О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
09.05.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.ч.гр.д. № 291 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба въззивна жалба от адв. И.С.
и адв. Е.В. – пълномощници
на ответника по гр.д. № 375/2016 г. – Сдружение с нестопанска цел„Т.д.Р.т.“,
подадена против определение от 20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 375/2016
г. по описа на РС – С., II състав, с което е
оставена без уважение молбата на Сдружение с нестопанска цел „Т.д.Р.т.“ за
изменение на Решение № 141 от 07.09.2018 г., постановено по гр.д. № 375/2016 г.
по описа на РС – С., II състав, в частта за
присъдените по делото разноски.
В мотивите на обжалваното определение районният съд е
препратил към мотивите на Решение № 141/07.09.2018 г., в което, за да определи
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. и отхвърли
искането до претендирания размер от 16713 лв., бланкетно
е изложил, че конкретното дело предполага средно ниво на фактическа и правна
сложност, но в случая уговореното адвокатско възнаграждение е определено много
над минималния размер по чл. 7, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
на ищеца – държавата, за прекомерност е основателно и следва да се уважи като
се присъди адвокатско възнаграждение за двама адвокати в полза на ответника в
размер на 2500 лв.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на съда.
Твърди, че обжалваното определение е необосновано, незаконосъобразно и
неправилно. Липсват мотиви защо не следва да бъде уважена молбата за изменение
на решението в частта за разноските. При отхвърляне на молбата не са съобразени
цената на предявените обективно съединени ревандикационни
искове за два недвижими имота на обща стойност по данъчна оценка
705 098.90 лв., разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и указанията, дадени в
т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК.
Жалбата е основателна.
В случая е установимо какво е
постановил съда, по искането с което е сезиран и определението не е нищожно, но
не може да бъде проследен начинът, по който е изградена волята му. С оглед на
това обжалваният акт е необоснован. Не е ясно на каква база са изложени мотивите
за цената на исковете и минималния размер на определеното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като нито една от двете стойности
не е посочена конкретно.
С исковата молба са предявени два обективно съединени ревандикационни иска по отношение на недвижими имоти,
представляващи сграда с идентификатор № 65231.920.543.1 и сграда с
идентификатор № 65231.920.227.6 от одобрените КККР на гр. С., к.к. Б.. Данъчната оценка на недвижим имот с идентификатор № 65231.920.543.1
е 674 918.30 лв., а данъчната оценка на недвижим имот с идентификатор
65231.920.227.6 е 27805.70 лв. При това положение съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 2 ГПК посочените суми представляват цената на исковете. Двата
обективно съединени иска са отхвърлени с решение от 07.09.2018 г., постановено
по гр.д. № 375/2016 г. по описа на РС – С., II състав, поради което съгласно чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 1 ГПК ответникът – жалбоподател в настоящото производство, има право на присъждане
на разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат. От
представените договори за правна помощ (л. 55 и л. 99 от гр.д. № 375/2016 г. по
описа на РС – С.) се установява, че ответникът Сдружение с нестопанска цел „Т.д.Р.т.“
е упълномощил адв.
И.С. и адв. Е.В. за изготвяне на отговор на искова
молба срещу 1 000 лв. и за процесуално представителство по гр.д. № 375/2016
г. по описа на РС – С. – 16 713 лв. От цитираните договори за правна помощ
и представените платежни документи (л. 196-202 от гр.д. № 375/2016 г. по описа
на РС – С.) се установява, че ответникът в първоинстанционното производство,
жалбоподател в настоящото, е платил сумата от 22800 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение по делото на двамата си процесуални представители. От
представените документи не може да се установи точната сума, която всеки един
от тях е получил, тъй като с договорите за правна помощ адвокатите са
упълномощени общо. Съгласно отправената претенция и предоставения списък
ответникът претендира в негова полза да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 16 713 лв., т.е. по-малко от действително
заплатеното. Преди приключване на устните състезания процесуалният представител
на ищеца е навел възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от ответника. Районният съд е разгледал
възражението и правилно е отчел, че делото разкрива средна степен на фактическа
и правна сложност. Касае се за два обективно съединени ревандикационни
иска относно имоти държавна собственост, с различен статут през различните
обществени строеве, преминали от държавата в патримониума
на държавни дружества, а в последствие на частни лица. При това положение за
изясняване на фактическото и правно положение са необходими множество усилия,
част от които извънрпоцесуални. С оглед установеното
средно ниво на сложност на делото и цената на исковете районният съд не е имал
основание да уважи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано
от ищеца, тъй като претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е под минимум по Наредба №1/09.07.2014 г. Съгласно
чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2014
г., действал към момента на постановяване на решението, минималният размер на
адвокатското възнаграждение по ревандикационния иск с
предмет недвижим имот с идентификатор № 65231.920.543.1 е 16 957.77 лв., а
съгласно чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба
№1/09.07.2014 г., действал към момента на постановяване на решението,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по ревандикационния
иск с предмет недвижим имот с идентификатор № 65231.920.227.6 е 1186.11 лв. При
това положение няма процесуално основание претенцията на ответника,
жалбоподател в настоящото производство, за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 16 713 лв. да не бъде уважена. Този извод не се
променя от обстоятелството, че ответникът е представляван от двама адвокати
доколкото претендираното общо възнаграждение е под
минимума за един адвокат.
За пълнота следва да се отбележи, че дори съдът да е счете
възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за
основателно, предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, той е обвързан
от размерите установени в чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.
с Наредба №1/09.07.2014 г. (вж. Определение №137/23.03.2016 по дело №1071/2016
на ВКС, ГК, IV г.о.).
Изложените съображения налагат постановеното от РС - С.
определение да бъде отменено и вместо това претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК да
бъде уважена за разликата от 2 500 лв. до 16 713 лв.
Поради изложеното Софийският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от 20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 375/2016 г. по описа на
РС – С., втори състав, с което е оставена без уважение молбата на Сдружение с
нестопанска цел „Т.д.Р.т.“ за изменение на Решение № 141 от 07.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 375/2016 г. по описа на РС – С., II състав, в частта за присъдените в полза на ответника разноски.
ИЗМЕНЯВА Решение
№ 141 от 07.09.2018 г., постановено по гр.д. № 375/2016 г. по описа на РС – С.,
II състав, като ОСЪЖДА държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Сдружение с нестопанска цел„Т.д.Р.т.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, разликата за
сумата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 16 713 лв., представляваща
сторени от ответника разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.