.2017 г. на стойност 39,61 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. с падеж 10.04.2017 г., **********/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 02.04.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., **********/ 19.04.2018 г. на стойност 120,11 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 02.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г., **********/21.05.2018 г. на стойност 40,34 лв. за периода от 03.04.2018 г. до 02.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г., **********/20.06.2018 г. на стойност 11,03 лв. за периода от 03.05.2018 г. до 02.06.2018 г. с падеж 10.07.2018 г. с   получател Сдружение Обновление са начислявани ежемесечно суми за ползвана ел.енергия за периода 04.08.2016г. – 02.06.2018г., на обща стойност   560.06  лева.

От съвкупния анализ от ангажираните по делото доказателства се установява, че е налице извършена доставка на ел. енергия по количество и стойност, начислени от ищеца, съобразно и което е възникнало задължението на ответника за заплащане на дължимата сума за извършената доставка, на основание чл.16,ал.1, т. 2 от ОУ на договорите за доставка на ел.енергия.

На основание чл.235,ал.3 ГПК следва да се зачете извършеното в хода на процеса плащане от 24.09.2019г. по три броя фактури в размер на 171.48 лева, с което са погасени задълженията по Фактура №*********/19.04.2018г. за 120.11 лева; Фактура №*********/21.05.2018г. на стойност 40.34 лева и Фактура №*********/20.062018г. на стойност 11.03 лева, с оглед на което искът следва да се уважи за сумата от 389.12 лева и да се охтвърли за разликата до 560.06 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както вече беше изложено ответникът има качеството на потребител на ел.енергия и са обвързани с ОУ, съобразно които /чл.26/ потребителите са длъжни да заплащат консумираната ел.енергия, имат право да се информират за размера на задължението и сроковете за плащане, като ал.6 предпоставя, че неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Всяка от издадените фактури е с посочен падеж на задължението и неполучаването й от потребителя не го освобождава от отговорността за дължимост на обезщетение за забава при забава в плащането.    

На основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от падежа на всяка фактура до  поискания с исковата молба период 12.04.2019г., което с оглед заключението на вещото лице възлиза в размер на 103.08 лева.  

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на  ищеца  следва да се присъдят реализираните в хода производството разноски в размер на 75 лева за заплатена държавна такса,  100 лева за юрисконсултско  възнаграждение и 200 лева за депозит за ССчЕ и 75 лева за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК, които следва да се възложат на ответника.

                                                       

Р Е Ш И:

        

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Е.П.” АД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление ***, че   С.О.ЕИК:  ***** с адрес гр.*****дължи заплащането на  сумата от 389. 12/ триста осемдесет и девет лева и дванадесет ст./ лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен номер ***** и адрес на потребление гр. *****, за която са издадени:  фактури с  № №**********/18.08.2016 г. на стойност 34,70 лв. за периода от 04.07.2016 г. до 03.08.2016 г. с падеж 12.09.2016 г., **********/19.09.2016 г. на стойност 22,90 лв. за периода от 04.08.2016 г. до 03.09.2016 г. с падеж 10.10.2016 г., **********/19.10.2016 г. на стойност 23,36 лв. за периода от 04.09.2016 г. до 03.10.2016 г. с падеж 10.11.2016 г., **********/ 17.11.2016 г. на стойност 54,01 лв. за периода от 04.10.2016 г. до 03.11.2016 г. с падеж 12.12.2016 г., **********/19.12.2016 г. на стойност 73,31 лв. за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г. с падеж 10.01.2017 г., **********/18.01.2017 г. на стойност 18,12 лв. за периода от 04.12.2016 г. до 03.01.2017 г. с падеж 10.02.2017 г., **********/20.02.2017 г. на стойност 85,72 лв. за периода от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. с падеж 10.03.2017 г., **********/ 28.03.2017 г. на стойност 39,61 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. с падеж 10.04.2017 г., **********/20.04.2017 г. на стойност 37,39 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 02.04.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 103.08 /сто и три лева и 0.08ст./лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 12.04.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3443/02.05.2019г. по ч.гр.д. №6552/2019г. по описа на ВРС, 50 с. , на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 560.60  лева, претендирана по фактури №№**********/19.04.2018 г. на стойност 120,11 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 02.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г., **********/21.05.2018 г. на стойност 40,34 лв. за периода от 03.04.2018 г. до 02.05.2018 г. с падеж 11.06.2018 г., **********/20.06.2018 г. на стойност 11,03 лв. за периода от 03.05.2018 г. до 02.06.2018 г. с падеж 10.07.2018 г. поради погасяването им чрез плащане, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА С.О.ЕИК:  ***** с адрес гр.*****да заплати на Е.П.” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 450/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща реализирани разноски в производството по делото и в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1  от ГПК.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: