РЕШЕНИЕ
Гр. София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ състав, в закрито заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: МАРИЯ РАЙКИНСКА
членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 6385 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 63079/14.05.2019 г. по
описа на СГС, депозирана от С.Д. Делчев срещу постановление, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изп.д. № 20138480401288 на ЧСИ Р.А..
Жалбоподателят е посочил, че на 17.04.2019 г. депозирал по изпълнителното дело
молба за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След справка
по изпълнителното дело на 24.04.2019 г. узнал, че е постановен отказ от ЧСИ. Според него ЧСИ неправилно
приела, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело
поради перемпция. За периода август 2013 г. до април
2016 г. по изпълнителното дело не били извършвани каквито и да е изпълнителни
действия, поради което към август 2015 г. изпълнителното производство се прекратило
по силата на закона. Всички последващи действия били
нищожни, а всички предприети по него действия се обезсилвали по право. Излага
доводи, че вземането се е погасило по давност. Поддържа, че изплатил всички свои
задължения към взискателя „П.К.Б.“ ЕООД, а за извършената
цесия на „К.И.И.БГ“ ЕАД длъжникът узнал след като
било изпратено запорно съобщение. Цедентът
не му бил изпращал никакви съобщения за цесия, поради което тя нямала действие
спрямо него и длъжникът не дължал никакви парични суми по изпълнителното дело.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен отказа на ЧСИ като
незаконосъобразен. Претендира разноски.
Възражение е постъпило от „К.И.И.БГ“
ЕАД, който сочи, че е цесионер на първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД, като представя доказателства за
това. Излага доводи срещу твърденията на длъжника-жалбоподател, че вземането му
е погасено по давност. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
По делото се намират мотиви на ЧСИ Р.А. по чл. 436,
ал. 3 ГПК. В тях се излагат доводи за неоснователност на твърденията на
жалбоподателя, че повече от две години по делото не са извършвани никакви
изпълнителни действия. Били връчвани запори на банкови сметки, запор на трудово
възнаграждение, ПДИ. Държавата била присъединена като взискател
за събиране на публични вземания. Взискателят „П.К.Б.“
ЕООД подавал молби за извършване на изпълнителни действия. ЧСИ излага и доводи
за неоснователност на твърденията на жалбоподателя
за погасяване вземането му по давност.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, възраженията и мотивите на ЧСИ, и
представените доказателства, намира следното:
Изп.д. № 20138480401288 на ЧСИ Р.А. е образувано по
молба на „П.К.Б.“ ЕООД от 12.07.2013 г. за събиране на парично вземане по
изпълнителен лист срещу С.Д.Н.. Направено е искане за проучване имущественото
състояние на длъжника и за налагане на запор в Банка ДСК. Поискано е изпращане
на ПДИ и в случай че не последва плащане, ЧСИ да пристъпи към събиране на дължимата
сума по предвидените изпълнителни способи. ЧСИ е направила справка в НОИ,
Кадастър и имотен регистър, изпратила е съобщение до НАП по чл. 458 ГПК. На
16.08.2013 г. е изпратила няколко запорни съобщения
до различни банки. На 21.08.2013 г. по сметка на ЧСИ от Банка ДСК са постъпили
27.87 лева. На 16.08.2019 г. е изпратена ПДИ до длъжника по адрес по
месторабота, която е връчена на 27.08.2013 г. чрез адв.
А.К..
На 21.12.2013 г. ЧСИ е
получила от НАП удостоверение за публичните задължения на длъжника в размер на
286.78 лева, поради което с Постановление от 20.09.2013 г., изписано ръкописно
върху писмо на НАП от 17.12.2013 г. ЧСИ е присъединила като взискател
по делото НАП. След това едва на 03.08.2016 г. взискателят
„П.К.Б.“ ЕООД е поискал да бъдат извършени нови справки за имущественото
състояние на длъжника и ЧСИ е упълномощен с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Извършена е справка по трудови договори. Направена е справка в „ЦКБ“ АД за
наличности по банкова сметка ***. На 23.04.2018 г. „П.К.Б.“ ЕООД отново са
поискали да бъде направена справка в НОИ, справка за наличие на банкови сметки
и да бъдат наложени запори върху тях. Поискано е извършване на опис на движими
вещи.
На 26.09.2018 г. е
постъпила молба от „К.И.И.БГ“ ЕАД за конституирането
му като взискател поради сключен договор за цесия с
първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД. ЧСИ го е
конституирала като взискател с протокол от 26.09.2018
г.
С молба от 02.04.2019 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за валидно
сключен трудов договор от длъжника. Направена е такава справка и е установено,
че длъжникът работи по трудов договор в М.Н. На 03.04.2019 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, платимо от посоченото дружество.
На 17.04.2019 г. длъжникът
С.Н. е депозирал молба, с която е поискал ЧСИ да прекрати производството по
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Върху молбата ЧСИ ръкописно е
постановила отказ на 17.04.2019 г.
На 18.04.2019 г. е
постъпила молба от „М.Н“ ЕООД във връзка с наложения запор.
На 25.04.2019 г. длъжникът
е депозирал жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира следното
от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения
срок и е редовна, поради което е допустима.
Съгласно
чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява тогава, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013
г. прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
случая срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е давностен,
а преклузивен, но съответно следва да бъдат
съобразени указанията на ВКС относно това кои действия са изпълнителни и кои
не, съответно кои искания на взискателя са такива за
извършване на изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следва да се
приеме, че този срок ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни действия
от ЧСИ и без искане на взискателя, когато с молбата
за образуване на изпълнителното дело или по-късно взискателят
е овластил ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да направи
имуществено проучване на длъжника и да предприеме съответни изпълнителни
действия.
При
съобразяване указанията на посоченото тълкувателно решение, от описаните
по-горе искания на взискателя срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е прекъснат на първо място с налагането на запори върху сметки в
конкретни банки, направено на 16.08.2013 г. На следващо място срокът е
прекъснат и на 21.12.2013 г., когато всъщност ЧСИ е присъединил като взискател НАП (очевидно невярна е датата на присъединяване,
написана от ЧСИ – 20.09.2013 г., тъй като тя е написана върху документ, който е
получен от ЧСИ на 21.12.2013 г.). След това течението на срока е могло да бъде
прекъснато с молбата на взискателя от 03.08.2016 г. за предприемане на
изпълнителни действия и овластяване по чл. 18 ЗЧСИ. Между предходното
прекъсващо срока действие – присъединяване на взискател
на 21.12.2013 г. и тази молба очевидно са изтекли повече от две години.
Изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона най-късно на
21.12.2015 г., поради което ЧСИ е
следвало да констатира прекратяването като състави изрично постановление в този
смисъл. Ето защо жалбата на С.Н. е основателна и следва да бъде уважена.
За пълнота следва да
бъде посочено, че изплащането на дълга от длъжника или погасяването на
вземането по давност са неотносими към перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителното производство може да бъде
прекратено и поради плащане или погасяване на вземането по давност, но това
става при предпоставки, различни от тези по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По разноските: При този изход от спора жалбоподателят има право на
разноски. Такива той е сторил за държавна такса пред СГС в размер на 25 лева.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 23.04.2010 г. с адв. Румен Димитров, видно от който е уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, но за процесуално представителство
по изп.д. № 201384880401288, а не по настоящото дело.
Следователно С.Н. е доказал разноски по настоящото дело само в размер на 25
лева, които следва да му бъдат заплатени от взискателя
в изпълнителното производство.
Воден от изложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Р.А. да прекрати производството по изп.д. № 20138480401288 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ Р.А. да постанови прекратяване на изп.д. № 20138480401288 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА
„К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******,
Бизнес център „******** да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата
25 (двадесет и пет) лева – разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
ЧСИ Р.А. по изп.д. № 20138480401288.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.