№ 5961
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело №
20251100108251 по описа за 2025 година
Постъпила е молба от Г. И. М. по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
чрез Министерство на правосъдието на Република България – централен
орган по смисъл на Конвенцията, за връщане на малолетното му дете Н.Г. М.,
роден на ******** г. във Великобритания - държавата по обичайното му
местопребиваване, с твърдение за незаконното му отвличане на територията
на Р. България. Твърди се, че родителите - В. М. Д. и Г. И. М. са живели от
2020 г. в рамките на фактическо съпружеско съжителство във
Великобритания. На ******** г., в гр. Лондон се е родило детето Н.Г. М..
Семейството е с обичайно местопребиваване във Великобритания на адрес:
142 Hill View Drive, London, SE2 8. На 23.04.2025 г. бащата се е прибрал
вкъщи от работа и е установил, че майката и детето не са в семейното жилище.
По-късно вечерта е получил текстово съобщение от г-жа Д., с което го е
уведомила, че тя и детето са на сигурно място и за в бъдеще техните
разговори ще се провеждат чез адвокат. Г. И. М. се е свързал с местната
полиция, от където са го информирали, че от Интерпол ще започнат издирване
на майката и детето. На 02.05.2025 г. се е получило официално потвърждение
от Полицията, че на 23.04.2025 г. г-жа Д. и Н. са напуснали Великобритания с
полет до България. В следствие на задържането на детето, на 12.05.2025 г. Г.
1
И. М. е подал молба по Хагската конвенция от 1980 г. до английския
централен орган. Молбата е постъпила в Министерството на правосъдието -
централен орган за Република България на 18.07.2025 г. В молбата той
отправя искане за връщане на детето във Великобритания. Твърди се
родителско отвличане на детето от майка му в България, като молителя не е
дал съгласие за смяна на държавата по обичайното му местопребиваване.
Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по
отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване
на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави извод, че е налице
родителско отвличане, извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителските права на молителя, произтичащо от приложимото в случая
английско законодателство. Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б.
„f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата В. М. Д. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна.
Твърди, че детето не е прехвърлено и задържано в България в нарушение на
установените правила за упражняване на родителските права и, че
впоследствие бащата е приел прехвърлянето и задържането на детето в
България. Освен това твърди наличието на изключенията, предвидени в чл. 13,
б. „б“ от Хагската конвенция. Претендира присъждане на направените
разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете Н.Г. М., роден на
******** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало
постоянно местопребиваване във Великобритания; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в
нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на
родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето
да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на
2
децата в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да
не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република
България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на
детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност
връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи
на Република България в областта на защитата на правата на човека и
основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост,
при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се
противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на
връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е
уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
В настоящия случай молителя Г. И. М. и ответницата В. М. Д. са
родители на Н.Г. М., роден на ******** г. във Великобритания,
ЕГН**********- видно от сертифицирано копие на вписване съгласно Закона
за регистрация на раждания и смърт от 1953 г. на Кадмън, Лондонски район и
служебно изготвена от съда справка за детето от НБДН.
Видно от чл.4, ал.1, б. „а“ от Закон за децата от 1989 г., ако майката и
бащата не са били женени един за друг към датата на раждане на детето,
бащата получава родителска отговорност за него ако бъде записан като негов
баща по силата на посочените в чл.1А законови положения, включващи чл.10
от Закон за регистрация на раждане и смърт от 1953 г., а видно от
представеното по делото сертифицирано копие на вписване за раждане на Н.,
молителят е вписан по реда на посочения нормативен акт като баща на детето
Н., т. е. бащата е носител на родителска отговорност, заедно с майката.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Закон за децата от 1989 г. предвижда, че повече
от едно лице могат едновременно да носят родителска отговорност за едно и
също дете.
Раздел 3 (1) от Закона за децата от 1989 г. определя родителската
отговорност като всички права, задължения, пълномощия, отговорности и
власт, които според закона родителят притежава по отношение на детето и
неговото имущество. Несъмнено в обхвата на родителските права,
3
дефинирани в Закона за децата от 1989 г., се включва и даването на съгласие за
отвеждане на детето извън Обединеното Кралство.
Детето Н.Г. М., роден на ******** г., е имало обичайно
местопребиваване във Великобритания, до 23.04.2025 г., след което детето с
майка си е дошло в България.
Относно обичайното местоживеене на детето във Великобритания
между страните липсва спор, а и това обстоятелство се установява със
събраните по делото писмени доказателства – имунизационен паспорт на
детето и справка за проведени за детето консултации от Здравен център
Темзмийд, признанието на ответницата в отговора на молбата за връщане и
при изслушването й от съда на 20.08.2025 г., както и с гласните доказателства-
показанията на свидетелите и на двете страни.
Безспорно е, че детето понастоящем живее в гр. Казанлък, ул.
„Теменуга“ №1, заедно с майка си.
Бащата не е дал съгласие за задържането на детето в Република
България, нито впоследствие е приел това прехвърляне. Напротив- бащата се
противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България, което
противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с
чл. 8 от Хагската конвенция.
В подкрепа на гореизложеното са признанието на ответницата при
изслушването й от съда: „Бащата два или три месеца преди да завърша е
споменавал пред мои близки и роднини, че той е съгласен /да се установят
постоянно с детето в България/, а аз не бях съгласна. След като поговорих с
майка ми и баща ми и се съгласих, тогава Г. не беше съгласен, без да ми
обясни защо, дори ми се ядоса и ми каза, че няма да говорим повече за това.“
Разпитаният по делото свидетел В. М.-брат на молителя дава показания, че
брат му по никакъв начин не е давал съгласие детето да се премества да живее
в България, няколко седмици след преместването молителя не е знаел дори
какво се е случило и къде се намират майката с детето. Водената от
ответницата свидетелка В..Д. също установява, че бащата не е давал съгласие
детето да бъде отвеждано. Майката на ответницата е искала да гледа детето в
България, докато В. завърши. Първоначално бащата е бил съгласен за
временно отглеждане на детето в България от бабата по майчина линия, но
после, след като В. се е съгласила, Г. не е бил съгласен. И другата свидетелка
4
на ответницата и нейна сестра установява, че преди да се върнат сестра и
детето в България, от страх сестра й не е информирала Г. за това.
Майката при изслушването й от съда признава, че бащата на Н. е
полагал преки и непосредствени грижи за детето и, че е участвал в неговата
издръжка. Всички разпитани по делото свидетели- и на двете страни,
установяват, че бащата ефективно е упражнявал родителските права
непосредствено до преместването на Н. от Великобритания. Безспорно
установено е, че страните и детето Н. са живеели заедно от раждането на
детето до 23.04.2025 г. Показанията на доведените от ответницата свидетели,
които съдът кредитира в частта им, в които свидетелите имат преки и
непосредствени впечатления за обстоятелствата, които установяват, касаят по-
скоро характера на молителя и специфики във взаимоотношенията му с
ответницата и сина му и начина му на общуване с тях, както и начина и стила
му на родителстване.
Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, прехвърлянето или задържането
на дете се счита за незаконно, когато: а) е извършено в нарушение на правото
на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и
поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на
държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.
Детето е задържано от неговата майка в Република България в
нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на
родителските права.
По делото липсва писмено съгласие на молителя детето му Н. да
установи обичайно местопребиваване на територията на Република България
и няма решение, постановено от компетентен английски съд, овластяващо
ответницата еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.
Не се установи по делото и с гласните доказателства (дори и с показанията на
свидетелите на ответницата) съгласие на бащата детето Н. да се премести да
живее в Р. България с майка си.
Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 18.07.2025 г., т. е.-
преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето,
прехвърлено на 23.04.2025 г.
Бащата е упражнявал ефективно родителските права по време на
5
прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителя, който се е грижил за
отглеждането и възпитанието му- свидетелските показания на всички
разпитани по делото свидетели. Не се установи и бащатаа да е бил лишен от
родителски права или те да са били ограничени, нито се установи те да са
били предоставени на майката по съответния ред. Съдът, съобразявайки
представените по делото доказателства относно правната уредба във
Великобритания на отношенията между родители и деца- английското
законодателство в областта на родителската отговорност- Закон за децата от
1989 г., намира, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по
отношение на детето, в упражняването на които права несъмнено се включва
и правото да определя местопребиваването на детето Н. (арг. от чл. 5, б. „а“ от
Хагската конвенция).
В случай, че не е било извършено прехвърлянето, бащата би упражнявал
родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да
живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото
отглеждане и възпитание.
Настоящия съдебен състав не намира да се е осъществила хипотезата на
чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането
на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане
или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин.
Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да
бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни
социални и военни конфликти в държавата на произход; осъществено
физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота
на ощетения родител; изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което
време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не
може ефективно да упражнява родителските права– той обективно е лишен от
възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно
заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на
наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато
не може да се грижи за детето под друга форма – дори и с помощта на други
подпомагащи органи.
Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална – тя не трябва да
бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на събитията. Във всеки
6
случай, обаче за целите на Хагската конвенция е ирелевантно
обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да му предложи
по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото другия родител,
тъй като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно
правото на упражняване на родителските права (чл. 19 от Хагската
конвенция). За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е
достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от родителя, който
го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да се възползва
от собственото си противоправно поведение, което сам е осъществил чрез
отвличането.
В настоящия случай със събраните доказателства не се установи, че
поведението на бащата застрашава живота и здравето на детето.
Следователно, липсват каквито и да било обстоятелства – от кръга на
посочените по-горе неизчерпателно изброени или други, въз основа на които
може да се направи извод, че е налице сериозна опасност връщането на детето
да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го
постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се установи,
че в държавата по обичайното местопребиваване на детето –Великобритания,
то да е отглеждано в условията на враждебна семейна среда, да е било жертва
на психически или физически тормоз, осъществен от неговия баща, бащата да
злоупотребява с алкохол или да страда от заболяване или алкохолизъм,
вследствие на което не може да се грижи за детето. Информация за такива
обстоятелства не е предоставена нито от централния орган, нито от друг
компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето, в съответствие
с изискването на чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция. Относно твърдяното
домашно насилие от страна на молителя, упражнявано върху ответницата и
детето- не се ангажираха никакви годни доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин извършването на насилие- психическо,
емоционално или физическо такова. Еднократното психологично
консултиране на ответницата, за което е представен доклад за психотерапия от
29.08.2025 г. за започната на 25.03.2025 г. психотерапия на ответницата, не
може да се интерпретира като доказателство, установяващо по безспорен и
категоричен начин, че спрямо нея и/или общото на страните дете са
извършени актове на домашно насилие от фактическия й съжител и баща на
детето. Сезирането на английската полиция след напускането на
7
Великобритания от ответницата също не доказва по никакъв начин извършено
спрямо нея от Г. И. М. насилие по време на съжителството им във
Великобритания. Никой от разпитаните свидетели не е бил очевидец на
осъществено от молителя спрямо ответницата и детето Н. насилие. Водещи
характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице/каквато не се
установи безспорно по делото да е предизвикана от действия на молителя/, но
също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с
желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при
общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. В случая се
касае за оценка на поведение на молителя спрямо ответницата и детето им, за
неговия стил на междуличностни отношения със съжителката му и сина му, за
начина му на родителстване, евентуално – на дефицити в последния, но не и за
упражняване на насилие.
Относно твърденията, че детето се страхува от баща си- в становище по
чл. 22а, ал. 4 ЗЗДт, ДСП- Казанлък излага, че при проведена на 22.08.2025 г.
среща между Г. И. М. и сина му Н., в присъствието на майката В. М. Д. и
социален работник, при влизането си в стаята, бащата е поздравил сина си,
детето му се е усмихнло и веднага се е заиграло с него. Г-н М. е клекнал до
детето, а същото е започнало да му подава играчки. Н. е бил видимо спокоен,
смеел се е, скачал е. При въпрос от бащата: "Къде е мама?", Н. е посочил
майка си, а при въпрос: "Къде е тати?“, детето е посочило баща си. След
разрешение, Г. И. М. е взел на ръце сина си и го е гушкал, като детето е било
спокойно в обятията. Двамата са седнали на масата за игра, Н. е бил в скута на
баща си. Заедно са редили пъзел и конструктор. По времето на заниманието
детето е позволявало физически контакт, както и общуване чрез характерни
за възрастта му срички и звукосъчетания. В началото на срещата майката е
присъствала в стаята, в един момент е излезла, при което Н. е погледнал
вратата, казал е двукратно:“мами, мами”, но не се е разстроил, а г-н М.
веднага е започнал да му обяснява с мил тон, че тя след малко ще се върне.
Играта между бащата и детето е продължила в спокойна и позитивна
атмосфера. На финала на срещата г-жа Д. е взела Н. на ръце, а г-н М. му е
казал "чао" и го е целунал по главата. На базата на проведената
кратковременна среща между г-н М. и Н. се е наблюдавало, че емоционалната
връзка "дете-родител" не е прекъсната, малолетният реагира положително на
8
общуването с баща си и позволява физически контакт. По данни на г-жа Д. на
23.08.2025 г. и на 24.08.2025 г. г-н М., придружен от своята майка, е
осъществил регланентирания контакт с Н. . И двата дни е спазен часовия
диапазон от 10.00 часа до 12.00 часа и от 14.30 часа до 17.30 часа. Г-жа Д. е
била придружена от нейния баща. В съботния ден и преди обед са били на
детски площадки, а следобед в апартамент, нает от бащата. В неделния ден
сутринта са били в апартамента, а следобед- навън. Г-н М. е донесъл различни
играчки за сина си, двамата са си играли и заниманията са преминали добре.
Съдът следва да изтъкне също така, че всички спорове относно
упражняването на родителските права по отношение на детето Н., както и
относно промяната на неговото местоживеене, трябва да се решават
съвместно от родителите му или по съдебен ред от компетентния съд по
родителската отговорност, по начин, който да не засяга най-висшите интереси
на детето и съобразно правото на договарящата държава, в която се е
намирало неговото обичайно местопребиваване, без да се използват
интересите на детето като фактическо основание за изменение на
международната компетентност на съда, овластен да реши тези спорове между
родителите, а не самоволно и едностранно от единия родител (майката), дори
и когато тя има субективната увереност, че е станала по-пригодният родител
или че може да му осигури по-добри условия на живот. Нещо повече–дългото
отсъствие на единия родител (бащата) от живота на детето вследствие на
процесното отвличане ще прекъсне емоционалната и доверителна връзка на
детето с бащата, което не е в негов интерес. Когато е възникнал спор относно
местоживеенето на детето, когато се установи незаконно изменение на
местоживеенето на детето, то трябва незабавно да бъде върнато в страната на
неговото обичайно местопребиваване. Връщането на детето във
Великобритания няма да му се отрази неблагоприятно, но от изключително
значение ще е осигуряване на контакт с майката и повишена отговорност на
бащата. Детето е още малко, за да се приеме, че извеждането му от настоящата
му среда ще се отрази неблагоприятно на неговото емоционално и психическо
развитие, а въпроса кой от родителите притежава по- добър родителски
капацитет и социално- битови, и финансови възможности във връзка с
упражняване на родителските права, е въпрос, който не е част от предмета на
настоящото дело.
Връщането на детето Н.Г. М. във Великобритания – държавата по
9
обичайното му местопребиваване, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Хагската
конвенция, по искане на бащата, по никакъв начин не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи, тъй като в чл. 47 от Конституцията на
Република България е прогласено равенството в правата и задълженията на
двамата родители при отглеждането и възпитанието на децата до навършване
на пълнолетие. На принципите за равенство в правата и задълженията на
двамата родители при отглеждане на децата и за право на децата на лична
връзка с всеки от родителите се основават нормите на Семейния кодекс на
Република България, на Закона за закрила на детето, както и на всички
действащи в България нормативни актове в областта на семейните отношения
и закрилата на децата. В крайна сметка, продължителното отсъствие на
бащата от живота на детето вследствие на процесното отвличане не е в
интерес на Н.Г. М..
Предвид така изложеното, съдът разпорежда връщане на детето Н.Г.
М., роден на ******** г. в държавата по обичайното му местопребиваване
–Великобритания.
Претенции за присъждане на сторени разноски са направени
своевременно от двете страни по спора, като с оглед актуалната редакция, към
датата на приключване на устните състезания по делото, на чл. 22а, ал. 3 от
ЗЗДт, такива не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е и актуалната
практика на Апелативен съд – София, обективирана в Решение № 243 от
06.03.2025 г. по в. гр. д. № 387/2025 г. и Решение №301 от 18.03.2025 г. по гр.
д. №41/2025 г. на Апелативен съд- София, І граждански състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕТЕТО Н.Г. М., роден на
******** г., ЕГН********** в държавата по обичайното му местопребиваване
–Великобритания, по молбата на Г. И. М., ЕГН**********, срещу В. М. Д.,
ЕГН**********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски, като неоснователни.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11