Р Е Ш
Е Н И Е
07.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание
на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.н.ч.д. № 2320 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
С разпореждане от 21.12.2018 г., постановено
по н.ч.х.д. № 469/2018 г. по описа на СРС, НО, 135 състав е прекратил
наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Г.А.С. срещу К.Ц.Г..
Разпореждането е обжалвано от
тъжителя Г.А.С.. В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, тъй като първостепенният съд не е отчел редовността на
подадената тъжба и в нарушение на задължението си да я разгледа по същество е
прекратил производството по делото.
В съдебно заседание тъжителят
поддържа жалбата и изложените в нея доводи, като прави оплакване, че
първоинстанционният съд не му е предоставил възможност да ангажира
доказателства по същество на делото, в това число и не е назначена експертиза.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страната и като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното:
С атакуваното разпореждане първият съд
е прекратил наказателното производство, образувано по тъжбата на Г.А.С., като е
приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, а
указанията на съда до частния тъжител за привеждане на тъжбата в съответствие с
изискванията на закона, не са изпълнение както в първоначално предоставен срок,
така и в рамките на продължения такъв.
Изводите на първостепенния съд са
правилни и законосъобразни, поради което се споделят и от въззивната инстанция.
В производствата
по дела от частен характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради
което законът поставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но
задължителни. Първото изискване е тъжбата да съдържа всички факти и
обстоятелства, които индивидуализират престъплението, за което е повдигнато
обвинение срещу конкретни лица. Необходимо е да бъде описано времето, мястото
на извършеното престъпление, начина на извършване и поведението на участвалите
в него лица. Освен това, съгласно чл. 81 ал. 1 от НПК тъжбата следва да съдържа
данни за лицето срещу което се подава, в това число и ЕГН, за да се избегне
тъждество в лицата, адреса на който да се пращат преписи, призовки, съобщения и
други книжа, да бъдат приложени съответните преписи, ведно с документ,
удостоверяващ заплащане на дължимата съгласно т. 9 от Тарифа № 1 към ЗДТ държавна
такса в размер на 12,00 лева.
Съдията-докладчик, след като е
приел, че подадената тъжба не отговаря на описаните изисквания е постановил
разпореждане от 16.01.2018 г., съдържащо съответните указания на съда, което е
връчено на тъжителя лично на 09.10.2018 г. (лист 11). В срока за неговото
изпълнение тъжителят е подал молба за предоставяне на допълнителен срок за
изпълнение на указанията, а в молба от 26.10.2018 г. е направил искане за издаване
на удостоверение, което искане е уважено. С разпореждане от 18.10.2018 г.,
връчено на тъжителя лично на 23.11.2018 г. (лист 14), съдът е предоставил на
тъжителя нов седемдневен срок от получаване на съобщението, в който да изпълни в
цялост указанията, обективирани в разпореждането от 09.10.2018 г., като е разяснил
на страната последиците от неизпълнение на процесуалните му задължения в срок.
Независимо от това, до постановяване на атакувания акт на 21.12.2018 г., тъжителят
не е бил достатъчно прецизен в изложението си и въпреки
възможността по чл. 21, т. 1 във връзка с чл. 1 от Закона за правната помощ и
предоставения допълнителен срок не е привел тъжбата си в съответствие с изискванията на НПК – в
частност на чл. 81, ал. 1 от НПК, като все още липсва посочване на ЕГН и точен
адрес на лицето, чието предаване на съд се иска (въпреки издаденото на тъжителя
съдебно удостоверение за снабдяване с тази информация), както и
индивидуализация по време място и начин на извършване на деянията, за които се повдига
обвинение срещу посоченото в тъжбата лице К.Ц.Г. (единствено в молба от
07.12.2018 г., депозирана след предоставения от съда срок, е посочено на кои
дати и в колко часа кравите, за които се твърди, че са собственост на Г., са
били оставени без надзор в кв. Требич, както и че лицето Г. се е смеел). Изискванията
за реквизити на частната тъжба представляват гаранция както за действителната
воля на тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат
императивен характер, а липсата им е основание за прекратяване на наказателното
производство съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Действително в молбата от 07.12.2018 г. са наведени и твърдения за факти, които сочат на
осъществено спрямо тъжителя престъпление срещу личността – закана за убийство,
което е от общ характер, поради което тъжителят следва да има предвид, че
разполага с възможност да сигнализира П.НА Р.Б., в чиято изключителна
компетентност съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България е да
инициира наказателно преследване по повод престъпления от общ характер.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи
на СРС за наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, за законосъобразни и правилни, поради което
атакуваният съдебен акт като законосъобразен и правилен следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 21.12.2018 г., постановено по н.ч.х.д. № 469/2018 г. по описа
на СРС, НО, 135 състав, с което е прекратено наказателното производство, образувано
по тъжба на Г.А.С. срещу К.Ц.Г..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.